Р
Е Ш Е
Н И Е
№........................../24.03.2023г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА А.
при участието на секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4419 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Б.Г.Б., С.В.И. и С.Г.М., чрез
пълномощника им адв. Д., срещу З.
„А.Б.“ АД, с която са предявени искове по чл.432 ал.1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците сумите от по 50 000 лв.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дядо им С.М.Б.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие/ПТП/ на 13.12.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 07.11.2018 г. - датата на завеждане на претенцията
пред ответното дружество, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на 13.12.2017г. се състоял пътен инцидент,
вследствие на травмите от който починал дядото на ищците С.М.Б.. Излага се, че
на посочената по-горе дата в гр. София л.а.“Дачия Лоджи“ с рег.№ СВ
***АА, управляван от П.Н.П.се
движел по ул.“Владимир Минков Лотко“ от ул.“Слатинска река“ към ул.“Мими Балканска“ и в района на
кръстовището с ул.“513-та“ реализирал ПТП с пешеходеца С.М.Б., пресичащ по
мисленото продължение на тротоара от ляво на дясно спрямо посоката на движение
на автомобила. За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол/КП/ № К-948/13.12.2017г., съгласно който виновен за настъпване на
инцидента е водачът на лекия автомобил. Видно от протокола, както и от справка
от информационната система на Гаранционен фонд л.а.“Дачия Лоджи“ с рег.№ СВ
***АА има застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „А.Б.“, валидна от
11.12.2017г. до 10.12.2018г. Срещу виновния водач било образувано наказателно
производство, приключило с осъдителна присъда № 49/19.02.2019г. по НОХД №
5680/2018г. на СГС, НО, 29 състав. Вследствие на инцидента С.Б.получил
множество телесни увреждания, поради което бил откаран от спешна помощ в УМБАЛ
„Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, където бил настанен в Клиника по ортопедия и
травматология. Дядото на ищците бил лекуван в ИСУЛ от 13.12.2017г. до 27.12.2017г. Изписан бил с подобрение и
насочен към амбулаторен режим на лечение, по време на което приемал лекарство
за разреждане на кръвта „Ксарелто“ и болкоуспокояващи
медикаменти, което се установява от Епикриза към ИЗ №
22035/2017г. Въпреки проведеното лечение и многобройните грижи, пострадалият не
успял да преживее дълго след изписването си от болницата и починал на
12.01.2018г. Видно от съобщение за смърт № 1/12.01.2018г., издадено от „Т.– д-р
А.Н.ИППМП“ ЕООД, причина за смъртта на С.Б.е остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, предизвикана от счупване на дясна тазобедрена става и лява тибиална кост, поради травми при ПТП. Съгласно съдебно-медицинската
експертиза на труп № 38/2018г. и комплексната медицинска и автотехническа
експертиза, настъпилата смърт е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Твърди се,
че ищците са били в близки и топли отношения с дядо си и са приели изключително
тежко загубата му, като дълго време след настъпването на инцидента те отказвали
да приемат случилото се за истина, често плачели. Отношенията между тях и
починалия им дядо се крепели на задружие,
разбирателство, обич и дълбоко уважение, като взаимно са полагали постоянни
грижи едни за други. Ищците изпаднали в депресивно състояние на отчаяние,
затворили се в себе си след инцидента, нямали желание да излизат, нито да се
виждат или общуват с други хора, страдали дълго време от безсъние и се налагало
да приемат сънотворни и успокоителни лекарства, за да преодолеят това
състояние. Ищците депозирали през застрахователя молби за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, като били образувани преписки по щети. С писма от 05.02.2019г. ответникът отказал на
пострадалите лица изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
извънсъдебен ред. Прави се искане за уважаване на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът е
депозирал в срок писмен отговор и допълнителен такъв, като оспорва предявените
искове, механизма за настъпване на ПТП, вината за настъпване на същото, както и
вината за ПТП да е на водача на застрахования в ответното дружество автомобил,
но не се оспорва, че за л.а. „Дачия Лоджи“ с рег. № СВ ***АА е била сключена валидна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП. Оспорва се,
че е налице причинно-следствена връзка между смъртта на пешеходеца, процесното ПТП и претендираните
вреди - болки и страдания. В условията на евентуалност се поддържа, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от починалото
лице, тъй като пострадалият, без да се огледа, е предприел пресичане на
непозволено място, като не се е съобразил с разстоянието до приближаващото ППС
и неговата скорост на движение и попаднал в опасната зона за спиране.
Ответникът оспорва размера на обезщетенията, като счита, че не съответстват на
критерия за справедливост. В допълнителния отговор на исковата молба се
възразява срещу твърденията на ищците, че е била налице особена близост между
починалия в резултат на ПТП и неговите внуци, като се поддържа, че липсват
доказателства, че ищците търпят дълбоки като интензитет морални болки и
страдания, които надхвърлят обичайната мъка, която близките роднини обикновено
изпитват при смъртта на техен роднина
Съдът, като
взе предвид изложеното в исковата молба и след запознаване с доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Видно от
препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №
0026/12.01.2018г. е, че С.М.Б., роден на ***г., е починал на 12.01.2018г. в гр. София. От представените
удостоверения за съпруг/а и родствени връзки, се установява, че ищците са внуци
на починалия С.М.Б.
По делото е
представен заверен препис от влязла в сила на 07.03.2019г. присъда №
49/19.02.2019г. по НОХД № 5680/2018г. по описа на СГС, НО, 29 състав, с която
подсъдимият П.Н.П.е признат за виновен в това, че на 13.12.2017г. около 18,00
часа в гр. София, при управление на МПС – л.а.“Дачия Лоджи“ с рег.№ СВ *****, по ул.“Владимир Минков – Лодко“ с посока на движение от ул.“Слатинска
река“ към ул.“Мими Балканска“, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл.20 ал.2 от ЗДвП, като се движел със скорост 50 км/ч, несъобразена с
конкретните условия за видимост, нощно време, слабо пътно осветление, мокра
пътна настилка, мъгла, и реализирал ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец С.М.Б.,
ЕГН **********, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта му,
настъпила на 12.01.2018г., която била в пряка причинна връзка с получените от
пешеходеца, в резултат на удара, увреждания, като след деянието подсъдимият
направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия –
престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр.чл.343 ал.1
б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК. С присъдата на
подсъдимия/внивния за ПТП водач на МПС/ му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е
отложено за срок от три гоздини и същевременно с това
виновният за ПТП водач е бил лишен от право да управлява МПС за срок от осем
месеца, считано от влизане в сила на присъдата.
От заключението на допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на
приложените по делото доказателства – КП № К-948/13.12.2017г., съобщение
за смърт № 1/12.01.2018г., СМЕ № 38/2018г., протокол за оглед на ПТП и др.
Видно от същото заключение, на 13.12.2017г., в тъмната част на денонощието, в
гр. София, Петър П.управлявал л.а.“Дачия Лоджи“ с рег.№ СВ
***АА по ул.“Владимир Минков – Лотко“. Посоката му на движение е от ул.“Слатинска река“ към ул.“Мими Балканска“. Пътното платно на
ул.“Владимир Минков – Лотко“ е покрито с
дребнозърнест, мокър асфалт, без посипаности,
неравности и наклон. В участъка на улицата, по който се движи лекия автомобил
уличното осветление е слабо, по това време има и мъгла. Пътното платно на
ул.“Владимир Минков – Лотко“ е с ширина 6.00 метра,
предназначено за движение в двете посоки. Водачът П.управлява автомобила в
средата на пътното платно, в посока към кръстовището с ул.“513-та“. Скоростта
на движение на лекия автомобил е 50 км/ч. Водачът управлява автомобила с
включени къси светлини.
В същото
време пешеходецът С.М.Б., на 81 години, предприема пресичане на платното на
ул.“Владимир Минков – Лотко“ в посока отляво надясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът пресича в района на
кръстовището, образувано от пресичането на ул.“513-та“ с ул.“Владимир Минков – Лотко“. Траекториите на пешеходеца и лекия автомобил се
пресичат и лекият автомобил удря с предната си средна част пешеходеца.
С.Б.е ударен
под масовия си център в долната част на тялото. В резултат на удара бива качен
на предния капак на лекия автомобил, от удара с него е травмиран гръдния кош.
Пострадалият е достигнал с главата си и с удар е счупил панорамното стъкло на
автомобила, при което е последвала регистрираната черепно-мозъчна травма.
След удара
тялото на пешеходеца бива отхвърлено напред и надясно от лекия автомобил,
падайки на пътното платно.
Лекият
автомобил продължава за кратко движението си, като се отклонява вляво от
първоначалната си посока на движение и напускайки платното за движение, спира
върху левия тротоар, считано по посоката си на движение. По лекия автомобил са
настъпили описаните деформации – предна броня, преден капак, панорамно стъкло.
След
инцидента, при който е пострадал в резултат на удара с лекия автомобил и
последвалото отхвърляне на тялото и падането му на пътното платно пешеходецът С.Б.е
лекуван в болнично заведение от 13.12.2017г. до 27.12.2017г. След изписването
му от болничното заведение Б.е починал на 12.01.2018г. в дома си и като причина
за смъртта му е посочена появила се местна емболия в белите дробове с наслагване
и на възпаление на белите дробове, пряко следствие на получените увреждания при
пътното произшествие.
За
прецизност на експертизата е изложена принципна визия от района на настъпване
на процесното ПТП, източник на визията гугъл мапс, като с права стрелка
е указана посоката на движение на лекия автомобил, а с пунктирана стрелка е
указана посоката на движение на пешеходеца.
От събраните
материали по делото се установява, че процесното ПТП
е настъпило на ул.“Владимир Минков – Лотко“ в района
на кръстовището с ул.“513“-та. В близост до мястото на произшествието няма
налични пешеходна пътека, светофар, подлез/надлез.
За отговор
на въпроса дали мястото, на което е пресичал пешеходецът, е било предназначено
за пресичане, според експерта, следва да се има предвид, че произшествието е
настъпило в района на кръстовище, пешеходецът е предприел пресичане на пътното
платно отляво надясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил, като
пешеходецът се е движел по мисленото продължение на тротоара на ул.“513“–та.
В
доказателствата по делото не е налична информация за знаци или ограничителни
съоръжения, препятстващи преминаването на пешеходци.
В Протокола
за оглед на местопроизшествие е налична следната характеристика на участъка от
пътното платно на ул.“Владимир Минков – Лотко“, в който е настъпило процесното
произшествие: ул.“Владимир Минков – Лотко“ се намери
с ширина на платното от 6.00 метра, десният тротоар се намери с ширина от 4.40
метра. Левият тротоар на ул.“Владимир Минков – Лотко“
се намери с ширина от 3.00 метра; ул.“513“-та се намери
с ширина от 5.50 метра в дясната страна на ул.“Владимир
Минков – Лотко“, като първият тротоар по посока на
огледа се намери с ширина 2.00 метра, а вторият тротоар – с ширина 1.10 метра;
ул.“513“-та се намери с ширина от 4.00 метра в лявата страна на ул.“Владимир
Минков – Лотко“, като първият тротоар по посока на
огледа се намери с ширина 1.00 метра, а вторият тротоар – с ширина 1.10 метра“.
На базата на
тези данни категорично се установява наличието на тротоарни площи от двете
страни на пътното платно на ул.“Владимир Минков – Лотко“. Тротоарни площи са налични и от
двете страни на пътното платно на ул.“513+-та.
Тези
тротоарни площи са обособени места за движение на пешеходци в случаите, когато
същите се движат успоредно на платната за движение на всяка от улиците.
При
предприемане на пресичане на платното за движение следва да се има предвид, че
съгласно ЗДвП, на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите
и банкетите върху платното за движение.
От събраните
материали по делото се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част
на денонощието, участъкът от пътното платно на ул.“Владимир
Минков – Лотко“, в който е настъпило процесното произшествие, е бил осветен от слабо улично
осветление. Огледът на местопроизшествието е извършен на изкуствена светлина от
уличната електрическа мрежа, по време на настъпване на произшествието е имало и
мъгла, водачът на л.а.“Дачия Лоджи“
е управлявал същия на къси светлини.
Не са налични данни за интензитета на мъглата и в каква степен наличието
й е намалило видимостта на пешеходеца към приближаващия лек автомобил.
При така изложените обстоятелства, според експертите, може да се приеме,
че при движение на лек автомобил на къси светлини в
тъмната част на денонощието по ул.“Владимир Минков – Лотко“, осветен слабо от изкуствена светлина от уличната електрическа мрежа,
пресичащият отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила и пред
него пешеходец е имал възможност да забележи светлината от фаровете на
приближаващия лек автомобил на разстояние не по-малко от 100 метра.
В материалите по делото няма данни,
на база на които да се твърди, че пострадалият пешеходец не е имал възможност
да възприеме приближаващия лек автомобил и обстановката на пътното платно на
ул.“Владимир Минков – Лотко“.
Пешеходецът С.Б.е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не бе
навлизал на платното за движение на ул.“Владимир Минков – Лотко“
в гр. София. При навлизането на пътното платно, същият е следвало да се убеди,
че по този начин не се поставя в опасност.
От проведен
оглед и аутопсията върху трупа на С.М.Б. са установени следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в челно-слепоочната област над лява голямомозъчна
хеми сфера; травма на гръдния кош с кръвонасядане отзад вляво и данни за счупване/в стадии на
зарастване/ на 7-мо и 8-мо леви ребра; травма на опорно-двигателен апарат,
изразяваща се във: вътреставно /в тазобедрената
става/ счупване на дясното бедро през трахантерния
масив/по повод това счупване е проведено хирургично лечение с кръвна репозиция и метална остеосинтеза/;
счупване на дясната малкопищялна кост в горна трета;
контузия с масивно кръвонасядане на долната трета на
ляво бедро, и цялата лява подбедрица вкл.и лява глезенна става; вътреставно /в
коленната става/ счупване на лявата голямопищялна
кост с излив на кръв в колянна
става; счупване на лявата малкопищялна кост в средна
трета; кръвонасядане на подкожните тъкани на двата
долни крайника; кръвонасядане по кожата на левия
долен крайник в областта на бедро и подбедрица.
При
проведено хистологично изследване на взети при аутопсията препарати от бял дроб
е установена мастна емболия в белите дробове и възпаление на белите дробове – лобурална пневмония. Условия за развитие на мастна емболия
има при счупване на дълги кости/в конкретния случай такива счупвания са причинени
при ПТП и на двата долни крайника/, при травматичен шок, при размачквания на
подкожната мастна тъкан/възможно е такова размачкване да има от травмата на
долните крайници с масивно кръвонасядане на левия
крак/, след ортопедични операции/при пострадалия е проведена оперативна
интервенция за остеосинтеза по повод счупване на
дясна бедрена кост/ и др.
Експертът
обяснява в заключението си, че мастната емболия се развива сравнително бавно.
При фрактури тя настъпва 24-48-72 часа след травмата, тъй като за нахлуването
на мастните капки от синусоидите и вените на костния мозък в системното кръвообръщение е необходимо известно време. В конкретния
случай и съобразно наличната по делото медицинска документация експертът
съдебен медик е приел, че на базата на травмата с масивни мекотъканни
контузии и счупване на дълги тръбести кости на долните крайници, възможно и от
наложилата се във връзка с травмата на дясно бедро ортопедична операция, още по
време на болничния престой при пострадалия, е последвала асимптоматична
мастна емболия, при пострадалия се е развил в процес на възпаление на белия
дроб – лобуларна пневмония, известна още като
бронхопневмония, който е обусловен от съчетание на причинената гръдна травма.
Паралелното
развитие на тези патологични процеси е продължило и след изписване на
пострадалия от болница, като това е потенцирано и от
нарушена поради принудително обездвижване и залежаване трофика
на белия дроб. В прогресията си тези патологични процеси са довели до
настъпване на непреодолима дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, която е и
непосредствена причина за смъртта.
Въз основа
на изложеното вещите лица са приели, че между
получените при ПТП травми и настъпването на смъртта е налице пряка
причинно-следствена връзка.
Установените при пострадалия хронични заболявания: хипертония с лекостепенна
хипертрофия на сърцето, миокардиофиброза, коронаросклероза на сърцето, атеросклероза на аортата и
мозъчните съдове, мускатов черен дроб с дистрофични
изменения, хроничен интерстициален нефрит, пулмофиброза, плеврални
сраствания на десния бял дроб, оток и антракоза на
белите дробове, представляват фон,
намаляващ жизнените и съпротивителни сили на организма му и с това са
благоприятствали настъпването на смъртта.
Теоретично
при остър бронхит може да се развие и задълбочи дихателна недостатъчност и дори
да се стигне до непреодолима такава с настъпване на смърт.
При
проведения оглед и аутопсия върху трупа на Б.обаче не са описани макроскопски белези на остър бронхит, а впоследствие и при
проведеното хистологично изследване на тъкани от бял дроб не са установени данни за хроничен бронхит.
В конкретния
случай обективните изследвания дават основание да се приеме, че патологичните процеси в белия дроб –
белодробна мастна емболия и лобуларна пневмония са
прогресирали във времето и са обусловили възникване на белодробен оток и
непреодолима дихателна недостатъчност. Хроничните промени – хроничен
бронхит, могат да се приемат само като фон, благоприятстващ настъпването на
смъртта.
От
показанията на свид. М.– съпруг на ищцата М., се
установява, че от нея разбрал, че дядото на ищците - С.Б., ги е отгледал от
влизането на баща им в затвора – от 7-8 годишна възраст до 15-16 годишна
възраст, а след това се преместил да живее в своята къща. Съпругата на
свидетеля тежко понесла смъртта на дядо си. Случилото се било голям шок за нея,
за сестра й и брат й. След като го взели с линейка, настанили дядото на ищците
в ИСУЛ в тежко състояние. В болницата бил около две седмици, а след това в дома
си се мъчил още две седмици, бил неподвижен, пиел болкоускопояващи.
През това време за него се грижела съпругата на свидетеля, Стоян починал пред
нейните очи. Смъртта му оставила тежък белег в живота на ищците и свидетеля.
Липсвал им когато се събирали да празнуват, ходели на гробището, а на
погребението съпругата на свидетеля и сестра й припаднали, липсвал им много,
защото ищците го смятали за баща. И майка им се грижела за ищците, но ходела на
работа, дядо им също работел – в печатница, бил и музикант, като за отглеждането
на децата помагала и баба им.
Установява
се от представените с исковата молба доказателства, че на 25.01.2019г.
ищците предявили пред З.“А.Б.“ претенции за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като с писма от 05.02.2019г.
застрахователят отказал да изплати на ищците претендираните
от тях обезщетения, поради неустановяването на особено близки взаимоотношения с
починалия и на действително претърпени от смъртта му вреди.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата
на чл.380
от КЗ, т.е. да отправи писмено застрахователна претенция към
застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане /чл.477
ал.1 и чл.278
ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставено
от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило
в резултат на ПТП /противоправно деяние, извършено
виновно/вината се предполага/, от което са причинени неимуществени и/или
имуществени вреди и причинна връзка между тях /, да се установи, че е налице
договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата
на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите,
както и че преди да подадат исковата молба ищците - внуци на починалото лице, са се обърнали към
застрахователя с искане да им бъде изплатено обезщетение.
Не
е спорно между страните по делото наличието на сключен между ответното
застрахователно дружество и собственика на л.а.“Дачия Лоджи“ с
рег.№ СВ ***АА, договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", действаща към
датата на ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от
водача на лекия автомобил вреди при управлението му, както и че е налице
отправена писмена застрахователна претенция към ответното дружество за
заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на посочената в исковата
молба дата – 13.12.2017г., е настъпило
ПТП, при което дядото на ищците – С.М.Б., е получил следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
в челно-слепоочната област над лява голямомозъчна хеми сфера; травма на гръдния кош с кръвонасядане
отзад вляво и данни за счупване/в стадии на зарастване/ на 7-мо и 8-мо леви
ребра; травма на опорно-двигателен апарат, изразяваща се във: вътреставно /в тазобедрената става/ счупване на дясното
бедро през трахантерния масив/по повод това счупване
е проведено хирургично лечение с кръвна репозиция и
метална остеосинтеза/; счупване на дясната малкопищялна кост в горна трета; контузия с масивно кръвонасядане на долната трета на ляво бедро, и цялата лява
подбедрица вкл.и лява глезенна
става; вътреставно /в коленната става/ счупване на
лявата голямопищялна кост с излив
на кръв в колянна става; счупване на лявата малкопищялна кост в средна трета; кръвонасядане
на подкожните тъкани на двата долни крайника; кръвонасядане
по кожата на левия долен крайник в областта на бедро и подбедрица,
както и че между получените при ПТП
травми и настъпването на смъртта е налице пряка причинно-следствена връзка
Установените при пострадалия хронични заболявания представляват фон, намаляващ
жизнените и съпротивителни сили на организма му, което е благоприятствало
настъпването на смъртта.
Механизмът
на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установиха, както от приетите
по делото писмени доказателства, така и от заключенията на вещите лица по
допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза.
Установи
се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а.“Дачия Лоджи“ с рег.№ СВ ***АА, като в случая е налице
и влязла в сила на 07.03.2019г.
присъда № 49/19.02.2019г. по НОХД № 5680/2018г. по описа на СГС, НО, 29 състав,
с която водачът на л.а.“Дачия Лоджи“
с рег.№ СВ *****, е признат за виновен за настъпването на ПТП и причиняване по
непредпазливост на смъртта на пресичащия пътното платно пешеходец С.М.Б.,
починал на 12.01.2018г.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд в пределите на чл.300 от ГПК, поради което и съдът намира за доказано наличието на всички
предпоставки по чл.45
от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован при ответника, за обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
Доколкото
в хода на настоящото производство се установи, че пресичащият отляво надясно спрямо
посоката на движение на автомобила и пред него пешеходец е имал възможност да
забележи светлината от фаровете на приближаващия лек автомобил на разстояние не
по-малко от 100 метра и че е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако не бе навлизал на платното за движение
на ул.“Владимир Минков – Лотко“ в гр. София, съдът
намира за основателно възражението на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на
починалото лице, тъй като същото, при навлизането на пътното платно, е следвало
да се убеди, че по този начин не се поставя в опасност.
Независимо
от горното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни, поради
следното:
С
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди, а в случая ищците не доказаха главно и пълно наличието на
особено/изключителна/ близка връзка с починалия им дядо и действително
претърпени от смъртта му сериозни/като интензитет и продължителност/ морални
болки и страдания.
Разпитаният
по делото свидетел – съпруг на ищцата С.Г.М., свидетелства за близките
отношения на починалия с внуците му/ищците/ и относно преживяната от тях скръб
при смъртта му, но за това, че през определен период от време е заместил баща
им в грижите за тях, няма непосредствени впечатления, а е разбрал за това от
съпругата си, поради което и съдът счита за недоказано твърдението на ищците,
че са били създадени изключително близки връзки на починалия с тях, а и от
същите свидетелски показания се установи, че за ищците грижи са полагали и
техните майка и баба.
Както
е прието в мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, връзките между
братя, братя и сестри, бабите/дядовците и внуците по
начало се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, каквато безспорно е съществувала и между ищците и техния
дядо, но за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка
на родство. Съгласно решение № 63/20.07.2022 г. по т.д. № 889/2021г. на ВКС, II т. о., обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата,
очертан в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., се присъжда само по изключение, при
кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка
връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца
неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка, т.е. когато случаят е изключителен, както от
гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и
претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и
продължителността на понесените неимуществени вреди, като в същия смисъл са и решение №
60159/31.01.2022г. по т.д. № 2088/2020 г.на ВКС, II т. о., решение № 60133/11.10.2021г.
по т. д. № 1902/2020г. на ВКС, II т. о., решение №
92/17.11.2020г.по т. д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о. и др.
В
случая, предвид изложеното по-горе, съдът намира, че ищците не доказаха
конкретни житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността между тях
и дядо им да е станала толкова силна, че смъртта на последния да им е причинил
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за тази родствена връзка. Мъката и болката от загубата, са нормални
реакции, присъщи на всеки човек, поставен в такава ситуация - неочаквана смърт
на близък родственик, но ищците не доказаха да са търпели болки и страдания
извън тези типични и нормални за родствената връзка, поради което и исковете
следва да се отхвърлят като недоказани.
С
оглед изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на
сторените по делото разноски, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника, сумата в размер общо на 5936лв., от които 5436лв. – адвокатско
възнаграждение и 500лв. – внесения депозит за изготвяне на заключение по
допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.Б., ЕГН **********,***, С.В.И., ЕГН **********,*** и С.Г.М., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ срещу З. „А.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумите от по 50 000
лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дядо им С.М.Б.,
вследствие на ПТП на 13.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от
07.11.2018 г. - датата на завеждане на претенцията пред ответното дружество, до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********,***, С.В.И.,
ЕГН **********,*** и С.Г.М., ЕГН **********,***, да заплатят на З. „А.Б.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 5936лв., представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: