№ 4612
гр. София, 02.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20221110148738 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. К. против „.......“ ЕООД.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане на основание чл. 213
ГПК за присъединяване на настоящото производство към гр. д. № ...... г. При служебно
извършена проверка съдът установи, че производството по гр. д. № ...... г. на СРС е
прекратено, като същото е присъединено към гр. д. № ....../2022 г. на СРС, 125 състав. Съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл. 213 ГПК, доколкото гр. д. № ....../2022 г. вече
е насрочено за 2-ро по делото заседание.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК относно задължаване на
ответника да представи доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги, следва да бъде
оставено без уважение като ненеобходимо, доколкото по делото има поставен въпрос към
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за размера и датата на плащане на
всяка погасителна вноска по кредита. В останалата част искането да се задължи ответника
да представи в оригинал договор за кредит, ведно с всички приложения, е основателно и
следва да бъде уважено.
Следва да се задължи трето неучастващо по делото лице „.........Д да представи
посочените в т. 2 от доказателствените искания на исковата молба документи.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на посочените от ищеца въпроси, следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ справка в счетоводството на съда дали сумата в размер на 50
1
лева, внесена на 03.09.2022 г. като държавна такса, е постъпила по сметката на съда.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за присъединяване на
настоящото производство към гр. д. № ...... г.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи копие от договора, погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК да се задължи
ответникът да представи по делото доказателства за извършени плащания, платежни
нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „.........Д в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи договор за паричен заем № ...., както и
прилежащите към него погасителен план, СЕФ, погасени вноски по кредита, разписки,
извадка от счетоводните книги.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба,
при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцовото дружество в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза НАЗНАЧАВА за вещо лице
............. специалност: Финанси
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 14.03.2023 г. от
10:50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
И. Н. К. е предявила срещу „.......“ ЕООД частичен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 5 лева, част от вземане
в общ размер на 100 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за гаранция №
.... от 25.06.2020 г.
Ищцата твърди, че на 25.06.2020 г. е сключила с „.........Д договор за паричен заем №
...., по силата на който дружеството е отпуснало кредит в размер на 300 лв., при ГПР –
40,24 %, ГЛП – 35% и размер на общата дължима сума – 408 лв. В чл. 4 от договора било
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с поръчител - две
физически лица или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.
2
Поръчителят следвало да отговаря на следните условия: нетния размер на трудовото
възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор,
да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране
задължението с дружеството. На същата дата твърди, че е сключен между него и ответното
дружество договор за предоставяне на поръчителство № ...., по силата на който ответникът
поел задължение да обезпечи пред „........ АД задълженията на ищеца. Въз основа на
сключения договор за поръчителство ищецът се задължил да заплати на гарантиращото
дружество сумата в размер на 100 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „......." ЕООД, като „........ АД
единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
задълженията си по процесния договор. Сочи, че „........ АД е едноличен собственик на
капитала на ответното дружеството, поради което счита, че двете дружества са свързани
лица. Развива подробни съображения, че чл. 4 от договора за кредит представлява
неравноправна клауза, доколкото изискванията относно възможните обезпечения на
практика са неосъществими и не оставяли друг избор на потребителя освен да сключи
договор за поръчителство с избрано от кредитора дружество. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, доколкото не бил посочен действително
прилаганият ГПР, тъй като не било ясно по какъв начин е формиран, както и поради това, че
в него не било включено възнаграждението за поръчителство. Сочи, че самият Договор за
предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, както и че срещу
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство не е получил каквато и да
било услуга. Излага, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда
права и задължения за страните и счита, че договорът следва да се прогласи за нищожен
поради накърняване на добрите нрави. Сочи, че на практика със сключване на договора за
поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В заключение
счита, че със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на добрите
нрави и поради това, че сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на повече
от половината от сумата по отпуснатия заем. При тези твърдения моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 5 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ
размер на 100 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за
гаранция № ...., сключен между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който прави искане по чл. 213 ГПК за присъединяване на настоящото производство към
производството по гр. д. № ...... г. на СРС. Ответникът счита, че в случая са предявени
установителен и осъдителен иск, поради което развива подробни съображения в насока за
недопустимост на установителния иск и твърди, че е налице злоупотреба с право, както и че
3
ищецът цели да се обогати с разноски. Сочи, че ответното дружество е вписано като
финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с
предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това в
качеството си на търговец ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по
сключената от него гаранционна сделка. Твърди, че процесният договор е сключен за
обезпечаване на задълженията на заемателя, както и поради възможността ответникът да
получи възнаграждение, поради което счита за неоснователно твърдението на ищеца, че
договорът е лишен от правно основание. Оспорва договорът да противоречи на добрите
нрави и развива подробни съображения в насока, че същият е израз на свободата на
договарянето. Сочи също и че ищецът следва да докаже в какво се изразява противоречието
с добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и доказателства за нарушаването на
определен морален принцип. Не счита, че е налице нееквивалентност на престациите, тъй
като с процесния договор е поел задължение, което е изпълнил сключвайки договор за
поръчителство. Подчертава, че доколкото основният предмет на дружеството е сключване
на гаранционни сделки, то няма как същите да се извършват безвъзмездно. Във връзка с
наведените твърдения от страна на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с
нормите на ЗПК излага, че същите не следва да намерят приложение в случая, доколкото
процесният договор не е такъв за кредит.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответното дружество – че е било
налице основанието за плащането ѝ.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че наличието на сключен Договор за паричен заем № ..../25.06.2020 г.
между страните и усвояването на сумата от 300 лева от страна на ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
4
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5