№ 1942
гр. Варна, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502515 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 289076/01.06.2021г., подадена от „Техновент“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Възрожденец“
№13, срещу решение №261555/10.05.2021г., поправено с решение №262478/21.08.2021г.,
постановено по гр.д. № 1124/2020г. на ВРС, 33 съдебен състав, с което е отхвърлен искът на
въззивника с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД, срещу „Проксимус
Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.
Западна промишлена зона, ул. База Нова, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 4 000 лева, явяваща се частична искова претенция от общо задължение в размер на
45692,22лв., дължимо по Договор за изработка, доставка и монтаж на оборудване от
12.12.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 29.01.2020г., до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на
процесуалния и материалния закон. Настоява се, че изводите на съда не съответстват на
събраните по делото доказателства и практиката на ВКС. Навежда се оплакване, че не е
обсъдено значението на осчетоводяването на издадени фактури, като вещото лице е
установило, че ответникът е осчетоводил две фактури на обща стойност 113 582.39лв., като
е заплатил само 81 342.65лв., като дължи на ищеца разликата. Счита се, че неправилно е
възприето, че ответникът е приел работата само по подписани приемо-предавателни
протоколи. Сочи се, че ищецът е представил доказателства за изпращане по имейл на акт
номер 3 на стойност 20427.048лв. и акт номер 4 на стойност 38 342.84лв., а ответникът не е
1
навел твърдения, че не е получил актовете, нито е депозирал отказ от приемането им.
Твърди се, че са представени имейли за изпратени до ответника актове за СМР на
14.05.2019г. и 16.05.2019г., които не се признават от насрещната страна и приложение
следва да намери чл.161 ГПК поради възпрепятстване доказването на ищеца. Навежда се
оплакване, че във връзка с оспорения акт обр.19 на стойност 20 427.048лв. ищецът е поискал
при водене на св. Вл. Т. да отговори на посочени въпроси, които не са зададени от съда,
също не е допусната поискана съдебно-компютърна експертиза, с което са допуснати
процесуални нарушения. Обръща се внимание, че плащане ответникът е извършил и след
20.04.2019г. – дата, след която твърди да е прекратил договора. Сочи се, че в стоковите
разписки не са отбелязвани възражения за качеството при получаване на стоката. Поради
това, въззивникът е поискал да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да
установи кога е приета от главния възложител работата. Счита се, че неправилен е и изводът
на решаващия съд за забава на изпълнението поради това, че самият ответник не е изпълнил
в срок своите задължения да достави необходимото оборудване. Отправят се
доказателствени искания. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание,
въззивното дружество, чрез процесуалните си представители, поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че сумите от 88 171.94лв. без ДДС и сумата
от 53615.38лв. са заплатени към момент, в който насрещната страна дори не е започнала
изпълнението, което изключва твърдението, че осчетоводяването на издадените за тези суми
фактури е доказателство за приети СМР. Излагат се подробни доводи по счетоводни данни,
с които се поддържа, че изпълнените СМР и доставени материали са на обща стойност само
59 278.32лв., а разликата между платените от възложителя, но неизпълнени СМР, е
22064.33лв., с което е ощетен възложителят, което се поддържа, че се установява и от
свидетелски показания. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. В
открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
2
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Техновент"
ЕООД, ЕИК *********, срещу „Проксимус Инженеринг" ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на сумата от 4 000.00 лева,
явяваща се частична искова претенция от общо задължение на ответника към ищеца в
размер на 45692,22лв., дължимо по изпълнен Договор за изработка, доставка и монтаж на
оборудване, сключен между страните на 12.12.2018г., ведно със законната лихва от
завеждане на делото – 29.01.2020г., до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се от ищеца, че с ответното дружество на 12.12.2018г. е подписан Договор за
изработка, доставка и монтаж на ОВК оборудване. По силата на този договор, съгласно т.1
от сключения договор, доставката и монтажа са извършени съгласно приложение 1 и
приложение 2, а в т.2 е описан и начинът на заплащане. В изпълнение на договора се
настоява, че ищцовото дружество е изработило, доставило и монтирало в срок
необходимото оборудване, за което има съставени съответните стокови разписки и
протоколи за СМР, за които са издавани фактури за произведеното, доставено и монитрано.
Счита се, че договорът е изпълнен и че ищецът е изправна страна по него. По две от
издадени в изпълнение на договора фактури, се сочи, че не са извършени плащания (по
едната частично, а другата изцяло). Това са фактура №********** от 12.12.2018г. за
авансово плащане, по която има неизплатено задължение в размер на 32 239.74лв. и фактура
№********** от 03.04.2019г. с неизплатено задължение 13 452.48лв. Цялото задължение на
ответника се твърди, че възлиза на 45692.22 лв. Вследствие на изложеното, като се настоява
че ищшцовото дружество е изправна страна по договора за изработка, че е изпълнило
възложената изработка изцяло (по обем, вид и в срок), се настоява, че му се дължи
договореното заплащане (материали, труд и печалба).
Ответникът, в срока почл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ищецът е изправна
страна. Твърди се, че е налице неизпълнение, което е предизвикало прекратяване на
договорните отношения и спешно търсене на изпълнение от трети страни. Крайният срок за
изпълнението бил 20.04.2019г. Според ответника, към началото на м.май 2019г.
изпълнението по договора е било незначително и с лошо качество. Към момента на
развалянето на договора са изплатени общо 81 342,65 лева с ДДС, както следва:
Възложителят бил длъжен да заплати на изпълнителя авансово 35 978,99 лева без ДДС,
представляващи 25% от цялата стойност на договора в размер на 143 915,97 лева без ДДС.
Добросъвестността изисквала точно за тази сума да се издаде авансова фактура. Вместо
това, ищецът издал фактура № **********/12.12.2018г. на стойност 105 818,33 лева. С пл.
нареждане от 13.12.2018 г. по посочената фактура, ответникът превел на ищеца 53 615,38
лева. Съгласно чл.II-2.1 от договора, „стойността и количеството на извършените СМР се
удостоверяват с двустранно подписан констативен протокол". До 22.02.2019г. ответникът
сочи, че са изготвени и подписани два протокола: № 1 на стойност 12 940,10 лева с включен
3
ДДС и № 2 на стойност 22 551,62 лева с включен ДДС, или общо е констатирано изпълнение
на СМР на стойност 35 491,72 лева. Изпълнителят издал една междинна фактура №
**********/26.02.2019 г. с основание „Фактура по Акт № 1 (до 23.01.2019 г.) на стойност 7
764,06 лева. По тази фактура е постъпило плащане на 12.03.2019 г. в размер на 7 764,06
лева. На 23.04.2019г., от възложителя към изпълнителя е наредена сума в размер на 19
963,21 лева с основание ф-ра №**********/12.12.2018г. (което е ново плащане по
надписаната авансова фактура). Така на изпълнителя са изплатени до 23.04.2019г. общо 81
342,65 лева, а са представени констативни протоколи за изпълнени СМР на стойност 35
491,72 лева. На 03.04.2019г., ищецът издал Фактура №********** на стойност 13 452,48
лева. Тази фактура не била приета и осчетоводена от ответника поради пълна липса на
основание за нейното издаване. Предметът на фактурата - плащане по Акт №2, е изплатен по
авансовата ф-ра № **********/12.12.2018г. с платежно нареждане от 23.04.2019г. Към този
момент, според ответника е било явно, че изпълнителят-ищец няма да може да изпълни в
срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поради което
поръчващият е обявил, че разваля договора и започнал да търси възможности за неговото
изпълнение чрез други изпълнители и чрез свои сили за доставка са материали и изпълнение
на СМР.
Излага се и че договорът между ответника и ищеца не е самостоятелен. Той е част от
верига облигационни обвързаности по изграждането на Обект: „Ново застрояване, основен
ремонт, преустройство и смяна на предназначението помещения на хотелска сграда
„Дружба" („А"), курортен комплекс „Дружба - Бей Гардън", с. Кранево, община Балчик".
Инвеститорът е сключил Договор за строителство с Главен изпълнител „Планекс" ЕООД.
Като един от подизпълнителите по този договор е конституиран „Проксимус Инженеринг"
ЕООД, а като негов подизпълнител в част ОВК - „Техновент" ЕООД. Посочено е от
ответната страна, че всички изпълнители по описаната верига са били обвързани със
срокове, обеми на доставки и СМР. Изготвени били линейни графици за различните видове
СМР, които са съгласувани по предмет, време и място. За неизпълнение, некачествено
изпълнение, или просрочие, са били уговорени тежки санкции. По тази причина „Проксимус
Инженеринг" ЕООД се принудило да сключва нови договори с други изпълнители по
неизгодни цени, чрез които да изпълни доставки и СМР, които са били в задълженията на
„Техновент" ЕООД. В частност: С „Мухтаров" ООД, е сключен договор (устен) за
изпълнение на кухненски смукатели и направа но ОВК и след изпълнението на поръчката е
издадена фактура №**********/29.05.2019г. на стойност 15 321,98 лева, и фактура
№**********/11.06.2019г. на стойност 674,63лв. платени въз основа на съответните
констативни протоколи; С „ЛейкХаус" ЕООД е сключен договор (устен) монтаж на
въздуховоди и оборудване, които са изпълнени по спешност и при извънредно договорени
цени, както следва: фактура **********/23.05.2019г. на стойност 1238.40 лева, фактура
*********/26.07.2019г. на стойност 1730.00лв и фактура **********/10.03.2020г. на
стойност 2500.00лв. С „Джерико" ЕООД е сключен договор за монтаж на соларна
инсталация от 25.02.2019 г., допълнен с Анекс № 1/08.05.2019 г. и Анекс № 2/17.05.2019 г.,
по който са фактурирани и разплатени СМР на обща стойност 25 084,11 лева. С „Натали-
4
Клима" ООД е сключен договор за изпълнение и доставка на вентилационни решетки и
линейни дифузори и след изпълнението на поръчката са издадени Стокови разписки №122
на стойност 2346,23лв и №.142 на стойност 6 416,64 лева, фактурирани и платени. Поради
липса на съоръжения, които по договора с ищеца е следвало да бъдат закупени, доставени и
монтирани от него, за сметка на „Проксимус Инженеринг"ЕООД са били закупени
материали, с които са изработени от ответника и транспортирани от складовете в София до
обекта въздухопроводи и вентилационни тръби -Товарителници от 04.05.2019 и от
18.05.2019 г., респ. пътни листи от м. април 2019 и от м. май 2019 г. Значителна част от
закупените и доставени от „Проксимус Инженеринг" ЕООД материали и съоръжения, се
сочи, че са монтирани в обекта от негови служители. Поради критичното нарушаване на
поетите задължения от страна на „Техновент"ЕООД и значително просрочване на
изпълняваните комплексни СМР на обекта, в съответствие с Договора между Главния
изпълнител „Планекс" ЕООД и „Проксимус Инженеринг" ЕООД, се е подписал Анекс №
2/29.10.2019 г., по силата на който, за виновно неспазване на срока по договора съгласно
чл.62 и некачествено извършени СМР, съгласно чл.16 и чл. 17 от Договора,
подизпълнителят дължи неустойка в размер на 50 269,23 лева без ДДС. Главният
изпълнител - „Планекс" ЕООД, се сочи, че няма пряка договорна връзка с „Техновент"
ЕООД и насочва санкциите срещу „Проксимус Инженеринг" ЕООД за просрочените и
некачествено изпълнени СМР по ОВК. Според чл.4 от анекса, страните се съгласили, че
гаранционната сума в размер на 45 036,89 лева ще се задържи от Главния изпълнител за срок
от 12 месеца. В контекста на горното се твърди, че ищецът е получил плащане на основание
чл. II-2.1. от Договора - двустранно подписани протоколи. Въз основа на авансово
фактурирани, но неизпълнени доставки и СМР, са му надплатени суми на неосъществено
основание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приет по делото е договор от 12.12.2018г., с който „Проксимус Инженеринг” ЕООД е
възложило на „Техновент” ЕООД да извърши монтаж на въздуховоди, части и елементи на
въздуховодни и климатични инсталации на обект – хотелска сграда „Дружба”, курортен
комплекс „Дружба бей гардън”, с. Кранево, община Балчик. Стойността на договора е
143 915.97лв. без ДДС. Срокът за изпълнение е не по-късно от 20.04.2019г. Според
уговорения начин на плащане, е дължим аванс при подписване на договора от 35 978.99лв.
без ДДС, а стойността на количеството на извършените СМР, се удостоверява с двустранно
подписан констативен протокол. Към договора за представени и приложение 1 и 2 с
подробно описание на дължимите дейности.
Представени са от ищеца описаните в исковата молба фактура №********** от
12.12.2018г. за авансово плащане, която е на стойност 105 818.33лв., и фактура
№********** от 03.04.2019г. на стойност 13 452.48лв. с основание „по акт номер 2”.
От ответника са ангажирани писмени доказателства в подкрепа на твърденията му за
възлагане на изпълнението на трети лица, както следва: фактура 15582/29.05.2019г. на
5
стойност 15321.98лв. и фактура 15681/11.06.2019г. от доставчик „Мухтаров” ООД;
декларация за съответствие от същия доставчик за материали, вложени в процесния обект;
фактура 62/23.05.2019г. на стойност 1238.40лв., фактура 71/26.07.2019г. на стойност 1730лв.;
фактура 135/10.03.2020г. на стойност 2500лв. от доставчик „Лейк Хаус” ЕООД, както и
декларация от същия доставчик, че монтажът на въздуховоди и оборудване по описаните
фактури, е извършен на процесния обект; Договор от 25.02.2019г. между ответника и
„Джерико” ЕООД за монтаж на соларна инсталация на процесния обект и два анекса към
същия договор, както и на л.54-64 от първоинстанционното дело, са приети издадените от
„Джерико” ЕООД фактури и съставените констативни протоколи за СМР; представени са
стокови разписки от 21.05.2019г. и 15.10.2019г. от доставчик „Натали Клима” ООД за
доставка на стенни вентилационни решетки към ответното дружество; товарителници от м.
май 2019г. за въздуховоди и вентилационни тръби до процесния обект от трети лица, както
и стокови разписки от м. април и май 2019г. за доставка на въздуховоди от самия ответник;
приет е твърдяният от ответника Анекс от 29.10.2019г., сключен с „Планекс” ЕООД, според
който за виновно неизпълнение ответникът дължи неустойка в размер от 50269.23лв., както
и ще се задържи гаранционната сума за качество от 45036.89лв., като в приложение към
анекса е посочено, че претенцията е за изпълнение на ОВК.
От ищеца са ангажирани писмени доказателства – графици за изпълнение на
дейности по обекта, подписани между „Планекс” ЕООД и „Проксимус Инженеринг” ЕООД;
електронна кореспонденция от В. Т. до „Техновент“ за описание на цвят на решетки от
02.05.2019г.; стокови разписки за доставки от „Техновент” към „Проксимус Инженеринг”
ЕООД от края на м. април 2019г. и м. май 2019г., както и на л.121-127 протоколи обр.19, от
които подпис за възложителя „Проксимус Инженеринг” ЕООД носи протокол на стойност
22551.62лв. и протокол на стойност 20427лв.
С молба от 24.06.2020г. ответникът е представил и са приети писмени доказателства,
както следва: двустранно подписани приемо-предавателни протоколи от 22.05.2019г. и
08.11.2019г. между Натали Клима и ответника; двустранно подписани експедиционни
бележки от м.02.03 и 04.2019г. с доставчик към ответника „Интерметал” ООД; електронна
кореспонденция, изпратена от вл. Т. до ищцовото дружество със задачи и срокове за
изпълнение от 08.04.2019г., както и от 09.04.2019г., като в последното писмо е обективирано
изявление, че поръчани доставки за тази дата не са били доставени на обекта; електронно
писмо между същите страни, с което Вл. Т. изпраща на Техновент писмо от Планекс във
връзка със забавянето.
Ищецът е представил имейл от 14.05.2019г., с който изпраща на ответника файлове,
озаглавени актове за СМР за м. април и м. март, както и имейл от 17.05.2019г., с който Вл. Т.
изпраща на Техновент файл, който не е видно с какво съдържание е, липсва и заглавие на
документа.
Ангажирани са от ответника гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Ю.
Т. и И. М. М.. Първият свидетел излага, че работи в „Проксимус Инженеринг“ като
проектант и процесният договор е за възлагане на СМР за обекта в с. Кранево. С течение на
6
времето Техновент започнало да изостава с изпълнението и доставката. Главният
инвеститор на обекта започнал да предявява претенции към Планекс, а те от своя страна
притискали Проксимус. Обръщали се към Техновент да наваксат, но от тях чували само
обещания. След като станало ясно, че Техновемт не може да се справи с поетите
задължения, се наложило да изпратят колеги на ответника за изпълнение на СМР, да наемат
други подизпълнители. Започнали да произвеждат и въздуховоди в техния цех и да ги
доставят, но Техновент не извършили и монтажа и се наложило Проксимус да наеме и други
подизпълнители и за монтажа. Излага подробности относно некачествено изпълнени
елементи от Техновент, които се наложило да подменят.
Свидетелят И. М. твърди, че работи в „Планекс” ЕООД като ръководител проект. На
процесния обект Планекс бил главен изпълнител в частта ОВК системи. Сключил договор с
подизпълнител Проксимус Инженеринг. Поради забавяне, графикът бил многократно
ревизиран. Имало съществено забавяне в частта ОВК системи. По последен график обектът
трябвало да приключи в края на април, началото на май 2019г., но го приключили края на м.
юни и то не според условията на договора. Понесли санкция за некачествено и не в срок
изпълнение, която санкция насочили към „Проксимус Инженеринг“.
Съобразно приетото по делото заключение по назначена първоначална съдебно-
счетоводна експертиза, издадените от ищеца на ответника фактури са на обща стойност
113 582.39лв. с ДДС. Извършените плащания от ответника по сметка на ищеца са на обща
стойност 81342.65лв., описани по дати и фактури в таблица към заключението. Общата
стойност на приетите от възложителя изпълнени СМР съобразно представени на вещото
лице двустранно подписани протоколи обр.19 и стокови разписки, за които има издадени
фактури, е 49 398.60лв. без ДДС, или 59278.32лв. с ДДС. При тези данни, вещото лице прави
заключение, че преведените суми с ДДС са в по-голям размер от извършените СМР и
вложените материали по документи, които са признати от Проксимус Инженеринг ЕООД,
от който са надплатени 22 064.33лв. с вкл. ДДС.
Прието е и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, съобразно
което общо осчетоводените в счетоводството на ответника фактури, сред които и фактура
22/12.12.2018г., са на обща стойност 113 582.39лв. и са включени в дневниците за покупки, а
данните са подадени в ТД на НАП. В счетоводствата на двете дружества по банкови
извлечения са направени плащания по фактури 22/12.12.2018г. и 35/26.02.2019г. Поради
несъвпадане на дълга по актовете със стойността на платежното нареждане, вещото лице не
е категорично, но счита, че вероятно платената сума е част от дължимите суми без ДДС по
акт номер 2 и 3.
Въз основа на описаните факти и по наведените с въззивната жалба оплаквания,
съдът достига до следните правни изводи:
Не спорно между страните, че между тях е възникнала валидна облигационна връзка
по приетия по делото договор от 12.12.2018г., с който „Проксимус Инженеринг” ЕООД е
възложило на „Техновент” ЕООД да извърши монтаж на въздуховоди, части и елементи на
въздуховодни и климатични инсталации на обект – хотелска сграда „Дружба”, курортен
7
комплекс „Дружба бей гардън”, с. Кранево, община Балчик, при стойност на договора от
143 915.97лв. без ДДС и срок за изпълнение не по-късно от 20.04.2019г.
Съгласно чл.258 ЗЗД, с договора за изработка, изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати
възнаграждение. Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
Въззивникът, в чиято доказателствена тежест бе, не доказа по делото, че е налице
приета работа по договора, която е останала незаплатена от ищеца. Напротив, от съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства, безпротиворечиво се установи, че
„Техновент” ЕООД не е престирало точно, качествено и в срок изпълнение на поетите по
договора задължения, както и че всички изпълнени и приети дейности, са заплатени от
„Проксимус Инженеринг” ЕООД. До този извод, съставът на въззивния съд достига
кредитирайки всички ангажирани от страните писмени доказателства, събраните по искане
на ответника гласни доказателства и безпротиворечивите и базирани на непосредствени
впечатления показания на свидетелите Вл. Т. и Ив. М., както и неоспорените заключения на
вещото лице – обективно и компетентно дадени по приетите първоначална и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи. Всички тези доказателства изцяло се подкрепят взаимно и
установяват твърденията на въззиваемата страна, че въззивникът е изпълнявал със забава,
само частично и некачествено възложената му работа. От ангажираните от ответника и
описани по-горе писмени доказателства, по категоричен начин се установяват твърденията
му, че поради неточното и забавено изпълнение на дружеството – ищец, и с оглед
изпълнение на собствените задължения на „Проксимус Инженеринг“ ЕООД по процесния
обект към своя възложител „Планекс“ ЕООД, ответникът е ангажирал трети дружества, към
които е заплащал доставки и работа с оглед наваксване изпълнението на обекта,
включително сам е произвеждал и доставял елементи по въздуховодната инсталация, чието
изпълнение е било задължение на „Техновент“ ЕООД. Установи се от представения анекс,
сключен с „Планекс“ ЕООД, че „Проксимус Инженеринг“ ЕООД е претърпял договорна
парична санкция вследствие на забавата. Тези обстоятелства, видни от писмените
доказателства, включително описаната електронна кореспонденция между страните, изцяло
кореспондират на свидетелските показания. А въззивникът от своя страна не е провел по
изискуемия от ГПК процесуален ред, доказване за твърденията си за точно изпълнение.
Съгласно чл.261, ал.1 ЗЗД, изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да
бъде годна за обикновеното, или предвиденото в договора предназначение. Разпоредбите на
чл.262, ал.2 и чл.265, ал.2 ЗЗД дават право на възложителя да откаже да приеме забавено и
ненадлежно изпълнената работа и да развали договора при това неточно изпълнение от
страна на изпълнителя за съответната неизпълнена част занапред при договор с
продължително изпълнение. Именно това право в процесния случай, с оглед изпълнението
със забава, не по уговорения и надлежен начин, се е породило за въззиваемата страна, която
и се позовава на него и упражнява същото, поради което на изпълнителя не се дължи
възнаграждение за неизпълнената част от договора. Видно е от заключението на вещото
8
лице по счетоводната експертиза и писмените доказателства, че възложителят не е приел
работата по част от съставените от изпълнителя констативни протоколи, не е приел и всички
издадени фактури. Неоснователен е доводът на въззивника, че няма как да е развален
договорът, след като въззиваемият е извършвал плащания и след 20.04.2019г., тъй като
последното плащане е извършено на 23.04.2019г. за м.02 и м.03. И съществено за крайния
извод на съда е установеното от вещото лице, че преведените суми с ДДС са в по-голям
размер от извършените СМР и вложените материали по документи, които са признати от
Проксимус Инженеринг ЕООД, от който са надплатени 22 064.33лв. с вкл. ДДС.
Вярно е, че принципно съдебната практика приема осчетоводяването на фактури като
факт, който може да допринесе за извод за приемане на работата. В процесния случай обаче,
в контекста на всички установени по делото обстоятелства, осчетоводяването от
„Проксимус Инженеринг“ ЕООД на фактурата, издадена с основание за авансово плащане
от 22.12.2018г. не сочи на такова приемане. Видно е от съдебно-счетоводната експертиза, че
осчетоводяването на тази фактура от страна на възложителя, е извършено именно като
авансово, към момента на сключване на договора, в който изпълнението на работата не е
приключило. Частичните плащания са извършени двукратно – по-голямата сума като
авансова и надвишаваща договорения аванс, и друга сума впоследствие, съответна на
частично приет резултат. При това положение, не може да се приеме, че осчетоводяването
на фактурата съставлява приемане на работа, чиято стойност се равнява изцяло на сумата по
фактурата.
По твърденията за приети и други актове за СМР, следва да се посочи, че
представеният констативен протокол за сумата от 38342,84лв. не е подписан за възложителя.
От представената електронна кореспонденция не се установява, че този акт, както и актът за
сумата от 20427лв. е достигнал до възложителя, както и че е върнат от лицето Вл. Т. на
изпълнителя подписан, тъй като от електронното писмо не става ясно какъв файл конкретно
е прикачен. Възложителят не се установява по безпротиворечив начин да е осчетоводил и
фактури свързани с тези актове /вещото лице не може да даде категоричен отговор, тъй като
дългът по актовете не съвпада със стойността на платежното нареждане/, т.е. не може и чрез
други обстоятелства да се направи извод, че е приета работата по тези актове. Въззивникът в
рамките на производството не е установил кое лице е положило подпис за възложител в акта
за 20427лв., при което няма как да се изследва автентичността на документа. А ответникът е
оспорил актът да е подписан от лице, което го представлява, като не са събрани данни за
приложение на чл.301 ТЗ, т.е. търговецът да е узнал за този акт преди завеждане на делото.
За пълнота следва да се посочи и че и при включване на сумата от 20427лв. по оспорения
акт обр.19, това не би се отразило на изхода на спора, тъй като от заключението на вещото
лице се установи, че въззиваемото дружество е надплатило спрямо приетата работа
22 064.33лв., при което претендираната сума от 4000лв. отново се явява недължима.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Налага се извод за неоснователност на въззивната
жалба. Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
9
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящата инстанция разноски в размер от 660лв. за заплатено адвокатско възнаграждение,
за което е представен договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261555/10.05.2021г., поправено с решение
№262478/21.08.2021г., постановено по гр.д. №1124/2020г. на РС - Варна, 33 съдебен състав.
ОСЪЖДА „Техновент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Шумен, ул. „Възрожденец“ №13, да заплати на „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона,
ул. База Нова, сумата от 660 лв. /шестстотин и шестдесет лева/, представляваща сторени във
въззивната инстанция разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл.280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10