Р Е Ш Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК -
Неприсъствено)
№
..................
гр. Кюстендил, 17.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2311 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
Втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Кредитреформ
България“ ЕООД против Ю.И.Х..
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2017г. между ответника и „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“,
бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, който
бил втори по ред договор между страните. Сключването на договора ставало
съобразно подробно посочена в молбата процедура при спазване на относимото
законодателство досежно договорите за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.
Кредитът бил отпуснат за сумата от 300.00 лв., за срок от 30 дни и с
падежна дата 09.02.2017 г., като била заявена и незадължителната услуга за
експресно разглеждане на кандидатурата. Усвояването на паричния ресурс станало
чрез отпускане на сумата посредством системата epay.bg в „Изипей“АД на 10.01.2017г.
В последствие ответникът направил допълнителна заявка за отпускане на
допълнителен кредит от 200,00 лв. като отново било заявено искане за ползване
на услугата „експресно разглеждане“. Така, договорът бил изменен на
17.01.2027г. като общо дължимата сума възлизала на 635,92 лв., от които 500,00
лв.главница и 15,25 лв. договорна лихва за периода на ползване на кредита, а
така също и 120,67 лв. такса за експресно разглеждане.
След настъпване на падежа (27.03.2017г.), доколкото ответникът не изпълнил
задължението си по процесните кредити, започнала да му се начислява наказателна
лихва съобразно клаузите по договора и Общите условия. Изпратените до
кредитополучателя напомнителни писма също били за сметка на последния.
На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД прехвърлило на ищцовото дружество
процесното вземане в общ размер на 1122,72 лв., от които: 500,00 лв. главница;
120,67 лв. такси за експресно разглеждане; 15,25 лв. договорна лихва за периода
на отпускане на кредита; 436,80 лв – наказателна лихва за периода от
28.03.2017г. (денят следващ цесията) до 22.11.2018г. (денят, предхождащ
цесията) и 50,00 лв. - отписани такси за събиране (изпратени писма).
Ищцовото дружество, надлежно упълномощено от цедента, е изпратило на
кредитополучателя уведомления за извършената цесия и на двата посочени в
процесния договор негови адреси, но пратките били върнати в цялост с отметка
„Преместен“. Поради това, за нуждите на уведомяване на длъжника за станалото
прехвърляне на процесното вземане, препис от уведомлението бил приложен към
исковата молба, с която да му бъде връчено.
Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се осъди Ю.И.Х., с адрес: *** да
заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането
В условията на евентуалност се иска да бъде осъден Ю.И.Х., с адрес:
*** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от 500,00 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № **********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането като получена без правно основание – по
чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Претендират се сторените в производството разноски, в т.ч. за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е упражнил правото си на отговор.
В съдебно заседание исковата претенция се
поддържа с писмено становище в посочения смисъл, а ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител, без да е направено искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е
приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на
устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната
страна е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 28.12.2020 г.) с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, както и за
последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил.
Наред с това, макар и редовно призован, не
се явява в
първото заседание по делото (призовката е връчена на
11.02.2021г.) и не се представлява. Не е направил
искане за разглеждането му
в негово отсъствие,
макар и изрично да са указани последиците от предприетото
процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие
от страна на ответника, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
При този изход на спора не се налага
разглеждането на евентуалната претенция.
Съгласно
нормата на
чл. 239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не
излага подробни съображения.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к.
страната е била представлявана от юрисконсулт, производството по делото е
приключено в едно заседание, в което е уважено искането за постановяване на
неприсъствено решение, а към датата на постановяване на настоящото решение
разпоредбата на чл. 78,
ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е
влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и
разходи за платена държавна такса в размер на 50,00 лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.И.Х., с
адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 сумата от
500,00 лв. (петстотин лева), дължима главница по Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда (02.12.2020г.) до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ю.И.Х., с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10 сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляващи сторени по
делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Съдия
при Районен съд – Кюстендил:___________