Р Е
Ш Е Н
И Е № 230
гр.Сливен, 21.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3832
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на
вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
която била връчена на длъжника от съдебен изпълнител при условията на
чл.47, ал.5 ГПК - правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 ГПК. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението на ответника,
ищецът предявява осъдителен иск, за непадежиралите вноски по договора, ведно с мораторна
лихва и със законната лихва върху непогасения остатък
от главницата, считано от датата на получаване на исковата молба от ответника.
Ищецът –Банка твърди, че след
успешно проведено заповедно производство по ч.гр.дело №1011/2019г. на РС-Сливен
в негова полза били издадени Заповед № 706/26.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист от 26.02.2019г. срещу длъжника и настоящ
ответник за задълженията му, произтичащи от договор за потребителски кредит №
1503200918772200/26.03.2015г. Заповедта била връчена на ответника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, което обусловило предявяването на установетелен иск.
Твърди, че на
26.03.2015г. страните сключили договор за потребителски кредит №
1503200918772200, въз основа на който на ответника бил отпуснат кредит в размер
на 7161,70 лв. с краен срок за погасяване
15.04.2022г.
Сочи, че кредита бил
напълно усвоен от ответника на 27.03.2015г. по негова банкова сметка. ***. 5.2
от договора, страните се съгласили
задължението да бъде погасявано на 84 бр. анюитетни месечни вноски,
дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.05.2015г. до
15.04.2022г., с включващи приложимата годишна лихва съгласно чл.4.1 и съответно
чл.4.2, като за първите 12 месеца размерът на анюитетната вноска, с включената
годишна лихва по чл.4.1 била в размер на 113,42 лв. Този начин на издължаване
бил отразен и в Погасителен план, неразделна част от кредитния договор.
Твърди се, че банката
изпълнила всички свои задължения по Договора. След 05.04.2018г.
кредитополучателят ответник изпаднал в забава за заплащането на месечните
погасителни вноски по кредита, като до 23.01.2019г. не били заплатени 10 бр.
вноски, с падежни дати: 15.04.2018г., 15.05.2018г., 15.06.2018г., 15.07.2018г.,
15.08.2018г., 15.09.2018г., 15.10.2018г., 15.11.2018г., 15.12.2018г. и
15.01.2019г.
На 24.10.2018г., поради
неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, считано от 15.04.2018г. и
на основание чл.9.2 във връзка с чл.8.1 от Договора за кредит, Банката предприела действия за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем изцяло, като на посочената дата изпратила до ответника
писмено уведомление с изх.№ ИЗХ-001-92756 с писмо с обратна разписка, чрез
куриер и получено лично от ответника на
23.01.2019г.
Сочи, че на 23.01.2019г.
(дата на получаване на уведомлението за изискуемост на целия дълг на ответника)
била осчетоводена предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката от
ответника, произтичащи от Договора за кредит.
Иска се от съда
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца банка по
договор за потребителски кредит № 1503200918772200/26.03.2015г. следните суми:
- изискуема главница в
размер на 4 651,25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.02.2019г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК в съда) до окончателното изплащане;
- изискуема редовна лихва в размер на 274,91
лв., за периода от 15.03.2018г. - 22.01.2019г.;
- изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 70,66 лв., за периода от
15.04.2018г. - 21.02.2019г.;
- изискуема наказателна
лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 55,67 лв., за периода
от 23.01.2019г. - 21.02.2019г.;
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че
не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението
на ответника, се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените
суми по банкова сметка - ***: ***, BIC: ***.
Претендират се деловодни разноски, сторени в
заповедното производство и в настоящия исков процес.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната
страна е постъпил от назначен от съда
особен представител на ответника. Последният оспорва исковете, като счита, че
не е настъпила предсрочна изискуемост на
задължението, поради което иска отхвърлянето им, като неоснователни. Не оспорва
размерите, т.е. начина на изчисляване на задължението.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в
хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.03.2015г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит
№ 1503200918772200, въз основа на който банката ищец отпуснала на ответника
кредит в размер на 7 161,70 лв. за потребителски нужди. Сумата по кредита била
усвоена от ответника, чрез превод на 27.03.2015г. по банкова сметка, ***кова
сметка на ответника, открита при ищеца банка. Задължението следвало да се върне
разсрочено на 84 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, договорна лихва и такси и комисионни с първа падежна дата
15.05.2015г. и последна вноска с падеж 15.04.2022г. Лихвения процент по кредита
бил 8,50%, еднократна такса 60 лв., месечни такси 4,95 лв., ГПР 10,61%.
От извлечение от счетоводните книга на ищеца банка е видно, че ответника
длъжник не заплатил в срок 10 бр. вноски, а именно за периода 15.04.2018г. -
15.01.2019г., поради което банката предприела действия за упражняване правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми кредитополучателя
за това. Така банката изпратила уведомление до ответника, с което го уведомила,
че обявява кредита за предсрочно изискуем в целия му размер. Уведомлението е
получено личнво от ответника на 23.01.2019г., видно
от обратна разписка /л.19 от делото/. Именно от тази дата 23.01.2019г. банката
осчетоводила предсрочната изискуемост на кредита на
ответника.
На 22.02.2019г. ищецът депозирал пред съда заявление заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Било
образувано ч.гр.д. № 1011/2019г. на СлРС, по което
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 26.02.2019г. за
осъждането на ответника да заплати на ищеца исковите суми. Доколкото заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника от съдебния изпълнител при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, съдът в заповедното производство спрял изпълнението по
образуваното изпълнително дело и дал указания на заявителя за предявяване на
иск. В едномесечния срок последният депозирал искова молба против ответника за
установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за
изпълнение.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от
фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК е допустим,
доколкото е предявен от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК ВКС бе прието, че вземането, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Възможността на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е предвидена в разпоредбите на чл.432,
ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, а в процесния правен казус
такава възможност е предвидена и в чл. 9.2 и чл.11 от договора. Така за случай
на неизпълнение се счита забава за плащане на част или пълен размер на вноска
за повече от 31 дни /чл.8.1/, както и в продължение на 150 дни /чл.11.1, по
отношение на договорената автоматична предсрочна изискуемост/.
Следователно предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните, а именно кредитора и
засяга срочността на задължението, като
то се превръща от срочно в безсрочно при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащане и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В процеса не е спорно, а и се
установи от писмените доказателства в процеса, че ответника длъжник не заплатил своевременно
вноски с падеж за периода 15.04.2018г.- 15.01.2019г. вкл. Доказа се също така,
че банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
уведомила лично за това длъжника ответник, както и обстоятелството, че от
датата на уведомяването 23.01.2019г. кредита бил отнесен в просрочие.
В процеса не се оспори размерът
на задължението на ответника, а и се установи от писмените доказателства –
извлечение от счетоводните книги на банката ищец. Размерите за главница, договорна
/възнаградителна/ лихва и обезщетение за забава
изцяло припокриват размерите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 1011/2019г. на СлРС.
Съобразно постановката на т.2 на
ТР № 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК ВКС РБ, размерът на вземането на кредитора
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. Така следва да се уважи искането на банката по отношение на дължимата главница в
размер на 4 651,25 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК 22.02.2019г. до окончателното
изплащане. Изискуемата редовна/възнаградителна лихва
също правилно е начислена до датата на настъпване на предсрочната изискуемост 22.01.2019г.вкл. в размер на 274,91 лв.
Правилно са начислени и съответните
наказателни лихви /за забава/ в размер на 70,66 лв. върху вноските с настъпил
падеж за периода от 15.04.2018г. – 21.02.2019г. , както и в размер на 55,67 лв.
върху предсрочно изискуемата главница за периода от датата на предсрочната изискуемост 23.01.2019г. до 21.02.2019г.
Обявяването на предсрочната изискуемост не може да обезщети банката за претърпените от
забавеното плащане вреди. Доколкото се касае за парично задължение, то
изпълнението му винаги е възможно, т.е. касае се за забавено изпълнение и за
него длъжникът дължи обезщетение. Уговорката за това обезщетение черпи
основанието си от чл.92 ЗЗД и представлява допълнително съглашение към договора
за кредит. Такава уговорка в случая е предвидена между страните в чл.4.5 от
договора за кредит. Тъй като забавата може да съществува както преди, така и
след обявяването на кредита за предсрочно изискуем, обезщетението за нея се
дължи за цялото време на неизпълнението.
Така настоящият състав намира за доказани всички относими
към предмета на спора факти и обстоятелства- сключването на договор за кредит с
ответника, размера на задължението, начина на погасяване, липсата на направени десет
поредни плащания, наличие на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото непогасено
задължение и надлежно упражняване на това право на банката кредитодател,
чрез уведомяване на длъжника ответник.
При проверка на формата и съдържанието на представения договор за
потребителски кредит не се откриват нарушения по ЗПК. Към процесния
договор е приложен погасителен план, от който ясно се вижда какви суми дължи
ответника по главницата, възнаградителната лихва,
както и съответно точно посочени падежни дати. Ответникът е бил наясно и с размерите на
лихвения процент, тъй като клаузите, в които е уговорена договорната лихва – за
първите 12 месеца, както и след това - чл.4 и следващите са ясни и разбираеми и
не са неравноправни, респ.нищожни. Освен това в чл.5.7 от договора е
предвиден право на отказ за клиента
потребител без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причината за
отказа от сключения договор.
С оглед изложеното, предявените
положителни установителни искове са основателни и
доказани и биват уважени в пълен размер.
Тъй като се уважават установителните искове, съдът не следва да разглежда и се
произнася по заявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
Предвид изхода на процеса,
ответникът дължи на ищеца и деловодните разноски, сторени, както в заповедното
производство в пълен размер от 161,05 лв., така и тези, сторени в настоящият
исков процес в размер на 1 382,07 лв.
/101,05 лв. платена държавна такса; 698,40 лв.-платено адвокатско
възнаграждение и 582,62 лв. платен депозит за особен представител/ или
ответникът бива осъден за разноски в общ размер на 1 543,12 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.М.П.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1407,
район лозенец, Експо 2000,
бел.”Никола Вапцаров” № 55 следните суми:
- 4 651,25 лв. /четири хиляди шестстотин петдесет и един лева и 0,25 ст./
изискуема главница по договор за потребителски кредит №
1503200918772200/26.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2019г. до окончателното
изплащане; 274,91 лв. /двеста
седемдесет и четири лева и 0,91 ст./,
изискуема редовна лихва , за периода от 15.03.2018г. - 22.01.2019г.; 70,66 лв. /седемдесет лева и 0,66 ст./,
изискуема наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от
15.04.2018г. - 21.02.2019г.; 55,67 лв.
/петдесет и пет лева и 0,67 ст./, изискуема наказателна лихва върху
предсрочно изискуемата главница за
периода от 23.01.2019г. - 21.02.2019г.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.М.П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк
България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София 1407,
район лозенец, Експо 2000, бел.”Никола Вапцаров” № 55, сума в размер на 1 543,12 лв./
хиляда петстотин четиридесет и три лева и 0,12 ст./, деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: