№ 198
гр. Ловеч, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500314 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. П. Д., Д. Д. Д., Л. Д. Д. и Ц. Д. Д.
против решение № 260007/27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 322/2020 г.
на РС – Л., с което предявеният от въззивниците против „Чез Разпределение
България“ АД (с настоящо наименование „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД) отрицателен установителен иск за вземания в общ размер на
2 461,63 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба се правят следните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон
и необоснованост: несъобразяване от съда на ангажираните по делото
доказателства и доводи, според който обективно не е възможно ищците да
монтират самостоятелно трифазен електромер, по които да се извършва
отчитането на консумираната електрическа енергия, в табло, до което достъп
имали служители на ответното дружество; че средствата за търговско
измерване са собственост на ответното дружество и то следвало да ги
регистрира и да води техния отчет; че необосновано е прието на първа
инстанция наличие на кражба на електрическа енергия, както и игнориране
1
заключението на едната експертиза, за сметка на другата; необосновано
солидаризиране на районния съд с позицията на ответното дружество за
приложимост на чл. 50 ПИКЕЕ. Въз въззивната жалба е направено искане за
отмяна на обжалваното решение, за уважаване на предявения иск и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба,
чрез позоваване на съдебна практика на Върховния касационен съд по
конкретни дела.
Въззивникът „Чез Разпределение България“ АД взема участие в
съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д.
С., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност,
моли за отмяна на решението, за уважаване на предявения иск и за
присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно
наименование „Чез Разпределение България“ АД) не взема участие в
съдебното заседание – чрез представляващия го по регистрация орган или
чрез пълномощник.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Р. П.
Д., Д. Д. Д., Л. Д. Д. и Ц. Д. Д. против „Чез Разпределение България“ АД (с
настоящо наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД)
отрицателен установителен иск за вземане в размер на 2 461,63 лв., като в
исковата молба се поддържа, че ищците притежават по наследяване имот
(жилищна сграда), находящ се в с. Д., Община Л., ул. „В.Л.” № 150, че за
същия имот е открита партида с клиентски № 530001441415, че за отчитане
на потребеното количество електрическа енергия е монтирано средството за
търговско измерване с фабричен № 0156****, че на 09.06.2020 г.
електрозахранването в имота било прекъснато, че ищците направили справка
в страницата на ответника и установили, че по партидата на имота била
начислена сумата от 2 461,63 лв., за която била издадена фактура №
**********/19.06.2020 г., че по повод високият размер на сумата, Р. П. Д.
подала жалба до електроразпределителното дружество, че с писмен отговор
ищцата била уведомена, че не се касае за реално консумирана електрическа
енергия през този период, а за извършена от дружеството корекция на сметки
въз основа на съставен от негови служители констативен протокол №
2
3030506/14.05.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника е
направено възражение за неоснователност на иска, като са изложени
фактически твърдения за констатирано неправомерно присъединяване и
правни доводи за основателност на извършената корекция.
С оглед позицията на ответника за дължимост на отричаната сума и
твърдяното от ищцата едностранно прекъсване на електрозахранването,
поради нейното неплащане, съдът приема, че е налице правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск с предмет отричане
дължимостта на вземането сумата. Предвид извода за допустимост на
обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност
по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК)
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че от 2004
г. дружеството ответник притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия, че същото е изготвило общи условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежи на „Чез Електро България“
АД, които са одобрени от ДКЕВР (настоящо наименование КЕВР) и са
публикувани в две периодични печатни издания (вестниците „Народен глас“
и „Телеграф“).
Установява се от приетото удостоверение за наследници № КДИ-317-
1/24.07.2019 г. на Община Л., че Р. П. Д. (в качеството на преживяла съпруга),
Д. Д. Д., Л. Д. Д. и Ц. Д. Д. (в качеството им на деца) са наследници на Д. Д.
Д., починал на 31.08.1999 г ., а от удостоверение № КДИ-317-1/20.07.2019 г.
на Община Л., че имената Д. Д. Д. и Д. Д. Францев са на едно и също лице.
Не се спори, а и това се установява от приетите писмени доказателства,
че по договор при общи условия ответното дружество е продавало на ищците
и наследодателя им, електрическа енергия в имот (жилищна сграда), находящ
се в с. Д., Община Л., ул. „В.Л.” № 150, като за същия имот е открита партида
с клиентски № 530001441415.
На 11.05.2020 г., от служители на „Чез Разпределение България“ АД е
извършена проверка на измервателната система на обект с адрес с. Д.,
Община Л., ул. „В.Л.” № 150. При проверката е съставен констативен
протокол № 3030506 от 11.05.2020 г. От неговото съдържание се установява,
че електромерното табло е дървено, намира се на външната фасада на
сградата и няма щит (втора врата). Констатирано е, че в имота е реализирано
трифазно захранване и че в таблото са монтирани два електромера – един
трифазен с фабричен № 3488076 и един монофазен с фабричен № 0156****.
При направената справка в системата на „Чез Разпределение България“ АД се
установило, че от двата електромера само монофазният се водел на отчет с
абонаментен № ****** с титуляр на партидата Ф.. Констатирано е, че
3
2
захранването на трифазния електромер е посредством кабел ПВА1 4х6 мм –
три проводника за фаза и един за нула, като изходящата му линия също е
2
изпълнена с кабел ПВА1 4х6 мм, че по този начин е извършена промяна в
схемата на свързване, при което консумираната през трифазния електромер
електроенергия не се измерва и не се измерва и заплаща. В протокола е
удостоверено, че намиращият се в таблото монофазен електромер е
двутарифен, с фабричен № 0156****, тип 2Е 110.00.16С302-00, производител
„ZРА”, клас на точност 2%, произведен е 2005 г., с напрежение 220V,
номинален ток 5/60А, като в момента на проверката показанията на всяка от
тарифите му са 012762 квт (дневна) и 004204 квт (нощна). От протокола се
установява, че монофазният електромер има пломби на капачката на клемния
блок, метрологична и фирмена пломба и пломба на тарифния превключвател,
че същият е с електронен индикатор (светодиод), който в момента на
проверката не е мигал. При подаден от проверяващите служители товар на
изходящите клеми на трифазния и монофазния електромер, и двата
електромера отчитали консумация.
От показанията на свидетелите Б.М. и З.П. се установява, че двамата са
възприели обстоятелствата относно проверката и състоянието на таблото,
намиращите се в него електромери и начина им на свързване – първият, в
качеството му на представител на Федерацията на потребителите, а вторият, в
качеството му на служител на ответника, съставил констативен протокол №
3030506 от 11.05.2020 г. И двамата свидетели посочват, че подписите и
съответната част от текста на констативния протокол (№ 3030506 от
11.05.2020 г.) са техни, че повод за проверката на електрическото табло е
впечатлението им за влизащ в него кабел за трифазно захранване, при
наличие на данни за монофазно захранване. От показанията на свидетелите се
установява наличието на два електромера в таблото, че при подаване на товар
на всяка от трите му изходящи фази, дискът на трифазния електромер се
задвижвал, което свидетелствало за консумация на електрическа енергия. С
оглед тази констатация на нерегламентирано присъединяване, единият от
свидетелите подал сигнал на Телефон 112 за съдействие от полицията
(сигналът е предаден на ОДЧ на ОДМВР Ловеч, видно от писмо рег. №
105830-417/14.12.2020 г.), след което уведомил и съответния технически
отдел на дружеството ответник. Техници от този отдел изнесли еднофазния
електромер на улично табло, на електрически стълб извън имота, доколкото
върху него не е имало манипулации и само той се водел на отчет в системата
на електроразпределителното дружество.
В справка за преизчислени количества електрическа енергия от
4
12.05.200 г., изготвена въз основа на констативен протокол № 3030506 от
11.05.2020 г., е означена корекция от 12609 (kW/h) за периода 11.02.2020 г. –
11.05.2020 г., като от справката е видно, че преизчислените количества
електрическа енергия е извършено на база половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения, чрез които обектът е свързан
към електроразпределителната мрежа. Въз основа на направеното
преизчисляване от „Чез Разпределение България“ АД е издадена фактура №
**********/19.06.2020 г. за сумата от 2 461,63 лв., с получател Л. В. Д..
От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебна
електротехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като
научно обосновано, се установява че при проверката е констатирано
реализация на трифазно захранване, че двата електромера в таблото са
свързани със захранващата мрежа и могат да отчитат преминалото през тях
количество електрическа енергия. Трифазният електромер може да измерва
както трифазната, така и монофазната консумирана електрическа енергия,
докато монофазният електромер може да измерва само консумираната
електрическа енергия, доставена по единия от фазовите проводниците. От
констатациите на експерта в системата на ответното дружество се
потвърждава, че единственото измервателно средство за имота е монофазният
електромер, с посочване на неговия тип (дигитален), фабричен номер (№
0156****), дата на монтирането му (17.06.2016 г.) и др. технически данни. С
оглед констатираното свързване на двата електромера със захранващата
мрежа, съществуващата възможност за консумация на трифазна електрическа
енергия, но при измерване и отчитане с монофазен електромер, от експерта се
изгражда извод за допуснато неизмерване, респ. неточно измерване на част от
доставената електрическа енергия. Поради това, че монтирането на
монофазния електромер е било изпълнено през 17.06.2016 г., когато
захранването на обекта е било монофазно, от експерта се приема, че
констатирана схема на свързване и трифазно захранване са били изпълнени
след 17.06.2016 г. Наличието на втори трифазен електромер не променя
извода за допуснато неизмерване, респ. за неточно измерване на част от
доставената електрическа енергия, защото същият електромер не е
регистриран в системата на електроразпределителното дружество и с него не
се измерва и отчита консумираната електроенергия. Именно поради това, че
трифазният електромер не е регистриран в системата на
5
електроразпределителното дружество като измервателно средство, но е
свързан със захранващата мрежа, регламентираното измервателно средство
(регистрираният в системата монофазен електромер) измерва само част от
консумираната електроенергия, при което е налице непълно отчитане на
потребената електрическа енергия. Налице е промяна в схемата на свързване
преди монофазния електромер, поради това, че последният не е конструиран
за трифазно измерване и с оглед констатираното захранване на имота от
трифазна мрежа за ниско напрежение, при което захранващите проводници
(трите фазови и нулевия) са свързани към трифазния електромер, а от него
едната фаза и нулевия проводник отиват към монофазния електромер.
Установява се от заключението, че преизчисляването на консумираната
електрическа енергия математически е извършено правилно, в съответствие с
методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а преизчисляването на сметката е
извършено по действащите към момента на корекцията цени.
При изграждане на изводите по фактите съдът не би могъл да възприеме
изводите на експерта по неприетата от районния съд експертиза, доколкото
при изслушването вещото лице отказва да отговори или дава уклончиви
отговори на конкретно поставените въпроси, изчерпващи задачите на
експертизата, вкл. на съществения за изясняване на спора въпрос за наличие
на промяна в схемата на свързване преди монофазния електромер, вземайки
предвид показанията на свидетеля, констатирал състоянието на
електрическото табло.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Ответникът „Чез Разпределение България“ АД (с настоящо
наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД) е снабдявал с
електрическа енергия имота на ищците (жилищна сграда), находящ се в с. Д.,
Община Л., ул. „В.Л.” № 150, за който е открита партида с клиентски №
530001441415, като същият имот е присъединен към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия на
дружеството, и ищците не са избрали друг доставчик. В този смисъл няма
спор от правна страна, че дружеството ответник се явява краен снабдител по
смисъла на § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ, а ищците битови клиенти по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Отричаната от ищците сума в размер на 2 614,04 лв., е начислена от
6
ответното дружество въз основа на корекция, извършена при условията и по
реда на Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), обн. ДВ. бр. 35 от 30 Април 2019 г. Приложената от ответника
методика за корекция е в хипотезата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – при промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия. Установените по делото
факти сочат наличие на извършена промяна в схемата на свързване, при която
е създадена предпоставка за неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия. При констатирана промяна
в схемата на свързване на измервателното средство, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване (чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ). Установява се от заключението, че
преизчисляването на консумираната електрическа енергия математически е
извършено правилно, в съответствие с методиката по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а
преизчисляването на сметката е извършено по действащите към момента на
корекцията цени. По тези съображения съдът приема, че ответникът е доказал
основанието за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за
прилагане на съответния алгоритъм на преизчисляването й и за определяне
цената на количеството електрическа енергия в отричания от ищците размер
от 2 614,04 лв. До този краен извод е стигнал и районният съд в обжалваното
решение.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Първото от тях,
според което обективно не е възможно ищците да монтират самостоятелно
трифазен електромер, по които да се извършва отчитането на консумираната
електрическа енергия, е неоснователно. След като монтирането на
монофазния електромер е било изпълнено през 17.06.2016 г., когато
захранването на обекта е било монофазно, няма как да се приеме, че
последващото захранване на имота с трифазен ток и монтирането на
7
трифазния електромер е изпълнено от служители на
електроразпределителното дружество при констатираната схема на свързване,
допускаща неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия. В подкрепа на извода за неоснователност
на същото оплакване е не само установеният отрицателен факт за липсваща
регистрация на трифазния електромер в системата на ответника като средство
за търговско измерване, но и липсата на доказателства за подавано от ищците
или от наследодателя им искане за трифазно захранване на имота, каквото
захранване несъмнено е констатирано от служителите на ответника. В този
смисъл няма как да се сподели и съображението на въззивниците, че
средствата за търговско измерване са собственост на ответното дружество и
то следвало да ги регистрира и да води техния отчет. Задължение за
ответника да регистрира трифазния електромер би възникнало само при
правомерно присъединените на обекта към електрическата мрежа със заявено
от потребителя трифазно захранване. Оплакването за игнориране на едната
експертиза, за сметка на другата също не е основателно. Още при събиране на
доказателствата, съдът е отказал да приеме заключението на първата
експертиза, излагайки ясни и разбираеми мотиви за неприеменето му и за
необходимостта за назначаване на повторна експертиза със същите задачи
(вж. определение от 18.02.2021 г.), поставяйки акцент върху неангажиране на
експерта (отказ да отговори или даване на уклончиви отговори) с конкретни
отговори на въпросите по заключението, в т.ч. относно наличието на промяна
в схемата на свързване преди монофазния електромер, вземайки предвид
показанията на свидетеля, констатирал състоянието на електрическото табло.
Неоснователно е оплакването за неустановяване по делото ищците да са
ползвали нерегламентирано електрическа енергия, защото нормативната
уредба поставя акцент върху установяване предпоставката за неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия,
реализирана чрез извършена промяна в схемата на свързване (чл. 50, ал. 2
ПИКЕЕ). С оглед на тази предпоставка е въведена фикцията за ползвано, но
неотчетено, неправилно/неточно отчетено количество електроенергия, което
се определя чрез преизчисляване по установен от разпоредбата метод.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
8
направените от настоящия състав изводи по неоснователността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
При този изход на делото и с оглед заявената от юрисконсулта
претенция по чл. 78, ал. 8 ГПК въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия възнаграждение за юрисконсулт, в размер, ненадхвърлящ
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата
по чл. 37 ЗПрП (чл. 78, ал. 8 ГПК). Отчитайки естеството и формата на
извършените процесуални действия (подаване на писмен отговор, без явяване
в съдебно заседания), възнаграждението следва да се индивидуализира при
минимума от 50 лв., установен в чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260007/27.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 322/2020 г. на РС – Л..
ОСЪЖДА Р. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. Д., Община Л., ул.
„В.Л.“ № 150, Д. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „С.“, бл. 130,
вх. „а“, ап. 17, Л. Д. Д., с ЕГН **********, с. Д., Община Л., ул. „В.Л.“ № 150
и Ц. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. Д., Община Л., ул. „В.Л.“ № 150 да
заплатят на „Електроразпределителни мрежи запад“ АД (с предишно
наименование „Чез Разпределение България“ АД), с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 159, **** Бизнес
Център сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9