Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 291

 

 

гр.Русе, 24.04.2019 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Юлия Острева……..……………………………………………………………

и в присъствието на прокурора. ………………………………………………………………

        като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 241 / 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.П.П.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 18-1085-003743/ 31.12.2018г. на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2  от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален представител, който  поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2018г. в гр.Русе около 16,50 ч. на задния паркинг на МОЛ – Русе жалбоподателят управлявал л.а. ”Нисан 350“ с ДК№ ...... В един момент напуснал този паркинг, като се включил в движението по ул.“Потсдам“. Напускането на паркинга било съпроводено с поднасяне на автомобила, рязко увеличаване на скоростта и въртене на волана, като още в началото на улицата автомобила започнал да се движи с десните си врати напред и по този начин навлязъл в другия вход към паркинга на МОЛ – Русе, което било повторено още веднъж и то без прекъсване на маневрата. Това поведение на пътя от страна на жалбоподателя било наблюдавано пряко от св.Д.Г., служител на сектор „Пътна полиция“ гр.Русе, който в този район изпълнявал служебните си задължения и чието внимание било привлечено от необичайните маневри които извършва на пътя първият. Тъй като бил в близост до мястото св.Г. веднага спрял жалбоподателя за проверка, като му обяснил какво нарушение е извършил, при което той заявил, че много съжалява. Св.Г. му съставил АУАН , а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното дирене от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Варна – метеорологична обсерватория гр.Русе е изискана метеорологична справка, която удостоверява стойностите на метеорологичната обстановка в часовия интервал между 16ч. и 18ч. на 15.12.2018г. в гр.Русе. От нея се установява, че земната повърхност е било силно навлажнена от обилния дъжд през предходното денонощие и от нощта, както и от продължаващия ръмеж.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице ,което има право на жалба.

По същество обаче е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.

От показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се включи по законосъобразен начин - съобразно чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.4 и особено чл.25 ал.1 от ЗДвП - от паркинга на МОЛ – Русе в движението по ул.“Потсдам“ същият е навлязъл по такъв начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и че е имал намерение да ползва ул.“Потсдам“ по начина, указан в посочената разпоредба. Възприятията на св.Г. , като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и непосредствено, че жалбоподателят е описал два кръга, като особено по ул.“Потсдам“ се е движел с десните врати напред, като освен това и при навлизането си по тази улица рязко е увеличавал скоростта , за да предизвика и поддържа този начин на движението си. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло вниманието на този свидетел, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е довело до извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Всъщност с поведението на си на пътя, той сам се и поставил и  в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 и ал.2 (досежно атмосферните условия) от ЗДвП, защото при подобен начин на управление ненастъпването на ПТП следва да се отдаде единствено на случайността и то при положение, че пътната настилка е била мокра и към него час слънцето почти е било залязло, видно от метеорологичната справка, на л.31 от делото. Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за  подобни  прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и като квалифицирано хулиганство по  чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК.  Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално  различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена  на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП

От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице две последователни навлизания по ул.“Потсдам“, именно по този начин, като за съставомерността на нарушението е достатъчно в случая жалбоподотелят да е описал само един „кръг“.

Защитата прави множество възражения, които са неоснователни по следните съображения :

Не е основателно възражението, че в обжалваното НП не са посочени атмосферните условия при които е извършено нарушението, защото такова изискване в чл.57 ал.1 от ЗАНН не съществува. Подобно възражение би било основателно, евентуално, при положение, че нарушението на правилата за движение по пътищата е  свързано и произтича именно от несъобразяване с разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и то именно в този аспект на нормата. За нарушението по чл.175а ал.1 от ЗДвП е ирелевантен въпросът какви са били атмосферните условия, като следва да се посочи, че поведението на жалбоподателя при мокра пътна настилка и в почти тъмната част на денонощието го прави по-укоримо от обичайните за този вид нарушения с оглед по-високата вероятност от настъпване на ПТП; това обстоятелство би намерило израз при индивидуализация на наказанието в случай ,че същото е с характер на относително определена санкция, а не абсолютно както в случая. Освен това посочената метеорологична справка е изискана от НИМХ именно във връзка с доказателствено искане на защитата в тази насока, което обаче не може да обоснове по никакъв начин извода, че именно метеорологичните условия са принудили жалбоподателя да се движи по този начин, каквото е друго от възраженията на защитата. Очевидно е ,че дори и по някаква причина при извършване на маневрата ляв завой от паркинга към улицата автомобилът на жалбоподателя дори и да се бе поднесъл на една страна това е процес, който би траял съвсем кратко и като време,  и като разстояние и очевидно не би привлякъл вниманието на св.Г., вкл. и с това, че след навлизане по ул.“Потсдам“ скоростта рязко се увеличава и то видимо. Тази теза на защитата се опровергава изцяло от това, че движението по ул.“Потсдам“ изцяло е било напред с десните странични врати, по подобен начин е напускан паркинга, съответно е навлизано в него по този начин и то на два пъти, което не може да води до никакъв друг извод освен до нарушение при пряк умисъл, както бе посочено по-горе. Съставът на нарушението не е във връзка с режима на скоростта; в този смисъл не е необходимо използване на нарочно техническо средство (като това по чл.189 ал.4 от ЗДвП), а следва да се посочи , че логичното развитие на ситуацията очевидно изисква подобно увеличаване на скоростта с оглед поддържане на такова перпендикулярно положение на колата спрямо оста на пътя.

Не е основателно и възражението, че паркингът на МОЛ – Русе не е път, отворен за обществено ползване. Това възражение страда най-малко от това, че се пропуска факта, че ул. „Потсдам „ е точно такъв път и именно по нея е осъществена по-голямата част от изпълнителното деяние. Предвид законовите дефиниции по чл.2 ал.1 вр. § 6 т.1 от ДР на ЗДвП и липсата на означенията и законовите забрани по чл.2 ал.3 изр. 1 от ЗДвП в случая и паркингът на МОЛ Русе е път отворен за обществено ползване, което означава, че на територията му са валидни всички правила за движението, вкл. и забраната по чл.104б т.2 от с.з.

Напълно неотносимо е възражението, че думата „дрифт“ – „инг“ няма законово дефиниране в § 6 от ЗДвП, такава чуждица не се използва  нито в материалната разпоредба на  чл.104б т.2 от ЗДвП, нито в санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП, което е и напълно съобразено с нормата на чл.9 ал.1 от Закона за нормативните актове. 

Няма случайно деяние по см. на чл.15 от НК, тъй като тази правна фигура изключва единствено деянията , извършени при небрежност, а не тези, извършени при пряк умисъл, каквото е това по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП.

Също напълно ирелевантно е възражението, че с предвидения срок на наказанието ЛПУМПС жалбоподателят ще се лиши от възможност да контролира шофьорите, които работят в неговата транспортна фирма – дори и това обстоятелство да е вярно е следвало при това положение жалбоподателят да е в максимална степен още по-дисциплиниран в качеството си на водач на МПС, а не да демонстрира подобен начин на управление на такова. Да се възприеме тази теза, би означавало той да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

В производството по ЗАНН нормата на чл.9 ал.2 от НК няма приложение, тъй като същата касае абсолютната и относителната обществена опасност на престъпленията, а не на административните нарушения. За АНО няма законово задължение във всяко НП изрично да се обсъжда въпросът за приложението на чл.28 от ЗАНН, защото в противен случай това изрично щеше да бъде предвидено в нормата на чл.57 от с.з.

 С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната  отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1 пр.3  от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на  3000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

       

        По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-003743 / 31.12.2018г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр.Русе, с което на С.П.П. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.  

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                 

 

 

 

Районен съдия: