Решение по дело №1238/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 233
Дата: 17 юни 2021 г.
Съдия: Александър Трионджиев
Дело: 20201200501238
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова

Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201...501238 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Ищци в първоинстанционното дело са били Б. М. Г., с ЕГН: **********; АНК. М. П.,
с ЕГН: **********; СВ. М. Г., ЕГН **********; В. КР. Г., с ЕГН: **********; Д. СЛ. ЗЛ., с
ЕГН: **********; М. СЛ. ЗЛ., с ЕГН: **********; Р. Л. М., с ЕГН: **********; Д. К. М., с
ЕГН: **********; Л. К. М., с ЕГН: **********; Д.В.Д., с ЕГН ..., М.В.Г., с ЕГН ...; ЛЮБ. Т.
М., с ЕГН: **********; СП. Г. Ч., с ЕГН: **********; ЕВГ. АНГ. Ч., с ЕГН: **********; Г.
АНГ. Ч., с ЕГН: **********; Р. АЛ. М., с ЕГН: **********; В. ЛЮБ. М., с ЕГН: **********;
Р.Н. М., с ЕГН: ..., С.С. М., с ЕГН: ... и Е.Н. М., с ЕГН: ..., Н. ХР. М., с ЕГН: **********; Й.
СТ. М., с ЕГН: **********; С. СТ. М., с ЕГН: **********; ХР. Л. В., с ЕГН: **********; В.
Л. М., с ЕГН: **********; Д. СТ. С., с ЕГН: **********; К. АС. С., с ЕГН: **********; М.
АС. С., с ЕГН: **********; М. ХР. АНГ., с ЕГН: **********; СВ. ХР. С., с ЕГН: **********;
Н. М. С., с ЕГН: ... и Б. Н. Б., с ЕГН: **********, всичките действащи чрез адвокат К.Т..
Ответници по иска са ЕВГ. П. СТ., ЕГН **********, действащ чрез адвокат С.В. и
„Г.” ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от адвокат П.П..
С Решение № 3657 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д. № 3327/2017 г. по описа на
Районен съд – Благоевград, първостепенният съдебен състав е признал за установено
спрямо ЕВГ. П. СТ., че ищците по спора са собственици общо на 6/7 идеални части от
следния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04279.13.9, в област Благоевград,
1
община Благоевград, гр. Благоевград, находящ се в м. „Проевски чифлик - Ш.21”, вид
територия: земеделска, пета категория, начин на трайно ползване: нива, с площ от 4600 кв.м,
със стар № 013009, при съседи: имоти с идентификатори: 04279.13.47, 04279.13.10,
04279.13.17, 04279.13.18, 04279.13.26 и 04279.13.8 и е осъдил ЕВГ. П. СТ. да предаде на
ищците владението върху целия имот.
Със същото решение съдът е признато за установено спрямо „Г.” ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „З.” № 27, представлявано от неговия управител
А.В.Н., че ищците са собственици общо на 6/7 идеални части от следния имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 04279.158.20, в област Благоевград, община Благоевград, гр.
Благоевград, в м. „Средния път - Ш.09”, вид територия: земеделска, пета категория, начин на
трайно ползване: нива, с площ от 1697 кв.м, със стар № 158020, при съседи: имоти с
идентификатори: 04279.158.68, 04279.158.21 и 04279.158.19 и е осъдено „Г.” ЕООД да
предаде владението на ищците върху целия имот, при условие, че ищците заплатят на
дружеството сумата от 67356 лева /шестдесет и седем хиляди триста петдесет и шест лева/, с
която сума се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените подобрения, като
над този размер до първоначално заявения размер възражението за право на задържане е
отхвърлено. Също така, районният съд, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е отменил
Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот на
основание давностно владение и наследство № ..., том IV, рег.№ 10628, дело № 617 от 2012,
с вх. peг. № 3470, акт № 185, т. XI, дело № 1711/2012 г. на Служба по вписванията -
Благоевград „в частта, с която И.А.И., К.Л.И. и А.Л.И. са признати за собственици на
описаните в този нотариален акт имоти за над 1/28 ид.ч.“.
Производството по настоящото въззивно гражданско дело е инициирано въз основа
на въззивна жалба, подадена от ЕВГ. П. СТ., чрез адвокат С.В., насочена срещу Решение №
3657 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д. № 3327/2017 г. по описа на Районен съд –
Благоевград. С тази въззивна жалба е оспорен първъинстанционният съдебен акт в частта, с
която е уважен искът по чл. 108 от ЗС, предявен от ищците срещу ЕВГ. П. СТ., предмет на
който е Поземлен имот с идентификатор № 04279.13.9, находящ се в област Благоевград,
община Благоевград, гр. Благоевград, местност „Проевски чифлик – ш.21“, вид територия -
земеделска, пета категория, начин на трайно ползване – нива, с площ от 4600 кв.м, със стар
№ 013009. Също така се атакува решението и в частта, с която по реда на чл. 537 от ГПК е
обезсилен Нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот
на основание давностно владение и наследство № ..., том 4, рег. № 10628, дело № 617/2012 г.
В жалбата са изложени подробни доводи, според които решението е неправилно в
обжалваната му част, като се настоява за неговата отмяна и за отхвърляне на иса или за
връщане на делото на районния съд, в случай че са допуснати неотстраними процесуални
нарушения.
Във връзка с въззивната жалба на ЕВГ. П. СТ. е постъпил отговор от ищците. В
отговора са развити подробни съображения за неоснователност на жалбата.
2
Депозирана е и въззивна жалба от ищците пред първа инстанция, представлявани от
адвокат К.Т., насочена срещу онази част от горепосоченото съдебно решение, с която е
уважено възражение за задържане, направено от ответника „Г.“ ЕООД по повод предявен
срещу него иск по чл. 108 от ЗС, предмет на който е Поземлен имот с идентификатор №
04279.158.20, находящ се в област Благоевград, община Благоевград, гр. Благоевград,
местност „Средния път – ш.09“, вид територия - земеделска, пета категория, начин на
трайно ползване – нива, с площ от 1697 кв.м, със стар № 158020. В жалбата се сочи, че
решението в тази част е неправилно и че не са съобразени събраните по делото
доказателства.
По повод жалбата, подадена чрез адвокат Т., е постъпил отговор от „Г.“ ЕООД, чрез
адвокат П.П.. С отговора е застъпено становище, че жалбата е неоснователна.
С Определение № 61 от 18.01.2021 г., постановено по настоящото в.гр.д. № 1238 от
2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, е оставена без движение подадената от
ищците по делото искова молба. Със същото определение е оставена без движение и
подадената от ЕВГ. П. СТ. въззивна жалба.
От съдържанието на молба с вх. № 1222 от 10.02.2021 г., подадена от адвокат К.Т.,
действаща като процесуален представител на всички ищци, а и от приложеното към нея
платежно нареждан, е видно, че указанията на съда са изпълнени. Дадените до ЕВГ. П. СТ.
указания за довнасяне на държавна такса също са изпълнени.
С посоченото по-горе Определение № 61 от 18.01.2021 г. е била оставена без
движение и подадена частна жалба от ищците по делото, действащи чрез адвокат Т.,
насочена срещу Определение № 906857 от 19.08.2020 г., постановено по гр.д. № 3327 от
2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с
което решението е изменено в частта за разноските. Поради неизпълнение на дадените
указания /невнасяне на дължими държавна такса/, частната жалба е върната, а
производството по нея е прекратено. /Срещу акта на съда, с който е върната частната жалба,
е подадена друга частна жалба./
Депозираните въззивни жалби, по повод на които е образувано настоящото въззивно
гражданско дело, са допустими – изхождат от лица, които имат интерес от тях, подадени са в
срок и са насочени срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
За да се произнесе, Окръжен съд – Благоевград съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното решение.
В разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК е разписано, че в случай на смърт на
някоя от страните, съдът, пред когото делото е висящо, спира производството.
3
Когато страната е починала след приключването на съдебното дирене пред
съответната съдебна инстанция, съгласно разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК,
съдът е длъжен първо да постанови решението и едва след това, ако решението подлежи на
обжалване, да спре производството и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от
ГПК. Макар в тези случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и
преди на нейно място да са конституирани наследниците й, предвид изричната разпоредба
на чл. 229, ал. 2, изр. второ от ГПК постановеното решение е допустимо. Целта на това
изключение е постигане на бързина и процесуална икономия. По този начин не се
накърняват интересите на ищците и ответниците, включително и на правоприемниците на
починалата страна, тъй като нейното участие в процеса е било обезпечено приживе и тя е
могла да участва в събирането и обсъждането на доказателствата и в устните състезания.
Във всички останали случаи, когато страна физическо лице е починала в хода на
исково производството, но преди да бъде приключено съдебното дирене пред съответната
съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил
участието на наследниците на починалия /включително и когато неконституирането не е по
вина на съда, понеже съдебният състав не е знаел за това обстоятелство/, такова съдебно
решение е недопустимо, защото е постановено при отсъствие на абсолютна положителна
процесуална предпоставка, имаща значение за неговата допустимост. Такова недопустимо
съдебно решение, ако бъде обжалвано пред по-горна инстанция, подлежи на обезсилване, а
делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото
разглеждане на делото съдът е длъжен да повтори процесуалните действия извършени след
смъртта на починалата страна, но вече с участието на наследниците, които преди това
трябва надлежно да бъдат конституирани. В горния смисъл са Решение № 86 от 03.04.2015
г., постановено по гр.д. № 5563 от 2014 г. по описа на ВКС, IV Г.О. и Решение № 9 от
21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1821 от ...9 г. по описа на ВКС, I Г.О.
В настоящия случай производството пред Районен съд – Благоевград е било
образувано въз основан на искови молби, подадени от двадесет и девет ищци – 1. Б. М. Г.; 2.
АНК. М. П.; 3. СВ. М. Г.; 4. В.К. Г.; 5. Д. СЛ. ЗЛ.; 6. М.С. З.; 7. Р. Л. М.; 8. Д. К. М.;
9.Л. К. М.; 10. Н. Т. В.; 11. ЛЮБ. Т. М.; 12.СП. Г. Ч.; 13. ЕВГ. АНГ. Ч.; 14. Г.
АНГ. Ч.; 15.Р. АЛ. М.; 16. В. ЛЮБ. М.; 17. Н.Л. М.; 18. Н. ХР. М.; 19. Й. СТ. М.; 20. С.
СТ. М.; 21. ХР. Л. В.; 22. В. Л. М.; 23. Д. СТ. С.; 24. К. АС. С.; 25. М. АС. С.; 26. М. ХР.
АНГ.; 27.СВ. ХР. С.; 28. М.М. С. и 29. Б. Н. Б..
В хода на първоинстанционното производство, но преди провеждане на устните
състезания, респективно – преди делото да бъде обявено за решаване, са починали трима от
ищците – Н. Т. В., Н.Л. М. и М.М. С..
От Удостоверение за наследници изх. № 1572 от 02.07.2018 г. /лист 248 от първ. дело/
е видно, че единствен наследник на М.М. С., починал на 28.06.2018 г., е Н. М. С., ЕГН ....
Последният, посредством изрично протоколно определение на районния съд /лист 252 от
4
първ. дело/, е конституиран като ищец по делото.
От Удостоверение за наследници изх. № 9400-10851 от 18.06.2019 г. /лист 460 от
първ. дело/ е видно, че наследници на Н. Т. В., починала на 15.06.2019 г., са Д.В.Д., ЕГН ... и
М.В.Г., ЕГН .... Последните двама, посредством изрично протоколно определение на
районния съд /лист 464 от първ. дело/, са конституирани като ищци по делото.
От Удостоверение за наследници изх. № 2832 от 10.12.2018 г. /лист 307 от първ. дело/
е видно, че наследници на Н.Л. М., починал на ... г., са С.С. М., ЕГН ... – съпруга, В.Н.Б.,
ЕГН ... – дъщеря, Е.Н. М., ЕГН ... – син и Р.Н. М., ЕГН ... – дъщеря. И до четиримата
наследници е изпратено съобщение, посредством което са запитани желаят ли да бъдат
конституирани като ищци /лист 313-316 от първ. дело/. Трима от тях - С.С. М., Е.Н. М. и
Р.Н. М., посредством нарочно депозирани молби /лист 353-355 от първ. дело/, са поискали
да бъдат конституирани на мястото на починалия им общ наследодател. С протоколно
определение от 24.01.2019 г. /лист 369 от първ. дело/ Районен съд – Благоевград е
конституирал в качеството на ищци С.С. М., Е.Н. М. и Р.Н. М.. По отношение на наследника
В.Н.Б., дъщеря на починалия Н.Л. М., районният съдебен състав не се е произнесъл с
изричен акт, посредством който същата да бъде конституирана като страна в процеса.
Поради това тя не е взела участие по делото, не е била призоваван за следващите открити
съдебни заседания, не й е била дадена възможност да вземе становище по доказателствата и
по всички обстоятелства, имащи отношение към предмета на производството и при
постановяване на решението не е посочена в неговия диспозитив /а и в обстоятелствената
му част/ като активно легитимирана страна в производството.
Както вече бе посочено, съгласно разпоредбата на чл. 227 от ГПК починалата страна
се замества от нейните правоприемници /наследници/. Процесуалното правоприемство
настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците. В същото
време процесуалната правоспособност е от категорията процесуални предпоставки, за които
съдът следи служебно. Липсата на процесуална правоспособност е пречка за постановяване
на законосъобразно решение по съществото на спора. В този смисъл са мотивите към
Решение № 86 от 03.04.2015 г., постановено по гр.д. № 5563 от 2014 г. по описа на ВКС, IV
Г.О. и към Решение № 9 от 21.01.2011 г., постановено по гр.д. № 1821 от ...9 г. по описа на
ВКС, I Г.О.
От изложеното се установява, че Районен съд – Благоевград е допуснал съществено
процесуално нарушение, което се е отразило на допустимостта на крайния съдебен акт.
Първостепенният съдебен състав е бил длъжен да конституира като ищци по делото всички
наследници на починалия в хода но процеса Н.Л. М., а не само онези от тях, които изрично
са поискали това. Именно поради тези съображения В.Н.Б., дъщеря на Н.Л. М., също е
трябвало да бъде конституирана по делото като ищец. Като не е сторил това, Районен съд –
Благоевград е постановил едни недопустим съдебен акт. Това налага оспореното решение да
бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който е длъжен да
5
обезпечи участието в процеса на всички наследници на починалия ищец Н.Л. М. и да
продължи разглеждането на делото от етапа, на който е следвало същите да бъдат надлежно
конституирани.
Въз основа на горните съображения цялото първоинстанционно решение подлежи на
обезсилване. На обезсилване подлежи и онази част от него, с която съдът се е произнесъл по
иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС, касаещ Поземлен имот с идентификатор №
04279.158.20, с площ от 1697 кв.м. Действително, по отношение на него не е подадена
възизвна жалба. Въззивна жалба, обаче, е депозирана срещу съдебното решение, с която е
уважено възражението за задържане по чл. 72 от ЗС, направено именно по повод Поземлен
имот с идентификатор № 04279.158.20, с площ от 1697 кв.м. Правото на задържане
представлява субективно право, с което добросъвестният владелец разполага спрямо
собственика на вещта, което право може да бъде упражнено с възражение в хода на исковия
процес. Това означава, че владелецът-отвтеник по ревандикационен иск има възможност да
противопостави на собствениците-ищци своето право на задържане и да откаже предаване
на имота до заплащането му на разноските и подобренията, които е сторил във връзка с
недвижимата вещ. За да се произнесе съдът с валидно и допустимо решение по
възражението, с което е упражнено правото на задържане, преди това трябва да е
постановил валидно и допустимо решение, с което искът по чл. 108 от ЗС е уважен. Това
означава, че ако съдът се е произнесъл с недопустимо решение по собственическия иск,
няма как да бъде разгледано и възражението за задържане, респективно – произнасянето по
него също би било опорочено. Именно поради тези съображения на обезсилване подлежи
цялото съдебно решение.
Следва да бъде обезсилено и Определение № 906857 от 19.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 3327 от 2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград. С това определение
първостепенният съдебен състав, на основание чл. 248 от ГПК и по молба, подадена от
адвокат К.Т. /процесуален представител на ищците/, е изменил частично постановеното
решение в частта за разноските, като е прието, че разноските от 1233.90 лева, сторени от
ответника „Г.“ ЕООД, следва да останат за негова сметка, а не да се възлагат на ищците, а
така също вместо ищците ответникът „Г.“ ЕООД е осъден да заплати държавна такса в
размер на 2694.24 лева – дължима върху уважения размер на възражението за право на
задържане. Със същото определение е оставено без уважение искането на ищците за
осъждане на ответниците да им заплатят сумата от 600 лева. Определение № 906857
представлява своеобразно „продължение“ на произнасянето на съда относно дължимите се
между страните съдебни разноски. Същото е обусловено изцяло от изхода на
производството пред първа инстанция /от начина, по който делото е решено по същество/.
Предвид това и с оглед обезсилването на съдебното решение в неговата цялост, следва да
бъде обезсилено и определението на районния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
След обезсилване на съдебно решение и на определението делото трябва да се върне
за ново разглеждане от друг състав, който е длъжен да обезпечи участието в процеса на
6
всички наследници на починалия ищец Н.Л. М. и да продължи разглеждането на делото от
етапа, на който е следвало наследникът В.Н.Б. да бъде надлежно конституиран.
Съобразно изводите, до които съдът достигна, по въззивното производство не следва
да се присъждат разноски. При новото разглеждане на делото първостепенният съд, след
решаване на делото по същество, трябва да се произнесе и по разноските по настоящото
дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 269, изр. 1, пр. 2 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3657 от 04.05.2020 г., постановено по гр.д. № 3327/2017 г.
по описа на Районен съд – Благоевград и Определение № 906857 от 19.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 3327 от 2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Благоевград за ново разглеждане и
постановяване на процесуално допустим съдебен акт, като бъдат съобразени указанията,
дадени в мотивационната част на настоящото решение.
Решението на въззивния съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, който срок тече за всяка от страните от
връчването ѝ на препис от решението.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7