О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Пазарджик, 18.09.2019 година

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

         Като разгледа гр.д. №1455 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе прие следното:

 

Извършена е проверка по въпросите, посочени в чл.140, ал.1 от ГПК.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Приложено е заповедното производство по ч.гр.д. №5152/2018г. на РС - Пазарджик.

Ответникът не е посочил и не е представил доказателства.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА предоставените от ищеца исковата молба писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д. №5152/2018г. на РС - Пазарджик.

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.11.2019г. – 9,30 часа, за когато да се призоват страните.

  На основание чл.143, ал.3 от ГПК указва на страните за възможността да уредят спора си чрез медиация или друг способ за доброволно му разрешаване.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор.

 

СЪСТАВЯ на основание чл.140, ал.3 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 877,68лв., от които 795,48лв. - цена на консумирана електроенергия за периода 03.08.2017г. – 30.10.2017г. и 82,20лв. - обезщетение за забава за периода 12.12.2017г. – 18.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда на 19.12.2018г. до плащането.

Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за продажба на електроенергия, сключен при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.5.2008г. Поддържа, че в изпълнени на договора през периода 03.08.2017г. – 30.10.2017г. е доставял електроенергия до обект, който е собственост на ответника В.А.Н.,*** с ИТН 4063165, а ответникът не е заплатил нейната цена в размер на 795,48лв.  Твърди, че количеството на доставената електрическа енергия за процесния период е изчислено по реда на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., отм. бр. 35 от 30.04.2019г.), тъй като при проверка на средството за търговско измерване, извършена на 30.10.2017г., служители на експлоатационното дружество установили, че между входа и изхода на електромера е поставен шунт, в резултат на което консумираната електроенергия не се отчита в пълен обем. 

Ищецът твърди още, че на посоченото основание е коригирал сметката на ответника за период от 88 дни преди датата на проверката и е издал фактура със срок на плащане до 11.12.2017г., която не била заплатена. Поради допуснатото неизпълнение за ответника възникнало задължението да плати обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 12.12.2017г.  до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /18.12.2018г./ в размер на 82,20лв.  

  Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5152/2018г. на РС - Пазарджик, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство. Сочи доказателства.

Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва така предявените искове.

        За уважаването на главния иск ищецът следва да установи качеството на ответник на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на т. І.4 от общите условия (за което не е посочил доказателства), до чиито обект е доставял електрическа енергия през процесния период, както и наличието на посочените основания за изчисляване на количеството консумирана енергия по реда на чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., отм. бр. 35 от 30.04.2019г.).

При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: