Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря А. Г. и прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ,
разгледа докладваното от съдия СТОЯН
КОЛЕВ кас. адм. нак. д. № 157/2022
г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище гр. Варна на Комисия за защита на потребителите чрез Х. М. М. - Директор против Решение № 1116/15.12.2021г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20213110203882/2021г. по описа на същия съд, с което е
отменено Наказателно постановление № В- 0047238 от 05.08.2021г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра със седалище гр. Варна на Комисия за защита на
потребителите, с което на „Т." ООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция" в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 200
от Закона за защита на потребителите, за нарушение по чл. 22, ал.1 ЗЗП.
Касаторът релевира неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и противоречие
със събраните по делото доказателства. Излага съображения за липса на неясноти
в НП и доказаност на нарушението по чл. 22, ал. 1 ЗЗП. Моли за отмяна на
решението на районния съд и потвърждаване на издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – „Т."
ООД, с депозирано писмено становище от
процесуален представител пледира неоснователност на жалбата. Прави искане за присъждане на
разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Предмет на въззивно обжалване е било
Наказателно постановление № В- 0047238 от 05.08.2021г., издадено от Директора
на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра със седалище гр. Варна на Комисия за защита на потребителите, с което
на „Т." ООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция" в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 200 от Закона за
защита на потребителите, за нарушение по чл. 22, ал. 1 ЗЗП.
За да отмени оспореното пред него
наказателно постановление, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 11.06.2021г служители на КЗП-Варна, извършили проверка в магазин
„Булмаг“, стопанисван от „Т.“ ООД, намиращ се в гр. Варна, бул. „*****“ № *.
установили, че в обекта се предлагат за продажба череши в опаковка - тарелка от
по 500гр., чието нетно количество било обявено на опаковката, а цената от
2,40лв. за брой била обявена в близост до стоката. Не била посочена обаче
цената за килограм. Тези и други констатации били отразени в констативен
протокол № К-2705449. На 16.06.2021г.
против „Т.” ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение в
който е описано установеното при проверката на 11.06.2021г. и е прието, че като
е предлагал за продажба череши в 12бр. опаковки-тарелки от по 500гр., без да е
посочена цената за килограм, търговецът не е изпълнил административното си
задължение да постави и цената за единица мярка върху опаковката или в
непосредствена близост до нея относно стока, която се предлага в опаковка.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 22, ал. 1 ЗЗП. Актът е връчен на
упълномощено лице, като тогава възражения не са направени. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН са депозирани писмени възражения, в които е оспорено описаното в
акта нарушение от обективна страна. Наведени са доводи, че описаният артикул е
бил доставен от друго дружество на брой, а не в килограм. Поради това и
търговецът бил обявил цена на брой съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗЗП.
Поискано е да не бъде налагано административно наказание. Въз основа на
материалите по преписката, на 05.08.2021 г. АНО издал атакуваното пред районния
съд наказателно постановление.
При така установените факти,
районният съд е приел от правна страна, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Приел е и че вмененото във вина
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при постановяване на НП и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на санкционираното лице, което същевременно е и упражнило с
подаването на жалба пред ВРС. Посочена е нарушената материално правна норма,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано като нарушение по чл. 22,
ал. 1 ЗЗП, отнасяйки фактите към хипотезата на правната норма.
ВРС е приел, че правилно е била
ангажирана отговорността на „Т.“ ООД чрез налагане на "имуществена
санкция" съставляваща безвиновна обективна отговорност на дружеството за
неизпълнение на задължения към държавата, реализируема независимо от конкретния
извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. Правилно
е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 200 ЗЗП е
предвидена санкция за допуснато нарушение на чл. 22 ЗЗП.
В заключение въззивният съд е приел
за неправилен извода на АНО, че не са установени смекчаващи обстоятелства,
които да доведат до необходимостта от прилагане на чл. 28 ЗАНН. Установил е че
в случая целите на ЗЗП, регламентирани в чл. 1, ал. 2 ЗЗП, а именно: да се осигури
защита на основните права на потребителите на информация за стоките, както и
правото на защита на икономическите им интереси при придобиване на стоки при
нелоялни търговски практики и способи за продажба, не са били накърнени в
значителна степен. Поради това и предвид констатациите, че по делото липсват
доказателства търговецът да е допускал други нарушения на ЗЗП и че в НП изрично
е посочено, че нарушението е извършено за първи път, е приел че нарушението е с
явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред
за държавно управление. По тези съображения ВРС е намерил за приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и е отменил наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Настоящата инстанция приема от
правна страна следното:
Касационната жалба е постъпила от
легитимирано лице и в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Касационната инстанция възприема
изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба, че изводите на въззивния съд са в противоречие на закона и
събраните доказателства.
Пред първонистанционния съд са събрани писмени и
гласни доказателства, от които безспорно се установява, че се
касае за нарушение на изискването на чл. 22, ал. 1 ЗЗП при което търговците са
длъжни да обозначават
върху опаковката цената за количеството и цената за единица мярка, която норма
съдът е приел за нарушена в случая. ВРС е изложил и мотиви, че с оглед всички установени
обстоятелства, нарушението се явява маловажен случай, поради което е следвало
АНО да приложи чл. 28 ЗАНН и е следвало да предупреди дружеството, а не да издава НП. Няма данни нарушението
да е извършено при условията за повторност, нито да е прилаган вече чл. 28 ЗАНН
по отношение на същото лице за такова нарушение.
Този извод се
споделя от настоящия съд. Данните по делото сочат, че извършеното нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид. По отношение на посочения в НП
артикул тарелки с череши от по 500гр. в обекта е имало обявени цени за единица мярка 500
гр., с което случаят се различава от
нарушенията, при които не е обявена нито цена на единица мярка, нито цена за
количеството в опаковка. С нарушението не са засегнати в толкова сериозна
степен обществените отношения, регулирани от Закона за защита на потребителите,
тъй като в момента на проверката в обекта е имало обявени цени за
единица опаковка (тарелка), а всяка тарелка е била предварително опакована и с
обозначен грамаж на всяка една от тях. На практика потребителите са имали
предоставена ясна информация, от която могат да направят безспорен извод за
продажната цена на всяка опаковка, а не са били изцяло лишени от информация.
Поради
това правилно РС е
приел, че случаят се явява маловажен и не е следвало да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на ответника, а за осъществяване на
превенцията е било достатъчно отправянето на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения, настоящият състав,
при извършената проверка по чл. 218 АПК счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон по
изложените по-горе мотиви. Не са налице касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК за
отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила.
Съобразно окончателния изход на делото и неоснователността на
касационната жалба, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл. чл.
63д, ал. 1 ЗАНН. От представения със списъка по чл. 80 ГПК договор за правна
защита и частта му в която има характер на разписка е видно, че същото е
уговорено и заплатено в размера от 350 лв. От страна на жалбоподателя е
направено възражение с правно основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН за прекомерност на
уговореното между ответника и неговия процесуален представител адвокатско
възнаграждение. Предвид степента на правната и фактическа сложност на делото
съдът счита същото за основателно, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер от 300,00 лева по
чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2 НМРАВ, вр. чл. 36 ЗА.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл.
63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1116/15.12.2021г.,
постановено по НАХД № 20213110203882/2021г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати в полза на „Т."
ООД, ЕИК ********* сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.