Решение по дело №1589/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция за държавна финансова инспекция, [населено място], [улица], чрез гл.юрк. Д. М., против Решение № 715/03.06.2024г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 567/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № 11-01-898/2023/07.08.2024г., с което на Е. М. М., [ЕГН], в качеството му на кмет на Община - [община], обл.Варна, за нарушение на чл.24, ал.1, вр. чл.3, ал.3, вр. чл.16, ал.1, т.2, 3 и 4 от Закона за счетоводството /ЗСч/ и на основание чл.78, ал.2 ЗСч, е наложена глоба, в размер на 200,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че в хода на съдебното производство е представено заверено копие на разпечатка от деловодна система „Акстър-офис“ относно АНП № 11-01-898/07.08.2023г., според която датата на издаване на наказателното постановление е 05.01.2024г. Твърди, че в тази разпечатка не могат да се променят данните, представеното копие е заверено и е посочено от кого е издадено, поради което може да послужи за доказателство за датата на издаване на наказателното постановление. Относно „маловажността“ на нарушението сочи, че формалния му характер, както и липсата на вредоносен резултат, но води автоматично до прилагане на чл.28, буква „а“ ЗАНН. Счита, че в случая, с оглед характера на нарушението и накърнените обществени отношения, същото не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи от същия вид. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява, че Е. М. е нарушил чл.24, ал.1, вр. чл.3, ал.3, вр. чл.16, ал.1, т.2, 3, 4 от Закона за счетоводството. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът, чрез адв.И. И., оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор вх. № 59631/22.07.2024г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че по делото не са установени обстоятелства, даващи основание случаят да се определи като маловажен. Моли за отмяна на обжалваното решение и за потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на производството пред ВРС е било Наказателно постановление № 11-01-898 ^***/07.08.2024г., издадено от директора на АДФИ, с което за това, че на 21.02.2023г., в качеството на ръководител на бюджетно предприятие и първостепенен разпоредител с бюджет, Е. М. М. - кмет на Община - [община], е представил в Министерство на финансите финансов отчет на Община - А. за 2022г., в който не е отразен вярно размера на задълженията/пасивите и разходите на общината към 31.12.2022г. - нарушение на чл.24, ал.1, вр. чл.3, ал.3, вр. чл.16, ал.1, т.2, 3 и 4 от Закона за счетоводството.

Нарушението било установено с АУАН № 11-01-898/07.08.2023г. в рамките на извършена финансово инспекция за проверка за законосъобразност на разходване на средства, предоставени през 2022г. от централния бюджет за компенсации и субсидии на автомобилния транспорт, възложена със Заповед № ФК-10-459/13.06.2023г. на директора на АДФИ. Конкретно проверката обхващала разходването на бюджетни средства в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите.

В тази връзка са анализирани получените и усвоени през 2022г. от държавния бюджет целеви средства за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт, поетите задължения и извършените плащания с целеви средства и отразяването им в изготвения от кмета отчет за изпълнението на бюджета на Община - [община], представен на Министерството на финансите. Анализирани са отразените в тази връзка счетоводни операции, както и документалната им обоснованост с представените от превозвачите документи за реализирани загуби, като е прието, че са отчетени разходвани целеви средства без да е налице документална обоснованост на счетоводните операции. Във връзка с отчетените задължения за компенсации е установено, че към документите за плащане са приложени карти за пътуване, които се отнасят за транспорт на ученици, живущи с постоянен адрес на територията на О. А. и учащи в гр.Варна, т.е. за О. А. не са налице основанията по чл.40 ал.3 на Наредбата за отчитане и изплащане със средства от държавния бюджет на компенсации за тези превози. Част от извършените превози не били отчетени от превозвачите по реда и в срока по чл.40 ал.1 от Наредбата - не са представени опис-сметки за броя на издадените абонаментни карти и справки за изминатия пробег. Предвид липсата на отчетни документи и основанията по чл.40 ал.3 на Наредбата е прието, че не са налице основания за отчитане на задължения за компенсации на лица по чл.19, т.5 със предоставените от държавния бюджет целеви средства.

При горните констатации е прието, че отчитането на задължения за предоставяне на субсидии и компенсации в размер на 15758,40лв. и отразяването им в разходите, е извършено в несъответствие на чл.3, ал.3 от Закона за счетоводството, което е довело до изготвяне на финансов отчет, в който не е отразен вярно размера на задълженията/пасивите и разходите на О. А. към 31.12.2022г., а отговорността за организирането на текущо счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството и за утвърждаването на формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане, както и за съставянето, съдържанието и публикуването на счетоводните отчети, е на Кмета на общината, в качеството на ръководител на предприятие - чл.16, ал.1, т.2, 3 и 4 от Закона за счетоводството.

За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в същото липсва дата на съставяне, т.к. нарушението е извършено на 21.02.2023г., финансовата инспекция е възложена на 13.06.2023г., АУАН е съставен на 07.08.2023г., а НП е с дата 07.08.2024г. - която към момента не е настъпила, което според ВРС е равносилно на липса на дата на издаване на наказателното постановление и е нарушение на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.2 ЗАНН. Така допуснатото нарушение е преценено като особено съществено и основание за отмяна на НП, защото от една страна води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а от друга прави невъзможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда. Прието е, че правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни, поради което датата на издаване на наказателното постановление не може да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика, или по тълкувателен път. Според ВРС това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните и в твърде сериозна степен би ограничило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Съобразено е и че датата на издаване на НП има съществено значение при преценката за спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и че по отношение на наказателното постановление ЗАНН не съдържа аналогична разпоредба като тази на чл.53, ал.2 ЗАНН. Според ВРС, НП е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и има удостоверяваща сила относно датата на издаването му, поради което се явява опорочено до степен на незаконосъобразност.

На следващо място ВРС е приел, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 ЗАНН, т.к. не е приложил процедурата при установяване на маловажен случай. Поради липсата в ЗАНН на законен критерий за „маловажен случай“ и изхождайки от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, и прилагайки чл.11 ЗАНН, ВРС е приел, че всички релевантни обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК.

Преценявайки спора и по същество, ВРС е приел, че от анализа на чл.3, ал.3 ЗСч. следва, че след като в представения финансов отчет на О. А. за 2022г. не е отразен вярно размера на задълженията/пасивите на О. А. към 31.12.2022г. и размера на поетите през тримесечието нови задължения за разходи, то формално М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.24, ал.1 ЗСч, но в конкретния случай са налице основания за прилагането на чл.28 ЗАНН. Нарушението е формално, от него не настъпват вреди и независимо че се касае за неизпълнение към държавата, следва да се съобрази стриктното изпълнение на задълженията на жалбоподателя като кмет, с изключение само на процесния финансов отчет. Прието е че това обстоятелство обосновава извод за правилно отношение към законоустановения ред в страната и се касае за инцидентна проява, като допуснатият пропуск е коригиран още преди съставянето на АУАН. По тези съображения е прието, че в случая е налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и вредни последици, налице са изключителни смекчаващи обстоятелства, както и че нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства, и обосновано от тях и закона е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неправилно ВРС е приел, че в случая са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно. Касае се за нарушение, свързано с некоректното отчитане на бюджетни целеви средства за компенсации и субсидии за автомобилния транспорт, което като краен резултат води до създаване на невярна представа за финансовото състояние на общината, поради което не може да се квалифицира като маловажно.

Правилно обаче ВРС е приел, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса в НП на задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.2 ЗАНН - дата на съставяне на наказателното постановление.

АУАН е съставен на 07.08.2023г. Към преписката е приложено НП № 11-01-898^***/07.08.2024г. Според приложеното по преписката известие за доставяне ИД PS 1040 80T2FI M на 04.01.2024г., на 09.01.2024г. на Е. М., чрез М. М., е връчена пощенска пратка, за която е указано, че се отнася за документ № 11-01-898^****/07.08.2023г. Жалбата е подадена срещу НП № 11-01-898^***/05.01.2024г. Към жалбата е приложено копие от НП № 11-01-898^***/07.08.2024г., както и пощенски плик за препоръчана пощенска пратка R PS 1040 80T2GB G, изпратена на 08.01.2024г. от Агенция за държавна финансова инспекция до Община - [община], на който е отбелязано, че се отнася за документ № 11-01-898^***/05.01.2024г. В производството пред въззивната инстанция е представено извлечение от регистър, именовано „Извлечение от деловодната система „Акстър-офис“ относно АНП № 11-01-898/07.08.2023г.“, според което на 05.01.2024г. в 15:48:54 часа е регистриран документ - наказателно постановление, с рег. индекс „към 11-01-898-2“.

Това разминаване в датите на съставяне на наказателното постановление не може да бъде обяснено с наличието евентуално на „техническа грешка“ и правилно ВРС е приел, че в случая липсва достоверна дата на издаване на наказателното постановление, а от там и за отсъствие на реквизит по чл.57, ал.1, т.2 ЗАНН. Правилно ВРС е приел и че датата на съставяне на НП има съществено значение за извършване на преценката за спазване на срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. Независимо че твърдяната от ответника дата на съставяне на НП - 05.01.2024г., датата на получаване на ИД PS 1040 80T2FI M - 09.01.2024г. и датата на подаване на жалбата срещу НП - 23.01.2024г., попадат в рамките на шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, смятано от датата на съставяне на АУАН (чл.183 НПК), в случая спорът не е дали е спазен срокът за издаване на НП, а дали същото има дата, като задължителен реквизит по чл.57, ал.1, т.2 ЗАНН, който да позволява да бъде извършена такава преценка относно сроковете. След като датата на НП е изведена като самостоятелен реквизит, тя следва да е точно и недвусмислено посочена, а не да се извършва преценка за наличието и достоверността й от други данни по делото. Наличието на такъв порок във формата не може да се валидира и с доводи, които се навеждат в производството по съдебно обжалване на наказателното постановление.

Неоснователно касаторът поддържа, че достоверността на датата 05.01.2024г. се доказва от представеното извлечение от деловодната система „Акстър-офис“, т.к. данните в същата не могат да се променят. От една страна датата на съставяне на НП не може да бъде установявана с косвени доказателства, каквито са записите в служебния регистър на АДФИ, а от друга, не са ангажирани доказателства за функционалностите на тази система и дали същите позволяват корекция на веднъж регистрирани в нея данни. Отделно, достоверността на данните по представеното извлечение не е удостоверена с подпис и имена на конкретното длъжностно лице, което го е изготвило и което носи отговорност за съответствието на тези данни с данните в системата.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответника не следва да се присъждат на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, т.к. такива не се доказват и не са поискани с отговора на касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 ЗАНН, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 715/03.06.2024г. на ВРС, V-ти състав, постановено по НАХД № 567/2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!