№ 334
гр. Велико Търново, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20234110102634 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД против К.
Я. К., Я. К. Я. и В. К. Я., с която се иска осъждането на ответниците за сумата
от 263.80 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. май 2018 г. до м. април 2021 г., за сумата от 41.38
лева - лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 15.9.2019
г. до 1.3.2022 г., за сумата от 5.21 лева - главница, представляваща стойността
на такса за дялово разпределение за периода от м. февруари 2019 г. до м.
април 2021 г, както и за сумата от 0.94 лева - лихва за забава върху
горепосочената главницата за периода от 31.3.2019 г. до 1.3.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията, като се иска първият ответник да
заплати 2/4 от задълженията, а вторият и третият ответник – по ¼ от
задължението.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците И. В. К., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено
лице за стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
1
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответниците заявяват, че при първоначалното образуване на делото искът
е насочен срещу Петра Авернова Няголова и Йордан Йорданов Николов,
първата от които е починала на 28.1.2018 г. и е оставила за свои наследници
И. В. К., Веска В. Цветанова и Росен Мавродиев Баев. Сочат, че И. В. К. се е
отказала от наследството на Петра Авернова Няголова, поради което същата
не е придобила качеството на наследник, а оттам и самите те, като нейни
законни наследници, също не са станали наследници на Петра Авернова
Няголова. Отделно от изложеното, твърдят че топлоснабденият имот има нов
собственик още от 1994 г. или 1997 г. и това е Румяна /Румена/ Недева
Малакова, която е регистрирана като абонат на ищцовото дружество и е
ползвала имота, включително в периода, посочен в исковата молба.
Трето лице-помагач „MX Елвеко” ООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като с писмена
молба поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Ответниците не се явяват и не изпращат представител, като с писмена
молба поддържат заявеното оспорване и молят за отхвърляне на исковете.
Трето лице-помагач не изпраща представител и не заема становище по
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следваше да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответниците /респ. техния
наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на право на
ползване в сграда - ЕС, присъединени към АС или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на ТЕ, а според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в
сграда - ЕС, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Законът утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сградите - ЕС реално доставената на границата на
2
собствеността ТЕ, като по този начин се гарантира правото на предприятието
да получи цената на доставената до АС на сградата - ЕС топлинна енергия.
Тъй като тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици
на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за
разпределение на ТЕ между собствениците, респ. ползвателите на отделните
отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на ТЕ дължи да
заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената
система за дялово разпределение.
В процесния случай ищецът претендира цена на доставена ТЕ, отдадена
от СИ и такса за дялово разпределение, като твърди, че ответниците са
наследници на И. В. К., която приживе, като наследник на Петра Авернова
Няголова, е била собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 434, Вх. А, ет. 15, ап. 99. За установяване на това
твърдение по молба на ищеца е изискан Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 166, том XI, дело 19833/2.12.1992
г., видно от който Йордан Йорданов Няголов и Петра Авернова Няголова са
учреди в полза на „Банка за земеделски кредит“ АД ипотека върху ап. 99,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 434, Вх. А, ет. 15. Видно от
представеното с исковата молба удостоверение за наследници И. В. К. е
дъщеря и законен наследник на Петра Авернова Няголова, починала на
28.1.2018 г.
На свой ред обаче, ответниците са представили удостоверение, според
което И. В. К. се е отказала от наследството на Петра Авернова Няголова и
това обстоятелство е надлежно вписано в особената книга, водена от Районен
съд – Варна. От друга страна, от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 167, том LXXI, дело 14164/1994 г. е видно, че на 20.6.1994
г. Йордан Йорданов Няголов и Петра Авернова Няголова са продали на
Георги Йорданов Мантов процесния топлоснабден имот. С оглед на горното,
от събраните писмени доказателства се установява, че И. В. К. никога не е
била собственик на процесния имот, намиращ се в сграда - ЕС, която е
присъединена към топлопреносната мрежа, поради което не може да се
приеме, че наследниците на последната имат или някога са имали качеството
на потребители на ТЕ за посочения в исковата молба недвижим имот и за
процесния период.
Предвид установената липса на валидно възникнало облигационно
отношение между ищеца и наследодателя на ответниците е безпредметно
обсъждането на останалите предпоставки за основателността на предявените
искове, които се явяват неоснователни.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪЛЯ исковете на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********* против К. Я. К.,
ЕГН **********, Я. К. Я., ЕГН ********** и В. К. Я., ЕГН ********** за
осъждането на ответниците за сумата от 263.80 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
май 2018 г. до м. април 2021 г., за сумата от 41.38 лева - лихва за забава върху
горепосочената главница за периода от 15.9.2019 г. до 1.3.2022 г., за сумата от
5.21 лева - главница, представляваща стойността на такса за дялово
разпределение за периода от м. февруари 2019 г. до м. април 2021 г, както и
за сумата от 0.94 лева - лихва за забава върху горепосочената главницата за
периода от 31.3.2019 г. до 1.3.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задълженията, като ответникът К. Я. К., ЕГН ********** заплати 2/4 от
задълженията, а ответниците Я. К. , ЕГН ********** и В. К. Я., ЕГН
********** – по ¼ от задължението.
Решението е постановено при участието на „MX Елвеко” ООД като трето
лице-помага на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4