№ 540
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000503286 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника ЗД „БУЛ ИНС“
АД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, I Гражданско отделение, 9
състав, постановено на 23.07.2021 г. по гр. дело № 2362/2018 г.
В жалбата се твърди, че в частта, с която градският съд е присъдил в полза на
ищцата обезщетение неимуществени вреди над 35 000 лева, решението е
незаконосъобразно. Излагат се съображения за нарушение на чл.52 от ЗЗД като се
поддържа, че не са доказани вреди в размер на 50 000 лева.
Поддържа се също, че не е отчетено съпричиняването на ищцата за настъпване
на ПТП, тъй като поведението й не е било съобразено с конкретната пътна обстановка
и пострадалата сама се е поставила в опасност.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и намаляване на
обезщетението до 35 000 лева.
Въззиваемата ищца Д. И. Л. чрез своя процесуален представител оспорва
оплакванията на застрахователното дружество. В подадения срещу жалбата отговор
излага съображения, че решението на градския съд е правилно, че обезщетенията са
определени на базата на събраните по делото доказателства. Оспорва твърденията за
принос на ищцата за настъпване на уврежданията.
Иска отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и присъждане на
1
разноски за въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото,
подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства.
Установено е по делото, че на 20.09.2017 г. – около 20.00 часа, ищцата Д.Т. е
бил ударена от лек автомобил „Шкода“ – модел „Фабия“ с рег. № ***, управляван от
водача В. Б..
Виновното противоправно поведение на водача Б. е установено в наказателното
производство по НОХД № 7138/2018 г. по описа на Софийския районен съд,
приключило със споразумение по чл.382 от НПК, с което Б. се е признал за виновен за
извършено престъпление по чл.343, ал.3 от НК, при което на пешеходката Д.Т. е била
причинена средна телесна повреда.
По делото не се спори, че към датата на ПТП лекият автомобил е бил валидно
застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, пред СГС е
разпитан свидетелят Г. Н. – очевидец. Същият е разказал, че той е бил в автомобила си
на кръстовището и изчаквал да премине автомобилът „Шкода“, тъй като свидетелят не
бил с предимство. Видял пешеходката и я изчакал, преди да завие надясно. Видял
ищцата още когато започнала да пресича, пресякла едното платно и като започнала да
пресича второто, тогава свидетелят видял идващия отляво автомобил „Шкода“.
Автомобилът се движел в лявата лента, защото в дясната имало паркирани
автомобили. Пешеходката вече почти била пресякла лявата лента. Свидетелят смятал,
че водачът вижда пешеходката, докато не я ударил с дясната си страна. След удара
ищцата се превъртяла във въздуха и паднала зад автомобила.
Между двете платна, които са с по две ленти има ограждение, а на мястото на
пешеходната пътека е „като островче“.
От приетата от градския съд автотехническа експертиза, изготвена от вещото
лице доц. д-р инж. А. А., се установява следният механизъм на ПТП: Лекият
автомобил „Шкода“ се е движил по ул. „Андрей Сахаров“ в лявата пътна лента в
посока от метростанция „Младост 3“ към бул. „Александър Малинов“ – с неустановена
скорост.
В района на кръстовището с ул. „Кръстю Раковски“ пешеходката Д.Т. е
2
пресичала пътното платно на пешеходна пътека отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила. След като прекосила лентите за насрещно движение и
продължила да пресича в платното за движение на застрахования автомобил, била
ударена от него.
Пътните условия са били: сух асфалт, в тъмните часове на денонощието, но на
електрическо осветление и добра видимост. Според вещото лице, причината за
настъпване на произшествието е в действията на водача на лекия автомобил, който при
приближаване на сигнализирана и маркирана пешеходна пътека не е бил достатъчно
внимателен и е допуснал да настъпи процесното ПТП – най-вероятно поради закъсняла
реакция.
В заключението е посочено, че и действията на пешеходката са допринесли за
произшествието, тъй като преди да навлезе на пътното платно или не се е огледала, или
не е преценила правилно идващия отдясно автомобил.
За установяване на уврежданията на ищцата, причинени в резултат от ПТП,
градският съд е допуснал и приел комплексна съдебно-медицинска експертиза. В
заключението си вещите лица д-р Х. М. – неврохирург и д-р К. А. – ортопед-
травматолог, са посочили, че на Д.Т. са причинени: средно тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в мозъчна контузия в лека степен, контузионни огнища
двустранно челно и минимален травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки
/субарахноидална хеморагия/; контузия и охлузване в дясната челна област на главата;
многофрагментна фрактура на крайната фаланга на палеца на левия крак;
посттравматично главоболие; централен отоневрологичен синдром.
В УМБАЛ „Св. Анна“ е проведено 7-дневно лечение в клиника по
неврохирургия. Лечението е продължило в домашно-амбулаторни условия под
наблюдение и контрол от личен лекар и невролог. Счупеният палец бил имобилизиран
за около 3 седмици. Ползвала е отпуск по болест за период от 1 година.
В резултат от черепно-мозъчната травма пострадалата е търпяла интензивни
болки и страдания за срок до 3 месеца, значителни – до 6 месеца, умерени – до 12
месеца и продължаващи в по-лека степен и до момента. На този етап прогнозата за в
бъдеще все още е несигурна, възстановителният период още не е приключил към
датата на изготвяне на заключението – 13.05.2019 г. При този вид черепно-мозъчни
травми той продължава до 2-3 години – при липса на усложнения. Към момента при
ищцата е налице постконтузионен мозъчен синдром, който се изразява в лесна
уморяемост, на моменти виене на свят и гадене, пристъпни нарушения в
пространствената ориентация.
При личния преглед ортопедът д-р А. е установил, че в резултат от фрактурата
3
на палеца е налице невъзможност за свиването му в интерфалангиална става, което
леко променя техниката на ходене.
Пред градския съд е разпитан свидетелят В. М. – брат на ищцата. Когато
свидетелят и майка им я посетили в болницата, тя била в съзнание, но много уплашена,
с деформации в областта на главата, голям оток в дясната част на челото, с охлузни
рани по ръцете, краката и лицето. Като един образован и интелигентен човек
осъзнавала, че след двустранна мозъчна контузция състоянието й е сложно и може да
се наложи мозъчно-черепна операция. Страхувала се за живота си и помолила брат си,
ако нещо се случи с нея, да поеме грижата за двете й невръстни деца. В болница била
лекувана 7 дни, след което около една година била в отпуск по болест.
Лечението продължило в къщи при хранителен режим, било й забранено да
гледа телевизия, да слуша радио, да чете книги. Трябвало да стои на тъмно, а
същевременно не можела и да се движи. През първия месец до тоалетната и банята
ходела с придружител. Шест месеца не напускала дома си, защото изпитвала както
затруднения при ходенето, така и световъртеж, гадене, болки в областта на главата.
Майката на свидетеля се преместила да живее при дъщеря си, за да й помага за децата.
На работа се върнала след около година, но колегите й поели голяма част от
задълженията. Работата й е свързана с работа на компютър, писане и явяване по дела,
понеже е юрисконсулт. Продължава да има болки в главата и болки в крака при ходене,
тъй като палецът е частично обездвижен.
С оглед на горните доказателства, по оплакванията на застрахователното
дружество въззивният съд намира следното:
Относно справедливия размер на обезщетението: Ищцата е претърпяла няколко
телесни увреждания – както черепно-мозъчна травма, така и счупване на палеца на
крака. От цитираното заключение на вещите лица се установява, че контузията на
мозъка, придружена със субарахноидален хематом причинява болки и страдания за
повече от 1 година, които в първите месеци са особено интензивни, а към датата на
прегледа още не са били отзвучали. Възстановителният период е до 2-3 години, а
отпускът по болест е продължил 1 година. Дори след като се е върнала на работа,
ищцата е била непълноценна за професията си юрист, което наложило колегите й да
поемат и част от нейната работа.
Счупването на палеца на крака, освен болки и обездвижване за около 3 месеца, е
причинило и трайно увреждане, което не е тежко, но се отразява на нормалната
походка.
Освен телесните страдания, ищцата е изживяла и тревога и притеснение за
4
съдбата на децата си с оглед опасенията за живота й от черепно-мозъчната травма.
Като съобрази и обществено-икономическата обстановка към месец септември
2017 г., съдът намира, че за установените нематериални вреди обезщетение в размер на
50 000 лева в никакъв случай не е завишено.
Относно възражението за съпричиняване, което възразилата страна следва да
установи чрез провеждане на пълно и главно доказване: Ищцата е пресичала
правомерно на пешеходна пътека, не е изскочила внезапно на пътното платно, а вече е
била пресякла почти цялото пътно платно. Водачът на автомобила е имал видимост
към пешеходката достатъчно отдалече и е бил длъжен да спре на пешеходната пътека.
Не може да се приеме, че е налице принос на пострадалата, тъй като тя не е нарушила
правилата за движение по пътищата. При преценката за принос на пешеходката съдът
не възприема изводите на вещото лице доц. А., че тя също е нарушила правилата за
движение по пътищата.
С оглед приетото в т.6 от ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, правото на
пешеходеца, когато пресича на специално очертана пешеходна пътека. Съпричиняване
е налице, когато пешеходецът е нарушил чл.113 или чл.114 от ЗДвП. Нарушение на
чл.114 от ЗДвП очевидно не е налице, такова не се и твърди от ответника. Ищцата не е
нарушила и чл.113, ал.1, т.1 от закона, който задължава пешеходците, преди да
навлязат на пътното платно за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая ударът е настъпил много след като ищцата е навлязла на
пътното платно и вече почти го е била пресякла.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че съпричиняване не
е налице.
По изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че жалбата на
„Бул инс“ АД е неоснователна.
С оглед изхода на въззивното производство, на въззиваемата ищца следва да се
присъдят разноските, направени за производството пред настоящата инстанция.
Същите са документирани в размер на 3 600 лева – действително заплатено адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС. В становище от 11.03.2022 г. процесуалният
представител на „Бул инс“ АД е направил предварително възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждание. Съдът намира, че възражението е основателно. При
обжалван интерес от 15 000 лева минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, възлиза на 980 лева без ДДС, а с ДДС – на 1 176 лева. Съдът намира,
че с оглед на фактическата правна сложност на спора и при съобразяване на
5
обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно открито съдебно
заседание, в полза на въззиваемата ищца следва да се присъдят 2 000 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264997/23.07.2021 г. на Софийския градски съд, I
Гражданско отделение, 9 състав, постановено по гр. дело № 2362/2018 г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Д. И. Л. с ЕГН
********** от гр. ***, ЖК „***“, бл. ***, вх.1, ет. 2, ап.8 разноски за производството
пред Софийския апелативен съд в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6