№ 78
град Първомай, 07.11.2017 година
Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в
открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и седемнадесета
година с
Председател Спасимир
Здравчев
при
секретаря Петя Монева,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 151 по описа на Съда за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0325-000178
/ 10.05.2017 година на Началника на Районно управление „Полиция” към Областна
дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на Г.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
ü
на основание чл.
179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба
в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
същия Закон;
ü
на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба
в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия Закон.
Жалбоподателят Г.М.К. чрез процесуалния си
представител адвокат А.Д.Б. от Адвокатска колегия – Пловдив моли Съдът да
отмени атакуваното наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата
и в съдебно заседание на въззивната инстанция.
Въззиваемата страна, РУ на МВР - Първомай, редовно
призована чрез Началника, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
От фактическа страна:
Във връзка с получен сигнал на спешен телефонен номер
112, че на изхода на град Първомай в посока село Дълбок извор има кола извън
пътното платно, на 18.02.2017 година дежурен автопатрул - свидетелят Т.В.В.,
младши автоконтрольор в звено „Пътен контрол” при РУ на МВР – Първомай и
колегата му И.М.Б., полицай по охрана на обществения ред - по разпореждане от
оперативно-дежурната част в Управлението посещава местопроизшествието и
установява изоставен в крайпътна нива лек автомобил „Фолксваген Поло” с ДК № *
с материални щети по предната част.
Полицаите знаят, че фолксвагенът се управлява от Г.М.К.
и извършват автопатрул по установяването му в село Дълбок извор, но тъй като
лицето не е намерено на адреса, се връщат на местопроизшествието.
При пристигане на място забелязват, че жалбоподателят
и негов познат се опитват да репатрират колата от нивата с помощта на трактор.
На място са снети обяснения от К. и в негово
присъствие са съставени Протокол за ПТП № 1674406 / 18.02.2017 година и Акт за
установяване на административно нарушение № 0178 / 18.02.2017 година (бланка
серия Г № 742845), въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на
въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни, логични и кореспондиращи
с приетите по съответния процесуален ред подробно посочени писмени
доказателства и приложената административнонаказателна преписка.
От правна страна страна:
В акта си от 10.05.2017 година наказващият орган сочи
Г.М.К. да е извършил нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
съгласно чийто текст: Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Приложена е санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2,
предложение 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която, ако деянието
не съставлява престъпление, причинителят на пътнотранспортно произшествие се
наказва с глоба в размер на 200 лева заради движение с несъобразена скорост.
От доказателствата по делото не може да се вмени в
отговорност на жалбоподателя това нарушение – в показанията си актосъставителят
е категоричен, че констатациите в протокола за ПТП и в АУАН относно дата, час и
причинител са единствено въз основа на обясненията на жалбоподателя, но не е
взето предвид, че инцидентът настъпва заради спукана гума – причина по
обясненията на жалбоподателя, което обстоятелство свидетелят В. не си спомня
дали е констатирал. Актосъставителят вписва нарушение по чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, като предполага движение с несъобразена скорост
въз основа на личните си впечатления от мястото на автомобила и щетите по него,
предвид релефа на пътя – неравности, дупки и остър ляв завой на мястото на
произшествието.
Не може да се вмени в отговорност и нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, според чийто текст задължение на
водача на пътно превозно средство, участник в пътнотранспортно произшествие, е
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието, за неспазването на което чл. 175, ал. 1, т. 5 от
Закона за движение по пътищата предвижда: Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие.
Но от фактически установеното се констатира, че след
настъпилото на 17.02.2017 година пътнотранспортно произшествие фолксвагенът
преустановява движението си в крайпътната нива и не създава опасност за
движението по пътя, т.е. жалбоподателят спира, макар и не по своя воля, а от
обясненията му е видно, че установява последиците от инцидента, защото търси и
помощ за преместването на автомобила си.
Нещо повече - свидетелят В. заявява, че вписва в Акта
неустановяване на последиците от пътнотранспортното произшествие и напускането
му, защото жалбоподателят „не уведомява органите на МВР, които са компетентни в
случая” и „не остава на място”, но задължението за уведомяване на компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи и оставане на място до пристигане
на органите на реда е при произшествие с пострадали хора (чл. 123, ал. 1, т. 2,
букви А и Б от Закона за движение по пътищата), а настоящият случай не попада в
тази хипотеза.
Според настоящата инстанция Г.М.К. е наказан за
неосъществени деяния и Наказателно постановление № 17-0325-000178 / 10.05.2017
година се явява необосновано.
От друга страна, като място на пътнотранспортното
произшествие в протокола за ПТП е посочено „в гр. Първомай ул. Патриарх Евтимий
в близост до № 37”, а в Акта е описано: „в гр. Първомай ул. Патриарх Евтимий в
близост до № 37 управлява лек а-л…”. В съдебно заседание свидетелят В. *** в
населеното място, но тъй като на местопроизшествието няма домове, е вписан
адресът на последния дом, което е отразено и в акта на
административнонаказващия орган в противоречие с изискванията на чл. 42, т. 3,
предложение 2 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение 3 от ЗАНН, което е нарушение
на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на Наказателно
постановление № 17-0325-000178 / 10.05.2017 година.
По гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Районен съд – Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Отменя Наказателно
постановление № 17-0325-000178 / 10.05.2017 година на Началника на Районно
управление „Полиция” към Областна дирекция на МВР – Пловдив, Районно управление
- Първомай, с което на Г.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
ü
на основание чл.
179, ал. 2, предложение 1 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба
в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
същия Закон;
ü
на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба
в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от същия Закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Председател: (п)
СЗ
/ АГ