М
О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА ОТ 24.01.2015Г. ПО НОХД №1117/2014 Г.
Специализираната прокуратура с
обвинителния акт е повдигнала обвинение срещу
Й.А.И., ЕГН ********** за престъпление по 214, ал.2, т.1 и т.2 , вр. с
чл.213а, ал.3 т. 7 вр. ал.2, т.4, вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 т. А и т. Б от НК,
затова че на 12.11.2013г. в гр. П., с цел да набави за К.И.З. имотна облага в
размер на 1000 лева, е принудил Х.Т.М. чрез заплашване с насилие, да извърши
нещо противно на волята му- да предаде на З. *** паричната сума в размер 200.00
/двеста /лева и с това причинил на Х.Т.М. имотна вреда в размер на 200/двеста/
лева , като деянието е извършено от две лица- Й.А.И. и К.И.З. и деянието
представлява опасен рецидив - И. е извършил престъплението след като е бил
осъждан с: 1. присъда по НОХД №178/2009г по описа на PC П. , влязла в сила на
29.01.2009г. за престъпление по чл.131 а вр. чл.129 от НК на Лишаване от
свобода две години и четири месеца при първоначален строг режим и 2.с присъда
по НОХД№ 1297/2013г по описа на PC П. , влязла в сила на 07.08.2013г. за
престъпление по чл.354а ал.3 вр. чл.20 ал.2 от НК на Лишаване от свобода единадесет
месеца при първоначален строг режим.
Специализираната прокуратура с
обвинителния акт е повдигнала обвинение срещу К.И.З. за престъпление по чл.214,
ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал. 2, т.4 и т.7,вр. чл.28, ал. 1 от НК,
затова че на 12.11.2013г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага в
размер на 1000 лева, е принудил Х.Т.М. чрез заплашване с насилие , да извърши
нещо противно на волята му- да предаде на З. *** паричната сума в размер 200.00
/двеста /лева и с това причинил на Х.Т.М. имотна вреда в размер на 200/двеста/
лева , като деянието е извършено от две лица- Й.А.И. и К.И.З. и деянието е
извършено повторно и е немаловажен случай – К. З. извършил престъплението след като е бил
осъждан с присъда по НОХД № 908/2011г. по описа на PC П. , влязла в сила на
16.11.2011г. за престъпление по чл.213,а ал.2, т.2 вр. чл.ал.1 от НК на
Лишаване от свобода две години , като на основание чл.66 от НК изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три
години.
В обвинителната си реч, при изслушване на съдебните прения,
представителят на прокуратурата заявява, че
поддържа обвинението със същата правна квалификация на инкриминираната
деятелност. Представителят на държавното обвинение счита , че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се потвърдила изцяло фактическата
обстановка, такава, каквато е изложена в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Прокурорът акцентира върху факта по задържане на подсъдимия З. и
намирането у него на предадената му
преди това сума от 200/ двеста/ лева от свидетеля М., както и на свидетелските показания на полицейските
служители участвали при задържането. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, като за
подходяща се счита санкцията „лишаване от свобода“ в размер на
5 (пет) години, ведно с „глоба“ от 5000 (пет хиляди ) лева, за всеки от двамата подсъдими.
В
съдебно заседание по негова молба бе конституиран в качеството на частен
обвинител и граждански ищец Х.Т.М., с ЕГН: **********, като беше приет за
съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от него срещу подсъдимия К.И.З. граждански иск в размер на 6000 ( шест хиляди ) лева., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деянието по чл.214, ал.2, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.213а, ал. 2, т.4 и т.7, вр. чл.28, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на извършване на деянието. Повереникът
- адвокат П. и частният обвинител и ГИ М. поддържат обвинението срещу подсъдимия К.З., срещу само когото е
било поискано конституирането като частен
обвинител на пострадалия М. и е предявен граждански иск. Частното
обвинение излага становище за съставомерност на деянието на подсъдимия З. по
чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал. 2, т.4 и т.7,вр. чл.28, ал. 1 от НК, като в тази връзка се предлага да се кредитира първоначално заявеното
в съдебно заседание от свидетеля Т.З. за
липса на уговорка с подсъдимия К. З. по
принудително събиране на дълга на свидетеля М.. Адвокат П.
акцентира върху показанията на полицейските служители В., Г. и Д.,
които чули заплахите по включения на високоговорител телефон на свидетеля М.,
отправени от подсъдимия К. З..ЧО и ГИ Х.М.,
лично и чрез повереника си адвокат Е.П.,
поддържа обвинението, срещу подсъдимия К.И.З., редом с прокурора, като изразява
мнение, че събраните по делото доказателства обосновават обвинението по
посочения по-горе текст от НК и се иска
съдът да осъди този подсъдим, както и да уважи изцяло предявения срещу
него граждански иск.
В защитната си реч, при
изслушване на съдебните прения,
упълномощените защитници на подсъдимите, а именно адвокатите Кр.К. и Р.К. излагат
доводи в насока за недоказаност на обвинението срещу подзащитните им, поради
което считат, че съдът следва да постанови оправдателна присъда. Адвокат Р. К.
акцентира върху непоследователната позиция
в показанията на свидетеля М. и
предлага съдът да приеме изцяло за недостоверни показанията му. По отношение на
свидетелката И.С. се акцентира, че същата била заинтересована, тъй като била
приятелка на свидетеля М. и отново се предлага да се отхвърлят изцяло като
недостоверни показанията й. С оглед на
това адвокат Р.К. счита,че следва да бъде постановена
оправдателна присъда спрямо подзащитния й К.З.. Адвокат Кр.К.
излага тезата, че държавното обвинение още изначално е боравило с
вероятности и предположения при изготвяне на обвнителния акт. Счита, че
обвинението спрямо подзащитния му И. не
се доказало по несъмнен и категоричен начин, поради което и следва да се
постанови оправдателна присъда.
Подсъдимите
К.И.З. и Й.А.И. дадоха обяснения по обвинението в хода на проведеното съдебно
следствие. С обясненията си
подсъдимият К.З. сочи, за среща
на паркинга пред магазин „****“ в гр. П., през месец ноември 2013г., с ЧО и ГИ Х.М.,
при която последният потвърдил, че дължал пари на свидетеля Т.З., във връзка с техни предшестващи
имуществени отношения. Подсъдимият К. З. с обясненията си изнася и доказателствени
твърдения, че тогава поискал и ЧО и ГИ М. се съгласил, при това напълно доброволно,
без да са му отправяни каквито и да е заплахи, да предаде на него, вместо на свидетеля
Т. З., дължимата сума. Сочи и че другият
подсъдим по делото, а именно подс. Й.И. се намирал на известно разстояние и не се е включвал в
разговора при процесната среща на паркинга, респ. и той не е отправял заплахи. Подсъдимият К.З.
потвърждава, че по - късно през месец ноември 2013г. получил от частния обвинител и ГИ М.
сумата от 200 ( двеста) лева, непосредствено след което бил задържан от
органите на полицията. Подсъдимият Й. И. с обясненията си сочи, че ходил да пазарува в магазин „****“ и на излизане
се видял
случайно с подсъдимия К. З. на
паркинга, като не е участвал в разговора
с ЧО и ГИ, респ. не е възприел съдържанието му, както и нямал съпричастност към
инкриминираната с обвинителния акт деятелност.
При изслушване на съдебните
прения, както и в последната си дума по
чл. 297 НПК, подсъдимите К.З. и Й.И. молят
съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й.А.И. е
роден на ***г***, с постоянен адрес гр. П., ул. *****, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, работещ- земеделски производител, със
средно специално образование, ЕГН : **********, осъждан е.
Подсъдимият К.И.З., с ЕГН **********, е роден на ***г***,
живущ ***4, българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, работещ -
техник на компютърна техника.
Подсъдимият К.И.З. е осъждан,с влязла в сила на 16.11.2011г. присъда по НОХД №908/2011г по описа на PC П., за престъпление по чл.213 а ал.2 т.2 вр. ал.1
от НК, на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“. На основание чл.66 от НК
изпълнението на наказанието „ лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен
срок от три години, считано от 16.11.2011г.
Подсъдимите К.И.З. и Й.А.И. се
познавали, като и двамата били от гр. П.. Подсъдимият К. З. се
познавал и със свидетеля Т.С.З..
Свидетелят Т.С.З. се познавал със свидетеля Х.Т.М..
През месец ноември 2013 година
подсъдимият К.З. ползвал мобилен
телефонен номер **** (регистриран на негово име), а свидетелят Х.М. ползвал мобилен телефонен номер ****.
В началото на месец ноември 2013г.
в гр. П. свидетелят Т.С.З. се срещнал с подсъдимия К.И.З. и му разказал, че имал да взема пари - сума от 2 000
(две хиляди) лева от свидетеля Х.Т.М..
Казал му също, че свидетелят
М., макар и да му дължал отдавна
пари, не
му ги връщал. Тогава подсъдимият К. З. казал на свидетеля Т.З., че той ще иска
парите от свидетеля Х.М. и ще събере
дълга, но за услугата ще задържи 1000
лева за себе си - като възнаграждение за „услугата“. Свидетелят Т. З.
се съгласил с предложението на подсъдимия
К. З., като съзрял възможност последният да събере дълга.
Относно дълга, през лятото на 2011 г.,
свидетелите Т.З. и Х.М. имали имуществени отношения по размяна на автомобили с постигната уговорка
за доплащане от свидетеля М. ( в срок 1 месец) на сума от 1500 лева. Впоследствие свидетелят Т. З. многократно
настоявал, а свидетелят
М. регулярно отказвал, да плати
дълга си, като считал, че не дължал нищо, понеже автомобилът, който получил от
свидетеля Т.З., се бил счупил. При
срещата им, свидетелят Т.З. казал на
подсъдимия К. З., че
дългът на свидетеля М. възлизал на 2000 лева, понеже към сумата от 1500 лева включил и лихви (платени от него по кредит, като
вноските следвало да се плащат от свидетеля М., за да погаси така част от дълга
си, което не се случило).
След като се уговорили,
подсъдимият К.И.З. поискал от свидетеля Т.С.З. да си уреди среща по телефона на
12.11.2013г. със свидетеля Х. М., която
да се проведе на паркинга на магазин „****“
в гр. П.. На 12.11.2013г. свидетелят Т.З.
се обадил по телефона на свидетеля М. и
поискал двамата да се срещнат, вечерта
на същата дата , на паркинга на магазин „****“, находящ се в гр. П.. Свидетелят М. се съгласил и заедно
със своята приятелка - свидетелката И.Г.С., с управлявания от него автомобил „****“
, пристигнал на паркинга на магазин „****“
в гр. П., като спрял близо до входа на магазина, очаквайки отнякъде да се появи
свидетелят Т.С.З.. Междувременно подсъдимият
К.З., който живеел в непосредствена близост до магазин „****“ вече са намирал
на паркинга и очаквал там да пристигне и св. М.. Докато го чакал подсъдимят К. З.
се видял със свой познат - с подсъдимия Й.И.,
който излизал от магазина. След като свидетелят М. пристигнал на уреченото
място, към автомобила му се приближил
подсъдимият К.З. и му наредил да слезе. По това време подсъдимият Й.И. застанал на разстояние от автомобила „****“на
св.М. и се намирал зад подс. К.З.. Свидетелят
М. отказал да излезе от автомобила си, понеже изпитал страх и дори се заключил вътре. Свидетелят
М. свалил прозореца на вратата на автомобила, за да може да разговаря с отишлия
при него подсъдим К.З.. По това време свидетелката И. С. седяла на мястото до водача в автомобила и
възприемала случващото се. Подсъдимият К. З. казал на свидетеля М.,
че следвало да погаси паричен дълг от 2000 лева към свидетеля Т.З.
, като предаде парите на него (
подсъдимия К. З.) и че ако не му ги даде ще го пребие – ще му „строши ръцете и краката“. Свидетелят М. му отговорил, че не разполагал с толкова
пари накуп и нямало откъде да ги намери. Тогава подсъдимият З. му казал да давал парите на части - по 300 (триста) лева на всеки три дни, докато
се изплати. Свидетелят М., стресиран от заплахите на подсъдимия К. З., потвърдил, че
ще изплаща дълга си, след което те се
разделили.
Свидетелят М. се уплашил, от така
отправените му заплахи с насилие срещу личността му, и по тази причина събрал ( от получения аванс
от заплатата си) сумата от 200.00 (двеста
) лева , за да я предаде на подсъдимия К.
З..
На 15.11.2013г.(петък ) свидетелят М. вече бил в полицията ( в
сградата на ОДМВР гр. П., на пл. „**** № 3“), когато разговарял
по телефона си с № ****, с подсъдимия
К.И.З., който ползвал мобилен телефон с № **** – регистриран на негово
име. Този който набирал (търсел) от мобилния си телефон с номер **** ( регистриран на подс. К. З.)
другия мобилен абонатен номер **** (ползван от св. М.) бил
подсъдимият К.З.. На дата 15.11.2013г. била
проведена телефонна комуникация между
подсъдимия К. З. и свидетеля
М.,
по мобилните им телефони с номера **** и **** както следва: в 14: 14: 26 ( с продължителност 150 секунди)
; в 14:17:11ч. (с продължителност 90
секунди); в 14: 24: 05ч. (с продължителност 713 секунди). Още първоначално,
като му звъннал телефона, свидетелят М. посочил на присъстващите полицейски служители,
че го търсел подсъдимият К.З.. Свидетелят М. включил
високоговорителя на телефона си, за да
чуят полицаите – свидетелите Т. В., И.Г.
и С.Д., съдържанието на провежданата телефонна
комуникация. При телефонната комуникация
подсъдимият К. З., на висок тон, отново отправил заплахи с насилие срещу
личността на свидетеля М., че ако не
плати дълга си, ще му строши ръцете и
краката. Тези заплахи станали достояние
и на полицейските служители, тъй като мобилният
телефон на свидетеля М. бил включен на високоговорител. Свидетелят М. казал на
подсъдимия К.З., че нямал финансова възможност да дава по 300 лева, но е събрал сума от 200 лева и можел да му я предаде
в понеделник. Подсъдимият К. З., след
като размислил, заявил на свидетеля М.,
че бил съгласен. При описаната телефонна
комуникация подсъдимият К.З. и свидетелят М., се
разбрали да се срещнат на 18.11.2013г. (понеделник), в предварително уречен час, на паркинга на магазин „****“, в гр. П.,
където свидетелят М. следвало да предаде сумата от 200 лева.
На 18.11.2013г. при проведени
телефонни разговори между подс. К. З. и
свидетеля М. били сменяни местата на срещите в гр. П. ( паркинг на магазин „****“, училище „****“ в града). Докато свидетелят М. пътувал към поредното място, подсъдимият К.З. се обадил отново по телефона на свидетеля
М. и му казал да се срещнат зад Съдебната
палата в гр. П. (в района на „петте кьошета“). Свидетелят М. се съгласил и потеглил с автомобила към определеното окончателно
място. В автомобила със свидетеля М. пътувала и
приятелката му- свидетелката И.С..
Там подсъдимият К. З.
се качил в автомобила, управляван от свидетеля М.. На посочената дата
18.11.2013г., поради посочените промени в мястото на срещата, се наложило и
били проведени няколко телефонни разговора между подсъдимия К. З.
и свидетеля М. по мобилните им
телефони с № **** ( регистриран на
името на подсъдимия К. З.) и с № ****
( ползван от свидетеля М.). По време на срещата на 18.11.2013г., свидетелят М., в
управлявания от него автомобил, предал сумата от 200.00 (двеста) лева - в 10 бр. банкноти ( банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****,
банкнота сер. № ****, банкнота сер. №****; банкнота
сер. № ****, банкнота сер.
№ ****, банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****,
банкнота сер. № ****; банкнота сер. № ****
) с номинал от по 20 лева, на подсъдимия
К.З., който преброил парите и ги сложил в десния джоб на долнището на анцуга
си, след което излязъл от колата и продължил пеша. След това подсъдимият К.З. ***,
от органите на МВР. При извършения
впоследствие (от разследващ полицай)
обиск на лице и изземване, в десния джоб на долнището на анцуга на подсъдимия
К.З., били открити и иззети посочените: 10 бр.
банкноти с номинал по 20 лв. ( банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****,
банкнота сер. № ****, банкнота сер. №****; банкнота
сер. № ****, банкнота сер.
№ ****, банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****,
банкнота сер. № ****; банкнота сер. № ****
), или общо сумата от
200 ( двеста) лева, предадена му
от свидетеля М.. При извършените процесуално – следствени действия не бил открит
и иззет мобилният телефонен номер
**** и видно от справката на мобилния
оператор („****“ ЕАД) е провеждана кореспонденция със същия номер до 19.12.2014 г., включително.
Тъй като се страхувал от подсъдимия
К. З., свидетелят М. се
преместил да живее в друго населено
място (в гр. П.).
От заключението на вещите лица по
назначената и изслушаната в хода на съдебното следствие комплексна психиатрична и психологическа
експертиза е видно, че свидетелят М. е психично здрав, при него не се констатират нарушения
в интелектуалното развитие,минали или актуално протичащи психични
разстройства. При него е налице психична годност да дава свидетелски показания. Той може да
дава ( ако желае) правдиви показания, но в защита на своите интереси е склонен
към субективистични интерпретации на
фактите. Изследваното лице има холерична темпераментова структура, той е
есктровертно ориентиран, не е склонен
към самовглъбяване и интроспекция. Към времето на инкриминираното
деяние свидетелят М. е преживял
тревожностно изживяване, свързано с уплаха и страх от физическо насилие. Свидетелят М. бързо е преработил травмиращото го преживяване и е нямал клинични проявления и късни последици на
стресовата реакция. Експертите не са констатирали посттравматично стресово разстройство или
друга сериозна патология, свързана с преживяното. Сочи се и,
че психичното състояние на свидетеля
М., към момента на изследването, не се явява пречка за неговото участие
в процеса. В устните си пояснения при изслушване на експертизата вещите лица
сочат, че не можел да се определи точния срок за
възстановяване, от описаните в
заключението им, негативни психични преживявания на свидетеля М., понеже от
инкриминираното събитие до експертното им изследване е изминал значителен времеви период.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали: от обясненията на подсъдимия Й. И.; от обясненията на подсъдимия К.З. в
кредитираната им от Съда част; от свидетелските показания на свидетелите И.Р. Т.,
С.З.Д., А.Д.Б., Т.Д.В., Л. А. П., И.Г.Г. и С.Л.Р.; от
свидетелските показания (в т. ч. прочетените)
в кредитираната от съда им част на свидетелите Х.Т.М., И.Г.С., Т.С.З.; от заключението на
изслушаната психиатрична и психологическа експертиза; от писмените
доказателства по делото, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал; от предявените веществени
доказателства по делото.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещите лица, д– р Т.Б. К. и Г. Г.Г., по назначената и изслушаната в хода на
съдебното следствие комплексна психиатрична и психологическа експертиза, като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област, като същото не се оспори от
страните.
Към доказателствения материал
съдът приобщи прочетените и приобщени на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло с
доверието си свидетелските показания на
свидетелите И.Р.Т., С.З.Д., А.Д.Б., Т.Д.В.,
Л. А. П., И.Г.Г., С.Л.Р., като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и се позова на тях при
постановяване на присъдата си. Между тези свидетелски показания няма
противоречия, които да са съществени, и което да налага потоделното им
обсъждане.
Със свидетелските показания, разгледани
съвкупно, в тяхната взаимовръзка, на
свидетелите И.Т., С.Д., А.Б., Т. В., Л.П.
и И.Г. (полицейски служители), които са допуснати и разпитани в процесуалното им качество на свидетели в хода на съдебното следствие, с оглед
необходимостта от разкрИ.ето
на обективната истина, се изнася ценна доказателствена информация, относно фактите
и обстоятелствата, в насока, че свидетелят М. е сигнализирал органите на
полицията за инкриминираните събития от
12.11.2013г., относно отправените му заплахи (при телефонната комуникация от
15.11.2013г.), относно конкретните
обстоятелства по задържането ( на 18.11.2013г. в гр. П.) на подс. К. З., в
когото впоследствие била открита и иззета ( с протокол за обиск и изземване)
сумата от 200 лева, предадена му преди това от свидетеля М..
Свидетелските показания на посочената група свидетели (полицейски служители), са
депозирани под страх от наказателна отговорност по чл.290, ал.1 от НК, като не
съдържат съществени противоречия по фактите, попадащи в предмета на доказване и
съответстват изцяло както помежду си, така и с целия останал достоверен
доказателствен материал по делото. Тези показания съдържат достатъчно
доказателствена информация и липсват основания за съмнение в обективността и
добросъвестността им.
Относно показанията на свидетеля П.И.Н.,
същите не се кредитират в тяхната цялост, тъй като се опровергават от кредитираната част от показанията на свидетеля
М.. По отношение показанията на свидетеля И.Ц.Д., то същият сочи, че не е чул разговора между свидетелите Н. и М., респективно не знаел естеството
му, поради което и в този смисъл показанията му са неотносими, понеже не
допринасят за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства.
Като не относими се преценяват
показанията на свидетеля С.З. в тяхната цялост, както и съответната част
от показанията на свидетелите М. и С., които
гласни доказателствени средства, касаят обстоятелствата относно това дали
свидетелят С.З. и негови близки са били заплашвани от подсъдимия К.З. и дали са им искани пари по принудителен
начин. Тези обстоятелства не касаят инкриминираните
с обвинителния акт събития и са извън предмета на доказване по настоящото
дело, като не допринасят за изясняването на
фактическата обстановка. Поради това показанията на свидетеля С.З., който е разпитван за тези
обстоятелства, се изключиха изцяло, като
неотносими, от ценената от съда доказателствена маса. По същата причина, като
неотносими, се изключиха съответните части от показанията на свидетелите М. и С.,
касаещи твърдения за поведение на подсъдимият К. З. спрямо други лица ( извън подсъдимите).
Показанията на свидетеля Х.Г.Г. (полицейски служител) също се изключиха от ценената от
съда доказателствена маса. Свидетелят Х.Г., в хода на съдебното следствие, е
заявил единствено, че е присъствал,
тъй като бил помолен от свой колега,
при снемане на
„извънпроцесуални обяснения“ при
полицейска проверка, които е дал подсъдимия
К.З.. Съдът поначало счита, че не следва
да се изяснява, със свидетелски показания, дали и какви „извънпроцесуални обяснения“ е давал
подсъдимият К. З., изхождайки от принципната си позиция за недопустимост на
това, поради заобикаляне на закона, което налага и някои уточнения. Така, не
следва да има спор, че извън процесуалните обяснения на лице, впоследствие привлечено в качеството
на обвиняем, които са дадени в хода на полицейска проверка пред служители на
МВР, не представляват доказателствено средство по НПК и въз основа на тях не
могат да почиват никакви съдебни преценки. По същата логика е недопустимо инкорпориране
на тези изявления в ценената от съда доказателствена маса посредством разпит като свидетели на
служителите на МВР снели „обясненията“ при проверката.При подобен процесуален
подход се цели и извършва заобикаляне на процесуалния закон и на практика се игнорира редът и начинът на събиране на доказателства,
а именно на обяснения на обвиняем, които следва да бъдат депозирани в хода на проведен разпит, като
доказателствен способ по смисъла на чл.136
ал.1 НПК, който от своя страна е нужно
да е извършен в съответствие с регламентираните с НПК правила.
Относно останалите полицейски
служители, а именно свидетелите И. Т., С.Д., А.Б., Т. В.,
Л.П. и И. Г., за разлика от свидетеля Г.,
то тази група свидетели, изнасят
интересуваща делото доказателствена информация, относно техни лични, непосредствени
възприятия (по проведена телефонна комуникация, респ. по конкретните факти и обстоятелства по задържането на
подсъдимия К.З.). Тук е от значение да се посочи, че служителите на МВР,
ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са
участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната
по чл. 118, ал. 2 от НПК. В съдебната
практика се приема, че тяхната евентуална заинтересованост от разкрИ.е на престъплението подлежи на отчитане и внимателна
преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на
доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. По- горе
вече се изложиха конкретните съображения
на съда, с оглед на които се прие достоверността на тази група свидетелски показания.
Съдът при преценката си относно това да кредитира или не, респ. в кои части
показанията на свидетеля М., отчете качеството му на пострадал в наказателния процес. Показанията
на свидетеля М. се съпоставиха с целия доказателствен материал, включително и с
обективните доказателства по делото (справки от мобилен оператор, заключение на
КСППЕ). Разбира се, съпоставка на показанията на свидетеля М., се извърши с
целия доказателствен материал, респ. и с показанията на коментираната по- горе
група свидетели- полицейски служители, за
които гласни доказателствени средства се
каза, че се приемат за достоверни.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Х.М. (в това число прочетените) в частта им относно следните правно
релевантни факти и обстоятелства: че за първоначалната му среща от 12.11.2013г.
на паркинга на магазин „****“ с подс. К. З., му се обадил
свидетелят Т.З.; че на 12.11.2013г. в гр. П. на паркинга на магазин „****“
само подсъдимият К.З. отправил
заплахи с насилие срещу личността на свидетеля М. ( че ще го пребие – „строши
ръцете и краката“ - „… каза ,че в петък
ако не му дам 300 лева… щял да ми строши крака и ръце“ – из показанията на
свидетеля М. в съдебно заседание от 03.10.2014г.) с цел да изплаща дълга; че подсъдимият И. бил настрани не му е отправял
заплахи и нямал участие. Достоверни са и показанията на свидетеля М., че при
срещата от 12.11.2013г. подсъдимият З. му заявил, че свидетелят М.
имал да връща 2000 лева на
свидетеля Т.З.. Достоверни са и показанията на свидетеля М. в насока за
проведена телефонна комуникация (на15.11.2013г.) с подсъдимия К. З. ( между
мобилни телефонни номера № **** и с № ****)
при която отново получил заплахи с насилие срещу личността си и се
стигнало до конкретна уговорка да предаде ( на 18.11.2013г.) сумата от 200
лева. Кредитират се с доверие и
показанията на свидетеля М. относно това, че подсъдимият К. З. е променил мястото на срещата от
18.11.2013г.,както и че при проведената
такава му предал сумата от 200 лева. Кредитират се показанията на свидетеля М., че не бил
съгласен да дава сумата от 200 лева, защото оспорвал наличието на дълга си, както
и не бил съгласен с принудителното събиране –чрез психическо насилие – чрез
заплахи. Достоверни са и показанията на свидетеля М. в насока за предшестващи спорни имуществени отношения със
свидетеля Т.З.. С показанията си по
делото ( депозирани при
проведената на 24.01.2015г., в хода на съдебното следствие„очна ставка“ по
смисъла на чл. 143 от НПК със свидетеля Т.З.)
свидетелят М. потвърждава предшестващото инкриминираните събития (от месец
ноември 2013г.) оспорване на дълга . „ …Т.
взе да ми намеква, че му дължа пари през лятото на 2013г., това е преди да
спечеля пари от машинките…Аз даже му казах на Т., че пари не му дължа, защото
смятам, че нямам нищо да му дължа, даже
две коли съм му дал срещу една , и то
счупена, даже той има да ми дава…“ ( из
показанията на свидетеля М., депозирани в съдебното заседание от 24.01.2015г. ). В прочетените си показания
свидетелят М. е изнесъл доказателствена информация в насока, че при срещата от
12.11.2013г. на паркинга на „****“ подсъдимият З. му казал, че имал да връща 2000 лева на свидетеля Т.З.. „…Ф. ми
каза, че съм имал да връщам 2000 лева на Т.…“ ( из прочетените показания от
14.11.2013г. по ДП на свидетеля М.). В посочената им кредитирана част
показанията на свидетеля М. са в унисон с целия останал достоверен
доказателствен материал по делото и затова им се дава вяра от съда. Така, показанията
на свидетеля М., че за срещата му с
подсъдимия К. З., от
12.11.2013г. на паркинга на „****“ му се
обадил св. Т.З., кореспондират с
кредитираната част от обясненията на
подсъдимия К. З., който потвърждава този
факт. (Всъщност, относно времето и мястото на срещата от 12.11.2013г. на
паркинга на „****“, няма противоречие в гласните доказателствени средства. За тази
среща сочат както и подсъдимите, така и
свидетелите М. и С.. Противоречия в гласните доказателствени средства има относно
това дали са отправяни заплахи – че е имало такива сочат свидетелите М. и С., а
подсъдимият К. З. – отрича). Свидетелските показания на свидетеля М. относно
отправените заплахи с насилие срещу личността му от подсъдимия К.З., се
потвърждават от показанията на свидетелката С.. Свидетелските показания на свидетеля
М. за проведена телефонна комуникация (
на 15.11.2013г.) с подсъдимия К.З. ( между мобилни телефонни номера **** и
****) при която получил заплахи с
насилие срещу личността си ( че подсъдимия К.З. ще му строши ръцете и краката) и
се стигнало до конкретната уговорка да предаде ( на 18.11.2013г.) сумата от 200
лева, се подкрепят отлично от справките от мобилния оператор, както и от свидетелските показания на свидетелите Т. В., И.Г.
и С.Д., които са възприели разговора, слушайки съдържанието му по включения
високоговорител на мобилния телефон на свидетеля М., като тези свидетели потвърждават за отправянето на
заплахи на висок тон. Свидетелските показания на свидетеля М. относно
извършените промени на мястото на срещата му с подс. К. З. кореспондират изцяло
със заявеното в тази насока от свидетелите Д. и Т.. Свидетелските показания на
свидетеля М., че предал на 18.11.2013г. в гр. П., сумата от 200 лева на подс. К. З. се
потвърждават от обясненията на последния, от показанията на свидетелката С.,
както и от показанията на разпитаните полицейски служители, участвали при
задържането. Кредитират се и показанията
на свидетеля М. в насока, че имал тревожностно
изживяване, свързано с уплаха и страх от
физическо насилие, в резултат на деятелността на подсъдимия З., както и
относно наложилата се промяна в местоживеенето му. Тези показания на свидетеля М.,
за негативни психични изживявания,
кореспондират със заключението на вещите лица по изслушаната комплексна
психиатрична и психологична експертиза и с устните им пояснения ,дадени в
съдебно заседание, както и със свидетелските показания на свидетелката С. – в
кредитираната им част, поради което се
приемат за достоверни.
В останалата им част показанията
на свидетеля М. не се кредитират, тъй като се опровергават от достоверния
доказателствен материал по делото. Така,
включително, не се кредитират показанията на свидетеля М. в насока, че
съпричастност към инкриминираните събития е имал
и подсъдимият И.. Тези показания на свидетеля М. ( впоследствие и
отречени от него – още на ДП) се опровергават от обясненията на подсъдимия И.,
от кредитираната част от обясненията на
подс. К. З., от кредитираната част от показанията на свидетелката С., както и
от показанията на свидетеля С.Р..
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелката И.С. ( в това
число прочетените) в частта им относно следните правно– релевантни факти и
обстоятелства: че (на 12.11.2013г.) на паркинга на магазин „****“ в гр. П. само подсъдимият К.З.
отправил заплахи с насилие срещу
личността на свидетеля М., че впоследствие
(на 18.11.2013г. в гр. П., в автомобила „****“) свидетелят
М. предал на подсъдимия З. сумата
от 200 лева,че свидетелката С. е
присъствала на тези две срещи ( от 12.11.2013г. – когато
е възприела отправянето на заплахи и от
18.11.2013г. – когато са предадени парите – сумата от 200 лева). Тези й показания кореспондират с целия
достоверен доказателствен материал,поради което се кредитират с доверие. Кредитират
се още и показанията на свидетелката С. в
насока, че свидетелят М. бил действително
уплашен от упражненото спрямо него психическо насилие и че поради това се
наложило да се премести да живее в град П.. Свидетелските показания на С. в
насока за описаните от нея негативни психични изживявания на приятеля й, кореспондират с кредитираната част от
показанията на свидетеля М., със заключението на КСППЕ, както и с показанията на свидетеля Г.. „… Имаше…телефонен
разговор между Х. и от отстрещната страна чувах мъжки глас…Х. ми изглеждаше
притеснен…“ - из показанията на
свидетеля Г., дадени в съдебно заседание.
Всички кредитирани показания на свидетелката И. С. са в унисон с целия останал
достоверен доказателствен материал по делото и затова им се дава вяра.
Достоверни са и показанията на
свидетелката С., с които заявява, че
свидетелят М. й е разказал, че докато той бил в полицията ( в ОДМВР- гр. П., на
15.11.2013г.) подсъдимият К. З. му е звънял и отново го е заплашвал. В тази им част показанията на свидетелката С. са източник на
производни доказателства. Свидетелката С. не възпроизвежда лично
възприети от нея факти ( относно случилото се на 15.11.2013г. отправяне
на заплахи от подсъдимия К. З.), понеже не е присъствала на това събитие, а
същата само преразказва това, което е
чула за случилото се от свидетеля М.. Тук е от значение да се
отбележи, че поначало във връзка с принципа за непосредствеността е недопустима
подмяна на първичните доказателства с производните, без обаче да съществува
забрана за използване на производни доказателства. В тази връзка значението на
производните доказателства е в няколко насоки,като същите могат да се ползват
средство за разкрИ.е на първични доказателства; да
служат за проверка на първични доказателства; да заменят първичните
доказателства, когато последните се
окажат недостъпни. Доколкото по делото е разпитан свидетелят М., показанията на
свидетелката С., в частта им относно
посочените събития (от 15.11.2013г.) имат своето основно значение по проверка
показанията на свидетеля М., като същите ги подкрепят, респективно се коментират
в този аспект.
В останалата им част показанията
на свидетелката С. не се кредитират, понеже
се опровергават от достоверния доказателствен материал по делото. Така, включително
не се кредитират показанията на
свидетелката С. в насока, че
съпричастност към инкриминираните събития имал и подсъдимият И.. Коментираните некредитирани показания на
свидетелката С.( впоследствие и отречени от нея – още на ДП) се опровергават
от обясненията на подсъдимия И., от кредитираната част от обясненията на подс. К.
З., от кредитираната част от показанията на свидетеля М., както и от
показанията на свидетеля Р..
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетеля Т.С. З. ( в т. ч.
прочетените) относно изнесените правно – релевантни факти и обстоятелства, че през
2011 г. по повод замяна на автомобили била постигната уговорка
свидетелят М. да доплати сумата от 1500
лева в 1 – месечен срок, на впоследствие свидетелят М. оспорвал дълга си и не плащал дължимото. Както се посочи, свидетелят
М. заявява, че действително е имал
предшестващи имуществени отношения със свидетеля Т.З., но приемал за неоснователна паричната му
претенция. Достоверни са и показанията
на свидетелят Т. З., в
насока за уговорката му с подс. К. З.,
последният да получи 1000 лева –при събиране на дълга на свидетеля М.. (
Свидетелят Т.З. е заявил за дължима сума от 2000 лева, като си включвал и платени лихви по кредит).
Показанията (прочетените) на свидетеля Т. З., които са в насока за уговорка с
подсъдимия К. З. (последният да задържи сумата от 1000 лева от събрания дълг), се подкрепят от кредитираната част от обясненията на подсъдимия К. З.. В прочетените си показания по ДП свидетелят Т.
З. е казал:„ … споделих, че Х. има да ми връща пари…Ф. ( подсъдимият К. З.) тогава ми каза, че може да вземе парите от Х.
( свидетеля М.) …1000 лева за него и щял да ми върне парите – останалите…“. Свидетелските
показания на свидетеля Т.З. в насока за предшестващите спорни имуществени отношения със свидетеля М.
отчасти се подкрепят и от кредитираната част от показанията на последния.
Действително, в съдебно
заседание свидетелят Т.З. е посочил, че
разказал на подсъдимия К.З. за имуществените си отношения със свидетеля М.,
но същевременно е отрекъл съществуването
на уговорката си с подс. К.З. за събиране на дълга. Свидетелят Т.З. е отрекъл и
той да е уговорил срещата на подсъдимия К. З.
със св. М. (осъществена на 12.11.2013 т. на паркинга на магазин „****“ в
гр. П.). След прочитане на показанията му, депозирани на досъдебната фаза на
процеса, свидетелят Т. З. вече пояснява, че не изключва
съществуването на такава уговорка с подсъдимия К.З., но не си спомнял. „… Не
може да съм сигурен на 1000 %, но може и да съм го казал това нещо. Казвам, че
може да съм го казал това на Ф....“- из показанията на свидетеля Т.З. в
съдебното заседание от 25.01.2015г. Съдът кредитира с доверието си прочетените показания относно наличието на
уговорка за събиране на дълга, понеже в тази им част те кореспондират с целия
останал достоверен доказателствен материал по делото, като причината за
неспомнянето, респ. разминаванията, са житейски обясними с изминалия времеви
период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията на свидетеля Т.З..
Показанията на свидетеля Т.З. в насока,че не той е звънил по телефона, респ. не той е уговорил срещата от
12.11.2013г.(на паркинга на „****“) се опровергават, както от кредитираната
част от обясненията на подсъдимия К.З.,
така и от кредитираната част от показанията на свидетеля М., поради което не се
кредитират с доверие.
Съдът кредитира с доверие обясненията
на подсъдимия К. З. в частта им относно следните
правно – релевантни факти и обстоятелства: че преди инкриминираната среща (от 12.11.2013г.) на паркинга на магазин „****) се видял
със св. Т. З.; че последният му
споделил за дълга на свидетеля М. и му
казал, че възлизал на сумата от 2 000
лева и не ги връщал. Кредитират се като достоверни обясненията на подсъдимия К.
З. относно договорката му със св. Т.З.,
че ако успее да събере дълга на св. Х. М.,следва
да задържи за себе си сумата от 1 000
лева. Достоверни са обясненията на подсъдимия К. З., че „ срещата“ му с длъжника – св. М. (на
12.11.2013г.на паркинга на магазин „***“) била организирана от кредитора – свидетеля
Т.З.. Достоверни са и обясненията на подс. К.З. в насока, че при „срещата“ му със св. М.
на 12.11.2013г. посочил причината за същата – невърнатия своевременно
дълг на свидетеля М. към св. Т.З..
Кредитират се и обясненията на подс. К. З. в насока, че при срещата подсъдимият И.
останал настрани и не е отправял заплахи, както и че в
автомобила „****“ на свидетеля М. била и свидетелката С..
Достоверни са и обясненията на подсъдимия К. З.
относно задържането му (на
18.11.2013г. в гр. П.) от органите на полицията
и изземването на откритата у него
сума от 200 лева, предадена му (на същата дата) от свидетеля М..
Дава се вяра още и на обясненията на
подсъдимия К. З., че през 2013г. е ползвал мобилен телефонен номер **** и по него е провеждал комуникация със свидетеля
М.. Коментираните кредитирани обяснения на
подсъдимия К. З. са в унисон с
целия останал достоверен доказателствен
материал по делото. Така, обясненията на подс. К. З. относно уговорката му
със свидетеля Т. З. (при постигане на която нямало други
присъстващи) да събере дълга на св. М., кореспондират с кредитираната част от
показанията на свидетеля Т.З.. Така , обясненията на подсъдимия К.З. за ползвания от него към момента на
инкриминираните събития телефонен номер **** се потвърждават от „обективните
писмени доказателства“ по делото. От изисканата в хода на съдебното следствие,
справка с изх. № **** от
10.11.2014г. на мобилния оператор
- „**** „ ЕАД (л. 275) се установява, че мобилен телефонен номер **** е регистриран именно на името на подсъдимия
К. З. и ползвал до към
19.12.2014г. ( справка - лист 538). От
справките на мобилния оператор е видно
още, че е провеждана комуникация
18.11.2013г. между мобилен телефонен № ****(
регистриран на името на подсъдимия К. З.)
и мобилен телефонен № ****** (
ползван от свидетеля М.). В тази връзка
в съдебно заседание подсъдимият К. З. е казал: „ … Моят телефон номер през 2013г. беше *******…
чували сме се по телефона с Х.…“ Тези обяснения
на подсъдимия К. З. отлично кореспондират със справките от мобилния оператор, като е видно, че е проведена комуникация на дати : 15.11.2013г. и 18.11.2013г.( по повод определяне на среща и
предаване на сумата от 200 лева) между
мобилни телефонни номера ******
(ползван и регистриран на името на подс. К. З.)
и мобилен телефонен номер *******
( ползван от свидетеля М.).
Така, още, обясненията на подсъдимия З.
в насока, че на 18.11.2013г. бил
задържан и у него били
намерени предадените му от свидетеля
М. 200 лева, изцяло кореспондират със свидетелските показания на допуснатите и
разпитани като свидетели в хода на
съдебното следствие полицейски
служители– свидетелите С.З.Д., А.Д.Б., Т.Д.В., а също така и с показанията на
свидетеля И.Р.Т., като всички те потвърждават
горните факти. Тези му обяснения кореспондират и с ценения като писмено
доказателство– протокол за обиск на лице (на подсъдимия К. З.) и изземване. Свидетелите Д. и Т. с показанията
си изнасят и доказателствена информация, че преди срещата за предаването на парите (от
18.11.2013г.) мястото за нейното провеждане е било променяно в каквато насока
дава обяснения и подсъдимият З., които
се кредитират в тази им част, като в същия смисъл е и приетата за достоверна
част от показанията на свидетеля М.. Подсъдимият К. З.
потвърждава, че първоначалната уговорка била срещата от 18.11.2013г. да се проведе в района на паркинга на магазин „****“, както и че същата се провела и парите
били предадени действително на друго място, но дава различно разяснение, което се
опровергава от достоверния доказателствен материал. Това некредитирано разяснение е в насока, че
не е била извършвана някаква нарочна промяна на мястото на среща по предаването
на парите, а просто подсъдимият З. е
помолил и му се наложило да го откарат до определен обект.
Съдът не кредитира с доверие си
обясненията на подсъдимия К. З. в частта
им относно заявеното от него, че никога, по никакъв повод не е отправял
заплахи към свидетеля М., като последният напълно доброволно се
съгласил да погасява дълга си и му предал сумата от 200 лева. Тези обяснения на
подсъдимия З. са израз на защитната
му позиция. Същите обяснения на
подсъдимия З. са изолирани. Опровергават се от целия
кредитиран като достоверен доказателствен материал по делото. Така, никой друг, от ангажираните участници в процеса, не потвърди версията на подсъдимия
З. ( че при срещата от 12.11.2013г. не е е отправял заплахи спрямо
свидетеля М.). Присъстващи на тази среща са били двамата подсъдими, както и
свидетелите М. и С. (очевидци). Относно обясненията на подсъдимия И.
(присъстващ), то същият сочи, че се намирал на известно разстояние и обективно нито е могъл, нито е чул, съдържанието на проведената устна
комуникация между подсъдимия З. и свидетеля М.. Некредитираните обясния на подсъдимия
К.З., се опровергават от показанията на свидетелите М. и С.(в кредитираните им части),
като с тези класни доказателствени средства се изнася доказателствена
информация по отправяне на заплахи с
думи от този подсъдим - за пребИ.е – трошене на ръцете и краката, спрямо свидетеля М..
Некредитираните обяснения на подсъдимия З. се опровергават от показанията на свидетелите Т.В., И.Г. и
С.Д.. Така в показанията си (в съдебно заседание от 30.10.2014г.) свидетелят М. сочи, че в
петък, три дни преди срещата по
предаването на парите (от 18.11.2013г.)
бил в полицията, когато му звънил по телефона си ( с *****)
подсъдимият З.. Сочи и че тогава отново
му били отправени заплахи от подс. К. З.,
като свидетелят М. дори включил телефона
си на високоговорител, за да могат да чуят полицейските служители. Тези
показания на свидетеля М. отлично
кореспондират със справките от мобилния
оператор („****“ЕАД), съгласно които на 15.11.2013г. ( петък) били проведени разговори между
подсъдимия К. З. и св. М.,
по телефони с *** и с № *****, в 14: 14: 26 (с
продължителност 150 секунди), в 14:17:11
ч. (с продължителност 90 секунди) в 14:
24: 05ч. (с продължителност 713 секунди).Съгласно справката този, който е
търсил ( набирал) е мобилен номер
******* – ползван и регистриран
на името на подсъдимия К. З.. Тази справка от мобилния оператор е
обективно писмено доказателство, като същата очевидно няма как да е нарочно и невярно създадена в защита на
една или друга теза. С показанията си Т. В., И.
Г. и С.Д. потвърждават за проведените разговори ( от 15.11.2013г. – петък, отразени по
справката на мобилния оператор), като са възприели и съдържанието му, понеже свидетелят
М. си включил телефона на високоговорител. Посочи се, че съгласно справките на мобилния оператор мобилният
номер ***** ( регистриран на подсъдимия З.) е бил
този който търси (набира) другия абонат на далекосъобщителна
услуга. Както и подсъдимият З. сам е
признал през 2013 година именно той, а
не друго лице, е ползвал мобилния телефонен номер *****.
При това този телефонен номер (******)
е и регистриран на името на подсъдимия К.
З.. Впрочем, разговори отново ,
чрез този мобилен номер – *****, до
номера на свидетеля М., са провеждани и на 18.11.2013г. ( когато свидетелят М. предал сумата от 200 лева на подс. З.). Освен
посочените справки на мобилния оператор са
налице и свидетелските показания на свидетелите
В., Г., Д., които се приемат за
достоверни. Свидетелите В., Г. и Д. потвърждават за отправени заплахи по телефона, като този на свидетеля М.
бил с включен високоговорител, и
обяснимо, с оглед изминалия период от време, действително не могат да
възпроизведат в детайли, с точност всяка една от отправените, с думи, заплахи от
подсъдимия З.. Тук причините за неспомнянето на тези детайли, са житейски обясними с изминалия времеви
период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията на свидетелите Д.,
В. и Г.. За отправени му и тогава
заплахи с насилие срещу личността му (за трошене на ръцете и краката)
свидетелства и свидетелят М.. Макар и да
не си спомнят в най- големи детайли
конкретиката на разговора свидетелите В., Г., Д. сочат за отправени „заплахи“ и за „
заплашителен тон“, като от съвкупния анализ на показанията им е видно още, че
това се случило при телефонна комуникация между свидетеля М.
и подсъдимия К.З.: „
.. разговор се проведе, относно предаването на пари…Чух заплахите, защото Х. си
беше пуснал телефона на
високоговорител…имаше остри приказки…Звънеше телефона …и Х. каза, че това
сигурно е Ф. ( подс. К. З.) .. При
разговора в полицията по телефона , отсрещната страна …отправи … заплахи, но конкретика не си
спомням…Гласът от отсрещната страна се променяше, говореше спокойно, после
викаше…“ ( из показанията на С.Д.,
депозирани в съдебно заседание от 30.10.2014г. ) ; „ … не мога да навлизам в конкретика по отношение на думи и изрази…
имаше заплашителен тон от
лицето…“ ( из показанията на свидетеля В.,
депозирани в съдебно заседание е от
30.10.2014г. ); „….Аз не си спомням разговора, имаше по- остър
и груб тон… при този разговор Х. ми изглеждаше притеснен…“ ( из показанията на
свидетеля Г., дадени в съдебно заседание от 30.10.2014г. ). Следователно
справките от мобилния оператор, показанията- в кредитираната им част на
свидетеля М., показанията на
свидетелите Д., В. и Г.,
разгледани съвкупно в тяхната взаимовръзка, по категоричен начин
опровергават обясненията на подсъдимия К.З., че никога не е отправял заплахи с цел да му бъдат предадени исканите пари. Тези
не кредитирани обяснения на подсъдимия З. са изцяло израз на защитната му
позиция, на желанието му да се оневини, поради което и не следва да им се дава
вяра. Тук се отчита двойнствената природа на обясненията на подсъдимия като
гласно доказателствено средство, но и като средство за упражняване на правото
на защита. При това некредитираните обяснения на подсъдимия З. са в остър
разрез с целия достоверен доказателствен материал по делото, поради което и не
се приеха за достоверни.
Спорният момент, относно
съпричастността на подсъдимия К.З. към инкриминираните събития, преценен на база
противоречията в гласните доказателствени средства, е на практика за това дали този подсъдим е
отправял заплахи с насилие срещу личността на свидетеля М., за да му бъде
предадена сумата от 200 (двеста) лева. Всъщност тук, относно коментираните противоречия
в гласните доказателствени средства, само подсъдимият З. е този, който изнася
доказателствени твърдения в насока, че той
никога не е заплашвал с насилие срещу личността му свидетеля М. и че последният
напълно доброволно му предал парите.
Както се посочи, подсъдимият И. не е чул казаното между подсъдимия З. и свидетеля М. на срещата от 12.11.2013г. на
паркинга на „****“.Тези обяснения на
подсъдимия К.З. са изолирани, израз са на защитната му позиция и се
опровергават от целия достоверен доказателствен материал по делото - включително от коментираните справки от
мобилния оператор, от гласните доказателствени средства - свидетелските
показания на свидетелите В., Г. и Д., както
и от тези - в кредитираната им част, на свидетелите М.
и С..
Според съда, защитната теза на
подсъдимия К. З. не е житейски правдива.В
прочетените си обяснения депозирани на
досъдебната фаза на наказателния процес подсъдимият З. акцентира върху
възприетата от него защитна теза за доброволност и коментира, че заявил на свидетеля М. да слизал от
автомобила, защото „нямало да го бие“.
Факт е, обаче, както потвърждава, в обясненията си, подсъдимият К. З., че „ разговорът„ му със свидетеля М. се
провел при свален прозорец на
автомобила. Свидетелят М. не слязъл, като причината за това според
кредитираните показания на последния,
била уплахата му от подсъдимия К.З.. Факт е, че свидетелят М. дължал пари на свидетеля Т. З. и не ги връщал. Факт, е, че
свидетелят Т. З. споделил с подсъдимия
К. З., за проблемите, които имал със свидетеля М. по този повод. В този смисъл не е логична версията на
подсъдимия К. З., че свидетелят М. веднага признал пред него, че дължал
парите и доброволно ( без принуда) се съгласил да погаси дълга си и то след като е
изпитвал трудности да събере сумата (
събрал едва 200лв. - от аванса от заплатата си). От показанията на свидетелите Д. и Т., които
се кредитират като достоверни, се
установява и нееднократното сменяне на мястото на срещата (от 18.11.2013г.) по предаването
на парите.В тази насока, ако всичко се е развивало напълно доброволно и
законно, каквато защитна версия излага подсъдимият З., то не е логично последният в движение да извършва коментираните смени на
мястото по предаване на парите. От друга страта, е житейски правдива тезата на свидетеля М. в насока за принудителното ( чрез психическо
насилие) събиране на дълга (отричан от св.М.) от страна на подсъдимия З.. Именно
поради тези принудителни действия на подсъдимия З., свидетелят М. е
сигнализирал и органите на полицията. В този смисъл, не е логично, ако всичко е
протичало доброволно – както твърди само подсъдимият З., респективно свидетелят М., да не е станал жертва, и въпреки
това М. да е потърсил съдействието на МВР. Тук следва
да се отбележи, че свидетелят М. е дал
показания пред съда, след като му са били надлежно разяснени отговорността по
чл. 290, ал. 1 от НК и правата на свидетеля, а и нито той, нито подсъдимият
твърдят между тях да е съществувал предшестващ
инкриминираните събития личен конфликт или някакви влошени личностови
отношения, всяващи съмнения в достоверността на показанията по описаната с тях
деятелност на подс. К.З.. Респективно не
са налице някакви обстоятелства, които да
дават основание за извод, в насока свидетелят М. да е искал нарочно да
навреди на подсъдимия К.З., при това като му
приписва престъпление, което последният да не е извършил.
Както се каза, докато посочената защитна
версия на подсъдимия З. е изолирана, то показанията на свидетеля М., с които се
изнася доказателствена информация по отправени му заплахи от този подсъдим, се
подкрепят от целия достоверен доказателствен материал по делото .
Съдът кредитира с доверието си
обясненията на подсъдимия Й. И., който
описва, че през месец ноември 2013г.
отишъл до магазин „****„ в гр. П.
да пазарува и на излизане се видял и се заговорил с подс. К. З.. Подсъдимият И.
сочи, че след известно време на паркинга пристигнал с автомобил свидетелят М. и подсъдимият К. З. отишъл при него. Сочи,
че свидетелят М. и подсъдимият З. си „говорели нещо“ като свидетелят М. не е
излизал от автомобила. Подсъдимият И.
сочи и че не е чул разговора им, понеже
се намирал на известно разстояние спрямо подсъдимия К. З. и свидетеля М.. Сочи иче впоследствие не е попитал подс. К. З. за разговора със свидетеля М.,
понеже не го интересувал. Тези обяснения на подсъдимия И. се подкрепят от кредитираната част от обясненията на подс. К. З., както и от кредитираната част от показанията на
свидетелите М. и С.. Лицата, които имат лични, непосредствени възприятия за
инкриминираните събития (от 12.11.2013г.) и го пресъздават било изцяло ( подсъдимият
З. и свидетелите М. и С.), било отделни епизоди от него ( подс. И.– който поради отдалечеността
си не чул разговора) са именно тези четири души. Същевременно,
разпитани в съдебно заседание,
всички изброени четири лица са категорични, че подсъдимият И. не е отправял заплахи към свидетеля М. и че
нямал съпричастност към инкриминираните събития.
Тук
следва да се отбележи още, че
обясненията на подсъдимия И. са доказателствено средство, равно на всички други
гласни доказателства и същите са неопровергани в хода на процеса, като са
достоверни. Същите допълват фактическата обстановка и поради това допринасят
за установяване на обективната истина –
не е налице участие на подсъдимия И. в
извършеното престъпление.
Действително, първоначално, на ДП
свидетелите М. и С. са дали показания в насока за съпричастност
на подсъдимият И. към престъпното
посегателство. Същевременно тези им показания са били отречени от тях самите още
на досъдебната фаза на наказателния процес. С последващите си разпити
свидетелите М. и С. са изнесли доказателствена информация в насока за липса на
съпричастност на подсъдимия И. към инкриминираното деяние.Свидетелите М. и С.,
и в прочетените си последващи показания от ДП (съответно от 08.04.2014г. и от
09.04.2014г.), и в тези, депозирани в
хода на съдебното следствие пред съда, сочат конкретна причина, поради която първоначално са заявили,
че заплахи са отправяни от двамата
подсъдими - поради уплаха и объркване при
създалата се стресова ситуация. Свидетелят М. коментира, че дал първоначалните си
показания, защото, след като видял подсъдимите заедно, решил и че те заедно
участват в посегателството.„… Посочих Д. (подс. И.) на разпознаването, защото
тогава си мислех, че след като се е появил
с Ф. ( подс. З.), и той има участие в цялата работа … Аз иначе наистина
го познавам по физиономия … но тогава си
мислех че той участва заедно с Ф., не знаех , че случайно е бил там… този Д. ( подс. И.) не ме е
заплашвал по никакъв начин - нито лице в лице, нито по телефон - из прочетените показания на св. М. депозирани по ДП на 08.04.2014г….“. С показанията си в хода на съдебното следствие свидетелите М. и С. сочат с категоричност , че подсъдимият И. не е имал участие в престъпното посегателство.
Що се касае до разпознаванията на подсъдимия И., то лицата, които са го сторили са същите свидетели
М. и С.. Факт,е че другият мъж, присъстващ на срещата от 12.11.2013г., бил
подсъдимият И., който впрочем се посочва
от свидетелите М. и С. и в съдебното заседание, но със същественото разяснение,
която правят със свидетелските си
показания, депозирани под страх от
наказателна отговорност по чл. 290 ал.1 от НК, че подсъдимият И. е нямал съпричастност към
инкриминираното посегателство. Действително,
отричането от депозирани на по- ранен етап показания (в
случая още на ДП и впоследствие и в хода на съдебното следствие) не води
априори до дискредитирането на
последните, а задължава решаващият орган (съдебният състав), да извърши
адекватната преценка кои от показанията да кредитира с доверие и да изложи своите конкретни съображения за
това. Не е и придадена от страна на законодателя и по- голяма доказателствена стойност на
показания, депозирани на фазата на съдебното следствие, при условията на
публичния състезателен процес, в отлика с тези, дадени пред органите
на досъдебното производство. В настоящия казус освен това коментираните
различия в свидетелските показания не се
дължат на изтекъл продължителен период от датата на даване на показанията на
фазата на досъдебното производство, че да
може това да бъде отдадено на нормалните човешки психични процеси на забравяне
на факти и обстоятелства. Особеното е още и че се касае до показания на пострадал
от инкриминираната деятелност ( свидетелят
М.), респ. и на неговата приятелка- свидетелката
С., които излагат пред съда още и
конкретните си мотиви, за да депозират съответните си първоначални
показания на досъдебната фаза, уличаващи и подсъдимия И. в извършването на
инкриминираното посегателство. Принципно при анализа на показанията на
пострадал свидетел по едно дело (какъвто е св.М.) следва да се подхожда изключително
внимателно, тъй като тези показания са едновременно източник на доказателства и
„средство за защита на накърнените му от престъплението права“. С Р - 836 - 1990г. на І н. о. на ВС се сочи и
че особеното положение на пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен. Тази принципна особеност налага
съдът винаги да преценява тези показания като ги подлага на подробен и
задълбочен анализ, а при наличие на противоречия между тези показания и
останалите доказателства по делото, да вземе мотивирано становище защо на едни
доказателства дава вяра, а други игнорира.
В настоящия казус не могат да бъдат намерени разумни аргументи, че ако
свидетелят М. действително е станал
жертва и от действия (психическо
насилие) и на подсъдимия И., то той ще лъжесвидетелствува в съдебно заседание в
своя вреда, като отрича участието на подсъдимия И., при
това под страх от наказателна отговорност по чл. 290, ал.1 НК. В този смисъл е
налице допълнителен аргумент да се
кредитират тези показания на свидетеля М., които са в насока за липса
на съпричастност на подсъдимия И. към престъпното посегателство.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
ПО
ОБВИНЕНИЕТО на подс. Й.И.: Съдът зае становище, че въпреки
изчерпване на процесуалните средства от прокурора за доказване на обвинението, от събраните по делото
доказателства не се установи (доказа) по несъмнен и категоричен начин, така,
както го изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, подсъдимият Й.А.И. да е
извършил вмененото му деяние.
В
насока за съпричастност към инкриминираното деяние на подсъдимия И., както
се посочи, са единствено отречените свидетелски
показания, депозирани на досъдебната фаза на процеса, на свидетелите
М. и С., прочетени в хода на съдебното следствие и приобщени по този начин към
доказателствения материал по делото, за
които се посочиха причините да не се кредитират, след като
се извърши и съпоставката им с целия доказателствен материал по делото.
Свидетелят М. е изнесъл с
показанията си доказателствена информация,че на 15.11.2013г. му били отправени
заплахи по телефона от подсъдимия З., станали достояние и на полицейските служители, тъй като телефонът
на свидетеля М. бил с включен високоговорител.В показанията си в съдебно заседание (от 30.10.2014г.) свидетелят М. заявява, че е сигурен
в това, че подсъдимият З. му е отправил
заплахите с посоченото пак там
съдържание. Тези му показания се подкрепят от показанията на
свидетелката С. – в кредитираната им част, от показанията на свидетелите Д., В.
и Г., от справките от мобилния оператор.
Свидетелят М. коментира и че при
телефонната комуникация ( от
15.11.2013г. по мобилните телефони с номера ***** и *****),
освен гласът на подсъдимият З., възприел
и друг непознат мъжки глас на друго неустановено
лице. Този непознат глас,обаче, не може да се обвърже с подсъдимия И.. Още повече,
че двамата подсъдими, както свидетелите М. и С.,с кредитираната част от показанията
си, отричат съпричастност на подсъдимия И. към инкриминираната деятелност. Въпросният
мобилен телефон номер *****
през 2013г. при това е бил регистриран на името и ползван от подсъдимия З., който
е провеждал по него телефонна комуникация със
свидетеля М.. Факт, който се признава и с кредитираната част от обясненията на
подсъдимия З.. Така, в съдебно заседание от 03.10.2014г. подсъдимият К.З. е казал: „… Моят телефонен номер през 2013г.
беше ******…Чували сме се по телефона с Х.…“.
Респективно при съпоставката на
коментираните гласни доказателства и справките на мобилния оператор, не може да
се направи обоснован правен извод, че
гласът на другото лице, което свидетелят М. чул по телефона, е бил на подсъдимия И..
Още повече, че самият
пострадал - свидетелят М. е заявил с показанията си, че подсъдимият И.: „не го е заплашвал по никакъв начин - нито лице в лице, нито по телефон“.
Относно последвалите събития
следва да се отбележи, че не подс. И., а
подсъдимият З. е този, който своя телефон си с номер ***** е
водил разговорите със свидетеля М. от 18.11.2013г. по предаване на исканите пари.
Отново не подсъдимият И., а подсъдимият З.
е бил и лицето, задържано на
18.11.2013г. от органите на полицията и в него са
открити банкнотите, предадени от
свидетеля М..
Или, доказателства за
съпричастност на подсъдимия И. към инкриминираното
деяние са се съдържали само в отречените показания на ДП на свидетелите М. и С.. На база коментираните и отречени още на ДП,
свидетелски показания на свидетелите М. и С., които дават и разяснения относно
причините за различията, осъдителна присъда спрямо подсъдимия И. не
може да се постанови.
Тук следва да се отбележи, че само когато всички
факти, включени в причинно –следствения процес на престъпното деяние и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови
съответна осъдителна присъда, което не
се е случило по отношение на подсъдимия И..
Тъй като по делото не се доказа
подсъдимият И. да е извършил деянието съдът на основание чл. 304 от НПК го
оправда изцяло.
ПО
ОБВИНЕНИЕТО на подс. К.З.: Съдът прие, че подсъдимият К. И.З., с деянието си, не е осъществил от
субективна страна престъпния състав на „изнудване“ по чл.214, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.
2, т.4 и т.7,вр. чл.28, ал. 1 от НК.
В
по- общ план, в наказателно правната теория и съдебната практика се
приема, че престъплението изнудване по
чл. 214 НК се дефинира като
деяние, при което деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, чрез сила или заплашване принуждава някого да извърши, да пропусне или
да претърпи нещо, противно на волята му, и с това причинява вреда нему или
другиму. При това престъпление с физическо или психическо въздействие върху
жертвата субективно се цели от престъпния деец
постигането на имотна облага, която безспорно следва да е
незаконосъобразна, и се изисква от изнудвания определено увреждащо го
поведение, от което да настъпи имотна вреда за него или за трето лице. Чрез
изнудването по чл. 214 НК се уврежда личната собственост на гражданите,
като то е резултатно престъпление и за да е довършено следва да е настъпил
резултатът - да е причинена имотна вреда на изнудвания или на друг.
Изпълнителното деяние се изразява в упражняването на принуда чрез сила или
заплашване от страна на дееца върху пострадалия, за да го насочи към определено
поведение. Заплашването се свежда до психическо въздействие върху пострадалия,
като без значение е дали заплашването е правомерно или не е. Достатъчно е
поведението на дееца да е създало основателен страх у изнудваното лице, че
деянието може да бъде осъществено, без да е необходима висока степен на
интензивност на заплахата. Опасността от осъществяване на деянието може да е по
- отдалечен във времето, като не се изисква непосредствена опасност.
Деянието на подсъдимия К.З. е
несъставомерно по чл.214 ал.2 т.1 от НК. И това е така, защото с действията си подсъдимият
не би могъл и не е причинил на ЧО
и ГИ М. „имотна вреда”. От доказателствата по делото е видно, че ЧО и ГИ е
дължал заплатената от него сума от 200 лева. Източник на това му задължение са
били предшестващите облигационни отношения по повод замяната на автомобилите и уговорката
ЧО и ГИ да доплати (в едномесечен срок) сумата от 1500 лева. Поради това
като предал сумата от 200 лева на подсъдимия К.З. ( като част от паричния си
дълг), ЧО и ГИ М. не е претърпял имотна
вреда, тъй като сумата е била дължима, а това прави деянието несъставомерно по така
повдигнатото обвинение за „изнудване“.
В
същия смисъл: Решение
№ 571 от 5.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2773/2011 г., I н. о., НК според
което : “ … чл.214 НК … съдържа общия
състав на изнудването, а при него, както е известно, (подобно на измамата)
пострадалият се самоуврежда - той самият си причинява вреда, принуден от дееца
да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му. Във връзка с това проблемът по делото е как (пострадалият) е щял да се самоувреди, ако е трябвало да
заплати пари, които дължи- изцяло или отчасти. Принудата да бъде заплатено нещо дължимо е, от друга страна, също
престъпно, но е предмет на самоуправството по
ал.5 на чл. 323 НК…“
С
деянието си, обаче, подсъдимият К.З. е осъществил,както от обективна, така и от субективна
страна, състава на престъпление по чл. 323, ал.5, вр. ал. 1 от НК, тъй като за времето
12.11.2013г.-18.11.2013г., в гр. П., в немаловажен случай и самоволно, не по установения от Гражданско -
процесуалния кодекс ред, е осъществил едно оспорвано от М., чуждо (на Т.З.), предполагаемо
„право на принудително изпълнение“ (за събиране на сумата от 200 лева), като деянието е осъществено чрез заплаха с
насилие срещу личността на М..
Фактът, че подсъдимият К.З. е
автор на горното деяние се установява от целия достоверен доказателствен
материал.
Подсъдимият К.З. е годен субект
на престъплението, в което е обвинен, тъй като го е извършил като пълнолетен и
в състояние на вменяемост.
От субективна страна
подсъдимият К. З. е действал
с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 НК, при осъществяване на принудителното самоуправство, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
От доказателствата по делото се установява, че и
преди, и към момента на
инкриминираните събития ЧО и ГИ М. отричал самото съществуване на правото на
свидетеля Т.З., на вземане (материалното му право). ЧО и ГИ М. респ. отричал и
съществуването на „правото на принудително
изпълнение“ (
процесуалното право) за събиране на паричното вземане ( материалното право).
В
този смисъл, без да е воден исков процес по ГПК за снабдяване с изпълнителен
титул и да е търсено принудително
изпълнение по регламентирания в ГПК ред,
подсъдимият К.З., действащ като
представител на кредитора ( Т.З.), лично (вместо съответен оправомощен
изпълнителен орган) е пристъпил към и е извършил действия по принудително
събиране на дълга на ЧО и ГИ. Следователно е налице изискуемото от състава на
самоуправството оспорване и на самоволно осъществяване от страна на подсъдимия К. З., на
чуждо (на Т.З.), предполагаемо „право на принудително изпълнение“ (за
събиране на паричен дълг). „Правото на принудително изпълнение“ за събиране на
паричен дълг, чрез психическо насилие
спрямо личността на длъжника ( ЧО и ГИ М.), е предполагаемо, понеже е съществувало само
субективно (в представите на подсъдимия К. З.). В този смисъл, в теорията на
гражданския процес отдавна е изяснено, че „правото
на принудително изпълнение“ не е право на кредитора срещу длъжника, и още
по-малко е право на кредитора срещу личността на длъжника, а всъщност е
едно държавноправно, процесуално правомощие, по което задължено лице е
съответният изпълнителен орган. Именно тази възможност е
пренебрегнал подсъдимият К.З. като „установен от закона ред”, по който да се осъществи отричаното от
длъжника (ЧО и ГИ М.) право на кредитора
(св. Т. З.) да получи своевременно
изпълнение на паричния дълг. Вместо да съобрази този ред и въобще
недопустимостта от използването на принуда за удовлетворяването на претенцията,
подсъдимият К. З. е упражнил върху жертвата
( ЧО и ГИ М.) описаното психическо
насилие. Последното се е изразило в отправянето от подс. К.З. на заплахи с
насилие срещу личността на ЧО и ГИ – ще го пребие – като му „ строши ръцете и
крака“, ако не изплати дълга. Извършеното от подсъдимия К. З. не съставлява
маловажен случай, тъй като не представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, предвид начина на осъществяване на деянието и
данните за личността на подсъдимия.
В подкрепа на така направените от настоящия съдебен състав изводи за
съставомерност на деянието на подсъдимият К.З. като „принудително самоуправство“ по смисъла
на чл. 323 ал.5 вр. ал.1 НК е и съдебната
практика.
Сходни казуси
са разгледани с Решение № 13/19.07.2004г. на ВКС по н. д. №
631/03г. на І-во н. о. , с Решение № 55
от 28.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 448/2004 г., I н. о., НК, Решение № 571 от
5.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2773/2011 г., I н. о., НК .
Още с Т. р.
№ 15 от 01.02.1958г. ОСНК, ВС, се дават разясненията , че:„ в чл. 277 НК/ отм./ е въздигнато в
престъпление самоуправството. Неговата
същност се състои в това, че виновният самоволно, не по установения от закона
ред осъществява едно свое оспорвано от другиго право…Чл. 277 НК/ отм./ има
предвид самоволното осъществяване на всички права, които гражданите притежават
по силата на действуващите закони в страната си. Какъв е характерът на правото,
е без значение за състава на този текст. Същественото е, че за осъществяването
на конкретното право, което може да бъде както действително, така и
предполагаемо, има установен законен ред и че виновният не се счита с него…“.
Така и с Решение №
13/19.07.2004г. на ВКС по н. д. № 631/03г. на І-во н. о. се сочи, че „ .. законът санкционира самоволното осъществяване на
всички, а не на някои субективни права в зависимост от характера им…“
С
Решение № 55 от 28.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 448/2004 г., I н. о., НК се
коментира, че „ ... законът санкционира
самоволното осъществяване на всички
субективни права, а между тях е и предоставеното на гражданите право на принудително изпълнение. Това е
процесуалното право да бъде защитено
друго, материално право, имащо свой предмет някакво дължимо поведение, което
длъжникът не е изпълнил доброволно… правото на принудително изпълнение не е
право на кредитора срещу личността на длъжника, а е държавноправно,
процесуално правомощие, по което задължено лице е съответния изпълнителен
орган“.
Съдът стори изложеното по-горе
преквалифициране с присъдата, преценявайки, че с извършеното приложение на
закон за по-леко наказуемо престъпление не се изменя съществено
обстоятелствената част на обвинителния акт. Приема се в теорията и съдебната
практика, че съществено се променя фактическото обвинение, когато новите
обстоятелства, въз основа на които е постановена присъдата, не са били известни
на подсъдимия и той не е могъл да се защити против тях. В този смисъл:
Постановление № 7/76 на ПВС, според което „… съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед обстоятелствата на обвинението е
бил изненадан и не е могъл да се защити“.
Такова съществено изменение в
случая не е налице, поради което и се приложи
закон за по – леко наказуемо престъпление. ( С фактическото обвинение
е посочено за оспорвания дълг на М. към Т.З., описана е уговорката на
последния с подс. К.З. за събирането
му, принудителните действия- заплахите,
времето и мястото на осъществяване на деятелността). Относно допустимостта на
подобно преквалифициране от „изнудване“ в „принудително самоуправство“ са и
цитираните по – горе: Решение № 13/19.07.2004г. на ВКС по н. д. №
631/03г. на І-во н. о. , Решение № 55
от 28.07.2005 г. на ВКС по н. д. № 448/2004 г., I н. о., НК, Решение № 571 от
5.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 2773/2011 г., I н. о., НК и др.
Още повече, че изцяло
оправдателна присъда при категорично установените принудителни действия на подсъдимия
К. З.
може да бъде постановена не само,
когато деянието му не съставлява престъпление по повдигнатото обвинение,
но и когато не осъществява състава на друго престъпление, в какъвто смисъл е и Закона–
чл.304 пр. посл. от НПК, както и
съдебната практика– напр. Решение № 378 от
07.11.2011г. по н. д. №
1604/2011г., н. к.., І н. о., ВКС, Решение № 566 от 12.09.2007 г. на
ВКС по н. д. № 237/2007 г., I н. о. и др.
По тези събражения съдът оправда
подсъдимият К. З. по първоначалното м у
обвинение за „ изнудване“ по чл.214,
ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал. 2, т.4 и т.7,вр. чл.28, ал. 1 от НК, като
вместо това го призна за виновен в извършването на „принудително самоуправство“
по чл. 323 ал.5 вр. ал.1 от НК.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимия К. З. са ниската правна култура, слабите му морално волеви задръжки, както и незачитането на установения правов
ред в Републиката.
ПО
НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия К.З.: Санкцията на чл. 323 ал.5,вр. ал. 1 НК предвижда за извършеното от подсъдимия К.З. наказание „ Лишаване от свобода до
шест години“. При така установената фактическа обстановка и правна
квалификация, съдът съобразявайки всички индивидуализиращи отговорността обстоятелствата, целите по
чл. 36 от НК , счете, че наказанието на подсъдимия К.З., следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, като намира, че най-справедливо би
било да му се наложи наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
При индивидуализиране на
наказанието на подсъдимия К.З. за
извършеното принудително самоуправство съдът
отчете, като смекчаващи отговорността обстоятелства, сравнително
младата възраст към момента на деянието на подсъдимия, както и факта, че полага общественополезен труд. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете предходното осъждане на подсъдимия
З. за тежко умишлено престъпление,
проявената престъпна упоритост от подсъдимия З., като същият
отправял заплахи към пострадалия и при първоначалната им среща помежду им, както и впоследствие по
телефона .
Не са налице основания за определяне
на наказание на подсъдимия К.З. при условията на чл. 55 НК, тъй като нито едно
от приетите по делото смекчаващи обстоятелства не е изключително по своя
характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55 НК и
при наличието им и най-лекото предвидено за престъплението наказание не би се
явило несъразмерно тежко. Тъй като
санкцията на чл. 323 ал.5,вр. ал.1 НК не предвижда специален законов минимум на
наказанието „ лишаване от свобода“ приложението на чл. 55 / ал.1 т. 2 б. б/ НК
на практика би означавало налагане на наказание „пробация“, което би било проява на неоправдан либерализъм и няма да
допринесе за постигане възпиращото въздействие на наказанието върху подсъдимия
и останалите членове на обществото.
Според преценката на съда, именно
наказанието от една година
„Лишаване от свобода, като вид и
размер се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което е и справедливо.
Спрямо подсъдимия К. З. са налице законови пречки за прилагане
института на условното осъждане по чл.
66 НК. Това е така, понеже подсъдимият
вече е бил осъждан по НОХД № 908/2011г.
по описа на PC - гр. П. за престъпление
от общ характер по чл. 213 а ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК, за което не е
реабилитиран. Затова и на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на
изтърпяване на така определеното наказание от една година „лишаване от свобода“
на подсъдимия К.З., което да бъде
изтърпяно в затвор.
На основание чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК Съдът приспадна от така
наложеното наказание една година „Лишаване от свобода“ времето през което
подсъдимия К.И.З. /със снета по делото
самоличност/ е бил задържан по
реда на ЗМВР и по чл. 64, ал.2 НПК,
считано от 18.11.2013г. до 22.11.2013г., както и времето през което е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.11.2013г.
до 30.07.2014г.
Подсъдимият К.З. е извършил процесното
деяние в три годишния изпитателния срок на отложеното наказание, с влязлата в
сила на 16.11.2011г. присъда по НОХД № 908/2011г. по описа на PC - гр. П., в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Ето защо и на основание
чл.68,ал.1 от НК Съдът постанови същото наказание/ ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА/ да бъде изтърпяно от подсъдимия ИЗЦЯЛО И
ОТДЕЛНО при първоначален „строг режим“ в
затвор при условията на чл. 60,
ал. 1 вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Тук следва да се отбележи, че поначало условната присъда / в случая тази по НОХД №
908/2011г. на PC- гр. П./ подлежи на
изпълнение във всички случаи, когато в изпитателния срок подсъдимият е извършил
умишлено престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода, какъвто е и настоящия казус. Към момента на извършване на
настоящото умишлено престъпление по чл.
323 ал.5 вр. ал.1 от НК подсъдимият З.
вече е бил осъждано лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, предпоставящо изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода“ по двете
осъждания/ по НОХД № 908/2011г. по описа на PC - гр. П. и по настоящото такова
/ в затвор при първоначален строг режим,
съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, тъй като
законът не изисква предишното наказание лишаване от свобода да е търпяно
ефективно / в този смисъл: Решение № 357
от 26.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1123/2013 г., III н. о., НК/.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК: В съдебно заседание с протоколно
определение от 03.10.2014г. съдът прие за
съвместно разглеждане с наказателния процес предявения от пострадалия Х.Т.М.,
граждански иск срещу подсъдимия К.И.З.
за сумата от 6000 / шест хиляди/ лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението квалифицирано с обвинителния акт по чл. 214, ал. 2, т. 1
вр. ал. 1 вр. чл. 213А, ал. 2, т. 4 и т. 7 вр. чл. 28, ал. 1 НК, ведно със
законната лихва върху горната сума,
считано от 18.11.2013г. Съответно
частният обвинител Х.Т.М. е
допуснат до участие в процеса и като граждански ищец срещу подсъдимия К.И.З..
С
П № 1 от 07.02.1955 г. на ПВС се сочи, че гражданският иск може да се
приеме за съвместно разглеждане с наказателния процес само за вредите, които са
последвали от деянието, предмет на обвинителния акт. „За гражданския иск обаче
е без значение квалификацията на това деяние. То може да бъде квалифицирано по
един или по друг начин, но гражданският иск може да бъде уважен само ако същото
е виновно и е причинило вреда на гражданския ищец“. И с П № 9-61 г. на ПВС,
изм. с П № 7-87 на ПВС, и с новото ТР № 1/ 04.02.2013г. по т. н. д.№2/2012г. не се сочи нищо различно
от това, че основанието на граждански иск в наказателния процес е деянието,
предмет на обвинението.
Следоталено преквалифицирането на
деянието, описано в обвинителния акт, в принудително самоуправство не
съставлява пречка за разглеждането на гражданския иск по същество, респективно и за
уважаването му, при наличие на предпоставките за носене на деликтна
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Основанието
на предявения граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. По настоящото дело са налице всички
предпоставки на чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската – деликтна отговорност на подсъдимия К. З.. Както всяко
престъпление, така и извършеното от подс. З. посегателство е противоправно,
виновно (извършено при пряк умисъл) и вредоносно.
ЧО и ГИ М. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, и между тези вреди и
действията на подсъдимия К. З. е налице пряка и непосредствена причинна
връзка. Размерът на иска зависи винаги
от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като
се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, вината,
последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От събраните по делото доказателства се
налага изводът, че гражданският ищец е
претърпял негативни душевни
преживявания, емоционален стрес, психически
дискомфорт, които са резултат
от инкриминираното деяние и които бяха
установени по един категоричен начин от заключението на комплексната съдебно-психиатрична
и психологическа експертиза, изслушана и
приета по настоящото дело, и от гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на свидетелите С. и
М.. При определянето на размера
на обезщетението за ЧО и ГИ М. и прилагането
на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че
инкриминираното събитие е нарушило нормалния ритъм на живот на ищеца, като се
наложило преместването му в друго населено място. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в нужния обем душевните болки и страдания, неудобствата, и прочие,
нематериални последици, възникнали от престъплението. Последните, обаче, не се
изчерпват само с изживяното по време на самото деяние, а продължават и след
това, поради което и при определяне размера на обезщетението следва да се
отчита още и периода им, през които ЧО и ГИ е имал отрицателни душевни
преживявания, като са засегнати с деянието, неговата свободна изява и
воля, като ищецът е преживявал стрес, уплаха, а и впоследствие
е търпял, и неудобства, свързани с
промяна на обичайното му поведение и
начин на живот.
С оглед на всичко изложено Съдът счете, че предявеният граждански иск
от ЧО
и ГИ М. срещу подсъдимия К. З. е
основателен, а съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД , за справедлив размер на обезщетението се прецени сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева като оптимален паричен еквивалент на претър***те от
пострадалия душевни болки и
страдания. До пълния предявен размер от
6 000 ( шест хиляди) лв. съдът
намери иска за завишен и го отхвърли.
Относно присъдената мораторна
лихва по чл. 86 ЗЗД, съгласно разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиго. Моментът на настъпване на вредите е този на извършване на акта от
които същите произтичат. Съгласно нормата на
чл. 84 ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Тоест длъжникът е в забава от момента на
причиняване на вредите. Вземането за
вреди е парично вземане и за забавата му се дължи законната лихва по чл.86 ЗЗД от датата на увреждане– тази на инкриминираното деяние, довършено на 18.11.2013 г, от когато и Съдът присъди законната лихва върху сумата от
1500 / хиляда и петстотин/ лева за която
уважи гр. иск за неимуществени /морални/ вреди.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
С оглед отпадане необходимостта
от запазване на веществените доказателства по делото, съдът постанови
същите да бъдат върнати на правоимащите
лица от които са иззети както следва:
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по
делото: 10 броя банкноти с номинал от 20 лева всяка, както следва: банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****
, банкнота сер. №****; банкнота сер. № ****,
банкнота сер. № ****, банкнота сер.
№ ****, банкнота сер. № ****, банкнота сер. № ****; банкнота сер. № **** ДА СЕ ВЪРНАТ на частния обвинител Х.Т.М., с ЕГН: **********.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1 бр.
мобилен телефон марка „****“ модел ****,ведно със СИМ карта “Прима“ с № ****, описани в протокол за претърсване и
изземване на стр. 31- 32 ДП, ДА СЕ ВЪРНАТ на К.И.З., ЕГН **********.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 12 броя пластики на СИМ, 15 броя картони на
СИМ, 1 брой кутия за мобилен телефон и 1 брой мобилен телефон марка „****“,
описани в протокол за претърсване и изземване на стр. 35- 36 в делото, както следва: пластика на СИМ с № **** ; пластика
на СИМ с № ****; пластика на СИМ с № ****; картон на СИМ с № **** и номер на
тел. ****** ;картон на СИМ с № **** и номер на тел. ****** ;пластика на СИМ с №
****;картон на СИМ с № **** и номер на
тел. ******;пластика на СИМ с № ****;пластика на СИМ с № ****; картон на СИМ с
№ **** с номер на тел. ******; пластика на СИМ с №****;картон на СИМ с №**** с
номер на тел. ******;картон на СИМ с №****; пластика на СИМ с №****; картон на
СИМ с №**** с номер на тел. ******;пластика на СИМ с №****; картон на СИМ с №****
с номер на тел.****** ;пластика на СИМ с №****; картон на СИМ с №**** с номер
на тел.******;пластика на СИМ с №****;картон на СИМ с №****; пластика на СИМ с
№****; картон на СИМ с №**** с номер на тел.******;картон на СИМ с №**** с
номер на тел.******;картон на СИМ с №**** с номер на тел.******; картон на СИМ
с №**** с номер на тел.****** ; картон на СИМ с №**** с номер на тел.******
;кутия за мобилен телефон с ИМЕИ : ****, мобилен телефон „****“ модел SGH-Z400
с ИМЕИ: ****** ДА СЕ ВЪРНАТ на Х.П.М.,
ЕГН ********** ***.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия К.З. съдът възложи направените по делото разноски в
размер на 776 ( седемстотин седемдесет и шест ) лв., както и заплащането на
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60 ( шестдесеТ) лева ( 4 %
ДТ върху сумата от 1500 лв.) На
същото основание подсъдимият К.З. беше осъден да заплати на гражданския ищец и
частен обвинител М. направените от него
разноски по делото в размер на 200 лв. –
за адвокатско възнаграждение на повереника му.
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: