Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260006
Гр.Нови пазар,12.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно
заседание,проведено на десети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия :СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:ГАЛИНА АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Радева
гр.дело №99 по описа за 2020 година,за да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове от „А.С.В. ЕАД,чрез пълномощника юристконсулт П.Г.Б.
срещу В.Я.В., с правно основание чл.422 ,ал.1 от ГПК във вр.чл.415 ал.1 от ГПК
във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД във ввр.чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД,съединени ,в условията на евентуалност с осъдителни
иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във ввр.чл.240 ал.1 и ал.2 от ЗЗД във
вр.чл.99 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,че на 28.02.2017г.бил
сключен Договор за потребителски кредит №EMLN-14535871 ,по силата на който
Кредиторът „БНПППФ“ЕАД предоставил на кредитополучателя В.Я.В. кредит в общ
размер на 8 500.00лв.Страните постигнали съгласие да бъде сключена
застраховка на плащанията,при която застраховката да бъде заплатена директно на
застрахователния агент,като застрахователната премия ,в размер на
1902.96лв.била разделена на равен брой вноски,съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски“,част от всяка месечна погасителна
вноска и била включена в размера на договорната лихва.С подписването на
договора за кредит,кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и
такса ангажимент,в размер на 212.50лв.,срещу която кредиторът фиксирал лихвения
процент за срока на договора,при съдържащите се в този документ условия,размери
и срокове.Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита,като кредиторът удържал сумата,посочена в поле „Такса ангажимент“ от
общия размер на кредита.
Договорената лихва по кредита възлизала в
размер на 8 418.56лв.Общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 16918.56лв.
Кредитополучателят се задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.03.2023г.на 72 броя равни месечни погасителни
вноски,всяка от по 234.98лв.,при първа погасителна вноска съгласно погасителен
план ,посочен в Договора за кредит ,в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок бил до 20.03.2023г.
На 16.01.2018г.било подписано Приложение №1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г-.,на
основание чл.99 от ЗЗД,по силата на който „БНПППФ“ЕАД прехвърлил на А.С.В. ЕАД
вземането си към ответника,произтичащо от посочения договор за кредит ,изцяло,с
всички привилегии,обезпечения и
принадлежности,включително и всички лихви.
Тъй като кредитополучателят не изпълнявал
надлежно задължението си по договора за заплащане на погасителните вноски,то
кредиторът приел,че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост.,считано от 20.09.2017г-.,която дата представлява падежа на шеста
погасителна вноска.
Кредитополучателят бил уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост с уведомително писмо,изпратено с известие за
доставяне.
За ищеца възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред и в
негова полза била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3543/2018г.на ШРС.
Ищецът моли да бъдат призовани на съд с
ответника В.В. и след доказване основателността на твърденията,изложени в
исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,че В.Я.В.,като кредитополучател по Договор за
потребителски кредит №EMLN-14535871 дължи на „А.С.В.“ЕАД следните суми,присъдени
с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№3543/2018г.на ШРС, а именно: 1/8740.86лв.-главница,за периода от 20.08.2017г.до 20.03.2023г.,по
отношение на които на основание чл.5 от Договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост,считано от 20.09.2017г., 2/5842.69лв.-договорна /възнаградителна
лихва ,начислена за периода от 20.08.2017г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/до 20.03.2023г./падеж на последна погасителна вноска/,по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост,считано от дата 20.09.2017г.,
3/1 400.21лв./лихва/обезщетение/
за забава,считано от 21.09.2017г.до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност,в случай,че
съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове,моли да постанови решение,с което осъди ответника В.Я.В.,като
кредитополучател по Договор за
потребителски кредит №EMLN-14535871 да заплати на „А.С.В. ЕАД следните
неизплатени суми по процесния договор : 1/1/8740.86лв.-главница,за
периода от 20.08.2017г.до 20.03.2023г.,2//5842.69лв.-договорна
/възнаградителна лихва ,начислена за периода от 20.08.2017г./падеж на първа
неплатена погасителна вноска/до 20.03.2023г./падеж на последна погасителна
вноска,3/2 287.24лв.-лихва/обезщетение
за забава/,дължима за периода от 21.09.2017г.до датата на предявяване на иска в
съда, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното погасяване на дълга.
Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати направените в заповедното и исково производство съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът е призован по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на основание чл.47 ал.5 от ГПК му е назначен особен представител-адвокат Р.Б.
–ШАК,която депозира писмен отговор на предявените искове.Оспорва същите.
Прави възражение за нищожност на клаузите
на процесния договор по отношение на лихвения процент и годишния процент на
разходите,твърдейки,че същите са неравноправни и неиндивидуално уговорени на
основание чл.146 ал.1 във вр.чл.143 т.10 и 19 вр.чл.147 от ЗПП,във вр.чл.26
ал.1 от ЗЗД във вр.чл.24 от ЗПК.
В случай,че съдът не приеме възражението й
за обявяване на сключения договор за потребителски кредит за изцяло
нищожен,моли да приеме,че същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр.чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК.
Счита,че договорът е недействителен и
съгласно чл.23 от ЗПК,за което излага съображения.
Намира,че клаузата от договора,с която се
уговаря такса „Ангажимент“ е недействителна на основание чл.10а от Закона за
потребителския кредит.
Прави възражение и за недължимост на
претендираната от ищеца възнаградителна лихва след обявяване на договора за
предсрочна изискуемост.
Моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.В условията на евентуалност,ако не приеме,че
договорът е изцяло нищожен,моли съдът да прогласи нищожността на посочените и
коментирани клаузи в договора.
В случай,че съдът приеме,че ответникът
дължи на основание чл.23 от ЗПК само чистата стойност на предоставения финансов
ресурс от 8500 лева,моли да приспадне направените от длъжника плащания в общ
размер на 939.92лв.,както и да приспадне неправомерно удържаната такса
„Ангажимент“в размер на 212.00лв.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Депозира писмена
молба,с която поддържа предявените искове.Моли съдът да уважи същите изцяло и
му присъди направените по делото разноски.
За ответника се явява назначеният му на основание чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител адв.Р.Б. –ШАК.Поддържа изцяло становището си по
исковете,изразено в писмения отговор .
Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски паричен кредит EMLN -14535871/28.02.2017г.,ответникът
В.Я.В. е получил от „БНПППФ“ЕАД паричен кредит в размер на 8500.00лв.,за срок от 72 месеца,с падеж 20-то число на
месеца,,при уговорена месечна погасителна вноска от 234.98лв.,, лихвен %- 20.48%,
ГПР – 23.77%,като в дължимата месечна анюитетна вноска е включена и сума за
погасяване на застрахователна премия в размер на 1902.96лв.Общата сума за
погасяване е – 16 918.56лв.Крайният срок на договора е 20.03.2023г./датата
на последната погасителна вноска/.Ответникът не оспорва подписа си под
процесния договор за кредит,както и под неразделната част към договора Общи
условия,с които се е съгласил.
Кредитополучателят е застрахован от кредитора „БНПППФ“по пакет „Защита
на плащанията“ при „К.Ж.“,за което е представен Сертификат №. EMLN -14535871/28.02.2017г.
Между страните е сключен и
договор за допълнителна услуга /договор за застраховка/,при уговорени 12
месечни вноски всяка от които в размер
на 65.00 лв.
Видно от изпратената справка от „К.Ж. К. Б.“КЧТ е,че по Застраховка /Сертификат
№. EMLN -14535871/28.02.2017г.със
застраховано лице В.Я. от страна на застрахователния посредник „БНПППФ“ЕАД по сметка на застрахователя са били преведени
9 застрахователни вноски за периода 01.04.2017г.-01.12.2017г.,всяка от които в
размер на по 26.43лв.
Договорът за заем,представляващият неразделна част към него погасителен
план и сертификатът за застраховка са
подписани от двете страни,ответникът не оспорва подписа си,както и съгласието
си ,не оспорва представените от ищеца писмени документи по автентичност и
истинност,поради което съдът ги цени с нужното доверие,намирайки,че същите се
ползват със съответната формална доказателствена сила.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017г..,БНПППФ“ЕАД
е прехвърлил на „А.С.В.“ООД
регулярно,всички свои вземания,които са станали изискуеми и ликвидни,подробно
описани в Приложение №1/16.01.2018г.,където под №291 фигурира вземането на
цедента към ответника В.В..
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза,изготвена от вещото лице Е.К.,което съдът цени с доверие като
добросъвестно и компетентно изготвено се установява,че на 28.02.2017г.,с
платежно нареждане, „БНПППФ“ е извършила банков превод в полза на ответника за
сумата от 8 287.50лв.по посочена от него банкова сметка ***.Съгласно
представеното платежно нареждане,чистата сума по кредита в размер на
8 287.50лв./8 500.00лв.договорен заем,намален с такса ангажимент
-212.50лв./ е преведена по посочената от кредитополучателя банкова сметка ***,като
по този начин заемът се счита за усвоен.Ответникът е платил общо по погасителни
вноски сумата от 939.92лв.,както следва.:1/на 21.04.2017г.- 234.98лв., 2/на
20.05.2017г.- 234.98лв., 3/на 27.06.2017г.- 234.98лв. и 4/на 01.11.2017г.-
234.98лв.
Според вещото лице,размерът на неплатената главница по договора за
кредит за периода от 20.08.2017г./падеж на първата неплатена погасителна
вноска/до 20.03.2023г./падеж на последната погасителна вноска/ възлиза на
8 418.00лв.-/8500.00лв.-82лв./.Според погасителния план и разпределението на
платените от ответника суми за периода от 20.07.2017г./падеж на последната
падежирала вноска/до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/20.11.2018г./,кредитополучателят дължи връщане на главница в размер на
1267.10лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит
за периода от 20.07.2017г./падеж на първата частично неплатена погасителна
вноска/до 20.03.2023г./падеж на последната погасителна вноска/възлиза на
5 842.69лв./ 6515.60лв.- 672.91лв./.
Дължимата възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от
20.07.2017г./падеж на първата частично неплатена погасителна вноска /до датата
на последната падежирала вноска/момента на подаване на заявлението по чл.410 от
ГП-20.11.2018г.-падежна дата на 20-та погасителна вноска и до
07.12.2018г.-предходна на следваща падежна дата,кредитополучателят дължи
връщане на възнаградителна лихва в размер на 2 148.99лв.
Заемът не е бил редовно обслужван,поради което на основание чл.5 от
Общите условия на договора,кредитополучателят дължал обезщетение за
забава,което начислено върху главницата и договорената лихва,за периода от
21.09.2017г.до 07.12.2018г.вещото лице определя в размер на 1754.86лв.Според
експерта,обезщетението за забава,начислено върху главницата и договорената
лихва/общо задължение -14 260.69лв/за периода от 21.09.2017г.до
23.12.2019г.възлиза на 3 264.12лв.
Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК /на 07.12.2018г../
съдът е издал Заповед №1779/10.12.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3543/2018г.на ШРС,с
която е разпоредил длъжникът В.Я.В. да заплати на заявителя „А.С.В.“ЕАД сумата:
8 470.86лв.-главница за периода от 20.08.2017г.до 20.03.2023г.по договор
за потребителски кредит
EMLN -14535871/28.02.2017г.,обявен за предсрочно изискуем на
20.09.2017г.,прехвърлен по силата на Приложение №1/16.01.2018г.към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/от 27.07.2017г., сумата от
5 842.69лв.-договорна лихва за периода от 20.08.2017г./падеж на първа
неплатена погасителна вноска /до 20.03.2023г./падеж на последна погасителна
вноска/, сумата 1 400.21лв.-обезщетение за забава за периода от
21.09.2017г.до 07.12.2018г./датата на подаване на заявлението в съда/,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението -07.12.2018г.до
окончателното изплащане на задължението,както и сумата 314.28лв.-държавна такса
и 50.00лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК и на
основание чл.415 ал.1 от ГПК,съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск
за установяване на вземането си,което той е сторил в законоустановения срок.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни
изводи:
Предявените положителни установителни искове се явява процесуално
допустими,подадени от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен
интерес,а разгледани по същество-частично основателни,,поради следните
съображения:
За да се уважат предявените положителни установителни искове,,дружеството-ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор
за цесия/и в претендирания размер ,както и изправността на цедента –наличието
на сключен договор за кредит,по който е била предоставена и усвоена твърдяната
парична сума ,като установи,че е настъпил падежът за връщане на сумата и докаже
конкретния размер на дълга,който се претендира.Ищецът следва да докаже,че в
договора е уговорена договорна лихва и обезщетение за забава,както и размера и
периода на претенциите за главница ,договорна лихва и обезщетение за забава.
Ищецът позовава правния си интерес от предявяване на установителния иск
на основание сключен между него и кредитора по договора за потребителски
паричен кредит заем „„БНПППФ“ЕАДС Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 27.07.2017г..,и Приложение №1/16.01.2018г.
Рамковият договор урежда своеобразна рамка,която позволява възможно
най-балансираното и типично изпълнение
по начина,по който страните са се договорили.Сключеното Приложение №1/макар и с
много ситен шрифт/е юридическият факт,който окончателно е определил предмета на
договора за цесия.Налице е налична продажба на едно валидно и съществуващо
вземане ,като в Приложение №1 е индивидуализиран номера на договора за
заем,кредитополучателя и заемната сума..
Няма доказателства уведомяването за цесия да е било връчено на ответника
лично ,но съгласно установената съдебна практика /Решение №123/24.06.2009г.по
т.д.№12/2009г.на ВКС/,касационният съд се е произнесъл,че поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина,по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия,цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба,с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане..
Ето защо съдът намира,че връчването на уведомлението посредством
назначения особен представител по делото е извършено в хода на производството и
като факт,имащ значение за съществуването на спорното право,получаването на
уведомлението от цедента,макар и като приложение към исковата молба на
цесионера,следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото с оглед
императивното правило на чл.235 ал.3 от ГПК.
Според чл.5 от Договора за
потребителски паричен кредит,при просрочване на две или повече месечни вноски,,
,считано от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му
размер,включително дължимите надбавки и
обезщетение за забава,като според договора,не е необходимо изпращането
на съобщение от кредитора до длъжника за обявената предсрочна
изискуемост.Последната клауза съдът намира за необвързваща длъжника,доколкото
същата противоречие със закона-чл.60 ал.2 от ЗКИ и дадените разяснения в т.18
от ТР №4/18.06.2014г.на ВКС,ОСГТК.Според законовата постановка и задължителната
съдебна практика,предсрочната изискуемост не настъпва автоматично с факта на
изпадане в забава на длъжника да погаси която и да е била месечна вноска,а
настъпва чрез едностранно изявление на кредитора до длъжника и следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В
случая от представените от ищеца писмени доказателства не се установява
предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника,поради което следва да се
приеме,че това е сторено при връчване на исковата молба на назначения му по
делото особен представител./29.07.2020г./Няма пречка предсрочната изискуемост
да бъде обявена на длъжника от цесионер,а не от първоначалния кредитор,тъй като
съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД,прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор
с привилегиите,обезпеченията и другите му принадлежности.Правото на
кредитора да обяви вземането за
предсрочно изискуемо е принадлежност към вземането,което преминава върху новия кредитор,ведно
със самото вземане.Ето защо,съдът намира,че предсрочната изискуемост е
настъпила от 29.07.2020г.Предсрочната изискуемост на вземането по кредита
променя изискуемостта на вноските,които не са подлежали на изпълнение преди
датата на настъпването й,но няма за последица изменение на основанието,от което
произтича вземането,тъй като вноските с падеж преди датата на настъпване на
предсрочната изискуемости вноските,станали предсрочно изискуеми,са
вземания,възникнали на основание договора за кредит.
Съдът намира възражението на ответника ,чрез
особения му представител по делото,за нищожност на сключения договор за
потребителски кредит на основание чл.146 ал.1 във вр.чл.143 т.10 и 19 във
вр.чл.147 от ЗЗП във вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.24 от ЗПК /поради нищожност
на клаузите по отношение на лихвения процент и годишния процент на
разходите,тъй като същите били неравноправни и неиндивидуално уговорени/за
неоснователно,поради следното:
При сключване и подписване на договора и общите условия към
него,кредитополучателят е декларирал,че е запознат и е съгласен с условията в
тях,като предварително е бил уведомен за основните параметри по договора за
потребителски кредит –обща сума за връщане,брой и падеж на дължимите
погасителни вноски,лихвен процент, ГПР.
Съгласно чл.147а ал.1 и ал.2 от ЗПП,при сключване на договор при общи
условия с потребител,общите условия обвързват потребителя,само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях чрез полагане на подписа си.Така,че дори
и условията да не са били създадени в момента на сключване на договора,а са
бланкови и са били създадени в по-ранен момент,то съгласието на
кредитополучателя със същите,обективирано чрез подписване на договора от негова
страна,автоматично ги валидира,което от своя страна опровергава възражението на
ответника,че клаузите на лихвения процент и годишния процент на разходите са неравноправни,доколкото се налагало
приемането на условия,с които потребителят не е имал възможност да се запознае
при сключване на договора,в резултат на което не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора –основание по чл.143 т.10 и
т.19 от ЗПП във вр.чл.24 от ЗПК.
По възражението на ответника за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК във вр.чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК -поради неспазване изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК ,съдът счита същото за основателно,поради следните съображения:
Процесният договор за кредит
попада под уредбата на ЗПК.Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата дължима сума дължима от потребителя,изчислени към момента на
сключване на договора за кредит,като се вземат предвид допускания,използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения начин.Според
пар.1 т.1 от ДР на ЗПК,“общ разход по кредита за потребителя „са всички разходи
по кредита,включително лихви,комисионни,такси ,възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за
потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва
да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за
кредит и по –специално застрахователните премии в случаите,когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредите ,или в случаите ,когато предоставянето на кредита
е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,а в т.2 от същата
разпоредба е посочено,че „обща сума,дължима от потребителя“ е сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Сключения договор за потребителски кредит има характер на потребителски
кредит по чл.9 и сл.от ЗПК.,поради което,като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания,уредени в ЗПК.В
процесния договор за потребителски паричен кредит EMLN -14535871/28.02.2017г.,са
посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР.Липсва
ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 23.77%.Съобразно ЗПК,годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи /лихви,други
преки или косвени разходи,комисионни и др./,изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.Следва по ясен начин за потребителя да са
инкорпорирани всички разходи,които длъжникът ще стори и които са пряко свързани
с кредитното правоотношение.В конкретния случая,в договора за кредит липсва
яснота досежно посочените обстоятелства.Посочен е лихвен процент по
заема/фиксиран/,но не се изяснява как той се отнася към ГПР.Не става ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя,настоящи или бъдещи,доколкото в
тарифата към заема освен лихвеният процент са предвидени и такси .След като
кредиторът,при формиране на цената на предоставения от него финансов ресурс
задава допълнителни компоненти,които го оскъпяват,то следва ясно да посочи
какво е включено в тях.
Ето
защо,съдът намира,че сключения между ищеца и ответника договор за кредит се
явява недействителен на основание чл.22 вр.чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.,поради
което,на основание чл.23 от ЗПК ,длъжникът
дължи чистата стойност на предоставените му парични средства/финансов
ресурс/,като се приспаднат направените от него плащания.
Съдът намира,че ответникът не дължи на ищеца плащане на застрахователна
сума по
пакет „Защита на плащанията“ при „К.Ж.“,за
което е представен Сертификат №.
EMLN -14535871/28.02.2017г.,поради следното:
По делото не е представен самия договор за застраховка,но сертификатът имплицитно
съдържа в себе си застрахователни клаузи.Съдът намира застрахователните клаузи
за нищожни,тъй като противоречат на добрите нрави.Застрахователната клауза е
сключена между ответника и „К.Ж. К. Б.“КЧТ,като дружеството –цедент няма
качество застраховател или презастраховател,не договаря за себе си,а от името и
за сметка на застрахователя ,като по този договор правата и задълженията на
застрахователя,вкл.да получи застрахователна премия ,възникват направо в
патримониума на „К.Ж. К. Б.“КЧТ.Правата на „БНПППФ“ като трето правоимащо лице
по договора за застраховка са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск,но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията.Липсват данни дали „БНПППФ“ЕАД е обвързан
към „К.Ж. К. Б.“КЧТ като застрахователен агент или не,а Кодексът за
застраховане забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да
извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги./в т.см. е и
Решение на ПРС по гр.д.№18353/2018г.,/което се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
На следващо място,съдът намира,че освен за застраховка,ответникът не
дължи и такса ангажимент по договора за потребителски кредит,тъй като това е
такса по отпускане и обслужване,а вероятно и събиране на кредита и по
естеството си представлява такава по неговото управление.Предвид установената в чл.10а,ал.2 от ЗПК забрана за
кредитора да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита
,съдът счита,че следва да приспадне от общо дължимата сума уговорената такава
като „Ангажимент“в размер на 212.50лв. и „Застрахователна премия“.
С оглед на гореизтъкнатите съображения,съдът намира,че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на :8020.49лв./главница/
,изчислена,както следва/8500.00лв.-/ 82.00лв./погасена/ +212.50 –Такса
„Ангажимент“ +185.01лв./удържани суми за застраховка/,която се дължи за периода
от 20.08.2017г.до 20.03.2023г.,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 07.12.2018г.-подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане.В останалата му
част,за разликата до пълния размер от 8470.86лв.искът за главница се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
По арг.на чл.23 от ЗПК,ответникът не дължи плащане на претендираните от
ищеца суми за претендирани
възнаградителна лихва и обезщетение за забава,тъй като същите са извън
сумата,попадаща в чистия финансов ресурс,предоставен на кредитополучателя,а
именно:в размер на: 5842.69лв.-договорна
/възнаградителна лихва ,начислена за периода от 20.08.2017г./падеж на първа
неплатена погасителна вноска/до 20.03.2023г./падеж на последна погасителна
вноска/,по отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост,считано от дата 20.09.2017г., и 1 400.21лв./лихва/обезщетение/ за забава,считано от 21.09.2017г.до
датата на подаване на заявлението в съда,поради което,така предявените искове
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Предвид произнасяне на съда по главния положителен установителен
иск/искове/,отпада необходимостта от произнасяне по осъдителните
искове,предявени в условията на евентуалност.
Междувременно,съдът констатира,че върху така предявените обективно
съединени искове,на основание чл.69 ал.1 т.1 от ГПК се дължи заплащане на
държавна такса в общ размер на 628.55лв.,като внесената по заповедното
производство от заявителя ДТ в размер на 314.28лв.следва да се приспадне.Или
остатъкът за плащане в исковия процес е в размер на 314.28лв.,която не е била
заплатена при завеждане на делото и това се установява от съда в настоящия
момент.Не съществува пречка дължимата държавна такса на основание чл.77 от ГПК
да бъде вменена на ищеца за плащане допълнително,като с оглед изхода на делото,
след заплащането й ,впоследствие,ответникът бъде осъден да му я заплати като
разноски,направени по делото,съразмерно уважения иск.
До приключване на устните състезания,ищецът е направил по делото съдебни
и деловодни разноски в общ размер на 1302.00лв.Съобразно
уважения иск,на основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените в заповедното производство разноски в размер на
185.78лв./от направените такива в размер на 364.28лв./ и направените в исковото
производство в размер на 664.02лв./от 1302.00лв.общо/.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че
ответникът В.Я.В. с ЕГН:**********,с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА „А.С.В.“ЕАД,с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.***СУМАТА в размер на 8020.49лв./осем хиляди и двадесет
лева четиридесет и девет стотинки -главница/ ,ведно със законната лихва върху
нея,начиная от 07.12.2018г.-подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното й изплащане./за което е издадена Заповед №1779/10.12.2018г.за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3543/2018г.на Районен съд –Шумен/.
ОТХВЪРЛЯ иска за
признаване дължимостта на главница на посоченото основание,за разликата над
8020.49лв.до претендирания размер от 8470.86лв.,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск от „А.С.В.“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:***,с пълномощник по делото юрисконсулт П.Г.Б. срещу В.Я.В.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** за признаване дължимостта на сумата в размер на 5842.69лв./пет хиляди осемстотин
четиридесет и два лева шестдесет и девет стотинки ,представляваща възнаградителна
лихва ,начислена за периода от 20.08.2017г. до 20.03.2023г. /по отношение
на която на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост,считано от дата 20.09.2017г/.,за което е издадена Заповед
№1779/10.12.2018г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3543/2018г.на
Районен съд –Шумен,като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения
положителен установителен иск от „А.С.В.“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и
адрес на управление:***,с пълномощник по делото юрисконсулт П.Г.Б. срещу В.Я.В.
с ЕГН:**********,с адрес:г*** за признаване дължимостта на сумата в размер на 1 400.21лв./хиляда и четиристотин лева
двадесет и една стотинки,представляваща обезщетение/ за забава,считано от
21.09.2017г.до датата на подаване на заявлението в съда -07.12.2018г./,,за
което е издадена Заповед №1779/10.12.2018г.за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№3543/2018г.на Районен съд –Шумен,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ищеца „А.С.В.“ЕАД,с
ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:***,,представлявана от
изпълнителния директор Д.Б.Д.,с пълномощник по делото юрисконсулт П.Г.Б. да
заплати по сметка на Районен съд –Нови пазар държавна такса в размер на
314.28лв./триста и четиринадесет лева двадесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА ответника В.Я.В.
с ЕГН:**********,с настоящ адрес *** да
заплати на ищеца А.С.В.“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:***,,представлявана
от изпълнителния директор Д.Б.Д. направените в заповедното производство /по
ч.гр.д.№ ч.гр.д.№3543/2018г.на Районен съд –Шумен/ разноски в размер на
185.78лв./сто осемдесет и пет лева седемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА ответника В.Я.В.
с ЕГН:**********,с настоящ адрес *** да
заплати на ищеца А.С.В.“ЕАД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:***,,представлявана
от изпълнителния директор Д.Б.Д. направените в исковото производство разноски в
размер на 664.02лв./шестстотин шестдесет и четири лева и две стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Шумен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: