Решение по дело №620/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 435

 

гр. Силистра,  12.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 620 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба чрез процесуалния представител на „Е.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. С., ул. „М.“ № …, представлявано от управителя М. А. М. против Наказателно постановление № 19-001018, издадено на 29.07.2019 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 55 от Закона  за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 107, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (НМИЗБУТРМИРО).

В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че инцидента не е възникнал на работно място, а в строго забранена зона. Излагат се доводи, че работниците са починали при работа по укрепване на тръбата, свързана с потопяема помпа, което е невъзможно да се реализира в ограничено пространство, т.е. това е станало извън буферния торов резервоар. Твърди се също, че лицата с оглед трудовия им договор са разполагали с лични предпазни средства, но в случая те са били недостатъчни и по собствена инициатива са извършили действия. Посочено е, че към буферния торов резервоар е изградено съоръжение, с помощта на което помпата в резервоара се изнася навън, ако е необходимо извършване на дейности. Буферният торов резервоар е изнесен на значителна височина, за да няма достъп. Входът на отвора е на височина около два метра, докато обслужването на въпросното торпедо с лебедката е механизирано и стана от пулт, разположен на височина около един метър и половина с възможен достъп за експлоатация. В нито един момент работник нямало право да влиза в шахтата. Твърди се, че всички работниците са запознати с това. Лебедката следвало да се обслужва от работник, който е стъпил здраво на земята и далеч от резервоара. Навеждат се доводи, че работодателят няма представа защо работниците са се изкачили по външна стълба, осигурявайки си достъп до резервоара. Излагат се доводи за прекомерност на санкцията. Моли се за отмяна на процесното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване за жалбоподателя се явява процесуалния им представител, който поддържа жалбата. Излага доводите, посочени в жалбата. Посочва, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, че на работниците е известна забраната. Макар на мястото да е имало стълба, това е свързано с евентуална дейност по обслужването на лебедката. Твърди се, че инцидента не е възникнал на място, представляващо работно.

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт А., който оспорва жалбата. Изразява становище, че с хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдените нарушения на процесуалния закон. Изтъква, че събраните доказателства сочат, че работодателят не е предоставил лични предпазни средства при краткотраен контакт с вредни вещества, което не би могло да бъде предотвратено. Навежда доводи, че предоставянето на ЛПС в ограниченото пространство с отделяне на вредни вещества е детерминирано от свободния достъп до съоръжението, въпреки оповестения забранителен режим. Посочва, че именно това обстоятелство е позволило пострадалите лица да извършват трудова дейност в шахтата без ЛПС при наличие на опасен газ, чието вдишване е довело до фаталния изход. В този смисъл счита, че между осигуряването на ЛПС и настъпилата смърт съществува причинно-следствена връзка и отношение. Посочва текстовете, в които са отразени легални дефиниции на понятията „водоснабдителни и канализационни системи“ и „ограничени пространства“. Изразява мнение, че самата шахта представлява ограничено пространство, в което се събира фекална маса и поради това се появява предвидима опасност, която може да бъде отстранена с осигуряване на ЛПС, а именно дихателни апарати за работа в ограничени пространства. Изразява мнение за съобразяване на размера на наложеното наказание с текста на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли съда да се произнесе с потвърдително решение.

В осигурено право на реплика процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че никъде на друго място на територията на предприятието не съществува място, което да налага извършването на дейност при краткотраен контакт с вредни вещества. Твърди се, че работодателя няма вина.

В осигуреното право на дуплика процесуалният представител на наказвания орган посочва, че в конкретния случай не е изследван изобщо въпроса за вината, т.е. налице е обективна безвиновна отговорност на ТД за неизпълнение на определени задължения, свързани с трудовото законодателство и в частност осигуряване на безопасни условия на труд. Посочва още, че проверката е извършена във връзка с трудовата злополука, т.е. не е правена цялостна проверка на предприятието, но това не означава, че на територията на предприятието няма съоръжения или места, които са с повишена опасност.

При редовно призоваване Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.05.2019 г. актосъставителят съвместно с колегата си свид. Р.Ж. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и здравословни условия на труд в обект на контрол на „Е.“ ЕООД, а именно септична лагуна в свинекомплекса на търговското дружество, находящ се в землището на с. П.. Проверката била извършена по повод настъпила трудова злополука около 09:00 ч. на 18.05.2019 г. с двама от работниците на дружеството при работа по укрепване на тръба на потопяемата помпа, спусната в закритата септична лагуна. Вследствие на остро отравяне с химически агент двамата работници починали. От представената на 20.05.2019 г. в дирекцията документация и след снемане на писмени сведения било установено от проверяващите органи, че е била възложена задача за поставяне, монтаж и пускане в действие на инсталация за изпомпване и прехвърляне на фекални торови маси от закритата септична лагуна в изградената през 2015 г. открита и празна до момента бетонна лагуна. На 18.05.2019 г. работникът Б. Д. П. на длъжност „автомонтьор“ и отговорник за изправността на съоръженията по събирането, разбъркването, източването и разпръскването на фекалните маси, съгласно утвърдената от работодателя длъжностна характеристика, предприел действия по изпълнение на задачата съвместно с механизаторите С. Б. Т., П. П. И. и П. Д. Д.. При и по време на работата по укрепване на тръбата, свързана към потопяемата помпа за прехвърляне съдържанието в откритата бетонна лагуна, работниците Б. Д. П. и П. Д. Д. умрели вследствие остро отравяне с химичен агент. При изследване на обстоятелствата, довели до настъпване на смъртната злополука се установило, че работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за живота и здравето, и безопасен за целта начин на работещите, като не е предоставил ЛПС при краткотраен контакт с вредни вещества – метан, амоняк, въглероден оксид и други, който не може да бъде предотвратен с други средства.

Свидетелите посетили предприятието в деня на трудовата злополука и на мястото заварили следовател, който извършвал оглед. Починалите били без лични предпазни средства. Около лагуната нямало поставени знаци или табели, сочещи че е налице повишена опасност или за забранен достъп. Цялото съоръжение обаче било оградено и достъп до мястото имали само работещи в предприятието. Според актосъставителя мястото е елемент от работното място, включително шахтата, тъй като е елемент от целия обект и за обслужването ѝ е необходимо периодично там да извършват дейност работници от предприятието. Такова задължение било възложено от работодателя на един от починалите – Б. Д. П.. В случая работниците трябвало да свържат тръбата с маркучи, които да бъдат спуснати. Височината на съоръжението било около  два метра. От снетите сведения от работниците и прегледа на документацията актосъставителят приела, че е било възложено укрепване на тръбата, доколкото житейски нелогично е някой самоволно да извършва дейност по такава инсталация.

В хода на производството работодателят представил две заповеди. С първата (л. 24) като отговорник за извозване на торовите маси бил определен С. И. Г.. Представена била и заповед (л. 25), с която управителят забранявал влизането в припомпващата шахта. При евентуална повреда изваждането на съоръжението ставало чрез използване на лебедка.

Актосъставителят Д. след изискването на съответната документация преценила, че работодателят е подценил опасността. Съставила протокол със задължителни предписания, връчен на 02.07.2019 г. На същата дата срещу жалбоподателя е съставен АУАН, предявен на упълномощен от управителя представител. Актосъставителят преценила, че работодателят е нарушил изискванията на  чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона  за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 107, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

В посочения в ЗАНН срок било депозирано писмено възражение, в което се опровергавали фактическите и правни констатации в акта. Неосигуряването на ЛПС се обосновавало с обстоятелството, че достъпа до шахтата е абсолютно забранен, като пострадалите работници не са изпълнявали трудовите си задължения в съоръжението. Изразено било становище, че то не представлява работно място, а работниците по собствена инициатива са предприели действия, довели до смърт на двама от тях.

С процесното НП наказващият орган наложил на жалбоподателя в качеството на работодател на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 55 от Закона  за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 107, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. При издаването на НП наказващият орган обсъдил направеното възражение. Според становището му предоставянето на ЛПС в ограниченото пространство с отделяне на вредни вещества е детерминирано със свободния достъп до съоръжението, въпреки оповестения забранителен режим. Това обстоятелство е позволило пострадалите лица да извършат трудова дейност вътре в шахтата без ЛПС при наличието на опасен газ, чието вдишване довело до фаталния изход. АНО преценил, че между неосигуряването с ЛПС и смъртта на наетите лица съществува причинно-следствена връзка. В подкрепа се сочи, че в т. 4.8 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9 за осигуряване на ЗБУТ при експлоатацията с поддържането на водоснабдителни и канализационни системи е разписано задължение за осигуряване на ЛПС, в случая изолиращи дихателни апарати за работа в ограничени пространства.

Според становището, подписано от управителя, е била поставена задача на един от починалите да постави маркучи

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:

С оглед законовите разпоредби актосъставителят и АНО са компетентни органи по смисъла на ЗАНН. Както в акта, така и в процесното НП са налице всички минимално изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Посочена е датата и мястото на извършването на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, всички индивидуализиращи признаци на търговеца, който е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДРКТ. Във връзка с подадените възражения след съставянето на акта административнонаказващият орган е изготвил мотиви. Изложил е своята позиция относно така установените по преписката факти и обстоятелства. В този смисъл от формална страна няма абсолютно никакви пречки, които да ограничават или възпрепятстват жалбоподателя да упражни в пълен и цялостен обем защитата си срещу обжалваното НП.

Съдът намира, че образуваното и водено  административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита.  АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление -  в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, тъй като наказващия орган се е произнесъл в едномесечен срок от получаване на преписката.

С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Според  чл. 107, т. 1 от НМИЗБУТРМИРО се осигурява ползването на лични предпазни средства от работещите при краткотраен контакт с вредни вещества, който не може да бъде предотвратен. Според жалбоподателя неосигуряването на ЛПС при работа с вредни вещества се обоснова с обстоятелството, че достъпа до шахтата е абсолютно забранен, като пострадалите работници не са изпълнявали трудовите си задължения в опасното съоръжение. Поддържа се тезата, че закритата септична лагуна не е работно място, като работниците по собствена инициатива са предприели действия, довели до смъртния изход. Процесуалният представител посочва, че има изградена лебедка. Изходът е тесен и предвид монтирането на лебедка, не е налице необходимост от влизане и физическо присъствие в шахтата. Стълбата била осигурена единствено, в случай че възникне необходимост от обслужване на лебедката. Жалбоподателят изразява становище, че поради ограничения достъп до шахтата няма задължение за осигури ЛПС. Съгласно ДР на КТ „работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. Житейски нелогична е тезата, че в деня на инцидента работниците са извършвали самоволно действия. От приложената длъжностна характеристика на един от починалите работници, по-специално т. 5 от раздел II е видно, че му е възложена отговорност за изправността на съоръженията, касаещи събирането, разбъркването, източването и разпръскването на фекалните отпадъци. Очевидно този работник е имал достъп до съоръжението по указание на работодателя. С оглед изпълнение на вменените му задачи му е възложено да използва лебедката и стълбата за обслужването на лебедката. Следователно в случая според съда мястото на инцидента представлява работно място по смисъла на КТ. Прави впечатление още, че макар и да съществува заповед, с която е забранен достъп на работниците до шахтата, липсват подписи, че работниците са запознати със съществуването на тази заповед. Несъмнено с оглед задачите, поставени на един от починалите работници, работниците са имали достъп до мястото, където е възникнал инцидента. Събрани са доказателства, че съоръжението е с височина около два метра. Твърди се, че работниците са използвали стълба (това е установено от следователя, видно от съставения протокол по образуваното ДП. Използването ѝ е позволило пострадалите да получат достъп до шахтата. След това един от работниците решил да се спусне вътре. Използвал веригата на монтираната над шахтата лебедка и така се спуснал до торпедото, което разбивало фекалиите. При излизането той подал чука на друг от работниците, обърнал се да види нещо и паднал назад.  От снетите сведения става ясно, че работниците са разбрали от починалия Б. Д. П., че мястото е опасно. Тогава С. Б. Т. му казал да не влиза. Същото се извлича от обясненията на П. П. И., който посочва, че е чул другите да си говорят, че било много опасно и не трябва да се слиза долу. Затова нямало стълба. Следва да се отбележи, че доколкото е налице работа  с канализационна система, когато е налице невъзможност да се избегне влизането в ограничено пространство, работодателят трябва да осигури лични предпазни средства. В случая обаче събраните доказателства сочат точно обратното. Очевидно работодателят е забранил достъпа до шахтата. Това е било известно на Б. Д. П.. Изградена е лебедка, с помощта на която да се обслужва шахтата. Последното означава, че е било възможно избягване на влизането във вътрешността. В този смисъл работодателят не е имал задължение да осигури използването на ЛПС, в случая дихатален апарат, тъй като е взел мерки да предотврати евентуален контакт с вредните вещества.

Предвид  гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не е налице нарушение на материалния закон, както твърди наказващия орган.

Доколкото е налице неправилно приложение на материалния закон НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Няма направено искане от никоя от страните във връзка с разноските. По тази причина съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001018, издадено на 29.07.2019 г. от Д. Д. Д. – директор на Дирекция “Инспекция по труда” – гр. С., с което на „Е.“ ЕООД с ЕИК … в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. С., ул. „М.“ № …, представлявано от управителя М. А. М., е наложена на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда във вр. с чл. 55 от Закона  за здравословни и безопасни условия на труд във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда имуществена санкция в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона  за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 107, т. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

   Силвина Йовчева