Решение по дело №2840/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 940
Дата: 3 октомври 2018 г. (в сила от 3 октомври 2018 г.)
Съдия: Любка Милкова
Дело: 20184110102840
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №…..

            гр.В.Търново, 03.10.2018г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, ДВАНАДЕСЕТИ състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2840 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Молба за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от Семейния кодекс.

Молителите Т.Н.Н. и И.В.Н., двамата с постоянен адрес гр.*, молят съда да прекрати брака им с развод при условията на чл.50 от СК, като заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това. С молбата представят в писмен вид постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака.

В съдебно заседание молителите лично и чрез пълномощника си адв.М. Н. от ВТАК поддържат молбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак №*/14.11.1998г., изд. от Община *, молителите са законни съпрузи, сключили граждански брак на 14.11.1998г. От брака си съпрузите имат родено едно малолетно дете С. И. Н., родена на ***г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Молбата за прекратяване на граждански брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.

            Разгледана по същество молбата се явява основателна.

            Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, изразено двукратно – от всеки един от тях с предявяване на молбата, както и лично в открито СЗ. Постигнатото между молителите в писмен вид споразумение за последиците от прекратяването на брака удовлетворява изискванията по чл.51 от СК, същото не противоречи на закона, както и е в интерес на роденото от брака на страните малолетно дете С., като с него адекватно се покрива и задоволява интереса на детето, поради което постигнатото споразумение по чл.51 от СК следва да бъде утвърдено.

Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението по чл.51 от СК условия.

Съдът на основание чл.6 т.3 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”,  определя ДТ по допускане на развода в размер на 40лв., вносима от молителите по равно. Доколкото при завеждане на молбата е внесена ДТ в размер на 25лв., останалата дължима ДТ в размер на 15лв. следва да се заплати от молителите по равно, т.е. всеки от тях по 7,50лв.  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, ведно с по 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Дължимата на основание чл.7 т.2 от „Тарифа за ТД, които се събират от съдилищата по ГПК” ДТ върху споразумението за издръжка в размер на 146,27лв., следва да се възложи в тежест на молителя, задължен да заплаща издръжка, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното и на основание чл.50 вр. чл.51 от Семейния кодекс, съдът         

     Р Е Ш И:

                                                                      

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт №*/14.11.1998г. на Община *, между Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, и И.В.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, с развод по взаимно съгласие, без да издирва мотивите за прекратяване на брака.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, уреждащо последиците от прекратяване на брака, както следва:

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо ненавършилото пълнолетие дете С. И. Н., родена на ***г., с ЕГН **********, родено по време на брака, ЩЕ СЕ УПРАЖНЯВАТ от майката Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********.

БАЩАТА И.В.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, има право на режим на лични отношения с малолетната си дъщеря С. И. Н., родена на ***г., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от 10,00ч. с преспиване, и неделя до 17ч., от месеца, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платеният годишен отпуск на майката.

БАЩАТА И.В.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН ********** , СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАЩА на малолетната си дъщеря С. И. Н., родена на ***г., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 лв. /двеста лева/, считано от 01.09.2018г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, платима до 20 - то число на текущия месец, по банков път с титуляр на получаване майката, в качеството й на законен представител на детето, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта на вземането до окончателното изплащане.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, което не е съпружеска имуществена общност, находящо се в гр.*, ул."*" *, вх.*, ет.*, ще се ползва от жената Т.Н.Н. и детето, и не представлява спор между страните.

            СТРАНИТЕ заявяват, че движимите вещи за обикновено потребление за бита, придобити по време на брака, са разделени извънсъдебно и не са спорни помежду им.

            СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.

            СТРАНИТЕ заявяват, че банковите сметки и влогове си остават в полза на всеки един от тях и по отношение на тях нямат спор. Предоставените на страните банкови заеми ще се изплащат от всеки от съпрузите, така, както са получени средствата и са сключени договорите със съответните банкови институции и по отношение на тях спорове нямат.

            СТРАНИТЕ заявяват, че нямат и за в бъдеще не ще имат имуществени претенции помежду си.

            ЖЕНАТА Т.Н.Н. след прекратяване на брака с развод ще носи брачното си фамилно име „Н.”.

ОСЪЖДА Т.Н.Н. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 7,50  лв. /седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И.В.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса по допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 7,50  лв. /седем лева и петдесет стотинки/, ведно с 5лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И.В.Н. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху споразумението за издръжка в размер на 146,27 лв. /сто четиридесет и шест лева и двадесет и седем стотинки/, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.     

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..