№ 78
гр. Бургас, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000140 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Л. К. Е.
от град Бургас ж.к.“С***" бл., вх, ет., против решение № 260033/ 08.04.2022
г., постановено по т.д.№ 177/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в
частта, в която е осъден да заплати на „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет.,
представлявано от Р. О., сумата от 117 746 лв., представляваща сбора от
стойностите на извършени строително-монтажни работи в собствения на Е.
недвижим имот в град Царево в размер на 112 646 лв., както и сумите,
предадени от името на ищцовото дружество на ответника - 3600 лв. за
свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв. за издаване на
строително разрешение и 600 лв. за сключване на договор за строителен
надзор, ведно със законната лихва главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба, до нейното окончателно изплащане, както и в
частта, в която са присъдени разноски в полза на „Орлоевбилд“ ООД в размер
на 12 649,68 лв.
Решението се обжалва в осъдителната част, като неправилно,
постановено в противоречие със събраните доказателства, които са ценени от
1
съда избирателно и са тълкувани превратно.
Въвежда се искане за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на
предявените искове с присъждане на разноски за двете инстанции.
Заявява се от въззивника, че първоинстанционният съд е отхвърлил
иска с правна квалификация чл.258 от ЗЗД и е разгледал предявения при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.61 от ЗЗД, като нито от
мотивите, нито в диспозитива на съдебното решение може да се направи
обоснован извод коя от различните хипотези на чл.61 ЗЗД съдът е приел за
разглеждане и уважил, още повече, че последиците при различните алинеи са
различни при уважаване на предявения иск, и това е довело до съществено
процесуално нарушение при постановяване на оспорвания съдебен акт.
Въззивникът поддържа, че институтът на водене на чужда работа без
пълномощие е неприложим към настоящия случай, тъй като правната теория
и съдебната практика са категорични за приложното поле на института, а
именно, че воденето на чужда работа без пълномощие се изразява в
извършване на необходимите и полезни разноски само по управление и
стопанисване на вещта. За да намери приложение институтът е наложително
наличието на вече започната работа и предприемане единствено на действия
по нейното управление. Твърди се, че предприемането на действия по
изграждане на нови и несъществуващи сгради или довършителни дейности по
новостроящи се сгради не може да се приеме за действие на управление.
Сочи се, че освен поради неприложимост на член 61 от ЗЗД,
предявеният иск е неоснователен и поради недоказаност на заявената
претенция. Твърди се, че от събраните доказателства не може да бъде
направен извод, че именно ищецът – търговско дружество е изпълнил
процесните СМР. Заявява се, че липсва заповедна книга, от която да е видно,
че дружеството е изпълнявало строителството на обекта, такава книга не е
била представяна на строителния надзор, нито от свидетелските показания се
установява наличието й. Твърди се, че О., в качеството си на физическо лице,
е сключил предварителен договор с трети за спора лица, в който посочил
личната си сметка. Заявява се, че реалното изпълнение на СМР от
дружеството не може да бъде установено и от представения акт обр.19, който
не е подписан от ответника. Твърди се, че по време на строителството не са
били съставени каквито и да било актове и е неясно въз основа на какви
2
доказателства съдът е приел, че са изпълнени и дейностите, които към
момента на огледа от вещото лице са закрити. Заявява се, че съдът,
приемайки за осъществени всички елементи от състава на чл.61 от ЗЗД, е
приел безкритично заключението на вещото лице относно стойността на
извършените СМР, без да определи какво следва да включва обезщетението
по чл.61 ал.1 от ЗЗД. Сочи се, че липсва произнасяне на съда дали твърдените
от ищеца СМР представляват полезни и необходими разноски, съотв.дали
изобщо попадат под хипотезата на чл.61 от ЗЗД. Твърди се, че присъждайки
сумата по експертизата, ведно с печалба и непредвидени разходи, БОС е
постановил решението си в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила, довело до необосновано и неправилно
решение.
Поддържа се, че не са събрани доказателства, от които да се
установи предаване на присъдените с решението суми в брой от ищеца на
ответника, не се е установило наличието на строителен надзор, нает от ищеца,
с който да е договаряно и съответно да му е заплащано възнаграждение, не е
било представено строително разрешение, издадено в периода 2013 – 2014
год., когато се твърди, че са изпълнявани СМР в обекта. Сочи се, че според
свидетеля К. Т. - технически контрол на обекта, договор за този обект е бил
сключен единствено с Л. Е. от 05.10.2011 година и всички разходи по него са
поемани и заплащани единствено от ответника. Твърди се, че всички разходи
по присъединяване към ЕВН и за издаване на строително разрешение са
заплащани от Е., с негови лични средства, поради което и разписките и
договорите са подписани единствено от ответника и то в много по-късен
момент, при въвеждане на сградата в експлоатация.
Моли се, като се приеме неприложимост на института водене на
чужда работа без пълномощие, решението да бъде отменено в обжалваната
част и да се отхвърли претенцията по чл.61 от ЗЗД.
При евентуалност, ако се приеме основателност и доказаност на иска
по чл.61 от ЗЗД, се моли за отхвърлянето му поради погасяването му по
давност. Сочи се, че вземането по чл.61 от ЗЗД възниква от момента на
извършването на съответния разход по СМР, следователно погасителната
давност е започнала да тече съобразно чл.114 от ЗЗД от този момент, към
който е съществувала обективна възможност за подобрителя да предяви
3
претенция за защита на своите права, който в случая е моментът на
неоснователното преминаване на благата от имуществото на подобрителя към
това обогатилия се. Твърди се, че от момента на извършване на конкретните
подобрения през 2013 - 2014 година до момента на предявяване на иска е
изтекъл законоустановения петгодишен срок, поради което претенцията на
ищцовото дружество е погасена по давност.
Твърди се, че неоснователен е и предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД, по който съдът дължи произнасяне при
отхвърлителен диспозитив по отношение на претенцията по чл.61 от ЗЗД.
Поддържа се, че по делото липсват доказателства, които по безспорен начин
да определят обедняването на ищеца и неговия размер, доколкото в
производството не се е установило при условията на пълно и главно
доказване претендираните от ищеца суми по фактури и предоставени в брой
на ответника действително да са вложени в обекта в Царево или да са дадени
пари на Е. в брой. Недоказано останало и твърдението, че материалите,
предмет на представените 145 бр. фактури, са вложени в обекта на ответника.
Заявява се, че част от фактурите касаят закупуване на техника, собственост на
дружеството, която не представлява обогатяване на ответника; договорите, в
които е посочен адреса на доставка или извършване на СМР са антидатирани
и съставени за целите на процеса. Въззивникът се позовава на ревизионния
доклад на НАП, в който изрично се посочва, че към процесния период
ищецът не е отчел разходи за незавършено строителство в град Царево,
следователно към датата, към която ищецът твърди да е обеднял със сумата
от 126 508.58 лева, липсва осчетоводяване на разходи в претендирания
размер, които да водят до обедняване на търговеца. Твърди се, че към
представените счетоводни документи липсват експедиционни бележки,
товарителници и др., които да обосноват извод за доставка на материалите до
процесната сграда. Поддържа се, че част от материалите изобщо не са били
необходими за довършителните дейности по сградата и околната планировка,
което по безспорен начин е установено с приетото основно и допълнителни
заключения на съдебно-техническата експертиза, а други са в обем, който
надхвърля многократно необходимите количества за извършените СМР. Сочи
се, че договорите и фактурите не носят подписа на ответника и не могат да
установяват предаване на стоките, след като липсват други, първични
документи - бележки, товарителници и пътни листи. Отделно се твърди, че
4
неправилно е формирана сумата, която се претендира по чл.59 от ЗЗД,
доколкото следва да се отчетат само реално направените разходи за
материали и труд, без в тях да се включват печалба, непредвидени разходи и
ДДС. Също при евентуалност се заявява, че искът по чл.59 от ЗЗД е погасен
по давност.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощен
представител.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от „Орлоевбилд“ ООД, в
който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение
е законосъобразно и правилно.
Твърди се, че при извършване на СМР от изпълнител по възлагане на
собственика и при отсъствие на писмен договор, отношенията на страните се
уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, а не по
правилата на чл.59 от ЗЗД, в какъвто смисъл е формирана трайна съдебна
практика. Настоява се, че процесните СМР са били изпълнени от
дружеството, а не от О. като физическо лице, и това се установява от
събраните по делото доказателства – писмени и свидетелски показания.
Поддържа се, че видът и обемът на изпълнените СМР се установяват от акт
обр.19, който действително не е подписан от ответника, но изпълнението на
посочените работи се признава от Е. в обясненията му, дадени по чл.176 от
ГПК и се установява от свидетелските показания.
Сочи се, че размерът на обезщетението по чл.61 от ЗЗД е определен
от БОС правилно, въз основа на заключенията на вещото лице по СТЕ, които
са били приети без никакви възражения от страните. Поддържа се, че
стойността на извършените СМР е определена от вещото лице въз основа на
замерванията и при цени, изведени от справочници за цените в
строителството и сп.“Строителен обзор“ бр.7-8/2015 год. Поддържа се, че при
работи, изпълнени от гестора, доминусът се обогатява със стойността на
резултата (благото) от извършената работа, която включва както печалба,
така и ДДС, ако е приложим.
Поддържа се, че възражението за погасяване на уважената искова
претенция по давност, е неоснователно. Съдът е приел, че работата в обекта е
продължила до м.септември 2015 год. и е достигнал до налагащия се извод, че
към момента на предявяване на иска давността не е била изтекла.
5
В съдебно заседание въззиваемият оспорва въззивната жалба и
поддържа доводите, изложени в отговора.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът
„Орлоевбилд“ ООД е поддържал, че в средата на 2013 година с ответника Л.
Е. сключили устен договор, по силата на който ответникът, като възложител и
собственик на сграда в град Царево, възложил на „Орлоевбилд“ ООД да
извърши преустройство и довършителни строително-монтажни дейности „до
тапа“, срещу което се задължил да прехвърли на „Орлоевбилд“ ЕООД
собствеността върху общо четири апартамента в същата сграда. Поддържал е,
че въз основа на устната уговорка извършил строително-монтажни работи в
сградата на ответника, упоменати в 28 пункта в исковата молба, които били
окончателно завършени към месец септември 2015 година и остойностени в
акт образец 19. Ищецът е въвел твърдения, че разходите, които сторил за
изпълнение на договорените с ответника работи, са в размер на 126 802,58 лв.
за техника, труд, материали и заплащане на дейности, извършени от
подизпълнители. Твърдял е, че към момента, в който преустановил работата
си (есента на 2015 тод.) са останали неизпълнени строително-монтажни
работи по довършване на стълбищната клетка, мазилка по фасада на партера и
монтиране на входни врати. Заявил е, че въпреки положените усилия от
негова страна, писмен договор между страните не бил подписан, изготвеният
акт образец 19 също не бил подписан и всички опити за финализиране на
отношенията между страните останали без резултат. Предявил е в условията
на евентуалност следните обективно съединени искове: за присъждане на
сумата от 172 422,06 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение от
страна на ответника на сключения устна форма договор за СМР, формирана
като сбор от стойностите на трите самостоятелни обекта, за които страните се
договорили да бъдат прехвърлени на строителя; при условията на
евентуалност да бъде присъдена сумата от 131 92,58 лв., представляваща сбор
от стойностите на извършени строително-монтажни работи по акт образец 19
и суми, предадени от името и за сметка на ищцовото дружество на ответника
за нуждите на строителството за въвеждане на сградата в експлоатация: за
6
свързване с електроразпределителната мрежа, за издаване на строително
разрешение и за сключване на договор за строителен надзор, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и
отново при условията на евентуалност за присъждане на сумата от 126 802,58
лв., представляващи обща стойност на извършени разходи по
преустройството, включващи заплатени суми за техника, материали, труд,
услуги към подизпълнители и суми, заплатени от ищцовото дружество на
ответника за нуждите на завършване на сградата и въвеждането й
експлоатация: за свързване с електроразпределителната мрежа, за издаване на
строително разрешение и за сключване на договор за строителен надзор,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане.
В отговора си ответникът е оспорил исковете. Признал е, че поради
липса на средства за финансиране на строежа се свързал с изпълнител, а
именно с Р. О., а не с дружеството „Орлоевбилд“ ООД. Оспорил е, че между
страните по делото е бил сключван устен договор по чл.258 от следващите от
ЗЗД и е отрекъл да е договарял и възлагал строителни работи на ищцовото
дружество и съответно на това да дължи обезщетение за неизпълнението на
договор за изработка. Отрекъл е да дължи обезщетения за извършена работа
по член 61 от ЗЗД или за неоснователното си обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
С обжалваното решение искът за присъждане на обезщетение за
неизпълнение на договорно задължение за прехвърляне на три самостоятелни
обекта в размер на 172 422,06 лв. е отхвърлен. Разгледан е предявения при
евентуалност иск за присъждане на обезщетение по чл.61 от ЗЗД и е уважен
до размера от 117 746 лв., а в останалата част до предявения размер е
отхвърлен. Решението не е било обжалвано в отхвърлителната му част от
„Орлоевбилд“ ООД и е влязло в сила.
В съответствие с разпоредбата на чл.269 ал.2 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от оплакванията и петитума, съдържащи се в жалбата. Първият и
най-съществен довод, на който се опира въззивната жалба, е за
неприложимост на института на водене на чужда работа без натоварване и
съответно на това – за недължимост на обезщетение по чл.61 от ЗЗД по която
и да било от отделните хипотези.
От фактическа страна е безспорно, че въззивникът е собственик на
7
сграда в гр.Царево, като от съдържащото се на л.232 от първоинстанционното
дело удостоверение за степен на завършеност се установява, че към момента,
в който страните са влезли в отношения помежду си – м.юни 2013 год., за
сградата е било издадено разрешение за строеж за преустройство и
надстройка на тавански етаж от 2009 година и сградата е била изградена на
груб строеж по см.на §5 т.46 от ДР на ЗУТ – с изпълнени ограждащи стени и
покрив. От обясненията на ответника, дадени пред първата инстанция на
24.03.2021 год. по реда на чл.176 от ГПК, става ясно, че тази степен на
завършеност към 2013 год. той постигнал със свои средства и усилия, чрез
финансиране с банков заем. Установява се от обясненията, че през 2013 год.
той провел разговори с О. за довършване на сградата до акт 16 и въвеждането
й в експлоатация, срещу задължение на Е. да прехвърли два избрани от О.
апартамента. В обясненията си по чл.176 от ГПК ответникът е признал, че
значителна част от работите, описани в исковата молба, са били изпълнени в
сградата му, но от О. като физическо лице. Изпълнението на довършителните
работи в сградата се установява също и от свидетелските показания и от
основното заключение на СТЕ. В последното вещото лице сочи, че при
проведения оглед през 2021 год. сградата е в степен на завършеност „на
тапа“, т.е. без подови настилки, боядисване стени и тавани и облицовки в
баните и тоалетните. Предвид състоянието на сградата към момента на огледа
и състоянието, в което по твърдения на въззиваемия той е преустановил
строителството, достоверни са твърденията на въззивника, че той, със
собствени средства, е довършил сградата след 2017 година.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че работите по
преустройство, надстройка и довършване на сградата са били предприети от
О. като физическо лице, а не от дружеството, чийто управител е той.
Действително, както се сочи от въззивника, „Орлоевбилд“ ООД има двама
съдружника, но юридическото лице като правен субект влиза в отношения с
трети лица чрез управителя си, който в случая е Р. О.. Представените от
въззиваемия фактури, разходни касови ордери и договори, издадени от
дружеството, които са били оспорени от насрещната страна като
антидатирани, недостоверни и неотносими към спора, не могат да бъдат
ценени от настоящия съд безрезервно, тъй като поради датите на съставянето
на част от тях те не могат да бъдат свързани с процесния имот, като издадени
през 2016 година, когато по твърдения на „Орлоевбилд“ ООД строителството
8
от него е било преустановено, а от друга страна и поради допълнителното
техническо заключение, от което е видно, че материали в такива обеми не
биха могли да бъдат вложени в сградата. От друга страна обаче, по делото се
установява, че дружеството осъществява в предмета на своята дейност
строителство на сгради, вписано е в Централния професионален регистър на
строителите и поддържа наета работна ръка по трудови договори. От
представения ревизионен доклад от 02.02.2017 год. се установява, че за
нуждите на данъчната проверка въззиваемият се е позовал на документи,
относими към строителството на процесната сграда, т.е. и пред данъчната
администрация, а не само по настоящото дело, той се е представил за
строител на сградата на въззивника. Напълно нелогично е при така
установената и притежавана от дружеството професионална квалификация,
наета работна ръка и осчетоводяване на закупени материали, макар и без
отчетени разходи за незавършено строителство в гр.Царево за процесния
период, да се приеме, че строително-монтажните работи са били изпълнени
от О. като физическо лице. Липсата на съставени актове в строителството, на
заповедна книга за обекта и немарливостта при воденето на счетоводството
биха имали отношение към доказаността на обема на работите, но не и на
авторството им.
Съществуването на договор за строителство между страните е
отречено с влязлата в сила част на решението, но техните фактически
твърдения сочат, че въззиваемият не е имал отношение към предприетата от
него работа по довършване на сградата като към чужда, доколкото
съвпадащите изявления явстват за водени преговори за възлагане на
строителство срещу имоти в сградата, които обаче не са били окончателно
финализирани. Именно поради горното не може да се приеме, че
въззиваемият, довършвайки сградата, има право на обезщетение като гестор
по която и да било от проявните форми на института на гестията по чл.61 от
ЗЗД. С тези съображения решението следва да бъде отменено в осъдителната
му част, претенцията по чл.61 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена и съдът да
разгледа последния иск, предявен в условията на евентуалност, а именно за
присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване в полза на
дружеството.
Както вече се посочи, в обясненията си въззивникът е признал
извършването на голяма част от работите, описани в приложения по делото
9
акт обр.19. Напълно са признати работите по пункт 1, 2, 3, 10, 11, 12, 16, 17,
18, 19, 21, 22, 23 и 25 от исковата молба. Частично са признати работите по
пункт 7, 9 и 20. Тези признания, които представляват годно доказателство по
см.на чл.175 от ГПК, явстват за имуществено разместване, от което
„Орлоевбилд“ ООД се е обеднил със сторените разходи за труд и материали
за полезните разноски в имота на Е., а последният се е обогатил.
Имуществената разлика следва да бъде ликвидирана по правилото на чл.59 от
ЗЗД, като на дружеството се присъдят сторените разходи, оценени от СТЕ
след реално измерване на място, съпоставка с проекта и по средни пазарни
цени в строителството, без да се вземат предвид фактурите, по вече
изложените съображения. От обясненията на в.л става ясно, че при изготвяне
на заключението си тя е взела предвид състоянието и степента на
завършеност на партера към 2013 год. и е изключила от изчисленията
довършителните работи за този етаж. Следователно, възраженията на
въззивника относно работите по пункт 7 и 9 от исковата молба са
неоснователни и стойностите тези работи, както и на всички, признати като
извършени, следва да бъдат заплатени от него, без надценка за непредвидени
разходи и печалба, доколкото отношенията между страните не почиват на
договор. От останалите работи, описани в исковата молба, доказана със
свидетелски показания е направата на основа за ограда – пункт 26 от исковата
молба. Недоказани, вкл.от свидетелските показания, са останалите дейности –
показанията са неконкретни, а дори св.Гюров сочи, че когато посетил
строежа, В и К и ел.инсталацията вече били направени, но не знае от кого.
Значителна част от недоказаните работи са скрити и за установяването им е
необходимо да се съставят съответните актове в строителството, каквито по
делото няма. Недоказани са твърденията за предаване на суми от
дружеството на въззивника за заплащане на разходи във връзка със
строителството – 3600 лв. за сключване на договор с ЕВН за присъединяване
на сградата към електроразпределителната мрежа, 600 лв. за сключване на
договор за строителен надзор и 900 лв. за снабдяване със строително
разрешение за ограда. За първата и третата сума изобщо не е доказана
необходимост, тъй като сградата е била обитаема преди да започне
преустройството й от възходящите на въззивника, а за строителството на
оградата по делото не е представено разрешение. Лицето, изпълнило
строителния надзор, е разпитано като свидетел по делото и заявява, че
10
договора му е бил сключен от Е. още през 2011 година, което изключва
средствата за него да са били предоставени от дружеството.
Въз основа на заключението по СТЕ, изчислено от съда, обезщетението
възлиза на 81 272,02 лв., като включва стойностите на разходите за
строително-монтажни работи по т.1 до т.25 вкл. от таблицата на стр.3, без
работите по т.12 (грунд за силиконова мазилка), т.14 (хидроизолация по
тераси), т.15 (стоп лента по ръбове на тераса), т.16 (битумен грунд по тераси
за хидроизолация) и т.22 (доставка и монтаж на олуци).
Възражението за погасяване на претенцията с правно осн.чл.59 от ЗЗД
по давност е неоснователно. Искът се погасява с общата петгодишна давност,
която започва да тече от момента на имущественото разместване, т.е. от
момента на извършване на разходите. Твърденията на страните за момента, до
който са изпълнявани довършителни работи в имота, се разминават, както са
разнопосочни и свидетелските показания на различните групи свидетели. На
15.08.2015 год. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ един от самостоятелните обекти в сградата, с
трети за спора лица – купувачи. По повод на този договор са се развили две
съдебни производства, решенията по които са приложени по делото, в които
се спори относно авторството на подписа за продавач, но е несъмнено
установено, че предварителните купувачи са заплатили продажната цена на Р.
О., а не са Л. Е.. В същия договор е упоменато задължение на О. да довърши
сградата изцяло и да я снабди с разрешение за ползване до 31.12.2016год.
Въззивникът в жалбата си твърди, че предварителния договор е бил подписан
от О., от което следва, че към датата на съставянето му – 15.08.2015 год.
строителството на сградата от „Орлоевбилд“ ООД все още е продължавало, в
какъвто смисъл са и твърденията в исковата молба по настоящото дело.
Исковата молба е депозирана на 26.05.2020 год., преди изтичането на
погасителната давност, следователно възражението за погасяване на
претенцията е неоснователно.
В обобщение на изложеното до тук, обжалваното решение следва да
се отмени в осъдителната част, вместо това да се постанови ново, с което
претенцията с правно осн.чл.61 от ЗЗД да се отхвърли и да се уважи
претенцията по чл.59 от ЗЗД до размера от 81 272,02 лв., а в останалата част,
до предявения размер от 126 802,58 лв. – да се отхвърли. Решението следва да
11
се отмени и в частта за разноските, като те се преразпределят между страните
за двете инстанции по правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК. „Орлоевбилд“
ООД е направил разноски в двете производства в общ размер от 17 213,12 лв.
От тях, съразмерно на уважената част от иска му, следва да му бъдат
присъдени 11 032,51 лв. Е. е направил разноски в двете производства общо от
9 410 лв., от които следва да му се присъдят 3 378,83 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260033/ 08.04.2022 г., постановено по т.д.№
177/ 2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, в която Л. К. Е. е
осъден да заплати на основание чл.61 от ЗЗД на „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет.,
представлявано от Р. О., сумата от 117 746 лв., представляваща сбора от
стойностите на извършени строително-монтажни работи в собствения на Е.
недвижим имот в град Царево в размер на 112 646 лв. и сумите, предадени от
името на ищцовото дружество на ответника - 3600 лв. за свързване с
електроразпределителната мрежа, 900 лв. за издаване на строително
разрешение и 600 лв. за сключване на договор за строителен надзор, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба, до нейното окончателно изплащане и изцяло в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет.,
представлявано от Р. О. против Л. К. Е. от град Бургас ж.к.“С***" бл., вх, ет.
за осъждане на последния да заплати на основание чл.61 от ЗЗД сумата от 117
746 лв., представляваща сбора от стойностите на извършени строително-
монтажни работи в собствения на Е. недвижим имот в град Царево в размер
на 112 646 лв. и сумите, предадени от името на ищцовото дружество на
ответника - 3600 лв. за свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв.
за издаване на строително разрешение и 600 лв. за сключване на договор за
12
строителен надзор, ведно със законната лихва главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба, до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Л. К. Е. ЕГН ********** от град Бургас ж.к.“С***" бл., вх,
ет. да заплати на „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет., представлявано от Р. О., сумата
от 81 272,02 (осемдесет и една хиляди двеста седемдесет и два лева и две
стотинки) лв., с която Е. се е обогатил за сметка на „Орлоевбилд“ ООД,
представляваща сторени от дружеството разходи за преустройство и
довършителни работи в обект на Л. Е., находящ се в гр.Царево, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 26.05.2020 год. до окончателното й
изплащане, като за разликата до предявения размер от 126 802,58 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА Л. К. Е. ЕГН ********** от град Бургас ж.к.“С***" бл., вх,
ет. да заплати на „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет., представлявано от Р. О.,
разноски пред двете инстанции в размер на 11 032,51 (единадесет хиляди
тридесет и два 0.51) лева.
ОСЪЖДА „Орлоевбилд“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к „И***" бл., вх. ет., представлявано от Р. О. да
заплати на Л. К. Е. ЕГН ********** от град Бургас ж.к.“С***" бл., вх, ет.
разноски пред двете инстанции в размер на 3 378,83 (три хиляди триста
седемдесет и осем 0.83) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13