Р Е Ш Е Н И Е
№ 151 / 29.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На десети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР М.
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА.........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….М.……….…………
Гражданско дело номер......1130......по
описа за............2018..................година
Ищецът Н.А.К. *** е предявил срещу С.А.К. иск за развод по чл. 49 ал.1 във връзка с ал.3
от СК с който иска съдът да прекрати гражданския му брак с ответницата С.К. като
съдът да се произнесе че вина за
това дълбоко и непоправимо разстройство
на брака им има изцяло ответницата , като същият ищец е предявил
и обективно съединените с горепосочения
иск за развод и съответните небрачни искове : иск по чл. 59 ал.2 от СК –
с който моли съда да му предостави за упражняване родителските права спрямо малолетното им дете Б. К. като
същото това дете
живее при него , както и съдът да
определи режим на лични отношения на това
малолетно дете с ответницата – негова
майка който режим на лични
отношения да бъде определен от съда по
негово усмотрение респ. преценка . Същият ищец е предявил и иск
по чл. 143 ал.2 от СК с който моли съдът
да осъди ответницата С.К. да
заплаща ежемесечна издръжка на горепосоченото си малолетно дете Б. К. в размер на 130 лв. за в бъдеще време , ведно с всички законни последици от това , начиная от датата на
предявяването на този иск в Районен съд Карнобат . Освен това същият ищец е предявил и иск по чл. 56 ал.1 от СК – с който претендира съдът да му
предостави за ползване семейното жилище находящо се в село Манолич , Община Сунгурларе , обл. Бургаска точно посочено и индивидуА.зирано в исковата молба. Съдът е приел, че така предявеният от ищецът респ. бракоразводен
иск се явява допустим за разглеждане и също такива се явяват и обективно съединените с него небрачни искове по чл. 59 ал.2 от СК – за
това кой след развода да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Б.
К. , за режима на личните отношения на това дете с
другия родител и за издръжката на това
дете – исковете по чл. 59 ал.5 от СК във връзка с чл. 143 ал.2
от СК, както и искът по чл. 56 ал.1 от СК – на кого да бъде предоставено за
ползване семейното жилище на
страните по делото след развода и на
основание чл. 131 ал.1 от ГПК е изпратил
препис на исковата молба ведно с приложенията към нея на ответницата С.К. , като й е указал
да даде писмен отговор по нея , задължителното съдържание на отговора й
ако подаде такъв и последиците от
неподаване на отговора и неупражняването от нейна страна
на указаните й права , като същата в
горепосочения срок е подала писмен
отговор по повод предявените срещу нея искове , брачен такъв и свързаните с
него небрачни искове в който отговор посочва, че искът за развод е допустим за разглеждане и
се явява основателен и моли съдът да
постанови решение с което да прекрати брака
между страните по делото като дълбоко
и непоправимо разстроен, но счита , че съдът следва да прекрати брака
помежду им но по вина на ищеца , като
същата ответница , счита , че искът по чл. 59 ал.2 от СК се
явява напълно неоснователен тъй като
претендира на нея да бъдат предоставени
за упражняване родителските права спрямо
малолетното й дете Б. К. и същото да живее при нея , а на
бащата на същото да бъде определен режим на лични отношения с това малолетно дете посочен от нея в отговора й на исковата
молба .В това същото съответствие счита , че
следва да бъде осъден ищецът да заплаща на малолетното си дете Б. по 500
лв. ежемесечна издръжка , считано от датата на постановяването на съдебното
решение по настоящото гражданско дело, ведно с всички законни последици от това
и до настъпването на основания за
нейното промяна или прекратяване . Освен
това същият ответницата не оспорва
искът предявен от ищецът с правно
основание чл. 56 ал.1 от СК с който той претендира на него да бъде предоставено
правото на ползване на семейното жилище на страните по делото , като по този начин изразява съгласие с този
предявен срещу нея иск респ. на ищецът да бъде предоставено правото на ползване
на семейното жилище . Същата ответница на основание чл. 53 от СК моли съдът да
възстанови предбрачното й фамилно име М..
В съдебно заседание ищецът , редовно призован се явява
лично и чрез процесуалните си
представители поддържа така предявените от него искове.
В
съдебно заседание ответницата редовно
призована се явява лично и също чрез
процесуалните си представители оспорва
така предявените срещу нея искове с изключение на искът за развод и искът за предоставяне на правото на ползване
на семейното жилище на ищецът, като поддържа горепосочените направени от нея
искания да й бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо
малолетното дете на страните по делото Б. , като
бъде определен посочения от нея режим на лични отношения на ищецът с това му
малолетно дете и ищецът вследствие на това да бъде осъден да заплаща на
малолетното си дете ежемесечна издръжка за бъдеще време в размер на сумата от 500
лв., както и съдът да възстанови предбрачното
й фамилно име М..
В тази
същата връзка съдът е приел всички събрани по делото доказателства, посочени от
страните по делото и след тяхната цялостна преценка приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, а е и видно от
приетото като доказателство по настоящото дело удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Сунгурларе
, обл. Бургаска, че страните по делото – Н.А.К. и С.А.К. са действително съпрузи, като са сключили
граждански брак на 16.06.2012 г. в населено място – село Манолич, Община
Сунгурларе , обл. Бургаска с акт за граждански брак № 2 от 16.06.2012 година , който брак е първи поред и за
двамата. Видно пък от приложеното и
прието като доказателство по настоящото дело удостоверение за раждане на детето
Б. Н.К. *** въз основа на акт за раждане
№ 3003 от 28.12.2013 година е че
страните по делото са родители на роденото през време на гражданския им брак малолетно
дете Б. Н.К. – родена на *** година.
За установяването на това кой от двамата съпрузи има вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по делото са разпитани като
свидетели С. К. – майка на ищеца , С. М. – майка на ответницата , С. К. – сестра на ответница , С. М.-
братовчедка на ответницата и свидетелят А.К.-
без родство със страните , чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172
от ГПК се установява , че първоначално след сключването на брака им семейният им живот протичал
нормално тъй като такива били и
отношенията между съпрузите , като първоначално същите заживели на квартира в
гр. Бургас на квартира , а впоследствие
след раждането на детето им Б. през 2013 година същите отишли да живеят
с него в дома на родителите на ищеца находящ се в село Манолич , Община
Сунгурларе , обл. Бургаска , но същите свидетели свидетелстват за причини и
респ. за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им според
самите свидетели , които не са от това естество да установят по чия вина е настъпило сериозно разстройство в брачните отношения между съпрузите. Това е така тъй като вместо
да установяват такива обстоятелства , свидетелите посочват отношението на всеки
от съпрузите спрямо близките на другия съпруг , а не и относно действителните
отношенията между самите съпрузи и как те са допринесли за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им, което се е явило от тяхното отчуждение помежду им или
същите свидетели установят обстоятелства които минимално се отнасят до това –
чия е вината за разстройството на брака между съпрузите . Тука следва да се
посочи от съда и факта, че макар ответницата да боледува от психично заболяване
– параноидна шизофрения, пристъпно протичане
и то още от 2006 г. – преди брака между съпрузите и 2
пъти е била хоспитА.зирана, видно от заключението на вещото лице В. по
назначената по делото съдебно психиатрична експертиза , което като неоспорено
от страните по делото съдът е приел за абсолютно доказателство по делото , то това състояние като обективно такова не може да се вмени като вина на същата ,
която да води до вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. От
същите събрани свидетелски показания съдът намира, че не е нА.це взаимност
между съпрузите по смисъла на чл. 14 от СК който повелява отношенията между
тях да се изграждат на основата на
взаимно уважение , общи грижи за
семейството , разбирателство помежду им и близки взаимоотношения , напротив такива
липсват до такава степен че не е възможно да бъдат възстановени нормални съпружески
отношения между двамата съпрузи и същите не са правили и опити затова като са
се разделили окончателно през лятото на 2018 г. и оттогава не са правили опити
да се съберат и да заживеят отново като едно нормално семейство, като оттогава
съдът приема , че е настъпила фактическата раздяла между съпрузите , която е и
такава към настоящия момент. Следователно въз основа на гореизложеното съдът
приема , че вина за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
В тази
връзка съобразно горепосочения изход на делото , следва да се добави от
настоящия съд , че същият следва да се произнесе и по реда на чл. 59 ал.2 от СК
относно това на кого от родителите ще предостави за упражняване родителските
права и при кого ще живее малолетното дете
на страните по делото Б. К. , при
положение , че страните по делото имат от настоящото си брачно съжителство същото родено
малолетно дете,като и двамата съпрузи правят искания съдът да им предостави
упражняване на родителските права спрямо същото малолетно дете .
За да
се произнесе по този въпрос съдът следва да се съобрази с Постановление № 1 от 12.11.1974 г.по гр.д.
№ 3 / 1974 г. на Пленума на ВС което дава указания в тази насока , което
запазва своята сила и при действието на новия СК и съобразно представените по
делото доказателства в тази насока. В раздел I същото постановление е посочено , че
определяне на родител който ще упражнява родителските права върху детето за в
бъдеще следва да стане след като се вземе впредвид единствено и само интересът
на самото дете, като под интереси на децата" се включват необходимостта от
правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин, като в
това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище,
битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др..Посочва се , че решаващо значение
за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на
всестранното развитие на личността. В същото постановление в раздел II от т. а
до т.л вкл. са посочени важните обстоятелства които следва да се преценят с
оглед на решението на съда на кого от
двамата родители да бъдат предоставени за упражняване родителските права спрямо
малолетното дете Б..
Видно
от събраните по делото свидетелски показания
които се подкрепят и от установеното от представените доклади на ДСП гр.
Карнобат е че ищецът живее заедно с
детето Б. в дома на родителите си
находящ се в село Манолич , а ответницата живее на квартира под наем в гр.
Бургас. Същите свидетели посочват, че от раждането на детето Б. изключителни грижи за това дете полага бащата
– ищецът по делото , а при неговата невъзможност затова такива полагат неговите
близки – майката на ищеца и отчасти неговата сестра , а такива не е полагала
самостоятелно ответницата.Същите свидетели твърдят , че бащата се грижи добре
за детето Б. с помощта на своята майка ,
като същото е добре възпитано и е силно
привързано към баща си , чака го с нетърпение да се върне от работа, учи в
детската градина в село Манолич където
учи песнички и стихотворения , като по
този начин са задоволени са в една оптимална степен неговите здравни и образователни потребности
и същото дете се чувства щастливо там.Следователно съдът приема , че бащата има
добри възпитателски качества тъй като е
задоволил изцяло потребностите на
детето от здравеопазване , образование и
е създал на детето при отношенията си с него една емоционална стабилност и
сигурност , такава каквато не е създала майката на детето. Тука следва да се
посочи , че това не е поради твърдяното
от майката създавано отчуждение у детето от бащата спрямо нея , тъй като по
делото видно от заключението на вещото лице Врабчева – Р. на назначената по делото съдебно-
психологична експертиза , което заключение като неоспорено от страните по
делото съдът е приел като абсолютно доказателство е че върху детето Б. не е оказвано психологическо въздействие от неговия баща и същото не е било
манипулирано или заплашвано от ищеца с
цел да бъде отчуждено същото дете от майка му- ответницата С.К. , тъй като
същото вещо лице посочва , че детето е привързано и към двамата родители и с тях е съхранена
емоционалната му връзка . По този начин съдът намира, че не се установи горепосоченото
твърдяно от ответницата за нарушаването на връзката й с детето по вина на
бащата на същото , тъй като това не се установи с никакви доказателства ,
напротив вещото лице посочва , че същото дете не е ограничавано или
заплашвано от бащата да контактува с
ответницата както при извършената беседа с детето , така и от другите събрани
доказателства, тъй като по делото няма данни
той да не спазва режима на личните отношения на детето определен по
привременните мерки , както и няма доказателства той да настройва детето срещу майка му. По
този и начин съдът намира, че майката не осъществява възпитателски качества спрямо
детето не заради така твърдяното от него настройване на детето срещу нея , а
поради липса на такъв възпитателски потенциал в майката.
Съдът
намира, че и двамата родители имат добър морален облик , тъй като не се
установи противното от събраните по делото доказателства.
По
делото са приложен социален доклад
на Директора на Д СП Бургас и 2 бр. социални доклади на ДСП гр. Карнобат , по реда на чл. 21 във връзка с чл. 15 ал.6 от
ЗЗДетето относно положението на
горепосоченото малолетно дете . Според тях
в настоящия момент малолетното дете Б. живее заедно с баща си ищецът Карамехед в дома на дядото и баба му по бащина линия , който дом се намира в село Манолич , който дом представлява масивна сграда на два
етажа , като детето ползва заедно с баща
си втория етаж се състои от детска стая
, дневна стая , кухня , баня и тоалетна ,
като за малолетното дете Б. има обособена
самостоятелна детска стая обзаведена с всички необходими за това нови
съвременно мебели , вещи и играчки , като същото жилище е функционално и много добре обзаведено , водоснабдено и
електрифицирано и в което битовата
хигиена е много добра , като детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители , като
за детето си грижат баща му , а при негово отсъствие и баба му и същите полагат
за детето много големи и всеобхватни
грижи . По този начин съдът намира, че условията в които сега живее и се
възпитава детето на страните по делото са
много добри и нуждите му са изцяло задоволени
.
При предоставянето
на родителските права за упражняване на някой от съпрузите съдът следва да се съобрази и съобразно
възрастта на детето , неговия пол , както и съобразно условията на живот на същото
и създадената му среда на живот , които относно създадените
такива от бащата са посочени по- горе , като на следващо място съдът следва да
установи дА.някой от съпрузите е направил искане в тази насока, както и помощ
от трети лица за отглеждането на детето , социалното му обкръжение , както и
възможностите на родителите на детето да му осигуряват такива оптимални условия
за неговото нормално физическо и психическо израстване . Ищецът по настоящото дело – бащата на детето
е поискал съдът да постанови
упражняването на родителските права спрямо роденото през време на брака им с
ответницата малолетно дете да бъдат
предоставени на него , като същият е изразил ясно желание детето да живее при него , което е фактическо
състояние. Напротив ответницата е
направила също искане съдът да предостави на нея упражняването на родителските
права спрямо същото малолетно дете, като в случая съдът намира, че има колизия
на така направените искания на съпрузите в тази насока.
Видно от представеното удостоверение издадено от дружество СЕ Борднетце – България ЕООД гр. Карнобат е че ищецът работи в същото дружество и е получил за периода месец януари 2018 г. до месец декември 2018
г. годишно брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от 28867, 13 лв.
или средномесечно брутно трудово
възнаграждение за същия период в размер на 2405, 60 лв. ,
което е едно доста високо трудово възнаграждение , тъй като е в размер около
пет пъти над минималната работна заплата за страната ни , както и други
допълнителни доходи по субсидии изплащани от ДФ Земеделие - разплащателна агенция ,както и съответни
идеални части от различни поземлени имоти , включително и такива от обор и
съответно и лек автомобил. Освен това същият е представил писмено доказателство
по делото – удостоверение № 1215 от 29.03.2019 г. издадено от дружеството посочено
по- горе в което работи , че работното му време е нормирано , като работи 8 часа от понеделник до петък ,
като почива в събота и неделя .Ответницата е представила писмено доказателство –
удостоверение издадено от УМБАЛ Бургас АД гр. Бургас, че работи като медицинска
сестра и е получила за периода от месец ноември
2017 г. до месец октомври 2018 г.вкл. годишно брутно трудово възнаграждение в размер на сумата от
9 534, 84 лв. или средномесечно такова в размер на сумата от 794, 57 лв.
което е към минималната работна заплата за страната ни , но факта , че ще да
живее в друго населено място- гр. Бургас в жилище за което ще трябва да плаща наем , води до
извода на съда , че същата няма да притежава парични средства от заплата и че
получаваните от нея не са напълно недостатъчни за осигуряване на оптимални условия за правилното и нормално психическо и физическо израстване
на същото малолетно дете Б. , както и за нейната собствена издръжка С оглед на това съдът намира, че ответницата
няма средства за да осигури нормален живот на малолетното си дете Б. с оглед
на получаваните от нея доходи. Съдът освен това намира , с оглед на
горепосочените доказателства по делото , че майката на детето – ответницата С.К.
може да разчита на финансова помощ от
близки хора е обстоятелство което е несигурно и не създава сигурност и
предвидимост в нейните доходи и по този
начин съдът намира, че поради ограничение на получаваните от нея на парични средства тя не може да
създаде на детето си Б. нужните сигурни
и спокойни условия за нейното нормално
израстване към настоящия момент, така както й е осигурил ищеца като баща на
това дете. . Този извод съда прави не
само въз основа на събраните по делото доказателства , но и основавайки се на
факта , че ответницата не е посочила доказателства по делото , че е осигурявала
финансови средства за отглеждането на малолетното дете Б. , нито пък му е давала необходимата му издръжка
. Освен това същата не е ангажирала доказателства , че може да разчита на помощ
от близките си при отглеждането на малолетното си дете, ако работи нощна смяна
както твърди нейната майка св. С. М.. Не на последно място следва да се посочи и
факта , че видно от представените по делото писмени доказателства – епикризи ,
както и от заключението на вещото лице В. по съдебно- психиатричната
експертиза е че ответницата страда от психическо заболяване- параноидна
шизофрения, пристъпно протичане , като в момента вследствие на редовен прием на
съответно лекарство Лепонекс 50 мг.
дневна доза е в процес на продължителна ремисия, като приемането на
поддържащата медикаментозна терапия е
пожизнено с оглед предотвратяване на
рецидиви които са императивни при неприемане. Същото вещо лице посочва , че ответницата в момента е възобновила социалните си контакти , върнала се е на работа и работи една доста
трудна професия и то на смени вкл. и
нощни такива и по този начин към настоящия момент се е възстановила напълно и
като такава притежава психически и
емоционален капацитет да отглежда и
възпитава детето си – единствено като
приема редовно съответните лекарства ,
нещо което съдът приема като обективно , но при същите условия – прием на
предписаните й лекарства доживот , което обаче е несигурно събитие , тъй като не
може да се докаже с абсолютна категоричност. Следователно по тези причини съдът намира, че
е недопустимо малолетното дете да живее при майка си и същата да се грижи за
него към настоящия момент тъй като установените
горепосочени обстоятелства и интересите на малолетното дете Б. налагат то да живее при баща си в
средата в която се чувства добре и е
израснало досега и същият да упражнява родителските права спрямо него.
По този
начин съобразявайки се със събраните по
делото гореизложени от съда доказателства и направени констатации въз основа на
тях , съдът намира , че на този етап се налага
безусловно същото дете да живее при баща
си и той да упражнява родителските права
спрямо него , защото намира , че само
той е създал добри условия
на живот за същото дете и една нормално създадена среда за неговото правилно физическо и психическо израстване , каквито
условия съдът намира, че не са създадени от ответницата и същата няма и как
обективно да ги създаде и затова и съдът намира, че упражняването на родителските
права по отношение на горепосоченото малолетно дете следва
да бъдат предоставени за упражняване на бащата – ищецът Н.К. .
В
случая съдът намира, че местоживеенето на малолетното дете следва да се определи при бащата , каквото е и сега към момента тъй като той полага активни грижи за същото
като му е осигурил по този начин
нормални жилищни условия и добра
семейна среда.
По
делото липсват установени обстоятелства , които да обосновават извод относно
необходимост от определяне на
специфични мерки относно
упражняването на родителските права по смисъла на чл. 59 ал.8 от СК .
Във връзка
с подлежащия за определяне режим на лични отношения на майката с детето ищецът не е направил някакви особени искания във връзка със същите в исковата си молба .
Ответницата е посочила искан от нея режим на лични отношения с малолетното й дете.
В приложения към делото социален доклад също не са отбелязани специфични
обстоятелства , които следва да се вземат впредвид при решаването на този
въпрос, но с оглед че това се препоръчва от вещото лице Врабчева – Р. за бъдещото емоционално съхранение на детето в което голяма роля да имат и
двамата родители затова съдът приема, че следва да се определи много по- широк
от обичайния за съдебната практика режим на лични отношения – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 9 часа на съботния ден до 19 часа на неделния ден с преспиване на
детето в дома на майката , както и един месец през лятото ,
когато бащата не ползва платения си
годишен отпуск , както и по време на рождения ден на майката , а всяка четна
година: на рождения ден на детето ,по
време на коледните празници , новогодишните празници , религиозните
празници и ваканции, като майката следва да взема и оставя детето от дома на бащата .
Съобразно разпоредбата на чл. 59 ал.5 във връзка с ал.1 от СК , при настоящия развод съдът следва да определи и размера на издръжката по
чл. 143 ал.2 от СК и по чл. 149 от СК на малолетното дете на страните по делото съобразно неговите нужди, възможностите на родителите му да му
дават издръжка , както и минималния й
размер по чл. 142 ал.2 от СК . Съобразно
исканията на двамата родители , съобразявайки се с горните неща , както и това
, че издръжката не бива да поставя дължащия издръжка в невъзможност да
задоволява своите нужди и също, че нуждите на детето от издръжка трябва да се ограничават до обикновените условия на живот и обикновените потребности , а не с оглед на стандарта , който е поддържало или иска да поддържа .
По този начин съдът намира, че ответницата
– майка на детето следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка за бъдеще време в размер на 140 лв. за малолетното дете Б. ,
начиная от датата на завеждането на
исковата молба в съда – 23.10.2018 година до настъпването на законни
причини за нейното изменяне или прекратяване
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
Съдът намира, че следва да се произнесе и по въпроса на
кого да се предостави за ползване семейното жилище на съпрузите. Това е
жилището обитавано от двамата съпрузи и детето им по време на брака им , като е ирелевантен
въпроса за това чия собственост е жилището. Ищецът е направил искане още в
исковата си молба на него да бъде предоставено за ползване семейното жилище на
страните по делото , но за да уважи това искане съдът следва да определи дА.родителят
на когото е предоставено да упражнява родителските правя спрямо детето на
страните по делото има нужда да ползва
същото. Ответникът респ. ответницата е направил искане съдът да предостави на ищеца правото да ползва
семейното жилище .Тука съдът намира, че страните не спорят , че семейното
жилище е собственост на родителите и респ. на възходящите на ищецът . Тъй като
на съпругът съдът е предоставил да упражнява родителските права спрямо детето на
страните по делото което не е навършило пълнолетие , а така също и е нА.це
факта , че поради естеството си семейното жилище, точно индивидуА.зирано от
съда по- горе и не може да се ползва едновременно и поотделно от двамата
съпрузи и тъй като съпругът има жилищна нужда , като в случая е ирелевантно
според настоящия съд , къде ответницата ще живее след развода , съдът намира, че на
съпругът Н.К. следва да бъде предоставено правото да ползва
семейното жилище .
Съдът намира с оглед
на присъдената издръжка, че на основание чл. 242 ал.1 от ГПК съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението в частта му на присъдената
горепосочена издръжка на малолетното дете .
Ответницата
С.К. е направила искане по чл. 53 от СК
съдът да постанови след развода същата
да възстанови предбрачното си фамилно име М. което искане съдът намира, че следва да
разгледа. По отношение на това искане на съпругата , съпругът
не е направил никакво становище. Съобразно задължителната практика на
съдилищата посочена в решение № 245 от 17.5.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1058 /
2011 г. по описа на 4 гр.отд. на ГК на ВКС което е посочено в в
определение № 261 от 3.4.2014 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 1772 / 2014 г. на 4 гр.отд. на ВКС , определение № 533 от
23.4.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1440 / 2012 г. по описа на 4 гр.отд. на ГК на
ВКС и определение № 344 от 31.03.2015 г.
на ВКС по гр.д. № 6656/ 2014 г. по описа на 3 гр. отд. на ГК на ВКС е че тази
разпоредба на чл. 53 от СК дава само
право на съпруга в случая както е в настоящия правен казус , приел името на
другия съпруг да заяви желание да възстанови предбрачното си фамилно име , като
същата разпоредба не отдава правно значение на искането или становището на
съпруга , чието име е било прието при сключването на брака , да има такава
промяна. Същото горепосочено решение №
245 от 17.5.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1058 / 2011 г. по описа на 4
гр.отд. на ВКС е дало категоричен
отговор на тълкуването на разпоредбата на чл. 53 от СК и той е че ако съпругът
приел името на другия съпруг при сключването на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно
име , то той запазва брачното си фамилно име. По този начин съгласието на съпруга който е бил
първоначален титуляр на името се
явява ирелевантно за възможността след развода другия съпруг да промени
или да продължи да носи неговото фамилно име, тъй като тази искана
промяна и възстановяване на предбрачно фамилно име става само с волеизявление
на лицето ,което ще променя името си. Затова и така направеното искане следва
да бъде уважено изцяло като ищцата
следва да възстанови своето предбрачно фамилно име М. .
Съдът
намира, че съгласно хипотезата на чл. 329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина разноските
оставят в тежест на всеки , така както
са направени . Тъй като съдът се е произнесъл, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи , то съдът намира, че разноските на страните по
делото следва да останат върху всяка от страните , така както те са направени
по настоящото дело.
Съдът
намира, че страните следва да бъдат осъдени да заплатят на Държавата и
съответните държавни такси .
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският
районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския
брак сключен на 16.06.2012 година с акт за граждански брак № 2 от 16.06.2012
година на Кметство село Манолич, Община Сунгурларе, обл. Бургаска между Н.А.К.
с ЕГН ********** *** същият със съдебен адрес за връчване на призовки и
съобщения - гр.Бургас ул. Оборище № 109 вх. 1 ет. 2 ап. 3 - адв. К.Т. и С.А.К.
с
ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** ,
поради дълбокото и непоправимо разстройство на същия по реда на чл. 49 ал.1 във
връзка с ал.3 от СК.
ОБЯВЯВА,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи Н.А.К. и С.А.К. .
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете Б. Н.К. , родено
на *** година с ЕГН ********** на бащата Н.А.К. с ЕГН ********** *** , при когото същото
малолетно дете ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ на майката С.А.К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** следния режим на лични отношения с детето Б. Н.К. , родено на *** година с ЕГН **********, а именно: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9 часа на съботния ден
до 19 часа на неделния ден с преспиване на детето в дома на майката ,
както и един месец през лятото , когато
бащата не ползва платения си годишен
отпуск , както и по време на рождения ден на майката , а всяка четна
година: на рождения ден на детето ,по
време на коледните празници , новогодишните празници , религиозните
празници и ваканции, като майката следва да взема и оставя детето от дома на бащата .
ОСЪЖДА майката С.А. К. с ЕГН ********** ***
и настоящ адрес *** да заплаща на детето дете Б. Н.К. , родено на *** година с ЕГН ********** по 140 лв. ежемесечна издръжка за
бъдеще време , начиная от датата на завеждането на исковата молба в съда – 23.10.2018 година до настъпването на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска , която издръжка да се получава от Н.А.К.
с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител на същото дете.
Предоставя правото на ползване на
семейното жилище находящо се в село Манолич , Община Сунгурларе ,обл. Бургаска
на адм. адрес ул. Николай Лъсков № 4 , което
се намира на втория етаж от построената
масивна жилищна сграда на два етажа и се
състои от детска стая , дневна стая , кухня , баня и тоалетна три стаи,
баня и тоалетна на съпругът Н.А.К.
с ЕГН ********** *** .
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака съпругата С.А. К. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да възстанови предбрачното си фамилно
име М. .
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
РЕШЕНИЕТО в
частта му на присъдената издръжка на
малолетното дете Б. Н.К. , родено
на *** година с ЕГН ********** .
ОСЪЖДА Н.А.К. с ЕГН ********** *** същият
със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения - гр.Бургас ул. Оборище
№ 109 вх. 1 ет. 2 ап. 3 - адв. К.Т. да заплати на Държавата държавна
такса в размер на 20 лв., както и такава
в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки изпълнителен лист за
горепосочената сума, които суми следва да се преведат по сметката на Районен
съд Карнобат.
ОСЪЖДА С.А. К.
/ М. / с ЕГН **********
*** и настоящ адрес *** да заплати на
Държавата държавна такса в размер на 236, 60
лв., както и такава в размер на по 5 лв. /пет лева/ за издаване на всеки
изпълнителен лист за горепосочената сума, които суми следва да се преведат по
сметката на Районен съд Карнобат.
Настоящото
решение може да се обжалва с жалба пред Бургаски Окръжен съд в 14-дневния
срок считано от датата на съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: