Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти
съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 603 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 от ГПК.
Предявени са от П.К.К.,
ЕГН ********** против „В. и к. - В.” ООД,
ЕИК ***, обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 124 от ГПК, за приемане за установено със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 880.27 лева – цена за
ползвани вода и съпътстващи услуги за периода от 10.10.2018г. до 09.10.2019г., за която му е издадена фактура
№**********/10.10.2019г., както и сумата
3243.35 лева – начислена цена
за ползвани вода и съпътстващи услуги за периода от 09.10.2019г. до
19.11.2019г., за която му е издадена
фактура №**********/27.12.2019г., за
обект в ***.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответното
дружество, редовно уведомено на 13.02.2020 г. по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК.
Първо по делото заседание, в което е
даден ход на делото, е проведено на 14.09.2020 г., като редовно призованият
ответник не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Ищецът, от своя страна, изрично е
обективирал искане за постановяване на неприсъствено решение в хода на устните
състезания.
От приложените по делото съдебни книжа
се установява, че на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: твърди, че е потребител на вода и канализационни услуги за обект в ***, с абонатен №***. Твърди, че редовно е заплащал месечните си
задължения за тези услуги към ответника. Сочи, че след отчет на място през
м.10.2019 г. служител на ответника бил отчел, като след това били и фактурирани,
допълнителни 287 куб. м. вода за минал период 10.10.2018
г. – 09.10.2019 г. и на стойност 880.27 лева. Въпреки несъгласието му с
начисленото му първо задължение, през м.12.2019 г. му била издадена следваща
фактура, вече за много по-голяма сума от 3243.32 лева за един месец
09.10.2019г. – 19.11.2019г. Ищецът категорично оспорва да е потребявал
такова количество вода за тези периоди в обекта си. Оспорва изобщо такова
количество да е възможно да бъде потребено за такива периоди, особено по
втората фактура. Оспорва начина и реда на начисляване на фактурираните му
задължения. По тези причини моли да бъде установено, че не дължи така
начислените му задължения за процесните фактурирани суми и периоди.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи
елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 124 от ГПК ищецът е представил писмени доказателства /справки;
протокол за демонтаж от 02.12.2019 г.; фактура от 26.11.2019 г. за подмяна на
водомер; протокол за демонтаж от 08.11.2019 г.; фактури от 10.10.2019 г. и 27.12.2019 г./, които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите
претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно
отправеното искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ размер
възлиза на 679.73 лева, от които: 179.73 лева – държавна такса и 500.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн.
чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията
между страните, че ищецът П.К.К., ЕГН **********, с адрес *** не дължи
на ответника „В. и к. - В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми:
1.) 880.27 лева – цена за ползвани
вода и съпътстващи услуги за периода от 10.10.2018г. до 09.10.2019г., за която му е издадена фактура
№ **********/10.10.2019г., както и сумата 2.) 3243.35 лева – начислена цена
за ползвани вода и съпътстващи услуги за периода от 09.10.2019г. до 19.11.2019г., за
която му е издадена фактура
№**********/27.12.2019г., за обект
в ***, с абонатен №***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В. и к. - В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на П.К.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата в общ размер от 679.73 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които: 179.73 лева – държавна такса и 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване на осн. чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: