Решение по дело №448/2018 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 474

гр. Велико Търново,4.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова

 

при участието на секретаря Пенка Иванова изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 448 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на ЕТ“Ива 81-Нада Митковска“ представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 против Ревизионен акт /PA/ № Р-04000417006706-091- 001/19.03.2018 1., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 108/4.6.2018г. на Директор Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката Н.С.М. са установени следните допълнителни задължения: ДДС в размер на 20129,15 лв. и лихви в размер на 4923,65 лв., както и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 943,60 лв. и лихви в размер на 180,36 лв.

От оспорващия се  поддържат твърдения за  незаконосъобразност на ревизионния акт, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуални норми на ДПК и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Твърди се липсата на основания за прилагане на особения ред на чл. 122 от ДОПК при извършване ревизията на дружеството и нарушаване разпоредбите на ал. 2 от посочената норма при определяне размера на данъчните му основи за отделните периоди. Развиват се и подробни доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите с със събраните в хода на ревизията доказателства. Счита, че не са изяснени релевантни за спора факти, доколкото процесните фактури , издадени от доставчици на жалбоподателката не са подписани, и не е установено по делото реалното предаване на родовоопределените вещи, задължително условия за доказване прехвърлянето правото на собственост съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД. Излага подробни съображения ,че е водено редовно счетоводство от търговеца, не са налице данни за укрити доходи, поради което неправилно са определени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ.

От съда се иска ревизионният акт, да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбата с направените в нея искания се поддържа от жалбоподателката чрез пълномощника по делото  К.  по съображенията, изложени в нея и допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания и писмени бележки, представени в указания от съда на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК срок.  Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ДОПК.

 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Търново, чрез гл.  Г. оспорва така подадената жалба като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт като счита, че ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, не оборват фактическите констатации и правните изводи на ревизиращите органи по приходите. В тази насока се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК, както и на доводи, наведени в хода на устните състезания. Счита, че не са оборени фактическите констатации на органа по приходите за наличието на нередовно водено счетоводство, което от своя страна е довело до невъзможност за установяване на данъчни задължения, и същото е станало по особения ред по чл.122 от ДОПК т. нар. облагане по аналог. Намира, че фактическите констатации на органите по приходите са доказани от събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 1315,30 лева, представляващи ско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Ревизионното производство е започнало с издаване на  Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04000417006706-020-001/06.10.2017 г.. връчена по електронен път на 11.10.2017 г., която е изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000417006706-020- 002/08.01.2018 г. Заповедта е издадена от В.П.и.д. началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП, надлежно оправомощен с приложената по делото Заповед № 6/ 3.1.2017г. стр. 76 от  папка 1 на адм. преписка на Директор на ТД на НАП В. Търново. Ревизията е за определяне задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за периода от 29.05.2015 г. до 31.12.2015 г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.  Същата  е повторна и е във връзка с Решение № 258/02.10.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП В. Търново, с което е отменен РА № Р-04001516008541 -091- 001-/05.07.2017г., относно определени на жалбоподателката задължения по ЗДДС за периода от 29.05.2015 г. до 31.12.2015 г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., като преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните задължения. За резултатите от  ревизията  е съставен ревизионен доклад (РД) № Р- 04000417006706-092-001/19.02.2018 г., срещу който не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, поради което в законоустановения срок е издаден процесния РА.  С обжалвания РА № Р-04000417006706-091-001/19.03.2018 г. за ревизираните периоди на жалбоподателката са определени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 20129,15 лв. и лихви в размер на 4923,65 лв., както и данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 943,60 лв. и лихви в размер на 180,36 лв., които са предмет на обжалване в настоящото производство. РА е връчен на жалбоподателката на 19.3.2018г. по електронен път и обжалван по административен ред пред ДОДОП, който го е потвърдил изцяло с решение № 108/4.6.2018г. Решението е връчено на 4.6.2018г. по електронен път, а жалбата срещу РА до Административен съд Велико Търново е подадена с вх. № 1376/15.6.2018г. на ответника.

При ревизията органите по приходите са установили, че ревизираното лице, в качеството му на едноличен търговец, е осъществявало дейност - търговия на дребно с хранителни, нехранителни стоки и цигарени изделия в три обекта, находящи се в с. Писарово, ул. „Г. Димитров" № 94. Едноличният търговец „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" не е регистриран по ЗДДС, прилагал е едностранна форма на счетоводно записване, като ръчно са водени книга за материалните запаси, книга за разходите и книга за приходите.От информационната система на НАП, орагните по приходите са събрани доказателства - фактури с получател ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА", отразени в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС търговци. Направена е съпоставка за ревизираните периоди на отразените документи за покупки в счетоводството на ревизираното лице - книгата на материалните запаси, копие от която е събрано при предходната ревизия и данъчните документи, отразени в дневниците за  продажби от други задължени лица. регистрирани но ЗДДС. с получател ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА' , при което са констатирани несъответствия. Във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, отнасящи се до облагането и отговорността на ревизирания субект, и задължителните указания, дадени в Решение № 258/02.10.2017 г. на Дирекция ОДОП В. Търново, на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с № Р-04000417006706-040-001/30.10.2017 г„ с което са изискани копия на книга за приходите и книга за разходите на ЕТ „ИВА 81 -НАДА МИТКОВСКА" за 2015 г.; копие на документ за платен патентен данък за 2015 г.; писмени обяснения относно получени доставки от „АРТЕ" ООД. „ГРЕСТОКОМЕРС" ЕООД, „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД, „ЦЪР-ПЪР 2010" ЕООД, заедно с копия на документи, които са съставяни при приемане на стоките в търговските обекти, информация за дата и място на фактическото предаване на стоките, данни за МОЛ, за чия сметка е бил транспортът на стоките, как и къде е извършено разплащането и други. В отговор, от ревизираното лице с вх. № 30695/03.11.2017 г. са представени книга за приходите и книга за разходите на ЕТ „ИВА 81 -НАДА МИТКОВСКА" за 2015 г.; копие на дубликат на документ за платен патентен данък за 2015 г. общо в размер на 209,00 лв.; справка за МОЛ по обекти за периода 2015 г. В писмени обяснения относно доставките е посочено, че доставените стоки се предавали в търговските обекти от доставчика, придружени с фактури, които се приемали от материално отговорното лице (МОЛ). Доставената стока се заприхождавала в тетрадка от управителя и продавачите, и се определяла продажната цена с надценка от около 25%, а цигарите - с търговска отстъпка между 4,5 и 7%. Транспортът бил за сметка на доставчика, а разплащането се осъществявало на място в брой. С друго ИПДПОЗЛ № Р-04000417006706-040-002/22.12.2017 г. от ревизирания субект са изискани копия на месечни отчети от ЕКАФП за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г., както и копия на евентуално издадени сторно касови бележки. В отговор с вх. № 371/04.01.2018 г. е представена справка за реализирани обороти за 2015 г., за които органите по приходите са установили, че се различават от тези, които са отчетени чрез ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП. На стр. 54 от РД е посочено, че при ревизията е установено, че в някои от месеците има сторно бележки, както и технически грешки при изготвяне на справката от ревизираното лице. Действителните приходи, отчетени чрез ЕКАФП, са установени от ревизиращите органи и са посочени на стр. 54 и 55 на РД. При предходната ревизия от органите по приходите са изготвени справки за регистрираните данни от Z отчети (отчетени обороти чрез ЕКАФП) от фискалните устройства в обектите на ЕТ ,,ИВА 81-НАДА  МИТКОВСКА", съдържащи се в информационната система на НАП.  С Протокол № Р-04000417006706-ППД-001/07.11.2017 г. са присъединени представени при предходната ревизия от Н.С.М., във връзка с ИПДПОЗЛ № Р- 04001516008541 -040-001/21.12.2016 г., документи, в т.ч.: материална книга на ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА", в т.ч. за 2014 г. и 2015 г., в която са отразени фактури за закупени стоково-материални запаси за съответните периоди; писмени обяснения, в които е посочено, че стоките се получавали от едноличния търговец с фактури или стокови разписки, продажната цена на същите се определяла с надценка от около 25%, а цигарите с търговска отстъпка между 4,5% и 7%. Приобщени са и извършени при предходната ревизия насрещни проверки на регистрирани по ЗДДС търговци, относно отразени в дневниците им за продажби фактури с получател жалбоподателката както следва : „АРТЕ" ООД с ЕИК ********* (ПИНП № П-04001516227361 -141 -001/19.01.2017 г.); „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД с ЕИК ********* (ПИНП № П-04001517022432- 141-001/07.03.2017 г.);„ЦЪР-ПЪР 2010" ЕООД с ЕИК ********* (ПИНП № П-04001516227371-141- 001/19.01.2017 г). При насрещните проверки са установени фактурите, издадени към ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА", като от доставчиците са представени следните документи: от „АРТЕ" ООД - копия на фактурите, които са с предмет на доставка - цигари, копия на бонове от ЕКАФП, декларации от физически лица (К.Т.– MOЛ, съгласно представена от ревизираното лице справка и Нада Митковска, които могат да  осъществяват покупки на стоки и материали от името и за сметка на ЕТ „ИВА 81 -НАДА МИТКОВСКА", и които потвърждават с подписа си получаването на процесиите фактури, счетоводни извлечения за осчетоводяване на фактурите, инвентарна книга, пътни листи, справка за наети лица по трудов договор; от „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД е представено писмено обяснение, че вече е даден отговор във връзка с ИПДПОЗЛ № П-04001516176062-040-001/07.10.2016 г„ като допълнително е посочено, че продавачът, извършил разноса на стоките до жалбоподателя е Ц.П.,от „ЦЪР-ПЪР 2010" ЕООД са представени копия на фактурите с предмет - доставка на месни произведения, копия на приемо-предавателни протоколи и търговски документи към фактурите, счетоводно извлечение от сметка 411 „Клиенти", пътни листи, договор за наем на МПС, ведомости за наети лица. Съгласно писмени обяснения, фактурите били платени в брой, за което се издавал фискален бон от съответното фискално устройство в транспортното средство, транспортът бил за сметка на доставчика, лицето което приемало стоките от страна на получателя било различно - самият търговец или упълномощено от него лице.

            При предходното ревизионно производство с Протокол сер. АА 991020/13.01.2017 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, касаещи ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" с № П- 04001516135351-073-001/28.11.2016 г„ както и ПИНП № П-04001516176062-141- 001/07.11.2016 г. от извършена насрещна проверка на „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД с ЕИК *********. При тази насрещна проверка от дружеството са представени справка за издадените фактури към жалбоподателката (с предмет на доставка - цигари), дубликати на самите фактури, пътен лист на микробус, свидетелство за регистрация на ЕКАФП и на МПС- ведомости за наети лица, договори за наем на търговски площи; В хода на ревизията на физическите лица П.Л.М.(служител в „ЦЪР- ПЪР 2010" ЕООД) и Ц.В.П.(служител на „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД) са връчени Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, съответно № Р-04000417006706-041-001/08.11.2017 г. и № Р- 04000417006706-041-002/09.11.2017 г. В отговор от П.Л.М.е представено писмено обяснение, че е работил през периода 01.01.2014 т. - 31.08.2015 г. в „ЦЪР-ПЪР 2010" ЕООД като шофьор и е доставял стоки в магазин в с. Писарово, собственост на ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА". Същият е предавал стоките на лицата в магазина, служители и представители на едноличния търговец, които без забележки са приемали стоката.

Ц.В.П.е представил писмени обяснения, че в качеството си на служител на „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД е управлявал микробус Фиат Дукато и е доставял стоки (цигари) в обектите на ЕТ „ИВА 81 -НАДА МИТКОВСКА", намиращи се в с. Писарово. На една и съща дата имало издавани по две фактури с един и същ артикул, тъй като били фактурирани стоки за различните търговски обекти на жалбоподателката. Подписи на фактурите не били изисквани от клиентите, тъй като те не са задължителен реквизит. След извършени насрещни проверки на доставчиците на жалбоподателката „ГРЕСТОКОМЕРС" ЕООД, приключила с ПИНП № П-04000417187128-141- 001/19.12.2017 г., и събраните допълнително документи с ИПДПОТЛ, и „КАТЯ КОМЕРС М" ЕООД, за която е съставен ПИНП № П-04000417223852-141- 001/07.02.2018 г., органите по приходите са приели, че не може да се установи-по безспорен начин получаването на стоки от ревизирания субект по фактури, издадени от „ГРЕСТОКОМЕРС" ЕООД и „КАТЯ КОМЕРС М" ЕООД, респективно и извършването на последващи продажби на същите стоки (стр. 41 и 52 от РД), поради което в РА липсват констатации относно тези продажби.   Въз основа на установената по този начин фактическа обстановка, органите по приходите са направили извода, че по отношение на ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. По-конкретно, ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" е следвало да отчете покупки на стоки по данъчни документи, издадени от „АРТЕ" ООД; „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД и „ЦЪР-ПЪР 2010" ЕООД, което обаче не е извършено от лицето. От органите по приходите е направен обоснован извод, че са налице покупки на стоки по фактурите, издадени от тези доставчици, които не са намерили отражение в счетоводната отчетност на ревизирания едноличен търговец. ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" е закупил и впоследствие е извършил продажби на стоки, без да е отчел съответните приходи от тези продажби за 2014 г. и 2015 г. Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са дадени кумулативно и наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание ревизиращият орган да определи основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Органът по приходите е намерил, че са  налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за обективно установяване на основата за облагане. По-конкретно в хода на ревизията е установено, че са налице фактури за покупки на стоки, които не се намерили отражение в счетоводството на .получателя,. Стоките като материални активи не са отчитани по отделните обекти, не е ясно кой метод е използван за отписване на продадените стоки и налице ли са съответните документи в тази връзка. За това, че предвид установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, жалбоподателката е уведомена писмено, в изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р- 04000417006706-113-001/31.01.2018 г. Връчено й е и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-04000417006706-139-001/31.01.2018 г. С ИПДПОЗЛ № Р- 04001516008541-040-002/23.01.2017 г. от ревизираното лице е изискана Декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизирания период 2015 г. В отговор на същото в ТД на НАП В. Търново, с вх. №4161 /08.02.2017 г. е представена попълнена декларация по чл. 124, an. 3 от ДОПК за 2015 г.. справка за реализирания оборот за същия период, както и писмени обяснения (стр. 3 на РД). При така установеното  органите по приходите  са приложили разпоредбата на чл. 122. ал. 2 от ДОПК, като са определили основата за облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ за ревизираните периоди, след извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като данъчната основа е определена след анализ на обстоятелствата по чл. 122. ал. 2, т.т. 1, 4. 6. 8, 15 и 16 от ДОПК, както следва:вида и характера на фактически осъществяваната дейност;официалните документи и документите с достоверни данни; -търговското значение на мястото, където се извършва дейността;брутните приходи/доходи (оборота); получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит; други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата.

1. Относно задълженията по ЗДДС за периода от 29.05.2015 г, до 31.12.2015 г ., определени по реда на чл. 122 от ДОПК. След анализ на събраните при ревизията доказателства, органите по приходите са установили общия размер на приходите на ревизирания търговец по месеци, а оттам - и размера на укритите приходи също по месеци. Изчисленията им са изложени ясно, систематично и мотивирано в таблица на стр. 54 - 56 от РД. От нея е видно, че през месец 05/2015 г. ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" е достигнал облагаем оборот в размер на 61718,51 лв. Ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон, поради което от тази дата органът по приходите е начислил дължимо ДДС. При определянето на облагаемия оборот, органите по приходите са взели предвид установените при ревизията факти и обстоятелства, включително за неотчетените продажби на стоки, закупени с фактури, издадени от „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН" ООД и „ЦЪР-ПЪР 2010" ЕООД, подробно посочени в таблици в РД (стр. 26-32 и 44-47 на РД).

2. Относно определената данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛза 2015 г.За ревизирания период 2015 г. органите по приходите са установили, че жалбоподателката е подала годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. в която в Приложение № 7 са декларирани доходи, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, а именно приходи в размер на 34260,39 лв., разходи в размер на 33689.42 лв. и облагаем доход в размер на 570.97 лв. Според чл. 61 и, ал.2 от ЗМДТ, когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на  лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато в рамките на текущата данъчна година отпаднат основанията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, доходите на физическите лица, включително едноличните търговци, за текущата данъчна година се облагат по общия ред на този закон, какъвто е настоящия случай. За ревизирания период 2015 г., предвид достигането на облагаем оборот над 50000 лв., органите по приходите са установили, че жалбоподателката е следвало да прилага общия ред за облагане по ЗДДФЛ, като формира облагаемия си доход от стопанска дейност като едноличен търговец по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и да отчита приходите и разходите си при спазване на Закона за счетоводството.Предвид установените факти и обстоятелства, описани по-горе, ревизията основателно е определила нов размер на приходите на жалбоподателката за ревизирания период 2015 г. Величината на приходите в размер на 178389,65 лв. е определена, като са взети предвид отчетените от ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" приходи в размер на 34260,39 лв. и следващите се неотчетени приходи в размер на 144129,26 лв., свързани с         конкретни -фактури за покупки, издадени на ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" от „АРТЕ“ ООД, „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН“ ООД  и „ЦЪР ПЪР 2010“ ЕООД. Облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ „ИВА 81 -НАДА МИТКОВСКА" за ревизирания период е определен, като посочените приходи са намалени с декларираните от едноличния търговец разходи в размер на 33689,42 лв. и съпоставимите към неотчетените продажби разходи в размер на 136348,03 лв., представляващи доставната стойност на неотчетените стоки за същия период. Така ревизията е определила нов размер на облагаемия доход за 2015 г. в размер на 8352,20 лв., представляващ разлика между приходите общо в размер на 178389,65 лв. и разходите в размер на 170037,45 лв. Съответно определена е нова данъчна основа в размер на 7684,02 (разлика между облагаемия доход и задължителни осигурителни вноски в размер на 668,18 лв.) и е определен дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1152,60 лв. След приспадане на внесения от данък за 2015 г. в размер на 209.00 лв. е определен данък за довнасяме в размер на 943,60 лв. и са начислени лихви в размер на 180.36 лв.

 

В съдебната фаза на производството от жалбоподателя не са представяни писмени доказателства. От ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, а също на технически носител във вид на електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА във вид на електронни документи с електронен подпис и справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги.

Макар от жалбоподателя да не се оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК издадените от третите лица – доставчици фактури, тъй като съдът констатира, че всички фактури не са подписани от негова страна, то достатъчно за това е само оспорването им с подадената жалба. Тъй като се касае за частни диспозитивни документи, може да бъде оспорвана само тяхната автентичност, чл.180 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.   След като всички фактури са неподписани то не е необходимо тяхното нарочно оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

По делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза, която съдът цени като обективна и безпристрастна. На вещото лице са били издадени три съдебни удостоверения, които да му послужат пред третите лица- доставчици на жалбоподателя, но от страна на последните не е бил предоставен достъп до техните счетоводство респ. не е възможно да се направи извод, че същите са водени редовно, за да може счетоводните извлечения да се ползват с доказателствената сила по чл. 182 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу потвърден от решаващия орган РА, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

След извършена проверка съдът установи, че ревизионният акт  е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК в приложимата му редакция, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед  № 6/ 3.1.2017г. стр. 76 от  папка 1 на адм. преписка на Директор на ТД на НАП В. Търново и цитираните по-горе ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. В. Търново. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочената заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. От представените на технически носител справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че органът, възложил ревизията, ръководител на ревизията и член на екипа са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените ЗВР, РД, РА  са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи са валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

Ревизията е приключила в срока установен от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, в приложимата редакция и Ревизионен доклад  е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионен акт  е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, при което мотивите на РД,  възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. Безспорно е, че  жалбоподателката  е уведомена и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт, в неговата цялост. В жалбата не се правят конкретни оплаквания за нарушение на процесуалните правила, нито не излагат аргументи за нарушение при събирането на доказателствата. Основното инвокирано процесуално нарушение е на чл. 35 от АПК във вр. с §2 от ДАПК, че РА е постановен преди фактическата обстановка да бъде изяснена. Настоящата инстанция намира, че не е налице такова нарушение, тъй като органът по приходите е събрал всички възможни и допустими доказателства относно основния спорен въпрос по делото, а именно наличието на облагаеми доставки с горецитираните трима доставчици. Въпросът относно цененото на събраните по предвидения от закона ред доказателства е по съществото на спора относно материалната законосъобразност на издадения РА, които съдът излага по- долу.

За да определят облагаемите основи на жалбоподателя по ЗДДС и по ЗКПО по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са посочили като основание наличието на данни за укрити приходи /неотчетени приходи от продажби на стоки/. Следователно основаният спорен въпрос по делото е наличието на основание за облагане по особения ред  по чл.122 от ДОПК поради наличие на обстоятелство чл.122, ал.1, т. 4 от ДОПК, а именно нередовно водено счетоводство, което не дава възможност за установяване на публичните задължения.

 Изводът за наличието на горното обстоятелство е базиран на издаването и отразяването в счетоводствата на следните доставчици от „АРТЕ“ ООД, „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН“ ООД  и „ЦЪР ПЪР 2010“ ЕООД, които не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя. Въз основа на това от е прието, че са налице данни за укрити приходи от последващата реализация на въпросните стоки, а от друга – че поради неотразяването на тези сделки в счетоводната отчетност на търговеца, същата не дава възможност за установяване на основите за облагане с данъци – основания за облагане по аналогия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Съобразно това и на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК, съгласно констатациите в ревизионния акт, при определяне на данъчните основи за облагане с ДДС и корпоративен данък на лицето, органите по приходите са взели предвид доставните цени на неотчетените закупени стоки /данъчна основа плюс ДДС/, съгласно фактурите на доставчиците, продажните цени на цигарите и декларираните от дружеството средни надценки на останалите стоки за 2014 и 2015г. в размер на 25%, отчетените от задълженото лице покупки и продажби, и платените данъци. Въз основа на този анализ е установено наличието на основание за допълнително начисляване на ДДС за съответните  данъчни периоди, попадащи в обхвата на ревизията, като съобразно отчетените и неотчетени в счетоводството на едноличния търговец покупки и продажби, са определени помесечни данъчни основи по ЗДДС при приложение на формулата по чл. 53, ал.2 от ППЗДДС.

Задълженията на жалбоподателя за корпоративен данък са определени, като са увеличени декларираните от него финансови резултати за всички отчетни периоди със стойността на изчислената надценка при продажбата на незаприходените стоки по фактури, при отчитане на търговската отстъпка и фиксираните цени на цигарите. Така получените стойности са намалени с покупната стойност на недекларираните стоки, по данни, предоставени от доставчиците. Определеният в резултат корпоративен данък е намален с размера на внесения данък за съответните отчетни периоди от 2010 г. до 2014 година.

Съдът намира, че  се установяват сочените от органите по приходите основания за определянето на данъчните основи по аналог. Приобщените към делото доказателства  установяват по безспорен начин основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определянето на задълженията на едноличния търговец по особения ред, както и това  по чл.122, ал.1 т. 4 от ДОПК за нередовно водено счетоводство, въпреки заключението на вещото лице.

При така установеното от фактическа страна по отношение на всеки от коментираните доставчици, настоящият състав намира за основателни направените от жалбоподателя възражения за недоказаност на фактурираните от „ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН“ ООД, АРТЕ“ ООД „ЦЪР ПЪР 2010“ ЕООД,  при което съображенията на съда могат да бъдат обобщени.

За да се счита за извършена дадена доставка за целите на данъчното облагане, е необходимо освен сключването на сделка и издаването на фактура да бъде прехвърлена и собствеността върху стоката срещу насрещната престация. В конкретния случай, предмет на фактурираните към жалбоподателя доставки са родово определени вещи:цигари, други тютюневи изделия и хранителни продукти, като съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. По делото не са  представени доказателства за определянето съответно отделяне на стоките по съгласие между доставчиците и жалбоподателя, както и доказателства за предаването на стоката, доколкото както самите процесни фактури от тези трима доставчици, така и съставените за двама от тях„ЦЪР ПЪР 2010“ ЕООД И  АРТЕ“ ООД приемо – предавателни протоколи не се подписани от жалбоподателката или неин представител. Фактурата, като частен свидетелстващ документ  установява сключването на съответната сделка за покупко- продажба, като консенсуален договор, но същата не е достатъчна да докаже  нейното изпълнение.  Съгласно поддържаното от самата приходна администрация становище при казуси, свързани с упражняването на правото на данъчен кредит, при продажба на родово определени вещи, само издаването на фактури, дори те да съдържат подписи на продавача и купувача, което в конкретния казус не е налице  подпис на жалбоподателя или негов представител,  не е достатъчно да установи за целите на данъчното облагане действителното изпълнение на отразените в тях сделки. Изключение могат да представляват случаите, когато в самите фактури се съдържат едновременно достатъчно индивидуализиращи данни за вещите, подписи на представители на страните и посочена дата на данъчното събитие, каквито обаче не са спорните фактури. Както се посочи  по- горе без изключение наличните в делото фактури  не носят подпис за получател,  като именно качеството им на частни документи, за които може да се оспорва само тяхната автентичност, след като не обективират волеизявление на жалбоподателката, то не е било необходимо изричното им оспорване по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.  Действително, след 01.01.2007 г. законът не изисква като задължителен реквизит на фактурата подпис на получателя, но доколкото в конкретния казус е спорно както сключването на сделките, така и тяхното изпълнение, то този факт е индиция, обслужваща защитната теза на жалбоподателката. По аргумент от чл. 301 от Търговския закон при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Разпоредбата намира приложение както при сключването на търговски сделки, така и при потвърждаването на тяхното изпълнение, което е в основата на спора по делото. Узнаване за действията на лица без представителна власт и съответното им потвърждаване от търговеца в конкретната хипотеза е към момента на провеждане на административното производство, като с подадената жалба срещу РА търговецът е изразил изричното си несъгласие с посочените сделки. Настоящият състав намира, че изброените обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност и контекста на разглеждания спор, навеждат определени съмнения относно доказателствената стойност на представените от доставчиците фактури, включително и тяхното поведение по време на съдопроизводството, при което въпреки представеното от вещото лице съдебно удостоверение, същите са препятствали извършването на проверка в техните счетоводства. В делото не се съдържат  писмени доказателства – двустранно подписани документи, или такива, съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват предаването на процесните стоки, или на някои от тях. При насрещните проверки доставчиците само  АРТЕ“ ООД и „ЦЪР ПЪР 2010“ ЕООД са представили такива документи,- приемо- предавателни протоколи, които също не са подписани от жалбаподателката. На практика в делото липсват документи, обективиращи спорните доставки. Писмените обяснения на работници при доставчиците, които реално доказват единствено фактът, че същите са били конрахенти на жалбоподателя и търговската практика при доставка на стоки по принцип.  Както се посочи по- горе представените извлечения от счетоводството на тези доставчици, доколкото липсват доказателства относно неговата редовност, както от страна на органа по приходите,така и от назначеното вещо лице, което е било възпрепятствано да извърши проверка, не могат да бъдат ценени като доказателства за изпълнението на спорните доставки.  Както самата приходна администрация констатно законът преди всичко изисква годни и относими доказателства за получаване на фактурираната стока, а в настоящия случай липсват безспорни документи, отразяващи това обстоятелство, на база на които да се извърши съпоставка и преценка. От друга страна всички доставчици претендират, че продажбите са били извършвани при доставка на място до обекта/обектите на получателя, от собствените им автомобили, с които е осъществяван транспортът до обектите на купувачите, като не е доказано в хода на производството налиичието на товарни автомобили. Не се откриват документи, които непротиворечиво и еднозначно да удостоверят факта на транспортиране от изброените доставчици на процесните стоки. Представените от тях  "пътни листове", не съответстват като съдържание на изискванията на Наредба № ЗЗ от 03.11.1999 г. на МТ, като в тези месечни "пътни листове" с вписани множество маршрути, но не и до самите обекти на клиентите, като в  колона "маршрут" на същите не се установява печат на жалбоподателя. С посоченото си съдържание тези писмени доказателства не установяват по еднозначен начин превоз на фактурираните стоки, още повече при липсата към тях на другия вид необходими транспортни документи – товарителници, в които да е посочен вида и количеството на товара. От всичко изложено дотук се налага извод, че липсват документи, които да могат да бъдат обвързани по безпротиворечив начин със съответните фактури и претенцията за осъществени доставки на цигари и хранителни стоки до жалбоподателя. Що се отнася до самите писмени обяснения на лицата, представляващи съответните продавачи, вкл. относно материалната, техническа и кадрова обезпеченост на същите да извършат спорните доставки, съдът намира, че поначало само такива обяснения не са годни да установяват факти от значение за определянето на данъчните задължения на даден субект. Като цяло принципното наличие на материална, техническа и кадрова обезпеченост на продавачите да извършат доставки от вида на фактурираните, всъщност не е спорна, както  не се спори и че в счетоводството на последния са отразени немалък брой доставки на стоки, действително извършени от въпросните търговци. Наличието на съответния материален и кадрови ресурс при доставчиците обаче, в случая не е относимо към установяването на факти от значение за определянето на спорните данъчни задължения на жалбоподателя. При липсата на доказателства за прехвърлянето на собствеността на конкретните стоки върху купувача, извършени от него плащания поначало не могат да формират извод за действително получени доставки. Но делото не е безспорно установено и наличие на плащания по тези процесни фактури, без изключение от доставчиците се твърди заплащане на стоките в брой, за доказване на което обаче на са представени касови бонове от ЕКАФП или приходни касови ордери.В този смисъл е и заключението на вещото лице по седми въпрос от изслушаната съдебно- икономическа експертиза. Доставчиците, въпреки издадените съдебни удостоверения не са представили информация за това, боравили ли са със съкратени дневни извлечения с обща цифра през процесните периоди и дешифриращи разширени фискални бонове в съответствие със съкратените такива на чиято база да се установи действителните плащания в брой по твърдените доставки.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно и същото установява факта, че при жалбоподателя са спазвани изискванията на ЗСч относно инвентаризацията на стоките, като поради препятстващото поведение на доставчиците не могат да бъдат проследени стоковите потоци т.е. да се индивидуализира съответно твърдяната от тях престация.

 

Съобразно казаното и наличните по делото доказателства, в крайна сметка изводите на органите по приходите за извършени, но неотчетени доставки, се явяват базирани единствено на едностранно изготвени и неподписани  документи, които не са годни да установят фактическото предаване на стоките като способ за прехвърляне на собствеността, нито извършени плащания. Анализът на съдебната практика показва, че в обратната ситуация, при претендиране на данъчен кредит и доказателства от вида на наличните по делото, органите по приходите приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка. В такива случаи от приходната администрация се изисква представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката, включително подробни счетоводни документи за придобиването на стоките, транспортирането и съхраняването им, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика да извърши доставките и т. н. В разглеждания казус такива доказателства, вкл. за наличието при посочените доставчици на стоки от вида на фактурираните не са изисквани в хода на ревизията, нито са ангажирани при съдебното обжалване на РА. По този начин и предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на наличните в делото документи, съдът намира, че претендираното от приходната администрация фактическо движение на стокови и парични потоци между жалбоподателя от една страна и ТАБАКО ТРЕЙД ПЛЕВЕН“ ООД, АРТЕ“ ООД „ЦЪР ПЪР 2010“ ЕООД,  не е доказано за целите на данъчното облагане. При липсата на доказателства за предаването на стоките, предмет на издадените фактури, настоящият състав приема недоказаният факт за неосъществен, респективно – счита, че собствеността върху стоките не е транслирана от доставчиците към жалбоподателя. Само наличието на счетоводни отразявания при доставчиците на спорните стопански операции, не може да обоснове изводи, различни от горните. Отделно от това при извършване на ревизията органите по приходите не са събрали никакви доказателства, че получените според тях стоки, впоследствие са реализирани чрез извършени от едноличния търговец облагаеми доставки, за които не е начислен дължимия косвен данък, респ. приходите от продажбата на които не са отразени в счетоводството му.

 Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от търговеца неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от ревизиращите органи чрез установяване на съответните положителни факти - получаване на стоките. Ето защо не следва при оспорване на всички извършени фактически констатации в тази насока още в хода на ревизията, от приходната администрация да се размества определената от закона доказателствена тежест относно установяването на основанията за ревизията по чл. 122 от ДОПК. Доказателствената тежест за обосноваване наличието на всички факти, сочещи на укрити от ревизираното лице приходи, вкл. на получаването на спорните стоки, и последващото им разходване, генериращо укритите приходи от продажбата им, е на ответника. В разглеждания случай тези факти не са доказани, т.е. от органите по приходите не са установени сочените от тях обстоятелства, представляващи основание за извършване на ревизията за установяване на задължения за ДДС и ЗДДФЛ от тази дейност по особения ред – тези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

Предвид изложеното, при недоказано получаване на процесните стоки, не може да се приеме, че дружеството впоследствие е извършило продажби на същите стоки, като облагаеми доставки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. С оглед на горното РА се явява незаконосъобразен в тази част, с която е начислено ДДС върху данъчната основа по процесните фактури от горепосочените трима доставчици.

Настоящата инстанция обаче намира, че правилно и законосъобразно органът по приходите е намерил, че жалбаподателката е достигнала законовоопределения в чл. 96, ал.1 от ЗДДС облагаем оборот от 50 000 лева като се вземат предвид оборотите на осчетоводените фактури, така както са посочени в колона 4 на РД стр 52 от делото по данни от ЕКАФП. Посоченият оборот жалбоподателката е достигнала през месец юли 2015г. в размер на 51 380,70 лева.

В този смисъл след като не са доказани обстоятелства по чл.122, ал.1 т. 2 и 4 от ДОПК с оглед на изложението по горе за укрити приходи от неосчетоводени фактури на тримата доставчици и нередовно водена счетоводна отчетност, обратното се установява от изслушаната и неоспорена съдебно- счетоводна експертиза облагането следва да бъде извършено по общия ред. Това обаче в конкретната хипотеза  не е процесуално нарушение водещо до нарушение на материалния закон, тъй като на първо място са спазени всички останали процесуални норми досежно развитие на процедура по облагане по общия ред и на второ място, въпреки посоченото в РА данъчната основа е определена на база документиран от жалбоподателя оборот с ЕКАФП. Освен това доколкото разпоредбата на чл. 122 от ДОПК дава възможност на приходния орган да определи по аналог основа за облагане с данък , но не и да определя по аналог оборот за регистрация по ЗДДС .Наличието на данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122 ал.1 т.2 от ДОПК може да е основание за облагане по реда на чл. 122 ,но не и директно да се предполагат неотчетени продажби . По аргумент на чл. 96 от ЗДДС определянето на оборот за регистрация по ЗДДС по аналог е недопустимо .При положение ,че органите по приходите твърдят ,че жалбоподателя е достигнал такъв оборот за регистрация към 31.12.2009 г. ,то в тяхна тежест е да докажат както факта на извършените облагаеми доставки , така и тяхната данъчна основа за 12 месечен период назад. Доказването на облагаема доставка дори и при ревизия по този санкционен за ревизираното лице ред , предполага доказване настъпването на данъчно събитие по смисъла на закона . Фактите , които обуславят настъпването на данъчното събитие са еднакви както в общия случай ,така и при облагане по реда на чл. 122 от ДОПК

Съгласно чл. 63 от Директивата за ДДС данъчното събитие настъпва , когато стоките или услугите са доставени . Данъчната основа за възмездни доставки съгласно тази Директива включва всичко , което представлява насрещна престация , получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката . Както СЕС е приел в редица свои решения , в съответствие с общата норма на чл. 73 от Директива 2006 / 112 , данъчната основа за възмездните доставки е размерът на действително получената от данъчно задълженото лице насрещна престация , а не стойност определена по обективни критерии - по аналог. / Решение от 26 април 2012 г. по дело С - 621/10 , Решение от 19.декември 2012 г. по дело С- 549 / 11 /. С решение по дело С - 549 / 11 г. СЕС е приел ,че разпоредбите на чл. 63 и на чл. 73 от Директивата имат пряко и непосредствено действие. Това означава,че определянето на оборот за регистрация по ЗДДС не може да се извършва по аналог по реда на чл. 122 от ДОПК , на база предполагаем приход от продажби на стоки, размерът на който е определен по обективни критерии, като среден процент на надценка и т.н. Съдът намира, че органът по приходите  не установява  по безсъмнен начин извършването на облагаема доставка от жалбоподателя със стоките по процесиите фактури и нейната действителна стойност по отношение на фактурите, издадени от тримата доставчици. Обратното би било в пряко противоречие с принципа на пропорционалност и неутралитета на ДДС . / Решение № 16201 от 05.12.2013 г. на ВАС по адм.д. № 4883 от 2013 г.

След като по делото са представени писмени доказателства – извлечения от ЕКАФП, необорени от жалбоподателя, то настоящата инстанция намира за правилен извода на органа по приходите, че същият е достигнал законовопределения оборот от 50 000 лева, но съответно това е станало на дата различна от посочената в РА. Съдът изцяло споделя мотивите в потвърдителното решение на ДОДОП в тази част. Ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от същия закон. Съгласно посочената правна норма, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. При определянето на облагаемия оборот, органите по приходите са взели предвид установените при ревизията факти и обстоятелства- извлечения от ЕКАФП. По силата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. Данъкът се дължи за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация до датата, на която лицето е регистрирано от органите по приходите. Съгласно чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, задълженията по чл. 102, ал. 3 от същия закон се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.  Съгласно таблица колона 4 на стр 52 от делото както се посочи по горе  през месец 07/2015 г. от ЕТ „ИВА 81-НАДА МИТКОВСКА" е реализиран облагаем оборот по смисъла на ЗДДС за последните 12 месеца преди текущия общо в размер на 51380,47 лева. Ревизираното лице е следвало да подаде заявление за регистрация, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай, органите по приходите са приели, че лицето е следвало да начислява ДДС, считано от 29.06.2015 г., тъй като срокът за издаване на акт за регистрация по ЗДДС би изтекъл на 28.06.2015 г. Настоящата инстанция намира, че датата, от която е следвало да бъде начисляван ДДС е 29.8.2015г. Или конкретните допълнителни задължения по ЗДДС на жалбоподателя са  посочени в следващата таблица:

 

 

 

 

 

 

В заключение, по изложените до тук мотиви, съдът намира, че публичните за ДДС следва да се потвърдят за сумата от 2077, 39 лева и лихви от 696, 35 лева и отменят за 18 051,76 лева и лихви от 4 227, 30 лева.

 

Относно обжалваната част на РА, с която се определят допълнителни публични задължения за корпоративен данък. С ревизията след коригиране на данъчните финансови резултати за всички проверявани периоди, е определен допълнителен такъв в размер на 943, 60 лева и лихви за периода от 180, 36 лева.

 При наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на жалбоподателя са коригирани данъчните основи за облагане с корпоративен данък като размерът на приходите е формиран от декларираните от ревизираното лице приходи по ОПР и ГДД, увеличени с възприетата стойност на стоките по неосчетоводените фактури, издадени от тримата доставчици, намалени с посочената в тези фактури покупна стойност. Получените по посочения начин облагаеми доходи са определени като данъчни основи за облагане с корпоративен данък, върху които е приложена съответната данъчна ставка. След като по делото не се доказа, че фактурираните към жалбоподателя доставки на стоки от изброените търговци са осъществени по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, то и последващото разходване на стоките чрез облагаеми доставки по ЗДДС и съответното генериране на приходи от продажбата им, също не са доказани, поради което печалбата не следва да участва при формирането на данъчна основа по ЗКПО. Предвид изложеното съдът намира, че при недоказаното наличие на неотчетени продажби на цигари, хранителни и нехранителни стоки, неправилно поради липса на основание, са увеличени декларираните от лицето финансови резултати с печалбата от такива продажби за всички процесни данъчни периоди. Съответно неправилно е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 943, 60 лева и лихви в размер на 180, 36 лева и в тази част РА също следва да бъде отменен.

 

При този изход на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски, съдът следва да присъди такива съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Разноските следва да се определят като бъдат взети предвид защитеният от всяка от страните материален интерес, направените разноски от жалбоподателя за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и договорено и внесено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, а разноските за ответника – съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изложеното в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, поискани в последното съдебно заседание, в размер на 2615,06- две хиляди шестстотин и петнадесет лева и шест стотинки.

На ответника – Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. Търново, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се заплатят разноски – ско възнаграждение, поискано в последното съдебно заседание, в размер на 393,05- триста деветдесет и три лева и пет стотинки, определен съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и защитения материален интерес.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

                                                   Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ“Ива 81-Нада Митковска“ представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 против Ревизионен акт /PA/ № Р-04000417006706-091- 001/19.03.2018 1., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 108/4.6.2018г. на Директор Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката Н.С.М. са установени следните допълнителни задължения: 1. ДДС в размер на 18 051,76 лева и лихви от 4 227, 30 лева за данъчни периоди м. юли и август 2015г  2. данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 943,60 лв. и лихви в размер на 180,36 лв.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на ЕТ“Ива 81-Нада Митковска“ представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 против Ревизионен акт /PA/ № Р-04000417006706-091- 001/19.03.2018 1., издаден от В.Г.П.- главен инспектор по приходите, възложил ревизията и Б.Б.Л.- старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение № 108/4.6.2018г. на Директор Дирекция“Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателката Н.С.М. са установени  допълнителни задължения по ДДС в размер на 2077,39 лева и лихви от 696, 35 лева за данъчен период м.09, м.10, м.11, м.12. 2015г.

 

ОСЪЖДА   Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на  ЕТ“Ива 81-Нада Митковска“ представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2 разноски по делото в размер на 2615,06- две хиляди шестстотин и петнадесет лева и шест стотинки.

 

ОСЪЖДА ЕТ“Ива 81-Нада Митковска“ представлявана от Н.С.М., със седалище и адрес на управление с. Писарево, обл. Плевен, ул „Димитър Благоев“ № 2  да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 393,05- триста деветдесет и три лева и пет стотинки.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: