№ 113
гр. Провадия , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130100080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството образуването по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***** срещу Ал. Д. Ал. с ЕГН *****, с
адрес: *****.
В исковата молба се твърди, че на 06.07.2016г. между „4финанс" ЕООД (Вивус) и Ал.
Д. Ал. е сключен Договор за кредит № ********** чрез кредитен посредник "УЕБ БРОКЕР
2014” ООД. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е
прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметката или по избран алтернативен начин. Твърди се, че в заявката си Ал. Д. Ал. заявява
желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 150,00 (сто и петдесет лева). Кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 05.08.2016г. Съгласно заявката на ответника
и условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя на името на
кредитополучателя на същия ден чрез системата на „Изипей“ АД. Съгласно уговореното в
договора за кредит, към датата на падежа ответникът е следвало да плати сума в общ размер
BGN 150.00 - главница по договора за кредит. На 23.11.2018г. „4финанс” ЕООД (Вивус), в
качеството си на цедент сключва с „Кредитреформ България" ЕООД Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018 по силата на който прехвърля на
цесионера вземанията си по Договор за 1кредит № ********** в общ размер BGN 376,40, а
именно: BGN 150,00 - главница; BGN 176,40 - наказателна лихва и BGN 50.00 - отписани
такси за събиране. Съгласно чл. 26 от Договора за прехвърляне на вземания „4финас" ЕООД
упълномощава „Кредитреформ България" ЕООД да уведоми длъжника, от името на цедента
за прехвърлянето на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжникът е
уведомен лично на посочения при регистрацията и в договора от него адрес чрез Български
пощи ЕАД. Твърди се, че ответника е редовно и надлежно уведомен за промяната в
1
кредитора по това негово задължение, но не го е изпълнил. С оглед на гореизложеното на
01.10.2020г. „Кредитреформ България'' ЕООД подава подава Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Провадия срещу Ал. Д. Ал., в
което се претендира главница в размер BGN 150 лева и законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч. гр. д. № 954/2020г. по описа на
Районен съд - Провадия, 2-ри състав. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за „Кредитреформ България" ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на иск за установяване на вземането. Иска се да бъде
признато за установено, че „Кредитреформ България" ЕООД има изискуемо и ликвидно
вземане срещу Ал. Д. Ал. в размер BGN 150 лева представляващи главница по Договор за
кредит № **********, както и законна лихва върху главницата, от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането. В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
отговор от ответника. В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца не се явява с писмено становище моли за постановяване на неприсъствено решение и
за уважаване на предявения иск. Ответникът признава иска и моли за постановяване на
решение при признание на иска.
Съдът приема за установено следното:
Предявен е от ищеца срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед № 515/12.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.954/2020г. по описа на ПРС следните
суми: сумата 150,00 /сто и петдесет лева/ за Главница по сключен договор за кредит №
**********/06.07.2016 г. между "4финанс" ЕООД (Вивус) и Ал. Д. Ал. чрез посредник на
кредитополучателя, което задължение е прехвърлено от "4финанс" ЕООД на "Кредитреформ
България" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018 г. с/със Законна лихва от 09.10.2020г. до Изплащане на вземането.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е направил изрично изявление за признание на
предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за приетия от него ред за
разглеждане на делото и правната квалификация на предявения иск, като те не са възразили.
С оглед направеното признание на иска и събраните по делото писмени доказателства - г.
Приложение № 1: Договор за кредит № **********/06.07.2016 г. специални условия на
договора за кредит 7 стр.; Искане за отпускане на кредит Vivus от 06.07.2016 г.;
Преддоговорна информация(стандартен европейски формат); Разписка за извършено
плащане № 2000000106690835 от 06.07.2016 г.; Договор за прехвърляне на вземания от №
BGF-2018-033/23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД;
Пълномощно, Приложение № 4 към Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД; Приложение
№ 1 към Договор за прехвърляне на вземания № № BGF-2018-033/23.11.2018 г. между
„4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД-2 стр.; Известие за доставяне за Ал. Д.
Ал. от 20.12.2018 г.; Уведомление за прехвърляне на вземания до Ал. Д. Ал.; както и
приложеното към молбата становище от 01.06.2021 г. Приложение № 1 към Договор за
прехвърляне на вземания № № BGF-2018-033/23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и
„Кредитреформ България“ ЕООД, както и Ч.Г.Д. № 954/2020 г. по описа на РС Провадия,
съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен.
2
По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание
на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно признатите
права.
Направено е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК
ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния случай безспорно е налице признание на
иска, но липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно
ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. В конкретния случай неизпълнението на
задължението на ответника по договора, е довело до подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а подаденото възражение
от ответника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е довело до образуване
на настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска. С оглед на това чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи
заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Според
доказателствата за сторени разноски от ищеца те са следните: 25 лева – държавна такса по
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, 25 лева – държавна такса в исковото производство, като се претендира и
юрисконсутско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя юрисконсулткото
възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна сложност по
делото и неявяване на юрисконсулт на ищцовото дружество в единственото по делото
открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, Провадийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ***** към Ал. Д. Ал. с ЕГН *****, с адрес: ***** за което
е издадена Заповед № 515/12.10.2020г. за изпълнение на парично задължение издадена по
ч.гр.д.954/2020г. по описа на ПРС следните суми: сумата 150,00 /сто и петдесет лева/ за
Главница по сключен договор за кредит № **********/06.07.2016 г. между "4финанс"
ЕООД (Вивус) и Ал. Д. Ал. чрез посредник на кредитополучателя, което задължение е
прехвърлено от "4финанс" ЕООД на "Кредитреформ България" ЕООД по силата на договор
за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. с/със законна лихва от
09.10.2020г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ал. Д. Ал. с ЕГН *****, с адрес: ***** да заплати на Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***** сумата от общо
200 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство в размер на 125
лева и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 954/2020г. на ПРС в
размер на 75 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
Препис от постановеното решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4