Р Е Ш Е Н И Е
№ 1826
Гр.Пловдив, 13 август 2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Административен съдия:
Стоил Ботев
при участието на секретаря В. К. ,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 999 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и по чл. 54 от ЗКИР.
Жалбоподателят
– Община Пловдив, представлявана от М. С. , обжалва Заповед №
18-1501-21/21.02.2018г., издадена от Началника на СГКК – гр.Пловдив, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, състоящо се в нанасяне на нови обекти –
поземлен имот с идентификатор 56784.522.534, собственост на „****“ ООД, промяна
в границите на съществуващи обекти – поземлен имот с идентификатор
56784.522.2334, собственост на Община Пловдив, заличаване на обекти – поземлен
имот с идентификатор 56784.522.952, собственост на „****“ ООД, и промени в
данните за собственост и собственици на поземлен имот с идентификатор
56784.522.534, собственост на „****“ ООД.
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна , тъй като е налице
спор за материално право и заповедта е издадена в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, иска се нейната отмяна до решаване
на спора за материалното право и присъждане на разноски.
Ответникът –
Началник на СГКК Пловдив – оспорва жалбата, като излага доводи в приложените по
делото становища / л. 2, 55,71,79/ .
Заинтересована страна – „****“ ООД , чрез
адв. Г. счита жалбата за неоснователна ,
по съображения изложени в писмена защита / л.104 / , като претендира и съдебни разноски.
Административен съд Пловдив в
настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения
14-дневен срок , поради което е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Съдът въз основа на приложените в
административната преписка доказателства , както и от представените от
страните в съдебното производство следва да изложи от фактическа страна на
следното:
Административния орган е приложил
относимите доказателства в административната преписка / л. 2-48/ , като спор по доказателствата
между страните няма.
Съдът установи, че производството по
издаването на заповедта е инициирано по заявление / л.14/ №
01-309645 от 05.10.2017 г. от „****“ ООД, касаеща ПИ с дентиф. №
56784.522.952 и 56784.522.2334, в това число и сграда с идентиф.
56784.522.2334.7 по КККР на гр. Пловдив за отразяване собствеността на „****“
ООД.
В първото съдебно заседание М. С. е
представила АПОС № 1747 от 27.05.2016 г. за сграда с идентификатор
56784.522.2334.7, скица № 15, АПОС № 478 за двуетажна сграда, решение № 2148 от
14.01.1999 г. по гр. Д. № 1335/1997 г. на ВКС, ситуационен план на част от кв.
368, парцел І – „Хълм на Младежта“ и служебна справка за собствеността на ПИ
5678.522.2334.
Съдът е указал на Началника на СГКК
да се запознае с представените от Община Пловдив и приети по делото писмени
доказателства и изрази становище по тях и такова е представено от Началник на СГКК Пловдив / л. 71 /, в което заявява, че оспорва представените
от Община Пловдив писмени доказателства,
тъй като всички те са съставени много
по-късно от влязлото в сила съдебно решение под №2148/14.01.1999 г.
постановено по гр.дело № 1335/1997 г. на
ВКС - Четвърто гражданско отделение, с което Община Пловдив е била осъдена да
предаде собствеността и владението на изброените в това съдебно решение 9
физически лица върху празно дворно място, подробно описано в това съдебно
решение, както и съгласно изготвената скица на в.л.Г., с площ от 15798 кв.м. и
очертан с цифрите от № 1 до №15 вкл., която скица е неразделна част от това
решение. Освен това се твърди, че към момента на съставяне на КК и воденето на
кадастралните регистри в гр.Пловдив през 2009 г., този имот е бил отразен като
празен терен, както и съответните негови собственици са предприели съответните
процедури по отразяването му в КК и КР на гр.Пловдив.
В становището се твърди , че по
заявление вх.№ 01-309645/05.10.2017 г. са поискани извършването на съответния
вид административни услуги и СГКК – Пловдив е започнала административна процедура
по тази преписка. Представените извлечения по стари регулационни планове изобщо
не показват съществуването на сграда в този имот, към момента на
възстановяването на тази собственост, съгласно цитираното съдебно решение на
ВКС на РБ.
Излагат се подробни съображения по
оспорването на документите , както следва:
1.Акта за публична общ.собственост под № 1747 е от 2016 г., а решението за възстановяване
/реституиране/ на имота е от 1999 година, както и този акт касае само сградата,
която обаче към 2000 година не е била отразена в плана, не е имало акт за
общинска собственост за тази сграда издаден, както и през 2009 година - при
съставянето на КК и КР на град Пловдив, Община Пловдив не е подала документи за
отразяването и нанасянето й в КК и КР на град Пловдив, както и касае имот в
град Пловдив, на бул."Х.Б." № 1.
2.Акт № 478 е от 30.06.2000 г. и касае сграда, различна от тази, посочена в горния
АОС-публична от 2016 г., тъй като тази сграда е посочено, че се намира в град
Пловдив, бул."Х.Б." № 3, а другата сграда е посочено, че е на № 1.
Видно е че се касае явно за друга сграда или за друг имот.
3.Представената скица от 25.01.2016 г. касае сграда в град Пловдив, бул."Х.Б."
№ 1, а не е отразена сградата в КК и КР на град Пловдив на № 3, съгласно
представения АОС-публична от 2016 година, което отново води до извода, че се
касае за съвсем друга сграда.
4.Ситуационния план от 28.06.2000 г. е издаден, съгласно това копие, представено от
Община Пловдив, на базата на неодобрен кадастър, поради което и следва да се
представи тази извадка в оригинал, за да се види по чие искане е издадена тази
извадка, какво точно е отразено на него и др. Освен това и представеното копие
е нечетливо и не могат да се ориентират откъде е било снето и преснимано. След
като има заверка и печат на община Пловдив върху него, то молят на осн. чл.190
от ГПК да се задължи Община Пловдив в лицето на представляващия я Кмет, да
представи оригинала на това доказателство, което щом е заверила вярно с
оригинала, се намира при тях.
5. В Служебна справка от 02.12.2016 година на Дирекция Общинска
Собственост при Община Пловдив, липсват
необходимите реквизити, като изходящ номер и дата, както и в същото не е
посочено на какво основание се твърди тази информация, както и в нея няма цитиран
никакъв Акт за общинска собственост-публична, която да удостовери
достоверността на тази информация. Твърди се , че тази справка е съставяна за
нуждите на дадена преписка и за вътрешно ползване, но считат, че същата няма
официален характер, както и не носи белезите на официален документ, имащ
доказателствена тежест и официален удостоверителен характер.
Накрая в становището съдът се моли да
не приема писмените документи представени от жалбоподателя, като
доказателства по това дело.
От правна страна съдът излага следното:
По повод направеното оспорване от ответника на
представените доказателства от общината, съдът счита че същите следва да се
кредитират съобразно другите събрани по делото доказателства , вкл. и съобразно
цитираните в писмената защита на заинтересованото лице съдебни решения.
Съдът приема за установено , че
Община Пловдив не оспорва правата на "****" ООД върху самия имот 534
, тъй като никъде не се твърди собствеността върху мястото или върху части от
него да принадлежи другиму. По делото не
са представени каквито и да е документи относно вещни права на Община Пловдив
върху имот 534 или части от него. Представеният акт за публична общинска
собственост № 1747/27,05,2016 година е неотносим към спора, тъй като касае правата за сграда 2332.7, но не и за
терена, върху който тази сграда е построена.
Одобреното с оспорената заповед
изменение съответства на действителното състояние на имотите. Доказателства за
обратното по делото не са ангажирани от страните и не са събрани. Твърдения за неточно
отразяване на отделните обекти също не са изложени.
Нито пред административния орган,
нито пред съда жалбоподателят излага конкретен спор за материално право, който
да е пречка за постановяването на обжалваната заповед. Община Пловдив не твърди
тя да е собственик въз основа на конкретно основание върху част от поземлен
имот с идентификатор 56784.522.534. Представените в хода на съдебното
производство документи не констатират наличието на вещни права. Те могат да
представляват част от вътрешна преписка за установяване на права на Общината,
но в рамките на това производство – чл.54 ЗКИР – не могат да обосноват извод за
конкуриращи се права относно цитирания имот.
Аргументите, касаещи реституцията на
земята /свързани с праводателя на ответната страна „****“ ООД/, са разрешени с
влязло в сила решение на ВКС, 4 г.о. № 1335/1997г. Решението на ВКС е
задължително за страните, всички трети лица, органи и институции и косвен
контрол на неговата правилност е абсолютно недопустим. Това решение обвързва и
Община Пловдив /ТР на ВКС, ОС на колегиите № 5 от 2011г./. Повторното повдигане
на спор за собственост е недопустимо.
При липсата на конкретен спор за
собственост и доколкото обжалваната заповед е издадена от материално
компетентен орган при съблюдаване на предвидената в закона процедура, жалбата
на Община Пловдив се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и съобразно направеното
от процесуалния представител на заинтересованото лице „****“ ООД искане за присъждане на разноски е основателно, поради което следва да бъде
уважено, като Община Пловдив бъде осъдена да му заплати 500
/петстотин/ лева съдебни разноски, съгласно приложените доказателства /
л.78/ за изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Пловдив против Заповед № 18-1501-21/21.02.2018г. на Началника
на СГКК – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Община
Пловдив да заплати на „****“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр.***, ет.6, ап.6.3, съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Република България.
Председател: