Определение по дело №325/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 424
Дата: 24 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20213300500325
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424
гр. Разград, 23.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събирания на вземания“ ЕАД чрез
пълномощник против Разпореждане № 3313/ 27. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2221/ 2021 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за събирания на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ДР. К. ХР. за сумата 300, 00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 3883096
от 07. 10. 2019 г. /за разликата над 10 000 лв./ Жалбоподателят твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено. Развива
довод, че заповедното производство цели единствено да се провери дали вземането е
спорно, като въпросът за доказване действителността на договора за кредит не е в пределите
на изследване от съда в заповедното производство.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Агенция за събирания на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ДР. К. ХР. за сумата 10 300 лв. , представляваща главница за периода от 07. 11.
2019 г. до 07. 10. 2029 г; възнаградителна лихва от 764, 12 лв. за периода от 07. 11. 2019 г. до
20. 05. 2020 г.; обезщетение за забава: 1356, 75 лв. за периода 08. 11. 2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на задължението по Договор за потребителски
кредит № 3883096 от 07. 10. 2019 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ДР.
К. ХР.. Вземането е прехвърлено с договор за цесия на заявителя. С обжалваното
1
разпореждане е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събирания на вземания“
ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ДР. К. ХР. за сумата 300,
00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 3883096 от 07. 10. 2019 г., а в
останалата част заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът е приел, че посочената главница в договора за
потребителски кредит е в размер на 10 000 лв., като остатъка от 300 лв. не е включен в
главницата и не се дължи.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е
подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е
приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на
спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление
следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането
се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика в горния смисъл, както и правните
изводи на районния съд, че предвиденото в договора задължение на кредитополучателя за
главница е в размер на 10 000 лв. Включената в заявлението като главница сума от 300 лв.,
видно от договора за кредит, представлява такса за разглеждане на кредита и не се дължи на
посоченото от заявителя основание.
В нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и
комисиони от потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. Съгласно чл.
10а, ал. 2 ЗПК нищожни са клаузите за такси и комисиони за усвояване и управление на
кредита. Въвеждайки такса за разглеждане на кредита, частният жалбоподател изисква като
кредитор такса за разглеждане на документите преди отпускане на кредита, което означава,
че по същество е такса за усвояване на кредита. Такова усвояване не може да не бъде
свързано с разглеждане на условията за отпускане, т. е. усвояване на кредита, поради което е
налице хипотезата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. От друга страна не е приложима и разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като разглеждането на условията за отпускане на кредита по
същество не представлява допълнителна услуга по договора за кредит, а е свързан със
съществената част от сключване на договора за кредит, а именно условията на усвояване на
кредита, което е предпоставка за задължаване на кредитополучателя за връщане на кредита.
Следователно определената такса в размер на 300 лв. не се дължи на основание чл. 10а, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, поради което не следва да се съобразява при определяне размера на
задължението по договора за кредит.
2
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3313/ 27. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2221/ 2021 г. по
описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция
за събирания на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ДР. К. ХР. за сумата 300, 00 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 3883096
от 07. 10. 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3