Р А З П О Р Е Ж Д А Н
Е
по НАХД № 1629 по описа на СГС, НО, 4-ти
състав за 2021 г.
Днес, 04.06.2021
г., Петя КРЪНЧЕВА – съдия – докладчик по НАХД № 1629/2021 г. по описа на СГС, НО,
4-ти състав, след като се запознах с материалите по делото и с повдигнатите
срещу И.А.К. и К.А.Б. обвинения за престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 2, вр.
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и след като извърших проверката по реда на чл. 377,
ал.1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, намирам, че на фазата на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица – да
научат за какво престъпление са привлечени в това им качество, по смисъла на
чл. 249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, изразяващи се в неясно, неточно и
непрецизно формулирано обвинение спрямо всеки един от конкретните обвиняеми,
както с постановлението за повдигане на обвинение на досъдебната фаза, така и с
изготвеното и внесено в съда за разглеждане постановление с предложение за
освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. С оглед на изложеното, образуваното съдебно производство следва да
бъде прекратено, поради нарушено право на защита на обвиняемите К. и Б..
Съображенията
на съда в тази насока са следните:
Наказателно – съдебното производство
по делото е образувано въз основа на внесен на 15.10.2020 г. в СГС – НО
обвинителен акт по досъдебно производство № 319/2019 г. по описа на СО – СГП,
пр. пр. № 15209/2018 г. по описа на СГП, срещу И.А.К. и К.А.Б. – за
престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, т. 3 и т. 6, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа на така внесения
обвинителен акт е било образувано НОХД № 3755/2020 г. по описа на СГС, НО, 4-ти
състав.
С обвинителния акт срещу К. и Б. е
повдигнато обвинение за това, че за периода от 01.01.2015 г. до 14.03.2016 г.,
в гр. София, в съучастие помежду си, като съизвършители, в качеството си на
съсобственици и управители на търговското дружество „С.****“ ЕООД, с ЕИК ****(ООД
през инкриминирания период), в условията на продължавано престъпление,
извършили повече от две деяния, а именно – петнадесет деяния, описани подробно
в обвинителния акт, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка, при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, посредством
действията на посредствен извършител Ц.П.П., с ЕГН ********** (въз основа на
договор за счетоводни услуги с „В.Е.“ ЕООД, представлявано от Ц.П.П.,
обслужвала „С.****“ ООД) чрез електронен подпис (сериен номер на
удостоверението за КЕП № 23С5365А, издадено от B-Trust Operational Qualified CA
на фирмата титуляр на КЕП „VIT – E. **“ EOOD, посочен като автор в
удостоверението за КЕП, изписани на латиница T. P. P.), подали пред органите на
данъчната администрация справи – декларации по ЗДДС и отчетни регистри –
дневници за покупки и продажби за дейността на дружеството, като избегнали
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, на обща
стойност 20 989,74 лева, от които 19 663,64 лева, представляващи
дължим ДДС и 1326,10 лева, представляващи дължим корпоративен данък за 2015 г.
по чл. 92 от ЗКПО за „С.****“ ЕООД, с ЕИК ****, като затаили истина в подадени
пред ТД на НАП – София, офис „Изток“ справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС,
като не отразили в раздел „Б“ получени доставки, а в раздел „А“ извършените
доставки (продажби) и начислен ДДС, използвали документи с невярно съдържание –
приложени към тях отчетни регистри – дневник за покупки и продажби, съгласно
чл. 124 от ЗДДС при водене на счетоводство, не издали фактури или друг
счетоводен документ – касови бележки, и така намалили размера на дължимия ДДС и
корпоративен данък за 2015 г. за „С.****“ ЕООД в размер на 20 989,74 лева
– престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, т. 3 и т. 6, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С
протоколно определение, постановено на 22.02.2021 г. по НОХД № 3755/2020 г. по
описа на СГС, НО, 4-ти състав, съдебното производство по делото е прекратено,
на основание чл. 249, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1,
вр. ал. 1, т. 3 от НПК и делото е върнато на СГП за отстраняване на посочените
в мотивната част на определението съществени нарушения на процесуалните
правила.
В хода на
възобновеното досъдебно производство по делото, с постановления на водещия
разследването от 29.03.2021 г., са повдигнати повторно обвинения срещу И.А.К. и
К.А.Б. – за това, че за периода от 01.01.2015 г. до 30.03.2016 г., в гр. София,
в съучастие, като съизвършители, в качеството си на съсобственици и управители
на търговското дружество „С.****“ ЕООД, с ЕИК ****(с предишно наименование
„СЪНИ“ ООД), в условията на продължавано престъпление, извършили повече от две
деяния, описани подробно в така съдържимите обвинения, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, посредством действията на посредствен извършител Ц.П.П., с ЕГН **********
(въз основа на договор за счетоводни услуги с „В.Е.“ ЕООД, представлявано от Ц.П.П.,
обслужвала „С.****“ ООД), чрез електронен подпис (сериен номер на
удостоверението за КЕП № 23С5365А, издадено от B-Trust Operational Qualified CA
на фирмата титуляр на КЕП „VIT – EKSPERT 21“ EOOD, посочен като автор в
удостоверението за КЕП, изписани на латиница T.P.P.), подали пред органите на
данъчната администрация справки – декларации по ЗДДС и отчетни регистри –
дневници за покупки и продажби за дейността на дружеството, като избегнали
установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, на обща
стойност 20 989,74 лева, от които 19 663,64 лева, представляващи
дължим ДДС и 1326,10 лева, представляващи дължим корпоративен данък за 2015 г.
по чл. 92 от ЗКПО за „С.****“ ЕООД, с ЕИК ****, като затаили истина в подадени
пред ТД на НАП – София, офис „Изток“ справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС,
като не отразили в раздел „Б“ получени доставки, а в раздел „А“ извършените
доставки (продажби) и начислен ДДС; използвали документи с невярно съдържание –
приложени към тях отчетни регистри – дневник за покупки и продажби, съгласно
чл. 124 от ЗДДС при водене на счетоводство, и така намалили размера на дължимия
ДДС и корпоративен данък за 2015 г. за „С.****“ ЕООД в размер на 20 989,74
лева – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 6, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
На
21.04.2021 г., материалите по разследването са предявени на обвиняемите лица,
като на същата дата те са депозирали пред водещия разследването вносни бележки
за заплатени в полза на бюджета суми за погасяване на задължението – предмет на
обвинението.
Разследването
по досъдебното производство е приключило и материалите по делото са изпратени
на СГП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването за
освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
С
постановление на прокурор при СГП от 22.04.2021 г., изведено от канцеларията й
на 23.04.2021 г., досъдебното производство е внесено за разглеждане в съда с
предложение на освобождаване на обвиняемите И.А.К. и К.А.Б. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, за извършено от тях
престъпление по чл. 255, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр.
2 и т. 6, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за
това, че за периода от 01.01.2015 г. до 30.03.2016 г., в гр. София, в съучастие,
като съизвършители, в качеството си на съсобственици и управители на
търговското дружество „С.****“ ЕООД, с ЕИК ****(с предишно наименование „СЪНИ“ ООД),
в условията на продължавано престъпление, извършили повече от две деяния,
описани подробно във внесеното от СГП постановление, съдържащо формулираните
срещу двамата обвиняеми обвинение, които деяния осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, посредством действията на посредствен извършител Ц.П.П., с ЕГН **********
(въз основа на договор за счетоводни услуги с „В.Е.“ ЕООД, представлявано от Ц.П.П.,
обслужвала „С.****“ ООД) чрез електронен подпис (сериен номер на удостоверението
за КЕП № 23С5365А, издадено от B-Trust Operational Qualified CA на фирмата
титуляр на КЕП „VIT – EKSPERT 21“ EOOD, посочен като автор в удостоверението за
КЕП, изписани на латиница T.P.P.), подали пред органите на данъчната администрация
справки – декларации по ЗДДС и отчетни регистри – дневници за покупки и
продажби за дейността на дружеството, като избегнали установяване и плащане на
данъчни задължения в особено големи размери, на обща стойност 20 989,74
лева, от които 19 663,64 лева, представляващи дължим ДДС и 1326,10 лева,
представляващи дължим корпоративен данък за 2015 г. по чл. 92 от ЗКПО за „С.****“
ЕООД, с ЕИК ****, като затаили истина в подадени пред ТД на НАП – София, офис
„Изток“ справки – декларации по чл. 125 от ЗДДС, като не отразили в раздел „Б“
получени доставки, а в раздел „А“ извършените доставки (продажби) и начислен
ДДС, използвали документи с невярно съдържание – приложени към тях отчетни
регистри – дневник за покупки и продажби, съгласно чл. 124 от ЗДДС при водене
на счетоводство, и така намалили размера на дължимия ДДС и корпоративен данък
за 2015 г. за „С.****“ ЕООД в размер на 20 989,74 лева, като данъчните задължения са внесени в бюджета заедно с
лихвите.
При
повторното внасяне на делото в СГС се констатира, че посочените в определението
на СГС, НО, 4-ти състав от 22.02.2021 г. отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила не са отстранени в цялост, което обуславя повторно
прекратяване на съдебното производство по делото.
На първо
място, продължава да е налице неяснота
по отношение на датата, респ. периода от време, през който се твърди да е осъществено всяко от деянията по пункт 1 – 14
от съдържимото за К. и Б. обвинение, включено в продължаваната престъпна
дейност.
По-конкретно,
по всеки от посочените пунктове от обвинението, представителят на СГП е вменил
във вина на обвиняемите лица едновременно действие
– използване на документи с невярно
съдържание при водене на счетоводството – отчетни регистри, съгласно чл.
124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС – дневници за покупки на „С.****“
ООД за съответния данъчен период, което се сочи да е извършено в периода от
първо до последно число на съответния месец, през който са водени регистрите и избягване установяването и плащането на
данъчни задължения в съответен размер, което според прокурора, е извършено
на датата на депозиране на справката – декларация по ЗДДС, за всеки от
инкриминираните данъчни периоди.
При тази
конструкция на обвинението остава неясно
на коя дата или в какъв период от време обвиняемите лица са осъществили всяко
едно от 14 деяния, включени в продължаваната престъпна дейност. Неяснотата
произтича от това, че в обвинението се съдържат твърдения, че изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1 от НК, е осъществено по всеки един от обсъжданите пунктове от обвинението,
на датата на подаване на справките –
декларации по ЗДДС, а съставомерният способ за избягване на установяването
и плащането на данъчни задължения – използването
на документи с невярно съдържание, е осъществено в друга времева рамка.
Продължава
да липсва необходимата яснота и безпротиворечивост и по въпроса – кога и пред кое лице се твърди обвиняемите
да са използвали документи с невярно съдържание – пред ТД на НАП – София,
офис „Изток“, в който случай деянието би било осъществено едновременно с
подаване на СД по ЗДДС, или пред друго лице, в който случай използването на
документите с невярно съдържание не би се явило съставомерен способ за
извършване на данъчно престъпление.
Неяснотата
се задълбочава и от това, че ползването на инкриминираните документи с невярно
съдържание, е датирано към периода от първо до последно число на съответния
месец, през който са водени регистрите, а същевременно описаното от прокурора
поведение – ползване на документи, не разкрива характер на продължено
престъпление, което да създава трайно престъпно състояние.
Изложеното
препятства възможността на обвиняемите лица да разберат действителната воля на
представителя на държавното обвинение относно датата на извършване на всяко от
инкриминираните деяния, както и възможността на съда, който предстои да
разгледа делото, да очертае предмета на доказване по ясен и непротиворечив
начин.
И тъй като
съществуващата неяснота не може да бъде отстранена в съдебната фаза на
производството, без да бъдат накърнени правата на обвиняемите лица, то
единствено възможният и законосъобразен начин за отстраняването й, се явява
връщането на делото на прокурора за прецизиране на обвинението и на обвинителния
акт в цялост.
На второ
място, отново се констатира липса на
конекситет между обстоятелствената част и диспозитива на обвинението,
повдигнато спрямо К. и Б. по пункт 1 – 14, и по отношение на съдържанието на вменения им във вина съставомерен
признак по чл. 255, ал. 1, т. 6 от НК – използване
на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при
представяне на информацията пред органите по приходите.
В
обстоятелствената част на обвинителния акт, при очертаване на фактите и обстоятелствата,
при които е извършено всяко от инкриминираните 14 самостоятелни деяния,
включени в продължаваната престъпна дейност, прокурорът е използвал
формулировката, че за всеки от съответните данъчни периоди, въпреки
реализираните продажби на доставените стоки, обвиняемите К. и Б., с цел да
намалят данъчния резултат на дружеството, решили да не осчетоводяват посочените
фактури, издадени от доставчиците им, като не ги отразяват в отчетния регистър
– дневник за покупки и в справките – декларации по ЗДДС. Така описаната
деятелност не кореспондира с вмененото на обвиняемите използване на документи с
невярно съдържание.
По-конкретно,
не става ясно дали прокурорът инкриминира затаяването
на истина в инкриминираните отчетни регистри, което е дейност, относима към
съставянето им и не е конкретизирана откъм време, място и обстановка, или използването на вече съставени отчетни
регистри с невярно съдържание, а в последния случай – дали инкриминира използването на тези регистри пред ТД на НАП – София
или пред св. Петкова, или трето лице. Извод в тази насока не би могъл да
бъде правен и от обстоятелството, че както вече се посочи, ползването на
инкриминираните отчетни регистри е датирано, съгласно диспозитива на
обвинението, към времеви период от началото до края на съответния данъчен
период, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат каквито и
да било твърдения за конкретни действия или бездействия на обвиняемите през
тези времеви периоди.
При това не
е налице необходимото единство между обстоятелствената част и диспозитива на
внесения за разглеждане в СГС обвинителен акт и по отношение на този обективен
признак от престъплението. Отделно от това, елементи от предмета на доказване
– периода на осъществяване на инкриминираната дейност, са възведени от представителя на
държавното обвинение едва с диспозитива на внесеното по реда на чл.375 НПК
постановление, като на обвиняемите не е дадена възможност да разберат
въз основа на кои точно фактически
твърдения е повдигнато обвинение при посочените в обвинителния акт рамки.
И
най-после, все във връзка със съдържанието на този съставомерен признак следва
да се посочи, че в обстоятелствената част на постановлението на СГП, липсват каквито и да било твърдения на
представителя на държавното обвинение за това, дали съответните документи с невярно съдържание – при това неясно
точно кои, са ползвани при водене на
счетоводството на дружеството и как е ставало това. Сочи се единствено
това, че след предаване на първичните счетоводни документи в офиса на
дружеството „В.Е.“ ЕООД от управителите К. и Б., св. П.оформяла документите,
необходими за депозиране пред данъчната администрация, а именно – справки –
декларации по ЗДДС и отчетни регистри, което на самостоятелно основание внася
неяснота в обвинението, тъй като едновременно се твърди, че св. П.е съставяла
тези отчетни документи, и това, че обвиняемите през целия отчетен период са
ползвали същите отчетни документи.
На трето
място, продължава да е налице неяснота
по отношение и на начина на формиране на дължимия, според представителя на
държавното обвинение, ДДС от
представляваното от обвиняемите
дружество „С.****“ ООД, за всеки от отчетните периоди по пункт 1 – 14 от постановлението,
съдържащо повдигнатото спрямо К. и Б. обвинение. И в обстоятелствената част, и
в диспозитива на акта, се сочи конкретен размер на неплатено данъчно
задължение, който е формиран посредством затаяване на истина в раздел „А“ на
справката – декларация по ЗДДС, относно размера на дължимия ДДС върху
недекларираните продажби и промяна на резултата за периода в раздел „В“. Никъде
в обстоятелствената част на прокурорския акт по всеки от пунктовете на
обвинението, обаче, не се сочи по какъв начин е формиран действителният ДДС за внасяне за
съответния период. Действително, на л. 2 – 10 от постановлението на
СГП, е поместена таблица за осъществените доставки на стоки от различни
съконтрахенти на „С.****“ ООД, но това не е достатъчно, за да позволи на
обвиняемите лица да разберат фактическите рамки на обвинението по всеки от тези
пунктове. За да формират изводи в тази насока, обвиняемите следва да извършат
сложна система от изчисления, изискващи специални знания, което е недопустимо
да се изисква от тях. В обстоятелствената част на акта е необходимо да се съдържат ясни,
точни и безпротиворечиви твърдения относно начина на формиране на престъпния
резултат, за да се осигури възможност на обвиняемите да разберат
недвусмислено фактическите и правни рамки на повдигнатото им обвинение. В конкретния
по делото случай, това не е възможно, което на самостоятелно основание се явява
предпоставка за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото
на прокурора, за отстраняване на констатираните съществени нарушения на
процесуалните правила.
Посочените
противоречия и непълноти при очертаване на фактическата обстановка, при която
се твърди да е извършено престъплението от обвиняемите К. и Б., обуславят
принципната невъзможност от една страна, да се очертае по нужния категоричен,
ясен и безпротиворечив начин предметът на доказване по всеки от пунктовете на
обвинението, а от друга – обвиняемите да разберат фактическите и правни рамки
на повдигнатото им обвинение по начин, който да им позволи да организират
адекватно защитата си.
В крайна
сметка, на всеки обвиняем е признато правото да се защити не само срещу
определени съставомерни признаци, а и срещу приетата в обвинението фактическа
обстановка, която обуславя извода на Прокуратурата за съставомерността на
съответното престъпление. В конкретния случай това е невъзможно и тъй като
съществуващите неясноти и непълноти не могат да бъдат отстранени в съдебната
фаза на производството, без да бъдат накърнени правата на всяко едно от
обвиняемите лица, то единствено възможният и законосъобразен начин за
отстраняването им, се явява връщането на делото на прокурора, за прецизиране на
обвинението и на обвинителния акт в цялост.
За пълнота,
настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че отново не е
отстранена допусната непрецизност и по
отношение на правно-организационната форма на дружеството, управлявано от
обвиняемите лица към инкриминирания период от време. На много места в
обвинителния акт дружеството е посочено като „С.****“ ЕООД, въпреки, че още на
л. 1 се сочи, че правно-организационната форма на същото е променена от ООД в
ЕООД едва от 11.01.2018 г.
Също така,
представителят на държавното обвинение сочи, че обвиняемите К. и Б. са действали в качеството си на управители на „С.****“
ЕООД (вж. например на л. 2/гръб от съд. п-во), докато на л. 1 от същия се сочи,
че обвиняемите представлявали и
управлявали „С.****“ ООД, а не „С.****“ ЕООД, до 24.01.2018 г. Непрецизно е
да се вменява определено поведение на обвиняемите лица, извършено по отношение
на данъчното облагане на „С.****“ ООД, а същевременно да се твърди, че са
действали противоправно при водене на счетоводството на „С.****“ ЕООД.
Действително, тези пороци на прокурорския
акт не са от естество да лишат обвиняемите от възможност да разберат
фактическите и правни рамки на повдигнатото им обвинение, но прецизността при
очертаване на обвинението изисква да бъдат отстранени.
Констатираните
процесуални нарушения, относими към непълно, неточно и неясно повдигнато и
предявено обвинение на досъдебен етап от воденото производство, настоящият
съдебен състав приема за съществени, доколкото препятстват възможността постановлението
по чл. 375 от НПК да изпълни процесуалната си функция в производството и водят
до ограничаване на правото на защита на обвиняемите лица.
Посочените
процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното
производство, без да бъдат накърнени правата на обвиняемите К. и Б., и всяко от
тях представлява самостоятелно основание за прекратяване на образуваното
съдебно производство и за връщане на делото в стадия, на който те са били
допуснати. Ето защо единствено възможният и законосъобразен начин за
отстраняването им, се явява връщането на делото на прокурора за прецизиране на
обвинението и на постановлението по чл. 375 от НПК, в неговата цялост.
Така
мотивиран и на основание чл. 377, ал. 1, вр. 249, ал. 4, т. 1 от НПК
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НАХД № 1629 по описа на СГС, НО, 4
състав за 2021 г.
ВРЪЩАМ делото на Софийска градска
прокуратура за отстраняване на посочените в мотивната част на настоящото
разпореждане отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или
протестиране по реда на Глава ХХІІ от НПК, в седмодневен срок от връчване на
преписа от същото на страните, пред Софийски апелативен съд.
Съдия-докладчик: