О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 14.05.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 14 МАЙ 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 5661
по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в която твърдят, че на името на ответника В.Я.Т.,
имало открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с
номер 001547 като наемател на общински имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Старозагорско въстание“ № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 31.
С откриването на партидата
между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения,
по силата на които “В и К” ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да
отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и
били задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви
съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите, и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За периода 08.03.2018 год. до
08.05.2019 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 173.90 лева,
представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период
от време, за което задължение били издадени 14 броя квитанции, приложени като
доказателства към исковата молба. За закъснялото плащане за периода от
28.04.2018 год. до 09.07.2019 год. ответникът дължал и лихва в размер на 9.12
лева.
Поради обстоятелството, че в
срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на
квитанция за задължението, ответникът не заплатил задълженията си, подали до PC
- Стара Загора Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Образувано било ч.гр.д. № 3716/2019 год. по описа на PC - Стара Загора и била
издадена Заповед № 1929 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
18.07.2019 г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК, поради което с Разпореждане от 01.10.2019 год. по ч.гр.д. № 3716/2019
год. PC Стара Загора им указал, че в едномесечен срок могат да предявят иск за
вземането си, предмет на заявлението.
С оглед на посоченото, за тях
бил налице правен интерес да предявят иск за установяване на вземането си,
произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна вода и
отведена и пречистена на канална вода, както и мораторна лихва, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на задължението.
Молят съда да постанови
решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
В. ЛИЧЕВА Т. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.
“Христо Ботев“ № 62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев
Райков, сума в размер на 173.90 лева
/сто седемдесет и три лева и деветдесет стотинки/, представляваща цената на
незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена
канална вода по партида № 001547 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Старозагорско въстание“ № 10, вх. Б, ет. 1, ап. 31, за периода от 08.03.2018
год. до 08.05.2019 год., както и законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 3716/2019 год. -
17.07.2019 год. - до окончателното й изплащане.
2. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
В. ЛИЧЕВА Т. с ЕГН ********** с адрес ***, дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. “Христо Ботев“ №
62, с ЕИК *********, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, сума в
размер на 9.12 лева /девет лева и
дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричното задължение за периода от 28.04.2018 год. до 09.07.2019 год.
Молят съда да им присъди
направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3716/2019 год. по описа на PC -
Стара Загора.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Я.Т.,
чрез назначения й особен представител, в който заявява, че предявеният иск е недопустим,
неоснователен и недоказан.
Счита, че така отправената претенция е недопустима, неоснователна и
недоказана, лишена от задължително необходимия, законовоизискуем правен
аргумент. Заявява, че ответницата В.Т. не би следвало да била пасивно
легитимираната страна по предявеният на основание чл. 422 от ГПК установителен
иск, тъй-като тя не била собственик на В и К обслужвания имот, а това била
Община Стара Загора - вещноправно положение и обстановка, твърдени и от самото
ищцово дружество. Именно собственикът на имота - Община Стара Загора, като
собственик и на цялата техническа инфраструктурна среда в този имот, в която и
чрез която се реализирало водоподаването и водоотвеждането от В и К оператора
следвал да е ангажиран със задължението предоставената услуга да се заплаща, така
както и да гарантирали предоставянето на тази услуга на всеки свой наемател, включително
и да понася правните последици от непредоставянето й. Това било базова
компонента в нормалното и правомерно развитие на облигационното наемно
отношение. Нещо повече - по отношение на характера, посоките и тежестите на
двустранната договорно установена правна връзка кредитор-длъжник, самият ищец в
исковата си молба признава, че срещу изпълнение на В и К задълженията му за
водоподаване и водоотвеждане „до и от имота на абоната“, съответствало
задължението му да заплаща тези услуги. Заявява, че използвания от ищеца израз
„имота на абоната“, тъй-като това било признание за облигационна връзка на
насрещни права и задължения, базирана на съвсем различна вещноправна обстановка
от тази по настоящото дело, обстановка, при която абонатът бил собственик на
имота. В процесния случай вещноправното положение на ответницата било съвсем
различно, като същото принципно се основавало на облигационен договорен
източник, каквато била двустранната наемна правна сделка, а не абсолютно вещно
право на собственост върху имота от страна на В.Т.. Суверенът на това право бил
Община Стара Загора и като такъв същият следвало да отговаря пряко, ако въобще било
налице някакво неизпълнение за заплащане на предоставена В и К услуга, а самият
ВП-суверен следвало да търси защита за накърнени свои права и интереси от
страна на негов наемател, ако въобще билиа налице такива. В тази връзка следвало
да отбележи и подчертае факта, че липсвала каквото и да е доказателствено
ангажиране от ищеца, че специално през процесния период, а именно от 08.03.2018
г. до 08.05.2019 г. В.Я.Т. имала качеството наемател на процесния имот и въобще
го ползвала на някакво основание.
На последно място сочи, че липсвали представени от ищеца доказателства за
установяване на твърдения от него факт за незаплащане от страна на ответницата на
предоставени В и К услуги.
Моли съда да отхвърли предявения иск, тъй като същият е недопустим, неоснователен
и недоказан.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3716/2019 г. по описа на РС Стара Загора съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответницата
възраженията си срещу претендираното вземане.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Компютърно извлечение за сметките - Лихвен лист от 09.07.2019 год. за
партида № 001547 в гр. Стара Загора; 14 броя квитанции за партида № 001547,
описани в приложения лихвен лист.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 3716/2019 г. по
описа на РС Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 7.07.2020
г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: