Р Е Ш
Е Н И Е № 123
гр.Кюстендил, 20.05.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 507 по описа за 2018год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.9б вр. с чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси във
вр. с чл.156 и сл. от ДОПК.
„З.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Р. А. А., оспорва Акт № 3472/13.09.2018год. за установяване на задължение по декларация,
издаден от Е. Ж. Ц. – старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ при
община Кюстендил, потвърден с
Решение № 1/08.11.2018год. на Б.С. - началник отдел
„Местни приходи“ при Община Кюстендил. Изложени са доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради нарушение на материалния закон. Оспорва се правилността на приложените
от органа механизъм и основа за определяне на ТБО с доводи за
неспазване на установената с разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ поредност. Твърди се, че идентично нарушение
на законовите правила е допуснато при приемане на решенията на Общински съвет –
Кюстендил по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата. Прави
се искане за отмяна на оспорения административен
акт или евентуално за изменение на същия с определяне размер на ТБО съобразно
правилото по чл.67, ал.1 от ЗМДТ според количеството битови отпадъци.
Ответникът
– началникът на отдел „Местни приходи“ при Община Кюстендил, чрез процесуалния
си представител юк С., изразява становище за неоснователност на жалбата,
като твърди, че оспорения АУЗД е
законосъобразен. Съображенията са за това, че
ТБО е определена съобразно правилото по чл.67, ал.2 от ЗМТД, доколкото обективно
е било невъзможно да се установи количеството битови отпадъци с оглед липсата
на надлежна декларация по чл.16, ал.2 от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от
ОбС – Кюстендил. Извън горното ответникът поддържа становище за дължимост на
определения размер на ТБО поради това, че
общината предоставя услугите по
чл.62 от ЗМДТ, което се счита за установено от събраните по делото писмени
доказателства; че задълженията за ТБО са определени за всяка от услугите по чл.62 от ЗМТД в размерите,
определени от Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и в съответствие с одобрените
план-сметки за процесните периоди, а лихвата за забава е
изчислена съобразно нормите на ЗЛДТДПДВ.
Оспорват се доводите за незаконосъобразност
на приложената основа за определяне на таксата, а именно данъчната оценка,
респ. отчетната стойност на имотите, по
съображения, че с параграф 13 от ЗР на ЗИДЗМТД, обн. в ДВ бр.101/2013г.
е отложено действието на разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ в новата и
редакция и същата не е действащо право към момента на издаване на оспорения
АУПОВ. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по правилото на чл. 161, ал.1, изр. 3 от ДОПК.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С
Акт № 3472/13.09.2018год. за установяване на задължение по декларация,
издаден на осн. чл.107, ал.3 от ДОПК вр.
с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ от Е. Ж. Ц.
– старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ при община Кюстендил, търговско дружество „З.“ ЕООД е задължено да
заплати такса за битови отпадъци за 2017г.
и 2018г. в общ размер от 5 250,01лв.,
от които главница 5 039,53лв. и лихва към 13.09.2018г. – 210,48лв. за недвижими имоти в община Кюстендил по
декларации с вх.№№ ДК14000419/24.02.2011г. и ДК14001996/02.11.2016г. Същите са с правно основание чл.14 от ЗМДТ - подадени са от търговското
дружество като собственик на следните недвижими имоти:
С
декларация вх. № ДК14000419/24.02.2011г.
, „З.“ ЕООД декларира недвижим имот - земя и сграда в гр.Кюстендил, ул. „***“ №
18 с облагаема основа общо 302 214,90лв.
, в т.ч. земя - с отчетна стойност 56 000,50лв. и сграда /нежилищна/ - с данъчна оценка 251 234,30лв.; като
документ за собственост е представен Договор за прехвърляне на търговско
предприятие по чл.15 от ТЗ от 23.07.2010г.
С
декларация вх.№ ДК14001996/02.11.2016г., „З.“ ЕООД декларира недвижим имот - земя и сгради в гр.Кюстендил, ул. „***“ № 7
с облагаема основа общо 302 214, 90лв., в т.ч. земя -
с отчетна стойност 156 536,50лв.
; сграда /нежилищна, административна/ -
с данъчна оценка 8 791,00лв.;
сграда /нежилищна, производствена/ - с
данъчна оценка 113 242,50лв. и сграда /нежилищна, търговска/ - с данъчна
оценка 23 644,90лв.; като документ за собственост е представен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том І І, рег. № 2847, дело №
286 от 09.11.2009г.
Административното
производство, в което е издаден оспорения АУЗД е започнало по искане рег. №
26-00-1034/11.09.2018г. на управителя на дружеството с правно основание чл.107,
ал.3, изр. 2 от ДОПК.
С АУЗД размерът
на ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е определен
съобразно правилата на чл.16, ал.1 и
ал.2 и на чл.17 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Кюстендил /наричана в настоящото
изложение Наредбата/, като за процесния
период са съобразени редакциите на нормите след
изменението им с решение № 289/29.09.2016г. на ОбС-Кюстендил, а именно: според количеството на битовите отпадъци, след
подадена декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината в
срок до 31 декември на предходната година, а при неподаване на декларация в
установения срок – се заплаща ТБО за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване
в размер и пропорционално върху основа, определени от общинския съвет. С АУЗД размерът на ТБО за услугите за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци, е
определен съобразно Решение № 361/29.12.2016г. и Решение № 663/29.12.2017г. на ОбС – Кюстендил вр. с чл. 19, ал.1 от Наредбата. В
съответствие с горните правила, ТБО за
процесния период е определена като следва:
- за
2017г. : за имота по декларация № ДК14000419/24.02.2011г. –
земя и сграда на ул. „***“ №18 - ТБО е в общ размер от 1689,79лв. , както и
лихва в размер на 176,48лв. или общо 1864,04лв., като ТБО включва: такса за
сметосъбиране и сметоизвозване -
2,6 промила върху данъчната оценка /отчетната стойност/ на земята и
сградата; такса за поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване – 1,4 промила върху данъчната оценка
/отчетната стойност/ на земята и сградата и
такса за обезвреждане на битови
отпадъци – 1,5 промила върху данъчната
оценка /отчетната стойност/ на земята и сградата, т.е. 5,5 промила върху 307 234,80лв. = 1689,79лв., като
от задължението за ТБО служебно са прихванати надвнесени от дружеството 2,23лв. и начисленият остатък по акта е в размер на 1687,56лв.
главница, както и 176,48лв. лихва или
общо 1864,04лв. ; за
имота по декларация вх. № ДК14001996/02.11.2016г. – земя и сгради на ул. „***“ № 7 - ТБО е в общ
размер от 471,10лв., както и лихва в размер на 41,15лв. или общо 512,25лв.,
като ТБО включва 4,00лв. за сметосъбиране и сметоизвозване и за
обезвреждане на битови отпадъци за един
брой кофа, декларирана с декларация вх. № И005912/29.12.2016г. за извозване
веднъж месечно, в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,00лв. и за
обезвреждане на битови отпадъци - 2,00лв.
/1 бр. Х 4,00лв. Х 1 път Х 12 мес./ , както и 1,4 промила върху
данъчната оценка /отчетната стойност/ на земята и сградите за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, т.е. върху 302 214,90лв., като с приходна квитанция №
106493/13.07.2018г. дружеството е платило ТБО в размер в размер на 471,10лв. и
лихва в размер на 41,15лв. или общо внесената
сума е в размер на 512,25лв.;
- за 2018г. :
за имота по декларация № ДК14000419/24.02.2011г. –
земя и сграда на ул. „***“ №18 - ТБО е в общ размер от 1689,79лв. , както и
лихва в размер на 17,14лв. или общо 1706,93лв.,
като ТБО включва: такса за сметосъбиране и сметоизвозване - 2,6 промила върху данъчната оценка /отчетната
стойност/ на земята и сградата; такса за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – 1,4 промила върху данъчната
оценка /отчетната стойност/ на земята и сградата и такса за обезвреждане на битови отпадъци – 1,5
промила върху данъчната оценка
/отчетната стойност/ на земята и сградата, т.е. 5,5 промила върху 307 234,80лв. = 1689,79лв.; за
имота по декларация вх. № ДК14001996/02.11.2016г. – земя и сгради на ул. „***“ № 7 - ТБО е в общ размер от 1662,18лв., както и лихва в
размер на 16,86лв. или общо 1679,04лв., като ТБО включва: такса за
сметосъбиране и сметоизвозване -
2,6 промила върху данъчната оценка /отчетната стойност/ на земята и
сградите; такса за поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване – 1,4 промила върху данъчната оценка
/отчетната стойност/ на земята и сградите и
такса за обезвреждане на битови
отпадъци – 1,5 промила върху данъчната
оценка /отчетната стойност/ на земята и сградите, т.е. 5,5 промила върху 302 214,90лв. = 1662,18лв.
Видно
от издадения акт, задълженията на
дружеството са определени в таблици по
години, по партиди и поотделно за всеки от имотите, като са посочени и общите размери на задълженията за ТБО, вкл.
на лихвите, определени по реда и на основание ЗЛДТДПДВ.
Издаденият
АУЗД е съобщен на адресата на 18.09.2018г. чрез известие за доставяне, като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК във вр.
с чл.9б и чл.4, ал.1 от ЗМДТ, е оспорен с жалба рег. № 26-00-1111/03.10.2018г. пред
началника на отдел “МП” при Общината, определен
от кмета на община Кюстендил за
решаващ орган, видно от заповед №
6/31.10.2014г.
Последният се е произнесъл с Решение № 1 от 08.11.2018год., с което потвърждава оспорения АУЗД. Приема се, че жалбоподателят
е задължено лице по см. на чл.64,ал.1
вр. с чл.11, ал.1 от ЗМДТ; че размерът на ТБО е определен за всяка от услугите
по чл.62 от ЗМДТ и за всеки от имотите по декларациите на дружеството,
съобразно разпоредбите на чл.67, ал.2 ЗМДТ и
на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, приета от ОбС – Кюстендил, при спазване
на правилото по чл.16 вр. с чл.17 от Наредбата и предвид подадената
декларация по чл.16, ал.2 от Наредбата за един от имотите и за 2017г.; че лихвата е изчислена съгласно ЗЛДТДПДВ към 13.09.2018г.
Решението
на решаващият орган е съобщено на дружеството
по пощата с известие за доставяне на
09.11.2018г., а жалбата срещу АУЗД е подадена на 20.11.2018г., т.е. в срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК.
Във
връзка с основата за определяне
на ТБО и с
размера на същата, относно районите за сметосъбиране и честотата на
извършването му, както и относно предоставянето на услугите по чл.62 от ЗМДТ, от
ответната страна са представени писмени доказателства, както следва:
Решение
№ 765/31.01.2011год. на ОбС - Кюстендил,
с което е приета Наредбата за определяне
и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Кюстендил /наричана Наредбата/. Същата е изменяна многократно, вкл. глава втора
„Местни такси“, раздел първи „Такса за битови отпадъци“, като за процесния
период действащата редакция е приетата с Решение № 289/29.09.2016г. на ОбС –
Кюстендил. Относими за спора са разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2, както и на чл.17, съобразно
които размерът на годишната такса за битови отпадъци на нежилищни имоти на
предприятия се определя в размер и пропорционално върху основа, определени от
общински съвет – Кюстендил, като за определяне на таксата според количеството
на битовите отпадъци, предприятията подават декларация по образец, утвърден със
заповед на кмета на община Кюстендил в срок до 31 декември на предходната
година, а когато предприятието не е подало съответната декларация по чл.16,
ал.2 или по чл.22а в установения срок,
заплаща годишна такса за битови отпадъци в размер и пропорционално върху
основа, определени от общински съвет – Кюстендил. Извън горното, в чл.22а, ал.1 от Наредбата е
предвидено, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за жилищни
и нежилищни имоти на юридически лица, когато данъчнозадълженото лице подаде
декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на общината, в срок до 31 декември на предходната година,
че имота няма да се ползва.
Решение
№ 361 по Протокол №16/29.12.2016г., на Общински
съвет – Кюстендил, с което е определен годишния размер на таксата за битови
отпадъци за 2017г., а именно: по т. IV - за нежилищни имоти на предприятия – ТБО се
определя в левове според количеството на битовите отпадъци в зависимост от вида
и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, както
следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 1,4 промила върху данъчната
оценка по чл.21 от ЗМДТ и еднократна такса за всяко извозване, както следва
: за 1 брой кофа - 4,00лв. , в т.ч. за сметосъбиране и
сметоизвозване - 2,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци - 2,00лв.; за 1
бр. контейнер тип „Бобър“ - 20,00лв., в
т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване -13,00лв. и за обезвреждане на битови
отпадъци - 7,00лв.; за 1бр. контейнер – 40,00лв. в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване 26,00лв. и
за обезвреждане на битови отпадъци - 14,00лв.; по т. VI – когато предприятието не е подало
декларация по чл.16, ал.2 или по чл.22а от Наредбата в установения срок,
заплаща годишна такса за битови отпадъци за нежилищни имоти в размер на 5,5
промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ, съотв. за сметосъбиране
и транспортиране на битови отпадъци -2,6 промила, за обезвреждане на битови
отпадъци в депа или други съоръжения -1,5 промила и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване -1,4 промила.
Решение
№ 663 по Протокол № 28/29.12.2017г., на
Общински съвет – Кюстендил, с което е определен годишния размер на таксата за
битови отпадъци за 2018г., а именно: по
т. IV
- за нежилищни имоти на предприятия –
ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци в зависимост
от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно извозване, както
следва: годишна такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване - 1,4 промила върху данъчната
оценка по чл.21 от ЗМДТ и еднократна такса за всяко извозване, както следва
: за 1 брой кофа - 4,00лв. , в т.ч. за сметосъбиране и
сметоизвозване - 2,00лв. и за обезвреждане на битови отпадъци - 2,00лв.; за 1
бр. контейнер тип „Бобър“ - 20,00лв., в
т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване -13,00лв. и за обезвреждане на битови
отпадъци - 7,00лв.; за 1бр. контейнер – 40,00лв. в т.ч. за сметосъбиране и сметоизвозване 26,00лв. и
за обезвреждане на битови отпадъци - 14,00лв.; по т. VI – когато предприятието не е подало
декларация по чл.16, ал.2 или по чл.22а от Наредбата в установения срок,
заплаща годишна такса за битови отпадъци за нежилищни имоти в размер на 5,5
промила върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ, съотв. за сметосъбиране
и транспортиране на битови отпадъци -2,6 промила, за обезвреждане на битови
отпадъци в депа или други съоръжения -1,5 промила и за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване -1,4 промила.
С
решения №№ 395/26.01.2017г. и 662/29.12.2017г., на основание чл.66 от ЗМДТ, ОбС – Кюстендил е
одобрил план-сметката за необходимите разходи за чистота за 2017год. и е актуализирал план-сметката за разходите
за чистота за 2017г., а с решение № 693/25.01.2018г. -
ОбС е приел план-сметката
за разходите за чистота за 2018г.
Със
заповед № РД-00-974/20.10.2016год. на
кмета на община Кюстендил, на осн. чл.63, ал.2 от ЗМДТ за периода на 2017година,
са определени границите и районите, както и честотата на сметоизвозване на
територията на общината, като за района на процесните имоти е предвидена
честота на сметоизвозване за кофи – 1
път седмично.
Със
заповед № РД-00-983/30.10.2017год. на
кмета на община Кюстендил, на осн. чл.63, ал.2 от ЗМДТ за периода на 2018година,
са определени границите и районите, както и честотата на сметоизвозване на
територията на общината, като за района на процесните имоти е предвидена честота
на сметоизвозване за кофи – 1 път
седмично.
Жалбоподателят
не оспорва обстоятелството, че община Кюстендил е предоставяла услугите по чл.62 от ЗМДТ, формиращи ТБО през
процесните периоди. Независимо от липсата на оспорване, ответникът е представил
писмени доказателства за установяване на
горното обстоятелство, както следва:
За
процесния период на 2017г. и на 2018г., на л.138-л. 200, вкл. са приложени сведения
за превоз на битови отпадъци до сметище в с. Радловци и пътни листове за превоз
на смет от районите, определени с цитираната заповед до сметището, като от
същите се установява извършен превоз
на битови отпадъци с различни автомобили
и с различна периодичност на превоза през отделните месеци.
Видно
от решение №226 по Протокол №21/22.12.2000г. на ОбС – Кюстендил, дейностите по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на общинското сметище, метене и
миене на улици, площади и паркове, озеленяване
и поддържане на зелените площи, градини и паркове, зимно поддържане,
контрол на аварии в инженерните мрежи, маркировка и светофарни уредби, както и
контрол по опазване на обществения ред, са възложени като предмет на дейност на
създаденото общинско предприятие „Чистота“.
Във
връзка с дейността по обезвреждане на отпадъци на Община Кюстендил, ответната
страна е представила писмени доказателства, от които е видно, че общината е
собственик на депо за обезвреждане /сметище/,
представляващо имот №000105 в землището на с.Радловци, м. „Гладни рид“ /вж. Акт №1092/14.03.2005г. да публична
общинска собственост/, което е приведено
в съответствие с нормативните изисквания с План, утвърден от кмета на
община Кюстендил през м. март 2005год.
Във
връзка с услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване,
ответникът е представил като доказателства трудови договори, сключени с шест
лица за длъжностите „чистач на улици“ и „метач на улици“ /вж. л.132- л.137 от
делото/.
По
делото е представено копие от Наредба за поддържане и опазване на чистотата на
територията на Община Кюстендил, приета с решение № 158/29.10.2004г. на ОбС –
Кюстендил, с която е установена организация и ред за осъществяване на
дейностите по сметосъбирането, сметоизвозването, поддържането на депото за
битови отпадъци и поддържането и опазването на чистотата на територията на
общината. Относима във връзка с правния спор по делото и конкретно с
възражението на жалбоподателя за неприлагане на способа за определяне на ТБО
според количеството битови отпадъци, е разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредбата.
Същата предвижда задължение за производствените и търговски фирми сами да
подсигуряват стандартни съдове за смет, съобразявайки се с честотата на
извозване за определения район.
Компетентността
на издателя на оспорения АУЗД се установява със заповед №РД-00-620/23.05.2014г.
на кмета на община Кюстендил, с
която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел “МП” са
определени да упражняват правата и задълженията на органи по приходите, вкл.
Емилия Живкова Цветкова – старши инспектор „Проверка, ревизии, контрол“.
По
искане на оспорващото дружество съдът е назначил съдебно – икономическа
експертиза за установяване на размера на задължението за ТБО, определен според
количеството битови отпадъци, респ. по механизма, използван в оспорения АУЗД. По
делото са приети две експертни заключения на вещото лице Н.С.С., както следва:
експертно заключение вх. № 1161/28.02.2019г., в което е посочено, че дружеството е подало декларация вх. №
И005912/29.12.2016г. за имота на
ул. „***“ № 7 за това, че ще ползва един брой кофа, която ще се извозва веднъж
месечно; че за 2018г. за този имот не е
подадена декларация, а за имота на ул. „***“ № 18 не е подадена декларация по чл.16, ал.2 от
Наредбата за 2017г. и за 2018г.; че с
оспорения АУЗД, ТБО е определена по правилото на чл.16, ал.2 от Наредбата,
съотв. на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, за имота
на ул. „***“ № 7 за 2017г., а за същия имот за 2018г. и за другия имот за
2017г. и 2018г. - ТБО е определена по правилото на чл.17 от Наредбата, съотв.
на чл.67, ал.2 от ЗМДТ при съобразяване с приетите от общинския съвет решения.
Вещото лице сочи, че липсата на подадени от дружеството декларации за количеството битови
отпадъци, възпрепятства възможността да
се изчисли ТБО по правилото на чл.67, ал.1 от ЗМДТ. В заключението се съдържат
данни, от извършен оглед на имотите през м. февруари 2019г., за това, че същите
са неизползваеми, вкл. сградите в тях, както и че няма поставени съдове за
битови отпадъци и такива не се генерират. В тази част, съдът не кредитира като
годно доказателствено средство депозираното заключение, доколкото съдържа данни
от личните възприятия на вещото лице и правни изводи, а не експертни знания във връзка с задачата на
експертизата. Видно от експертно
заключение вх. № 1981/12.04.2019г., вещото лице, констатира, че ТБО е
определена правилно с оспорения АУЗД съобразно
облагаемата основа за всеки от имотите предвид подадените от дружеството декларации по чл.14
от ЗМДТ, съобразно способа по чл.16 и чл.17 от Наредбата, респ. решенията на
общинския съвет по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ. Съдебният експерт потвърждава изцяло
установения от органа размер на
задължението на дружеството.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
Съдът,
като прецени събраните
доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, както и след
проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на
оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспореният АУЗД засяга
пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичното
задължение за ТБО и лихви за забава, а жалбата е подадена от законен
представител на легитимиран от закона правен субект и в срока по 156, ал.1 от ДОПК пред
компетентния за разглеждането й съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следното:
Предмет
на обжалване е Акт за установяване на задължение по декларация, издаден от
административен орган с материална и териториална компетентност –старши
инспектор „Проверка, ревизии, контрол“, който по силата на оправомощаване от
кмета на община Кюстендил, има качество
на орган по приходите по см. на чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради
което е с правомощие по установяване на задълженията за ТБО и лихви съгласно
регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Страните
не спорят по компетентността.
АУЗД
е издаден при спазване на общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл.59, ал.2 от АПК във вр. с препращането от §2 от ДР
на ДОПК. Посочени са правните и фактически основания за постановяване му.
Налице е дата на издаване, име и длъжност на издателя и негов подпис, както и
разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата с
диференциране на ТБО за отделните периоди и яснота за реда за
изчисляването й с оглед правилата на чл.67, ал.1 и 2 от ЗМДТ и Наредбата на ОбС
- Кюстендил по чл.9 от ЗМДТ ; налице е разграничение по отделните видове
услугите и данни за използвания метод за
изчисляването по чл.67, ал.1 и ал.4 от
ЗМДТ. Идентични са констатациите и по отношение на начислената лихва - посочено е, че лихвата е изчислена на
основание на ЗЛДТДПДВ с посочения там размер; че периодът от време е определен
съобразно сроковете за заплащане на ТБО в Наредбата по чл.9 от ЗМДТ, а крайният срок е вписан изрично до 13.09.2018г.
Следователно още в административното производство, до етапа на съдебното оспорване, задълженото лице е имало
яснота относно вменените му парични задължения, техния произход и обхват,
поради което няма ограничаване на процесуалните му права.
При
издаване на АУЗД не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Актът е издаден по искане на задължения субект в хипотезата на чл.107, ал.3, изр. второ от ДОПК въз основа на данните от подадените от дружеството декларации по чл.14 от ЗМДТ, доколкото задълженията за ТБО не са платени в сроковете, определени в
Наредбата по чл.9 от ЗМДТ. Актът е връчен на адресата, който е провел
задължителното му оспорване по административен ред пред началника на отдел “МП”
при Община Кюстендил. Последният
като решаващ орган съгласно чл.4,
ал.5 от ЗМДТ във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,
се е произнесъл в срока по чл.155, ал.1
от ДОПК с решение за потвърждаване на акта.
Проверявайки
съответствието на АУЗД с материалния закон, както и възраженията на
жалбоподателя в тази им част, съдът
констатира следното:
Съгласно
чл.66, ал.1 от ЗМДТ в приложимата му редакция, съгл. ЗИД на ЗМДТ, обн. ДВ бр. 53/2012г., размерът на ТБО се определя в годишен размер
за всяко населено място с решение на ОбС въз основа на одобрена план-сметка за
всяка от дейностите, посочени в правната норма, като този размер се определя за
всяка от услугите поотделно. Услугите, формиращи общата стойност на ТБО са
визирани в чл.62 от ЗМДТ /ред. ДВ бр.153/1998г./ както следва: сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. За процесия период
на 2017г. и 2018г., размерът на таксата е определен съобразно приложените по делото решения на Общински
съвет - Кюстендил, респ. на възприетата диференциация по отношение задължените
субекти, местонахождението на имотите, вида на предлаганата услуга и способа за
определяне на ТБО. Обратно на
становището на жалбоподателя, този начин за определяне размера на таксата не
нарушава правилото на чл.66, ал.1 от ЗМДТ, тъй като ставките са разделени по
видове услуги и са във връзка с
необходимите разходи за всяка една от дейностите по одобрени план-сметки.
В
случая, органът по приходите е определил стойността на ТБО пропорционално върху
основа, съизмерена с декларираната отчетна стойност /данъчната основа/ на
притежаваните от дружеството недвижими имоти, с изключение на стойността на ТБО
за имота на ул. „***“ № 7 за периода на 2017г., когато е съобразено
количеството на битовите отпадъци според вида на декларираните съдове и броя на
извозването им. Относно горното обстоятелство няма спор между страните, а и същото е видно от
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице.
Основният
спор по делото е относно правилността на приложените от органа механизъм
и основа за определяне на ТБО. В жалбата са релевирани доводи за
неспазване на установената с разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ поредност на способа за определяне на таксата.
Твърди се, че идентично нарушение на законовите правила е допуснато при
приемане на решенията на Общински съвет – Кюстендил по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за
определяне на годишния размер на таксата. Възраженията на оспорващия са
неоснователни и не съответстват на законовата и подзаконовата регламентация,
приета и действаща към процесния период. С разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2
от ЗМДТ в относимата им редакция, се установяват два порядъка за определяне на
размера на ТБО, които са във връзка на евентуалност. Принципът е правилото на
ал.1, според което размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци. Изключение е редът по ал.2, който е приложим когато не
може да се установи количеството на битовите отпадъци. Според чл.67, ал.2 от ЗМДТ, размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, когато не може да се определи количеството на
битовите отпадъци. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. в ДВ
бр.101/2013г., в чл.67, ал.2 накрая се поставя запетая и се добавя: „която не
може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност
или пазарната им цена“, т.е. законодателят е изключил данъчната оценка,
балансовата стойност или пазарната цена на имотите като основа, върху която
пропорционално да се определя размера на таксата за битови отпадъци. От
анализа на измененията на ЗМДТ и в
частност на разпоредбата на чл.67, ал.2,
е видно, че законодателят е предвидил, че допълнението на правната норма влиза в сила
от 01.01.2015г., след което влизането в
сила е отлагано многократно. Към момента
на издаване на оспорения АУЗД, разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ е следвало
да влезе в сила от 01.01.2019г.
съгл. ЗИДЗМДТ, обн. ДВ
бр.98/2018г. , т.е. към момента на издаване на акта, същата не е действащо
право. Следват изводи, че органът
при определяне на задължението за ТБО, както и общинският съвет - при приемане на Наредбата по чл.9 от ЗМДТ и
на решенията по чл. 66, ал.1 от ЗМДТ, са приложили правилно закона. Видно
от Решение № 361 по Протокол
№16/29.12.2016г. и Решение № 663 по
Протокол № 28/29.12.2017г., двете на ОбС - Кюстендил, годишният размер на таксата за битови
отпадъци за нежилищни имоти на
предприятия се определя в левове според количеството на битовите отпадъци в
зависимост от вида и броя на декларираните съдове за битови отпадъци за едно
извозване, а когато
предприятието не е подало декларация по чл.16, ал.2 в установения срок, заплаща
годишна такса за битови отпадъци за нежилищни имоти в размер на 5,5 промила
върху данъчната оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ.
Същата
поредност при определяне на размера на ТБО е предвидена и в Наредбата по чл.9
от ЗМДТ, приета от общинския съвет. Както
се посочи, в приложимата по време Наредба за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на община Кюстендил, глава втора „Местни такси“, раздел първи
„Такса за битови отпадъци“, чл.16, ал.1 и ал.2
и чл.17, е предвиден ред за
определяне на размера на ТБО на нежилищни имоти на предприятия според
количеството битови отпадъци, като
прилагането на този ред е обусловено от подаването от задълженото лице
на нарочна декларация по образец, утвърден със заповед на кмета на община
Кюстендил в срок до 31 декември на предходната година , а когато предприятието
не е подало съответната декларация по чл.16, ал.2 в установения срок, заплаща
годишна такса за битови отпадъци в размер и пропорционално върху основа,
определени от общински съвет – Кюстендил.
Безспорно, с оглед доказателствата по делото
е, че органът е определил ТБО по първото правило за имота на ул. „***“ № 7 за
периода на 2017г., като е начислил проста такса за една кофа за услугите
сметосъбиране и сметоизвозване и
поддържане на депо, както и пропорционална за услугата за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване. За посочения имот за
2018г. и за имота на ул. „***“ №18 за 2017г. и 2018г., ТБО е определена
в хипотезата на изключението при наличие на отрицателната материалноправна предпоставка
по чл.17 от Наредбата, респ. по чл.67, ал.2 от ЗМДТ. Към изчисляване на таксата
пропорционално върху по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната
стойност на нежилищния имот се пристъпва когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци. Според чл.16, ал.2 от Наредбата, за
установяване на количеството на битовите отпадъци, задължените лица следва да
подадат декларация, т.е. от волята на оспорващото дружество е зависело
определянето на размера на ТБО по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, като заяви
количеството съдове за съхранение на отпадъци и периодичността на извозването
им. Видно от събраните доказателства, такава декларация е подадена само за един
от имотите и за част от периода. При
пропуск да подаде декларация и при липсата на
поставени в имотите съдове, определянето на ТБО по правилото на чл.67,
ал.1 е неприложимо / вж. в този см. решение № 1646 от 06.02.2019г. на ВАС по
адм. д. № 868/2018г., решение № 2817 от 26.02.2019г. на ВАС по адм. д. №
8427/2018г. и др./. Предвид изложените
съображения, оспореният АУЗД е издаден при спазване на поредността на основата
за изчисляване на ТБО, нормативно
установена в чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, както и в чл.16, ал.1 и ал.2 и в чл.17
от Наредбата, поради което изводите на
съда са за законосъобразност на АУЗД по
горния критерий.
По
отношение дължимостта на ТБО, преценена съобразно изискването на чл. 62 от закона и по
аргумент от чл.71 от закона, оспореният АУЗД се приема за законосъобразен.
Възражения за недължимост на таксата, основаващи се на чл.71, т.1, т.2 и т.3 от ЗМДТ, жалбоподателят не е заявил и не поддържа. От
анализа на събраните писмени доказателства, съдът счита за доказано реалното
предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на Община Кюстендил.
Не се спори, че имотите на дружеството са разположени в строителните граници и
урбанизираната територия на гр.Кюстендил, т.е. сред районите за извършване на услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване с приложените заповеди на
кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ. От друга страна, за всяка от годините ответникът е представил пътни листове, в
които се съдържат данни за превоз на битови отпадъци /смет по използваната
терминология/ по маршрути, включващи части от градската зона до сметището.
Действително в рамките на двугодишния
период на начисленото задължение по оспорения АУЗД, не са приложени всички пътни листове, което
обаче е обяснимо предвид големия брой на
същите и отдалечеността във времето. Информацията в пътните листове, макар и
покриваща само част от спорния период, е достатъчна за да се приеме, че
автомобили на ОП “Чистота” са осъществявали събиране и извозване на битови
отпадъци, вкл. от територията, в която
се намират имотите на дружеството. Без значение за дължимостта на ТБО е дали
имотите са ползвани от дружеството през процесния период. За да отпадне
задължението, законодателят е предвидил изискване за надлежно деклариране от
страна на собственика или ползвателя, че имота не ползва. Такава декларация в
случая не е подадена.
По
отношение на услугата по поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, преценката на доказателства
сочи на реално предоставяне на същата през процесните периоди от общината. Не се спори, че в
приложените по делото заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал.2 от ЗМДТ и
графиците към тях, попадат районите, където са разположени имотите на
оспорващото дружество. От ответника са
представени и писмени доказателства, с които се установява ангажиране, по трудово правоотношение, на работници, които изпълняват длъжностите
„чистач на улици“ и „метач на улици“. От друга страна, с решението
№226 по Протокол №21/22.12.2000г. на ОбС – Кюстендил, за създаване на ОП
„Чистота“, в предмета на дейност на същото са включени и дейностите по метене и
миене на улици, площади и паркове, озеленяване
и поддържане на зелените площи, градини и паркове. Доказва се
предоставянето на услугата от Община Кюстендил, което изключва приложимостта на
чл.71, т.2 от ЗМДТ.
Идентични
са правните изводи и по отношение на
услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Таксата за
същата е дължима, тъй като по делото е установено, че депонирането на битовите отпадъци, генерирани
на територията на Община Кюстендил се осъществява в депо за битови отпадъци
/наричано сметище в приложените документи/. Същото, представляващо имот №000105
в землището на с.Радловци, м. „Гладни рид“,
е собственост на Община Кюстендил, съгласно Акт №1092/14.03.2005г. да публична общинска
собственост и е приведено в съответствие
с нормативните изисквания с План, утвърден от кмета на община Кюстендил през м.
март 2005год., а превози на битови отпадъци са извършвани в рамките на процесния период /вж. пътните листове/. Следва, че дейността по поддържане и експлоатация на
депо за битови отпадъци през процесните
периоди е извършвана от общината.
Предвид
горното, съдът счита, че административният орган законосъобразно е задължил оспорващото дружество да заплати ТБО за услугите по чл.62 от ЗМДТ за процесните
периоди. Размерите на задълженията са
определени съобразно посочените нормативни правила, което е видно от
заключението на съдебно-икономическата експертиза.
Предвид
характера на задължението като местна
такса, създадена с чл.6, ал.1, т.”а” от ЗМДТ, която съгласно чл.7, ал.2 от ЗМДТ се заплаща в сроковете и
по реда на същия закон и на наредбата, и
доколкото жалбоподателят не се е издължил
своевременно, то съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ невнесените в срок данъци
/и такси във вр. с препращането от чл.9б от закона/ се събират заедно с лихвите
по ЗЛДТДПДВ. Задълженията за ТБО представляват публични вземания по см. на
чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните
срокове, задължения субект изпада в забава и дължи лихви. Същите са определени
правилно съгласно нормите в ЗМДТ и
ЗЛДТДПДВ, видно от заключението на вещото лице.
С
оглед на изложеното, оспореният АУЗД е законосъобразен като постановен в
съответствие със събраните доказателства
и приложимите материалноправни норми, поради което и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК съдът ще
отхвърли оспорването.
Предвид изхода по делото и изричната претенция
на представителя на ответника, както и
на осн. чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК,
съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 592,50лв., определено съобразно чл.8, ал.1, т.3 от
Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което следва да плати жалбоподателя.
Поради неоснователността на жалбата, на последния не се дължат разноски.
Водим
от горното, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на „З.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, против Акт № 3472/13.09.2018год. за установяване на задължение по декларация,
издаден от старши инспектор ПРК в отдел „Местни приходи“ при
община Кюстендил, потвърден с Решение
№ 1/08.11.2018год. на началник
отдел „Местни приходи“ при Община
Кюстендил, с който е определено задължение за дружеството за такса за битови отпадъци за 2017г. и 2018г. в
общ размер от 5 250,01лв., от които
главница 5 039,53лв. и лихва към 13.09.2018г. – 210,48лв. за недвижими имоти в община Кюстендил по
декларации с вх.№№ ДК14000419/24.02.2011г. и ДК14001996/02.11.2016г.
ОСЪЖДА „З.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Община Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 592,50лв.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: