№ / ….2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ВЕСЕЛКА
КРУМОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР
АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 1670 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от Административен съдия /АПК/, във вр. с чл.63 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Регионална дирекция /РД/ „Автомобилна администрация“ –
Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение № 57/16.06.2020
година, постановено по НАХД № 64/2020 година по описа на Районен съд – Девня
/ДРС/, IV състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000679,
издадено на 02.12.2019 година от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“
в ГД „АА“, гр. Варна.
В
жалбата са изложени твърдения, че решението на ДРС е незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи
се, че от приложените в административнонаказателната преписка доказателства се
установява с необходимата категоричност извършеното нарушение. Твърди се, че
нарушената разпоредба, а именно чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтП/, съдържа в хипотезата си, както императивното правило за
поведение, което следва да спазват транспортните предприятия, така и санкцията,
която биха изтърпели при противоправно поведение. Счита се, че процесното
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво е обвинението и
срещу какво да организира защитата си. Навеждат се доводи, че деянието не
представлява маловажен случай на административно нарушение. На изложените
основания се отправя искане за отмяна на решението на районния съд и за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответната
страна – „Белви Транс“ ЕООД, в депозиран чрез представител по пълномощие
отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата.
Намира решението на ДРС за правилно и законосъобразно по съображения, изложени
в отговора.
Представителят
на ВОП счита жалбата за неоснователна. Пледира решението на ДРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е редовна и допустима – подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а
разгледана по същество, тя е основателна.
С
обжалваното пред ДРС Наказателно постановление № 23-0000679/02.12.2019 година,
издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АА“,
гр. Варна, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от ЗАвтП, на „Белви
Транс“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
От
фактическа страна е установено, че при извършена комплексна документална проверка
на превозвача „Белви Транс“ ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване
на международен автомобилен превоз на товари № ****, е установено, че на 25.01.2019
г. дружеството-превозвач е допуснало до управление на товарен автомобил марка
„Ивеко“, кат. N3, с
рег. № В **** НВ, с който е извършен международен обществен превоз на товари, водача
Г.Б.В, без същият да притежава карта за квалификация на водача, издадена по
реда на Наредбата по чл.7б ал.5 от ЗАвтП. Превозът е установен чрез проверка на
информация от паметта на дигитален тахограф, монтиран в горепосоченото МПС за
дата 25.01.2019 г. и CMR №
4/23.01.2019 г., а липсата на карта за квалификация на водача към датата на
превоза – при извършена служебна справка в база данни към ИА „АА“. Съставен е
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, при предявяването на
който представляващият дружеството е вписал, че има възражения. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени такива. Административнонаказващият
орган /АНО/ приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал
отговорността на „Белви Транс“ ЕООД по чл.96г, ал.1, предложение второ от
ЗАвтП.
Въз
основа на изложеното, ДРС приема от правна страна, че „Белви Транс“ ЕООД е
извършило описаното в АУАН и наказателното постановление административно
нарушение, но счита, че приетата от АНО за нарушена разпоредба на чл.96г, ал.1
пр.1 от ЗАвтП е бланкетна, като в нея не е посочено, че назначаваните водачи
трябва да отговарят конкретно на изискването за квалификация на водача. Районният
съд констатира, че материалноправното задължение за лицензираните превозвачи да
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача, е нормативно регламентирано в
разпоредбата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП, което се явява и нарушеното правило за
поведение в случая, но вместо нея, както в АУАН, така и в наказателното
постановление, е посочена друга разпоредба – тази на чл.7б ал.5 от ЗАвтП, която
е неотносима към процесното нарушение. Счита, че това е довело до издаването на
обжалваното наказателно постановление при допуснати съществени процесуални
нарушения, които неоправдано са ограничили правото на защита на жалбоподателя и
в частност правото му да разбере за какво именно административно нарушение се
ангажира неговата отговорност, за да може адекватно да организира защитата си.
Така мотивиран, ДРС отменя оспореното пред него наказателно постановление.
Решението
на ДРС е неправилно постановено.
От
доказателствата по делото категорично се установява, че санкционираното лице е
извършило нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, която правна норма /в относимата
към процесния казус редакция, ДВ, бр. 85 от 2006 г./ регламентира, че лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
В
случая не се спори, а и се установява от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства /информацията,
съдържаща се в паметта на дигитален тахограф, монтиран в товарен автомобил
марка „Ивеко“, кат. N3, с
рег. № В **** НВ за дата 25.01.2019 г., CMR № 4/23.01.2019 г. и разпечатка от базата
данни към ИА „АА“/, че това задължение не е изпълнено от „Белви Транс“ ЕООД,
тъй като на посочената в АУАН и наказателното постановление дата дружеството е
допуснало извършването на международен обществен превоз на товари от водача Г.Б.В,
без същият да притежава карта за квалификация на водача.
С
посочената от АНО разпоредба на чл.96г, ал.1, предложение второ от ЗАвтП е
предвидено ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице,
което допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари. Основателно касационният жалбоподател възразява, че цитираната
правна норма съдържа, както диспозиция /императивното правило за поведение,
което следва да съблюдават адресатите на разпоредбата, т.е. състав на
административно нарушение/, така и санкция /неблагоприятните последици, които
настъпват при несъобразяване на поведението на лицата със законово вмененото задължение/.
Едно от изискванията, определени със ЗАвтП, по смисъла на чл.96г, ал.1,
предложение второ от ЗАвтП е именно допускането извършването на международен
обществен превоз на товари само от водачи, притежаващи карта за квалификация на
водача за съответната категория МПС, регламентирано в чл.7б, ал.1 от ЗАвтП.
Вместо чл.7б, ал.1 от ЗАвтП, АНО е посочил, че процесният превоз е извършен от
водач, непритежаващ карта за квалификация, издадена по реда на наредбата по
чл.7б, ал.5 от ЗАвтП, според която правна норма /в относимата към процесния
казус редакция, ДВ,
бр. 85 от 2006 г./, министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията определя с наредба условията и реда за провеждане на обучението и
реда за провеждане на изпитите по ал. 3 и 4.
Противно
на поддържаното от решаващия състав на ДРС, липсата на нормата на чл.7б, ал.1
от ЗАвтПр, обективираща задължението за лицензираните превозвачи да
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача, при вярно отразени и обективно доказани
факти, и правилно посочена санкционна разпоредба, не съставлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като това не е
процесуално нарушение, както неправилно приема съдът, а такова по приложението
на материалния закон. Съгласно чл.337, ал.1, т.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление, т.е. да измени правната квалификация на нарушението и на
основанието за налагане на наказанието, без да отменя наказателното
постановление. Аналогично правомощие за касационната инстанция е предвидено с
чл.354, ал.2, т.2 от НПК, а чл.218, ал.2 от АПК на свой ред предвижда, че за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
касационният съд следи и служебно. Освен това, както бе отбелязано по-горе в
настоящото изложение, посочената в наказателното постановление разпоредба на
чл.96г, ал.1, предложение второ от ЗАвтП, освен санкция, съдържа и диспозиция,
т.е. предвидено от законодателя императивно правило за поведение.
Съгласно
чл.7б ал.1 от ЗАвтП, което се явява нарушеното правило за поведение в случая /в
относимата към процесния казус редакция, ДВ, бр. 85 от 2006г./, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. В какво се изразява
нарушението обаче се разбира от описателната част на НП, а именно „ превозвачът
е допуснал до управление водачът Г. Б. В., без същият да притежава карта за
квалификация на водача“, поради което не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице да разбере в какво е обвинено.
Според
т.7 от ТР №2/22.12.2016г. на ВКС по ТД №2/2016г., „Съдът е компетентен да даде правилната
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК,
когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства
по извършването му.“
Изложеното
налага отмяна на проверяваното решение на ДРС, след което – изменение на наказателното
постановление, в частта относно нарушената препращаща разпоредба, а именно
чл.96г, ал.1, пр.2 като се допълни с нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП.
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си по чл.354, ал.2, т.2 от НПК, вр.чл.84
от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 57/16.06.2020 година, постановено по НАХД № 64/2020 година по описа на
Районен съд – Девня, IV състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000679, издадено на 02.12.2019 година от началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АА“, гр. Варна, с което на
основание чл.96г, ал.1, предложение второ от ЗАвтП, на „Белви Транс“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, като ИЗМЕНЯ правната
квалификация на нарушението от чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтПр. на чл. чл.96г, ал.1, пр.2, вр. чл.7б, ал.1 от
ЗАвтПр.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.