Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  16.01.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                       

                                                                                         

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 20674 по описа на състава за 2014г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 147983/12.11.2018г. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение от 23.10.2018г. с което съдът се произнесе по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД на С.П.Н. ***“ АД.

В молбата се твърди, че в пълвия абзац от диспозитива на решението била допусната техническа грешка, тъй като мотивите на съдебното решение разкривали действително формираната воля на съда, че законната лихва върху присъдената сума на обезщетението следва да се дължи от 23.12.2011г., докато в диспозитива на решението било посочено погрешно, че тази лихва е дължима от 23.11.2014г.

Насрещната страна по молбата  ЗД „Б.И.“ АД не изразява становище по нейната допустимост и основателност.

Производството е допустимо, съдът е сезиран в рамките на установения от закона преклузивен срок с процесуално допустимо искане.

В конкретния случай, съдът съобрази, че в мотивите на съдебното решение, на стр.11, абз. трети съдът е възприел извода, че давността върху задължението за заплащане на лихва е започнало да тече от настъпването на вредите на 01.01.2010г., а поради естеството на задължението, този срок е тригодишен, което означава, Това означава, че претенцията за присъждане на законната лихва върху присъдената сума на застрахователното обезщетение е погасена по давност - за периода от 01.01.2010г. до 23.12.2011г. и за този период претенцията следва да бъде отхвърлена. Задължението за периода от 01.01.2010г. до 23.12.2011г. съществува, но ищецът вече не би могъл да търси защита и принудително реализиране на тази престация, поради което и претенцията следва да бъде отхвърлена в тази част.

В диспозитива на съдебното решение е посочен обаче друг израз, съдържащ несъответни дати, а именно „..заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.11.2014г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до пълния размер на претенцията от 130 000 лева и  иска за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за периода от 01.01.2014г. до 23.12.2011г. ..“

Налице са две очевидни фактически грешки, защото коректната първата дата е 23.12.2011г., а коректната втора дата е 01.01.2010г. Именно в такава насока е логиката на мотивите, обективиращи действителната воля на съда.

Споменатата очевидна фактическа грешка, която се дължи на грешка при техническото създаване на документа /съдебно решение/ е в действителност е налице и подлежи на поправяне - с цел да се коригира формалното несъответствие между действителната воля на съда в мотивите на решението и външното й обективиране в диспозитива.

 Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение от 23.10.2018г., постановено по гр. д. № 20674  съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2014г., в първия абзац от диспозитива, където след поправката, датата „23.11.2014г.“ да се чете като „23.12.2011г.“, а датата „01.01.2014г.“ да се чете като „01.01.2010г.“

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                       

                        СЪДИЯ: