Определение по дело №982/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”Е., ЕИК130697606, седалище и адрес на управление в Г., ж.к.”Младост 4”, Бизнес П. С.сгр.14, против решение №620/07.03.13г на РС-С. по гр.д.№1138/12г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт е отхвърлен като неоснователен иска по чл.422 ГПК и в полза на ответника са присъдени разноските по делото пред първата инстанция.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това иска неговата отмяна и уважаване на предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаването му, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че между страните е реализиран договор за потребителски заем №САSН-04406553/23.09.09г, по силата на които въззивното дружество е предоставило в заем на въззиваемата сумата от 1 200лв, чието връщане страните уговорили да се осъществи в 18 месечен срок на 18 седмични вноски от по 97лв, платими на точно определен ден, ведно с годишния процент на разходите на заемодателя от 675,73лв. Освен размера на заема страните изрично са договорили плащането от заемателя на 40лв „застраховка сигурност на плащанията”. Към горния договор съществуват общи условия, възприети от заемодателя и заемателката, вкл. и досежно застраховката.

С представения сертификат от 25.09.09г е доказано сключването от въззиваемата съгласно ОУ на застраховка „защита на плащанията” с „Кардиф-Животозстраховане, клон България”, като предмета на застраховката включва и продължителен болничен в резултат на злополука или заболяване. Застрахователната премия е еднократно платена от застрахованото лице и се финансира от въззивното Е. посочен е срока и ползващото се лице - „БНП Париба Пърсънъл Файненс”Е..

По делото не се спори, че на 24.12.09г е настъпило застрахователното събития, изразяващо се във фрактура на десния малеол на фибулата(десен глезен) на въззиваемата, което наложило поставяне на гипсов ботуш,продължило 30 дни, а в последствие и физиотерапия за 10 дни, като за времето от 20.01.10г до 01.02.10г била в режим на домашно лечение(вж. медицинската документация).

Впредвид настъпилото застрахователно събитие, според писмо №76/08.01.13г застрахователя е изплатил на въззивника еднократно застрахователно обезщетение от 97лв, покриващо една месечна вноска по заемния договор. Безспорно е че към 10.08.10г въззиваемата е платила общо 12 седмични вноски, последната от която е платила на 05.02.10г, след което останала да дължи 6 вноски от по 97лв.

Видно от приложените по делото материалите по ч.гр.д.№1542/11г по описа на РС-С., със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ищцовото Е. е поискал и респ. получил заповед за изпълнение срещу въззиваемата за сумата от 503,83лв, представляваща неизплатена сума по договора за потребителски заем; сумата от 88,17лв договорна лихва за периода 18.12.09г-29.01.09г; 94,37лв мораторна лихва за периода 25.12.09г – 14.10.11г, ведно със законната лихва върху главницата от 15.11.11г до окончателното изплащане, както и 125лв разноски по делото.В предвидения от закона срок и ред от длъжника е постъпило възражение, в което отрича дължимостта на посочените суми.

При тези данни РС обосновано е счел за недоказани предпоставките от фактическият състав на предявения иск, отхвърляйки иска по чл.422 ГПК за признаване съществуването на заявеното вземане. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика, и по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, свеждащи се до дължимостта на заемната сума от ответницата, а не от застрахователя. Анализа на представения застрахователен договор налага извода, че се касае за застрахователен договор, сключен в полза на кредитор.На това сочат клаузите досежно неговия предмет, заплащането на застрахователната премия, а също и изричното упоменаване на въззивното Е. за ползващо се лице. Ето защо и по арг. на чл.199а ЗК при настъпване на застрахователното събитие именно застрахователя отговаря пред кредитора, а не заемополучателя, и то до размера на непогасената част от задължението, обезпечено с въпросният застрахователен договор, ведно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.Още повече, че сред клаузите в застрахователния договор липсват ограничения в тази насока.Напротив – предвидения лимит от седмични вноски, за които застрахователя дължи покритие, далеч надхвърлят неизплатените от въззиваемата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

От горното всъщност произтича интереса на заемателя за сключване на застрахователен договор, при който срещу заплащане на застрахователната сума получава гаранция от застрахователя за плащане на неиздължените вноски. Възприемане тезата на Е. е равносилно на получаване от застрахователя на облага от застрахователната премия без поемане на никакъв риск, т.е. без основание и практически обезсмисля подобно застраховане. В този смисъл е разбирането и на ВКС, изразено в константната му практика(вж.Р99/11г на ВКС по т.д.№542/10г, І т.о. и др.).

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилото решаване на спора.

Разноски пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат, въпреки че са поискани, тъй като не се доказа да са направени.

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №620/07.03.13г на РС-С. по гр.д.№1138/12г по описа на с.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: