№ 475
гр. Варна, 04.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500528 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от М. Л. Ж. против определение №3004/25.08.2021г.,
постановено по гр.д.№2129/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено
производството по делото на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявения иск.
Производството по гр.д.№2129/21г. по описа на ВОС е образувано по
предявен от М. Л. Ж. против Прокуратурата на Република България иск с
пр.осн. чл.124, ал.4 от ГПК.
В исковата молба се излага, че през 2013г. ищецът подал жалба пред
Районна прокуратура-Варна срещу лицето Л.В.Д. с искане същата да бъде
подведена под наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.290
от НК.По жалбата му била образувана преписка вх.№Я-34509/13г. по описа на
Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР.Разследващ служител бил
Я.К..В хода на проведените следствени действия ищецът предоставил на
разследващия копия от документи по прекратеното НОХД №1907/01г. по
описа на ВРС, I състав, както и следните писмени доказателства:
прекратително постановление от 2001г., обяснения на свидетелите К.А., Д.П.,
1
Г.М., Я.К., Л.Д. и Е.З..Направил и искане за разпит на лицата И.А. и
М.М..След години наред разследване по образуваната преписка №5754/13г.
по описа на ВРП и масовите откази на разследващите по-горестоящи
прокуратури ищецът се обърнал към ВРП с искане да му бъде предоставено
копие от преписката, необходимо му за представяне към доказателствата по
подадената от него жалба до ЕСПЧ.На молбата си получил отказ, като в
отговора си ВРП е посочила, че освен подадената от ищеца жалба по
преписката нямало никакви други доказателства, които да са били
предоставени от него по тази преписка, което не отговаря на истината.
Предвид изложеното претендира да бъде установено по отношение на
ответника кой, защо и с каква цел е укрил документи /писмените
доказателства/, издадени от български държавни органи, които документи са
от особено важно значение за достигане на обективната истина по жалбата му
по преписка №5754/13г. по описа на ВРП.
Видно от цитираните обстоятелствена част и петитум на исковата молба е,
че ищецът претендира да бъдат установени в производството следните
посочени от него факти: кой, защо и с каква цел е укрил твърдените, че са
представени от същия документи по преписка №5754/13г. по описа на ВРП -
копия от документи по НОХД №1907/01г. по описа на ВРС, прекратително
постановление от 2001г., обяснения на свидетелите К.А., Д.П., Г.М., Я.К.,
Л.Д. и Е.З..
Съгласно изричната разпоредба на чл.124, ал.4 от ГПК може да се предяви
иск за установяване истинността или неистинността на един документ.Иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.
Фактите, които се претендира от ищеца чрез предявената искова
претенция да бъдат установени в производството, не са такива с правно
значение, които да са изрично предвидени в закон да се установяват по
съдебен ред.Съгласно цитираната норма, може да се установява само факт с
правно значение и само когато е предвиден в закона.Искове за факти,
установяването на които по съдебен ред законът изрично не е предвидил, са
недопустими, защото всеки факт, който е релевантен за определено
правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод предявени
права относно едно спорно между страните правоотношение. Поради липсата
2
на изискуемото се процесуално условие - допустимостта на установяването на
посочените от ищеца факти да е предвидено в закон, предявеният иск се
явява недопустим.Ирелевантни са в настоящия случай оплакванията в
частната жалба, инициирала производството пред настоящата инстанция, по
повод неразглеждането от ВОС на искането на страната с пр.осн. чл.95 от
ГПК, инкорпорирано в исковата молба, преди постановяване на
прекратителното определение.В случая ищецът ясно е изложил в исковата си
молба обстоятелствата, поради които иска установяването на посочените
факти, както и какви са точно фактите, които се иска да бъда установени
спрямо ответника Прокуратурата на Република България чрез нарочен иск с
пр.осн. чл.124, ал.4 от ГПК, като изложеното е достатъчно за преценка
допустимостта на производството.Впоследствие/в хода на администриране на
частната жалба/ на ищеца е предоставена правна помощ и му е назначен
особен представител.
Обжалвано определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3004/25.08.2021г., постановено по гр.д.
№2129/21г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3