РЕШЕНИЕ
№ 25 дата 08 януари 2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 19 декември 2019 год.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: С. А.
Прокурор: Дарин
Христов
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 2713 по описа за 2019год. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „ФЕОН” ООД, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул. „Никола Вапцаров”№ 47, р-н „Южен” против Решение №
1154/26.09.2019г., постановено по НАХ дело № 2194/2019г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е изменено Наказателно постановление №
404540-F396207/17.01.2019г., издадено от началник отдел Оперативни
дейности-Бургас в ЦУ на НАП, с което, на касатора, за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изикванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр.чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лева, като съдът е намалил наложената имуществена санция от 3000
лева на 500 лева на основание чл.185, ал.2, изр. последно във вр. ал.1 от ЗДДС.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Изложени са доводи, че НП е издадено от некомпетентен орган,
както и че, за да преквалифицира нарушението по
чл.185, ал.2 във вр.ал.1 от ЗДДС, районният съд съществено е изменил
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение, посочвайки, че установеното
нарушение не води до неотразяване на приходи, с което е нарушено правото на
защита на касатора. Искането е за отмяна на оспореното решение и на издаденото
наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът
по касация също не се представлява.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационна жалба
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на стопанисвания от дружеството
търговски обект – щанд, находящ се в гр.Созопол, ул. „Аполония” №50 А, е
констатирана разлика между разчетената
касова наличност по ФУ(103,65лв. в това число 100лв. – служебно въведени) и
фактическата наичност по описа на паричните средства в касата към момента на
проверката( 203,25лв.), която разлика е положителна - в размер на 72,57лв. и за
която няма направени записвания във ФУ, което притежава функциите служебно
въведени и служебно изведени суми. Прието е, че търговецът не е изпълнил
задължението извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна в касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ
чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. За установеното
нарушение е съставен АУАН № F 396207/24.07.2018г. от инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, а впоследствие издадено и процесното НП, с което е ангажирана
отговорността на „ФЕОН”ООД, като на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС му е
наложена имуществена санкция в размер на 3000лв..
За да постанови решението районният съд е приел, че в
проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество съдът е приел, че деянието, описано в АУАН и
НП, е доказано по несъмнен начин по делото, но доколкото в тях не се съдържат
констатации същото да е довело до неотразяване на приходи, то неправилно
отговорността на касатора е ангажирана на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Районният съд, на основание чл.337,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, е изменил санкционната част на наказателното
постановление, като е приложил чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС и на
това основание е намалил наложената имуществена санкция на касатора от 3000
лева до проедвидения в нормата минимален размер - 500 лева. Съдът е счел, че не
са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно и за него не се констатират отменителни
основания.
Фактите
по делото, така както са установени от районния съд не са спорни. За настоящата
инстанция е налице забрана за нови фактически установявания видно от нормата на
чл.220 от АПК, поради което преценката за приложението на материалния закон е
съобразно установените вече по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл.218,
ал.1 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Неоснователно съдът счете
възражението на касатора за некомпетентност на органа, издал НП - началник на отдел Оперативни
дейности-Бургас в ЦУ на НАП, на когото такива правомощия са делегирани със Заповед № ЗЦУ – ОПР – 17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, представена с преписката на л.26-28 от материалите по
първоинстанционното дело.
Неоснователно е и
възражението, че съдът е изменил съществено обстоятелствената част на
повдигнатото срещу касатора обвинение. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че
се касае за хипотеза, извън случаите на продажби, съответно на която е и
дадената правна квалификация на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредбата.
Следователно, както актосъставителят, така и адмистративнонаказващя орган са
приели, че не се касае за неотчетени продажби, в който случай е мислима
хипотезата на неотчитане на приходи и това обстоятелство е станало известно на
касатора с предявяване на повдигнатото му обвинение за извършване на
административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредбата, поради което правото на
защита не е нарушено. В този смисъл, правилно районният съд е приложил
разпоредбата на чл.185, ал.2, изр. последно във вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС на
основание чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим субсидиарно на основание
чл.84 от ЗАНН, без да е налице соченото от касатора съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Междувпрочем, едно от
исканията на касатора в жалбата пред районния съд е било именно да се
преквалифицира нарушението 9 като такова във вр. с ал.1 на чл.185 от ЗДДС,
поради което остава неясно сега поддържаното възражение за невъзможност на съда
да извърши тази преквалификация и на това основание да се иска отмяна на
съдебния акт.
На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие
на отменителни основания за касиране на
решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1154/26.09.2019г., постановено по НАХ дело № 2194/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: