№ 1467
гр. С., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110117939 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 100 000
лв. /частично от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова
злополука, настъпила на 14.09.2021 г. на строителен обект в гр. С., която е
причинила смъртта на бащата на ищеца И.В.И., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на увреждането /14.09.2021 г./ до изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е син на И.В.И., който заемал длъжността „работник
с.“ по силата на трудов договор, сключен на 09.12.2020 г. с ответника „С.И.“
ООД. Посочва, че на 14.09.2021 г. около 09.40 ч. баща му полагал труд на
работното си място – строителен обект, находящ се в гр. С., кв. „Д.“, ул. „Р..“
№ 2, когато претърпял трудова злополука – паднал на земята по гръб от
необезопасено строително скеле, в резултат на което получил тежка съчетана
черепно-мозъчна, гръдна и тазова травма, довела до остра сърдечносъдова и
дихателна недостатъчност и летален изход. Поддържа, че описаното събитие
е прието за трудова злополука с Разпореждане № ../17.03.2022 г. на ТП на Н..
– С. град. Ищецът счита, че за вредите от настъпилата смърт следва да
отговаря ответникът, в качеството му на работодател на починалия, тъй като
не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и е нарушил
съответните правила, като е допуснал баща му да работи на скеле от
височина, без същото да е обезопасено по надлежния ред. Ищецът твърди, че
вследствие от внезапната смърт на баща му е претърпял изключителни болки,
страдания и шок, тъй като бил силно и приоритетно привързан към него и
независимо от раздялата на родителите продължавал да поддържа контакт с
1
него. Освен това твърди, че е разчитал на грижите на баща си, тъй като бил с
80% трудова неработоспособност. Посочва, че починалият му е оказвал
морална подкрепа и винаги се е грижил за семейството, в което е
съществувала силна връзка, чувство на обич, уважение и подкрепа. Счита, че
ще търпи морални страдания от загубата на баща си през целия си живот,
като оценява описаните неимуществени вреди на 150 000 лв., като претендира
от ответника част от нея - 100 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на
увреждането – 14.09.2021 г., до изплащане на вземането, ведно с разноски по
делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, като признава, че е било налице трудово правоотношение между него и
бащата на ищеца И.И., както и че на 14.09.2021 г. последният е претърпял
описаната в исковата молба трудова злополука. Оспорва размера на
претендираното обезщетение при възражения, че починалият работник е
съпричинил резултата при груба небрежност, тъй като самоволно се е качил
да работи на най-високата необезопасена част от скелето, независимо че е бил
запознат с инструктажа за безопасност и въпреки че на процесната дата
техническият ръководител му е указал изрично да не се качва на четвъртия
етаж от скелето, тъй като не е обезопасен. На следващо място, ответникът
оспорва ищцовата претенция при твърдения, че ищецът не е претърпял
описаните неимуществени вреди, тъй като не е имал нужда от грижите и
издръжката на баща си, защото е на 33 години, притежава два скъпи имота и
не доказва да е нетрудоспособен. Ответната страна сочи, че бащата на ищеца
е бил материално затруднен и двамата не общували, тъй като били в
конфликт, като ищецът дори нанесъл щети на автомобил на своя родител.
Ответникът поддържа, че ищецът не е живял с баща си от 16 години, като и
преди това не е бил привързан към него. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Б....“ ЕАД поддържа
изложеното от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
По делото е безспорно обстоятелството, че между И.В.И. и ответника е
съществувало трудово правоотношение, като на 14.09.2021 г. по време на
работа същият е паднал от последното ниво на строително скеле от височина
около 8 метра, което било признато за трудова злополука с разпореждане по
чл. 60, ал. 1 КСО от 17.03.2022 г. на ТП на Н.. – С. град.
2
Механизмът на настъпване на злополуката се установява от събраните по
делото писмени доказателства, в това число протокол за извършено
разследване на трудова злополука на ТП на Н.. – С. град, протокол за
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Инспекция
по труда, както и на показанията на разпитаните в тази връзка свидетели. Въз
основа на същите се изяснява, че в момента преди злополуката пострадалият
И.И. е извършвал строително – монтажни работи – фиксиране на декоративни
фасадни панели, намирайки се на последното ниво на скелето, монтирано на
западната фасада на сградата, заедно с техническия ръководител С.Х., при
което е паднал от скелето на земята по гръб. Видно от представеното по
делото медицинско свидетелство за смърт в резултат на падането И.И. е
получил тежка съчетана черепно – мозъчна, гръдна и тазова травма, довела до
остра сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност и летален изход.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова
злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага /виж Решение № 189
от 17.10.2019 г. по гр. д. № 1446 / 2019 г. на ВКС, IV г.о., Решение №348 от
11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., Определение № 683 от
13.10.2020 г. по гр. дело №1522/2020 г., ВКС, ІІІ г.о. и др./. Процентът
съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите,
причина за травматичното увреждане, както и съотношението между
причините, когато са повече от една, респективно има ли баланс между тях
или някоя от тях е основна, решаваща, допълнителна, съпътстваща и т.н.
В конкретния случай няма доказателства, които да установяват
поведение, което да се определи като груба небрежност. По делото няма
доказателства, които да установяват, че работодателят е изпълнил вменените
му от закона задължения за осигуряване на безопасни условия на труд, както
и за предоставянето на лични предпазни средства на пострадалия работник.
Видно от протокол № 14/10.03.2022 г., издаден от ТП на Н.. – С. град,
компетентните органи са констатирали нарушения на разпоредбите на чл.
275, ал. 1, вр. чл. 199, ал. 2 и чл. 215м от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване и чл. 5, ал. 1 от Наредба №
3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, във връзка с което на ответното дружество са съставени актове за
установено административно нарушение. На работодателя са дадени
предписания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
ефективен контрол за спазване правилата за безопасна работа и прилагането
на писмени инструкции при използване на оборудване, при което съществува
3
риск за безопасността и здравето на работещите и др. В протокола е отразено,
че дружеството работодател не е осигурило защитен колан, определен за
защита от падане от височина за съответната длъжност в утвърдения от
управителя „списък на ЛПС и СРО“. При извършената проверка на мястото
на инцидента е установено, че И.И. е извършвал строително монтажни
работи, намирайки се на последно ниво на строително скеле на височина
около 8 метра, без същото да е обезопасено срещу падане от височина чрез
съответните съоръжения – перило за ръце, средно перило за ръце или друго
еквивалентно алтернативно решение.
В подкрепа на твърденията си за съпричиняване работодателят е
ангажирал свидетелски показания. Същите обаче не установяват нито
спазване от страна на работодателя на вменените му от закона задължения за
осигуряване на безопасни условия на труд, нито установяват конкретни
нарушения от страна на пострадалия, които да попадат в понятието груба
небрежност. Свидетелят С.Х. – технически ръководител на обекта, споделя,
че в деня на злополуката двамата с И.. е трябвало да демонтират скелето в
сградата. Преди това се качили на него, за да проверят дали панелите на
декоративната фасада са окончателно поставени, като и двамата били без
предпазни колани. Свидетелят слязъл от скелето и малко след това намерил
И.. паднал по гръб на земята.
С оглед установените условия на работния процес не може да се приеме,
че непоставянето на обезопасителния колан от страна на работника може да
се категоризира като поведение, което очевидно логически и житейски и
съобразно установените правила за съответната дейност, е несъответно и че
опасността от станалото падане е била предвидима дори от най-небрежния
индивид с нормална интелектуална и мисловна дейност. Предвид изложеното,
възражението за съпричиняване остава недоказано.
По отношение на твърдените от ищеца вреди от процесната трудова
злополука, по делото са събрани свидетелски показания. При преценка на
същите поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за доказан факта,
наведен от ответника, че ищецът не е поддържал тясна и силна емоционална
връзка с баща си, доколкото от 2006 г. Ю. живее с майка си и се е срещал с
баща си не повече от 1-2 пъти месечно, а за период около 2-3 години не са
поддържали никакъв контакт, тъй като бащата е работел в чужбина. В тази
посока са както показанията на св. А., така и тези на св. К. – съседка на
пострадалото лице, която споделя, че не познава ищеца и го е видяла за първи
път на погребението на баща му.
Този факт обаче не може еднозначно да доведе до заключение, че
емоционалната им връзката е била изцяло прекъсната и заличена, като макар
отношенията между ищеца и неговия наследодател да не са били изцяло
хармонични и близки, то съществуващата биологична връзка житейски
обосновава логичен извод, че без съмнение смъртта на баща му е оказала
отрицателно въздействие върху емоционалното му състояние, тъй като
4
напълно естествено е при прекъсване на тази връзка завинаги това да е
породило негативни емоции и страдание. В този смисъл е неоснователно
възражението на ответното дружество че поради съществуващите
междуличностни отношения, ищецът не е претърпял вреди от загубата на
баща си.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение.
С решение № 205/26.11.2010 г. по т.дело № 218/2010 г. на ВКС, II т.о. по
чл.290 ГПК е прието, че с т.II на ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни
указания по приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат
съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от деликт. Посочено е, че като примерни критерии,
релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт са от
значение възрастта на увредения, действителните отношения между него и
лицето, което търси обезщетение и обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта. Прието е, че извън общите критерии, преценката на обективно
съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на
обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания
правен спор.
С решение № 178/12.11.2013 г. по т.дело № 458/2012 г. на ВКС, I т.о. по
чл.290 ГПК е прието, че с т.III на ППВС № 4/1961 г. ВС е приел, че
обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Прието е също, че отчуждение или
взаимна привързаност може да е налице, както в ранна, така и при по-късна
възраст. Посочено е, че възрастта, както на пострадалия, така и на
низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на
връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най-
силна проява при низходящи в детска възраст. Моралната подкрепа,
приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят тази връзка и
след израстването на децата.
Изхождайки от приетото в цитираните решения и в т. ІІ на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и от критериите във
формираната непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 52
ЗЗД /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., решение №
5
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г., решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. №
807/2011 г. и др./, съдът съобразява, че към момента на смъртта му И.И. е бил
в трудоспособна възраст, на 57 години, без данни за наличие на заболявания,
както и обстоятелството, че се претендира обезщетение за претърпени болки
и страдания от смърт на родител, представляващо тежка загуба, която
предпоставя по – голям размер на обезщетението за търпените
неимуществени вреди. Същевременно обаче съдът отчита по - ниския
интензитет на претърпените вреди предвид отдалечените отношения между
ищеца и баща му за един значителен период от време, липсата на съвместно
съжителство и чести контакти между двамата и съответно липсата на силна
емоционална връзка. Не се установяват и твърденията за наличие на причинна
връзка между процесния инцидент и влошеното здравословното и психическо
състояние на ищеца. Видно от приложеното експертно решение от 25.02.2021,
с което ищецът е преосвидетелстван, психичните му проблеми са
констатирани от 2009 г. насам, като са налице данни за употреба на
наркотични вещества и проведени принудителни лечения в тази връзка. Още
преди настъпване на злополуката ищецът е бил в невъзможност да се задържи
на работа за повече от 3-4 работни дни.
При тези факти по делото не са налице данни, които да обосноват
настъпването на по – тежки емоционални последици за ищеца в сравнение с
обичайните болка и страдание от загубата на родител, поради което
справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е
сумата 55 000 лв., като не са налице предпоставките за намаляване му и по чл.
200, ал. 4 КТ, тъй като по делото не се установи ищецът да е получавал суми
по сключената от ответника с третото лице помагач застраховка във връзка с
процесната трудова злополука. На ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху тази сума от датата на злополуката – 14.09.2021 г., до
окончателното й заплащане.
По разноските.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Л. Б., предвид
извършените от нея процесуални действия до оттегляне на пълномощието,
сумата 236,50 лв. с ДДС разноски за адвокат съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 5 и
чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК -
да заплати по сметка на съда сумата 2 200 лв. разноски за държавна такса,
съобразно уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
разноски за заплатено по договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022
г. адвокатско възнаграждение в размер на 3 915 лв., съобразно отхвърлената
част от иска. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, поради
което същото е намалено на 8 700 лв. в съответствие с минималните размери
по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и цената на предявения
6
иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.И.” ООД, ЕИК .., да заплати на Ю. И. В., ЕГН **********,
на основание чл. 200 КТ сумата 55 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие
от трудова злополука, настъпила на 14.09.2021 г. на строителен обект в гр. С.,
която е причинила смъртта на бащата на ищеца - И.В.И., ведно със законната
лихва от 14.09.2021 г. до погасяването на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 200 КТ до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000
лв.
ОСЪЖДА „С.И.” ООД, ЕИК .. да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Л. Б. от САК, адрес гр. С., ул. „Триадица”, № 5Б,
офис 311 сумата 236,50 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „С.И.” ООД, ЕИК .. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
по сметка на съда сумата 2 200 лв. за държавна такса, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ю. И. В., ЕГН **********, да заплати на „С.И.” ООД, ЕИК ..
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 6 ГПК сумата 3 915 лв. разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на „Б....“ ЕАД като трето лице-
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7