Решение по дело №2269/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3236
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20231110202269
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3236
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110202269 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Ас-Бо
Транс” ЕООД против Наказателно постановление №42-0004351 от 08.12.2022
г. на Директора на РД „АА” гр.София с което е наложено административно
наказание на основание чл. 104, ал. 7, предложение последно от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр.) имуществена санкция в размер на 2 000, 00
(две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушениe
на административно производствените правила. Твърди, че не изпълнил
искането да представи информация от паметта на дигиталния тахограф,
монтиран в пътно превозно средство с рег. №***К и от картата на
управлявалия го водач по обективна причина, а именно поради това, че
автомобилът се намирал извън страната. Посочва, че поради настъпила
повреда на дигиталния тахограф на 29.06.2022г. е заменен, като за смяната му
бил издаден протокол. На 14.11.2022г., когато пътното превозно средство
вече било налично, жалбоподателят представил на
административнонаказващия орган електронен носител, съдържащ
1
информация от паметта на дигиталния тахограф и дигиталните карти.
Намира, че не били събрани доказателства за отказ за представяне на
въпросната информация.
Въззиваемата страна не е взела отношение по основателността на
подадената жалба, но възразява за прекомерност на размера на адвокатския
хонорар.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 25.10.2022г. в сградата на РД „АА“ София ул. „Витиня“ №1 е
извършена тематична проверка на превозвача „Ас-Бо Транс” ЕООД,
притежаващо лиценз за пътнически превози в Общността № 10374. При
проверката е установено, че водачът не е представил поискана информация по
писмо – известие №10-00-56-553/20.10.2022г., връчено на управителя на
дружеството Асен Петров на 20.10.2022г. по т. 1.5 информация от паметта на
дигиталния тахограф, монтиран в пътното превозно средство с рег. №***К и
от картата на водача, който го е управлявал.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща посочения акт за установяване на
административно нарушение от 25.10.2022г., писмо – известие №10-00-56-
553/20.10.2022г., Молба от *** от 14.11.2022г., извлечение от Интербус
книжка с пътнически ведомости, Протокол от контролна проверка от
29.06.2022г., оптичен носител и показанията на свидетеля Б. В. Д., главен
инспектор в РД „АА“ София.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д., като логични,
конкретни и непротиворечиви. Свидетелят е потвърдил изложеното от
жалбоподателя, че в деня на проверката представителят на жалбоподателя му
последният заявил, че не може да представи поисканата му информация, тъй
като въпросният автобус бил на път, а свидетелят Д. му съставил акт за
установяване на административно нарушение, тъй като сроковете за
извършване на проверката изтичали. Свидетелят посочва, че по-късно
жалбоподателят представил поисканата информация, свалена от дигиталния
тахограф.
2
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно
постановление и в срока на обжалването му, поради което намира за
допустимо разглеждането на жалбата.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Приложената Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията установява
материалната компетентност на административнонаказващия орган в т. І. 6
във вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чието длъжностно качество като и.д. директор
на РД „АА” София се удостоверява от Заповед №355/19.09.2022г. на
Изпълнителния директор на ИА „АА”. Компетентността на актосъставителя
произтича от чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 91 от ЗАвП, като контролно
длъжностно лице от ИА „АА”.
Актът за установяване на административно нарушение от 25.10.2020г. е
съставен в деня на твърдяното нарушение и в деня на установяване на
нарушителя, поради което не е налице нарушение на сроковете на чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок на
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението
посочен като очевидец, при установяване на нарушението и на съставянето на
акта и на законния представител на нарушителя, комуто е връчен в деня на
съставянето му. Извън срока за подаване на възражения, но преди издаване на
наказателното постановление с молба от 14.11.2022г. жалбоподателят е
посочил, че не е представил исканата информация, тъй като автомобилът бил
на път в чужбина, като с молбата е представил копие от Интербус с
пътническа ведомост и електронен носител флаш памет.
Въпреки предоставената информация, според посочената молба и
показанията на свидетеля Д., е издадено наказателното постановление на
08.12.2022г.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. въвежда
3
задължение за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да представят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф и от картата на водача. В санкционната разпоредба на чл. 104, ал. 7
от ЗАвПр. е предвидена административнонаказателна отговорност на
„превозвач или лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена
сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или
отказват да ги представят за проверка от контролните органи“. Наказателното
постановление е издадено за това, че деецът не е представил поисканата
информация, касаеща паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, а
имуществената санкция е наложена на основание последното предложение на
санкционната разпоредба за отказ за представяне за проверка на същите от
контролните органи.
Установи се, че по време на проверката на 25.10.2022г. управителят на
дружеството жалбоподател не е представил поисканите му данни, като е дал
обяснение за причината за това, а именно отсъствието на автомобила от
страната. На жалбоподателя не е даден допълнителен срок, в който да
представи данните, въпреки което на 14.11.2022г. са представени данни,
поискани с писмо – известие №10-00-56-553/20.10.2022г. Изложеното води до
извод за това, че дружеството жалбоподател не е отказвало представянето на
данните, а поради това, че същите не са били на разположение, не са
представени към момента на проверката, а в по-късен момент – двадесет дни
след нея, с което се потвърждават възраженията на жалбоподателя.
Предвид горното съдът счита, че деянието е квалифицирано неправилно
като отказ за представяне на поискана информация, касаеща паметта на
дигиталния тахограф и картата на водача. В наказателното постановление не е
описано нарушение под формата на несъхраняване на извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, поради което
съдът не намира за необходимо да обсъжда извършването на такова.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и издадено в нарушение на материалния
закон.
4
По искането за присъждане на разноски:
В разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. В разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата е предвидено минимално възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от
1000 до 10 000 лв. – 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022г.,
договорено е възнаграждение от 500 лв., което е изплатено изцяло, според
отбелязването в самия договор. Тъй като този размер на адвокатското
възнаграждение съвпада с минималния допустим, то възраженията за
прекомерност са неоснователни.
Поради изложеното въззиваемата страна следва да поеме пълния размер
на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 1
от АПК.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3, т. 1 и 2
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0004351 от 08.12.2022 г. на
Директора на РД „АА” гр.София с което на „Ас-Бо Транс” ЕООД е наложено
административно наказание на основание чл. 104, ал. 7, предложение
последно от Закона за автомобилните превози имуществена санкция в размер
на 2 000, 00 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 91в, т. 2 от
ЗАвПр.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” да заплати на „Ас-Бо Транс” ЕООД сумата от
500 (петстотин) лева, представляващи направени деловодни разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-
5
град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6