О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14
гр.Сливен, 17.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ГАЛИНА
НЕЙЧЕВА
при
участието на секретаря Мария Тодорова и Зам.окръжен прокурор Диана Стоева, сложи на разглеждане от Председателя ВЧНД № 217/2019г.
по описа на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:
С определение без номер от 26.03.2019г., постановено по ЧНД
№ 367/2019г. по описа на Сливенски районен съд, на осъдения А.П.П. е определено
едно общо наказание по влезли в сила съдебни актове по НОХД № 1862/2016г. по
описа на РС Бургас и НОХД № 1079/2017г. по описа на РС Сливен, а именно една
година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим и глоба в размер на 3000лв. Зачетено е времето, през което осъденият е
бил мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е търпял наказание
“Лишаване от свобода“ или „Пробация“, по което и да е от делата, включени в
съвкупността.
Определението
е обжалвано от осъдения П. в предвидения от закона срок, като се прави оплакване,
че в хода на съдебното производство не са изяснени всички факти и
обстоятелства, относими към предмета на делото. Посочено е, че осъдения П. има
влезли в сила общо осем самостоятелни съдебни акта, поради което е следвало да
се определи общо наказание, освен по двете дела, то и по още едно от
предходните дела. Не е посочен номерът на това дело, а е посочено, че деянието
е извършено преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от делата.
Иска се да се отмени определението на СлРС като неправилно и незаконосъобразно,
и вместо него да се наложи едно общо наказание по три наказателни дела от общ
характер.
В
съдебно заседание осъденият П. не се явява. Установено е от получено писмо от
ГД „ИН“, ОС „ИН“ София, че осъденият П. е екстрадиран на 07.05.2019г. за
Испания. Поради това и на основание чл.96 ал.1 т.8 от НПК беше определен
адвокат за осъществяване на правна помощ на осъдения по настоящото дело. В с.з.
за служебен защитник на осъдения П. беше назначен определеният от Председателя
на АК Сливен - адв.Н.Н., който се яви в съдебна зала. Служебният защитник
счита, че постановеният акт на първоинстанционния съд е правилен и
законосъобразен, и няма основание за уважаване на жалбата на осъдения относно
атакуваното определение на СлРС. Твърди, че са спазени всички правила на закона
относно кумулацията по двете посочени дела, както и че определението е
поставено правилно и правилно е наложено общо наказание.
В
съдебно заседание прокурорът пледира да се остави без уважение жалбата, като не
са налице основания за отмяна на атакуваното съдебно определение и съвкупността
е определена правилно.
Сливенският окръжен съд, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, провери изцяло обжалваното решение и установи следното:
Подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установяват
следните фактически положения:
Производството
пред СлРС е образувано по внесено предложение от РП – Сливен, за определяне на
общо наказание на осъдения А.П.П. за осъжданията му по НОХД № 1862/2016г. по
описа на РС Бургас и НОХД № 1079/2017г. по описа на РС Сливен.
Първоинстанционният
съд, след като е установил наличието на законовите предпоставки по чл.25 от НК,
е определил на осъдения П. едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду
наложените му, а именно наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим и глоба в размер на 3000лв.
Наложените
наказания на осъдения П. са съответно по НОХД № 1862/2016г. по описа на РС
Бургас - четири месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 3000лв и по НОХД № 1079/2017г. по описа на РС
Сливен - една година лишаване от
свобода.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че осъденият П. има действително осем самостоятелно
влезли в сила съдебни актове. С атакуваното определение СлРС е определено на
осъдения П. общо наказание по две от делата, по които му е наложено наказание и
са влезли в сила, тъй като осъденият е извършил деянията по тези дела, преди да
е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Разглеждайки останалите
осъждания на л.св.П., настоящата инстанция намира, че никое от предходните извършени от него деяния не е
извършено преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. От
друга страна, за предходните му деяния са били извършени групирания и е
определяна съвкупност, която не е предмет на настоящото производство.
Въззивният съд следва да отбележи, че деянието по НОХД № 1079/2017г. на СлРС е
извършено преди да е влязъл в сила съдебният акт по НОХД № 19783/2012г. на СРС
/влязъл в сила на 15.10.2014г., а деянието е извършено на 10.04.2013г./, но
този съдебен акт е влязъл в сила преди да е извършено деянието по НОХД №
1862/2016г. на БРС /извършено на 28.06.2016г./ и затова не може да се извърши
групиране на наложените наказания по трите дела, а следва да се определи
най-благоприятната съвкупност за осъдения. Наложеното наказание по НОХД №
19783/2012г. на СРС е пробация, а наложените наказания по двете дела, включени
в съвкупността по настоящото дело са лишаване от свобода и тяхното групиране е
най-благоприятно за осъдения.
Нещо
повече, в жалбата си осъденият П. не е посочил кое от всичките му дела, за
които има влезли в сила съдебни актове, иска да се включи в настоящата
съвкупност. Жалбоподателят неопределено е посочил, че иска в атакуваното
определение на СлРС да бъде включено още едно от предходните му дела. Такова
искане не е направено в първата инстанция при определяне на съвкупността, като
осъденият и защитникът му са искали да се определи общо наказание именно по
двете дела, които са включени в определената съвкупност по настоящото дело.
Независимо от това въззивният съд разгледа всички осъждания на л.св.П. и намира,
че в така определената съвкупност няма основания за включване на други наложени
на осъдения наказания по предходни негови осъждания.
Правилно
СлРС е зачел времето, през което осъдения П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, „Домашен арест“ или е търпял наказание „Пробация“ или „Лишаване от
свобода“, по което и да е от делата, включени в съвкупността.
Правилно
е определен и първоначалният режим за изтърпяване на определеното общо
наказание на осъдения П., а именно една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Първата инстанция е присъединила към така
определеното най-тежко наказание и наложеното по НОХД № 1862/2016г. на РС
Бургас наказание глоба в размер на 3000лв
на основание чл.23 ал.3 от НК. Въззивната инстанция намира, че правилно
контролираната такава е присъединила по-лекото наказание глоба в размер на
3000лв към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от
една година, което да търпи при
първоначален строг режим.
Като
съобрази гореизложеното, настоящият състав на съда счита, че определението на
РС Сливен, с което е определено на осъдения А.П.П. едно общо наказание по НОХД
№ 1862/2016г. по описа на РС Бургас и НОХД № 1079/2017г. по описа на РС Сливен
е правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова следва да се потвърди.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение без номер от 26.03.2019г., постановено по ЧНД № 367/2019г. по описа
на Сливенски районен съд, с което е определено едно общо наказание на осъдения А.П.П.,
ЕГН **********, по влезли в сила съдебно актове по НОХД № 1862/2016г. по описа
на РС Бургас и по НОХД № 1079/2017г. по описа на РС Сливен, а именно лишаване
от свобода за срок от една година, което
да търпи при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 3000 лева.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: