Р Е
Ш Е Н
И Е № 260486
гр.Сливен, 15.11.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на четиринадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА С., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 371 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по исковата молба, с която е предявен иск по чл. 55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че поради силно доверие, което изпитвал към ответницата
и това, че им предстояло сключване на брак, ищецът се съгласил да извърша едно
недължимо плащане към „Ен Ен" Застрахователно
акционерно дружество, по който титуляр на договора за застраховка била
ответницата, която е сключила този договор преди да се познават и която цяла да
получи след изтичане срока на договора пълната застрахователна стойност.
Твърди, че липсата на средства при ответницата и по нейна молба платил сумата
от 9 793,99 лева на 03.04.2017 година, като му било обещано, че ше му бъде върната. Ответницата до настоящия момент не е
възстановила дължимата сума. Тъй като не е налице правно основание за
получената от ответницата парична сума, с която е покрита вноска по нейна
застраховка се излага. За ищецът възниква правото да си получи обратно сумата
от 9 793,99 лева, тъй като ответницата се е
обогатила лично със сумата за негова сметка без правно основание.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата
да заплати на ищеца сумата 9 793,99 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок от ответника е депозиран отговор
на исковата молба, с който се изразява
становище по допустимостта и
основателността на исковата претенция. Сочи
се, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на
истината. Единственото вярно в исковата молба било обстоятелството, че между страните е предстояло сключване на
граждански брак. Ответницата възразява срещу исковата претенция, сочейки, че не
е сключвала договор за застраховка и не е получавала пълната или непълната
застрахователна стойност на договора за застраховка. Не е получавала парична
сума, с която е покрита вноска по нейна застраховка и не се е обогатила
неоснователно със сумата от 9793,99 лева. Излага се, че ищецът никога не е
разполагал с такива средства, за да може да плати вноската по застрахователния
договор. За четирите месеца от януари до април 2017 година единствената сума, с която е захранена сметката
на ищеца е на 03.04.2017 година в размер на 9800 лева и в същия ден и час тази
сума е наредена по някакъв договор за застраховка. Истината била такава: -
бащата на ответницата е дал на ищецът тези пари за да ги внесе в банката, тъй като бил много ангажиран във
връзка с дейността по подготовка за предстоящата сватба, а и към него момент е
нямало никакви съмнения, че ищецът може
да използва това обстоятелство, за да злоупотреби след четири години и да
твърди, че това са лично негови средства и е обеднял след внасянето им.
Позовава се и на погасителна давност, тъй като тези
плащания са периодични и се погасяват с тригодишна погасителна давност.
Иска се отхвърлен
на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът
се представлява от пълномощник, който поддържа предявения иск на изложеното
основание и моли за уважаването му. Съображенията си излага в представена по
делото писмена защита.
Ответникът, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който оспорва
предявения иск на изложените в отговора на исковата молба възражения и моли за
отхвърлянето му. Съображенията си излага в представена по делото писмена
защита.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ответникът М.С. Г.е дъщеря на С. Т.Д..
С. Т.Д. е застраховащ по договора за Спестовна
застраховка „Живот" по Застрахователен договор № 80348246 по застраховка
„EW3 Спестовно - осигурителен план „ ING Перспектива" С. Т.Д. е лицето,
сключило застрахователен договор № 80348246 и е задълженото лице по същият. М.С.
Г.е застраховано лице по договор.
М.С. Г.няма сключен договор за застраховка, в качеството
на застраховащ с „ЕН ЕН Застрахователно акционерно
дружество". М.С. Г.в случая е трето лице - застрахован по договор за
Спестовна застраховка „Живот” по Застрахователен договор № 80348246.
Сумата в размер на 9 793.99 лева, която е наредена към
„ЕН ЕН Застрахователно акционерно дружество" от
банкова сметка *** *** С.Г.Г. на 03.04.2017 година
покрива годишната застрахователна вноска /премия/ по Застрахователен договор №
80348246, за периода 16.03.2017 година - 16.03.2018 година, по който
застраховащ е С. Т.Д..
Договорената годишна застрахователна премия по
Застрахователен договор № 80348246 е в размер на 5 007,59 EUR, равняваща се по
фиксинг на БНБ от 1,95583 лв. за 1 EUR на 9 793.99 лв.
Срокът на Застрахователен договор № 80348246 по Спестовна
застраховка „Живот" по продукт „EW3 Спестовно - осигурителен план ING
Перспектива" е 5 години - от 16.03.2015 година до 16.03.2020 година.
Договорът е изтекъл на 16.03.2020 година и дължимото
застрахователно плащане при изтичане срока на застраховката е платено на С. Т.Д..
Исковата молба е заведена
в съда на 07.02.2021 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност
на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства бе дадена
вяра като допустими, относими и неоспорени.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество
е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
От разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва, че
имущественото разместване произтича от това, че страната, която извършва действието
има задължение към другата такава, която получава имуществото. При хипотезата
на получаване при начална липса на основание в момента на престирането
между страните не е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
едната е трябвало да даде, а другата е имала право да получи нещо. Именно за
това при липса на т. задължение или при отпадането му с обратна сила полученото
подлежи на възстановяване.
По аргумент на противното от разпоредба на чл. 55, ал. 2
от ЗЗД следва, че може да се иска връщане в случаите, когато
не е налице изпълнение на нравствен дълг, а на несъществуващо правно задължение
или на съществуващо и отпаднало с обратна сила т..
От разпоредбата на чл. 56 от ЗЗД също следва извода, че
под основание за имущественото разместване при института на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно задължение или очакването т.
да възникне. Това е така, тъй като разпоредбата сочи, че е налице неоснователно
обогатяване само в случаите, когато погрешка е изпълнено чуждо задължение, но
не и собствено т. или съзнателно е изпълнено чуждо т..
С оглед на изложеното трябва да бъде прието, че под
основанието по смисъла на чл. 55 и следващите от ЗЗД се разбира задължение на
страната, която е дала престацията към страната, която
е получила същата.
Именно съществуването на това задължение дава право на
кредитора по него да получи изпълнението и да задържи получената въз основа на
него престация в патримониума си. Липсата на
последното право, неосъществяването му в бъдеще време или отпадането му обратна
сила водят до невъзможност на кредитора да получи изпълнението на задължението
и да задържи престацията. Именно затова се дължи и
нейното връщане на предоставилата я страна.
В производството по иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже плащане, а в тежест на ответника е да докаже, че плащането
е получено на годно правно основание /така опр. № 21-
2011- ІІ т. о., което препраща към основните положения, отразени в ППВС № 1
от 1979 год./. Безспорно по делото е установено, че сумата в размер
на 9 793.99 лева, която е наредена към „ЕН ЕН
Застрахователно акционерно дружество" от банкова сметка *** *** С.Г.Г. на 03.04.2017 година покрива годишната застрахователна
вноска /премия/ по Застрахователен договор № 80348246, за периода 16.03.2017
година - 16.03.2018 година, по който застраховащ е С. Т.Д.. Това е достатъчно,
за да се приеме, че първото условие на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД в частта относно наличието на престиране е
доказано. В хода на съдебното дирене от ответника се наведоха възражения и се
събраха доказателства опровергаващи твърденията на ищеца. По безспорен и
категоричен начин е прието за установено и доказано, че ответницата М.С. Г.няма
сключен договор за застраховка, в качеството на застраховащ с „ЕН ЕН Застрахователно акционерно дружество", а в случая е
трето лице - застрахован по договор за Спестовна застраховка „Живот” по
Застрахователен договор № 80348246.
Безспорно по делото е прието за установено, че договорът
е изтекъл на 16.03.2020 година и дължимото застрахователно плащане при изтичане
срока на застраховката е платено на С. Т.Д.. Следователно доказано е
възражението, че осъществената от ищеца престация не
е получена от ответника М.С. Г., а щом като престацията
не е получена от ответника, то между страните няма разместване на блага, т.е.
няма получено, което да подлежи на
възстановяване. Това само по себе си влече извода за неоснователност на
предявената искова претенция.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо
от ЗЗД, да се отхвърли изцяло, ведно с претендираната законна лихва, тъй като не
се доказа твърдяната като заплатената от ищеца сума
да е получена от ответника, респ. и то без правно основание.
По правилата на процеса на
ответникът следва да се присъдят претендираните разноски по
делото, които са в размер на 800 лева.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Г.Г., ЕГН **********
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № … , чрез адв. Е.С.П. *** срещу М.С.Д.,
ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. И.Н.Т. *** иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на
сумата 9 793,99 лева, получена без основание,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № …, чрез адв. Е.С.П. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д., ЕГН ********** с
адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. И.Н.Т. *** иск, сумата от 800
лева /осемстотин лева/, представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: