О П Р Е Д ЕЛ Е
Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на двадесет
и втори март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1085 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът С.Т.Т.
твърди, че на 31.07.2019 г. в предаването „Ш.на С.“, излъчено в ефира на BTV, обявява
намерението си да създаде и учреди
политически партия на територията на Република България с наименованието „Н.Т.Д.“,
като през лятото на същата година предприема правни и фактически действия за учредяването
на политическа партия с това наименование. След провеждане на учредителното
събрание на партията, документите са внесени за регистрация на същата в Софийски
градски съд. Посочва, че Съдът е отказал да регистрира партията, като решението
на първоинстанционния съд е потвърдено от Върховния касационен съд. В деня, в
който е обявено решението на ВКС за отказ за регистрация на политическа партия
с наименование „Н.Т.Д.“, ищецът и негови съмишленици предприемат действия за
реализиране на политически проект, но с различно наименование, а именно „И.Т.Н.“.
Това име било публично обявено от ищеца на 21.01.2020 г., около 16:00 часа, в официалния
му фейсбук профил /www.facebook/С. Т.Т./. Посочва,
че след обявяване името на новата партия
са предприети действия по регистрацията й, включително и запазване на името в Информационно обслужване, по заявка на
В.В.– съмишленик в създаването на партията
и член на инициативния комитет по учредяването й. Подадено е и искане за
регистрация на партията с така запазеното наименование пред Софийски градски съд. Междувременно е подадено
заявление с вх. № **********N от 22.01.2020 г. пред Патентното
ведомство на Република България за регистрация на словна индивидуална марка „И.Т.Н.”
от В.В., в качеството й на секретар на новоучредената партия с това наименование.
При заявяването на марката е установено, че със заявление с вх. № **********N от
21.01.2020 г. вече има заявяване на такава марка в касове 9, 14, 16, 20, 24,
25, 26, 28, 34, 35, 36, 38, 39, 41, 42 и 45, което заявяване е направено от
лицето Ч.И.Н.. Поддържа, че направената от това лице заявка е подадена веднага
след публичното обяваване на името на новия политически проект на
горепосочената фейсбук страница. Посочва, че заявяването от това лице на
марката в толкова класове, които покриват основните стоки и дейности, ще
попречи на регистрацията на заявената от ищеца марка и безпропроблемното
осъществяване на дейността на ПП „И.Т.Н.”. Ищецът поддържа, че той е действителният
притежател на марката, тъй като е ползвал същата преди датата на заяваване на
марката от страна на ответника пред Патентното ведомство. Началната дата на
използване на марката от ищеца е 21.01.2020 г., около 16:00 часа, когато в
официалния му фейсбук профил е обявено пред обществеността намерението на ищеца
да използва тази марка, като след това обявяване новината е разпространена в
множество публикации в електронни и печатни медии. Правата върху така обявената
марка, заявена за регистрация със заявление пред Патентното ведомство с вх. №
**********N от 22.01.2020
г. от В.В., са му прехвърлени с писмен
договор, но тази марка се явява правно
незащитена за периода от първонабаното й използване до момента. Затова в
качеството си на председател на ПП „И.Т.Н.” поддържа, че има правен интерес да
установи недобросъвестността на ответника при заявяване на марката „И.Т.Н.” за
регистрация със заявка с вх. № **********N от 21.01.2020 г. Освен вече изложените факти, обосноваващи
според ищеца недобросъвестността на ответника, индиция за недобросъвестното му
намерение са и обстоятелствата, че е заявявал за регистрация пред Патентното
ведомство и следните индивидуални словни марки: „Н.Т.Д.” със заявление от
08.08.2019 г. /непосредствено след обявяване в излъчваното в ефира на националната
телевизия BTV
телевизионното предаване „Ш.на С.” на началото на политически проект с това
име/ и „И.Т.Д.” със заявление от 12.08.2019 г. /което име според ищеца е
изключително сходно и прави асоциация с „Н.Т.Д.”/.
Предвид изложеното иска от съда да постанови
решение, с което да установи, че ответникът Ч.И.Н. е действал недобросъвестно
при подаване на заявка с вх. № 2020157706N от 21.01.2020 година в Патентното
ведомство на Република България за регистрация на словна индивидуална марка И.Т.Н..
Претендира направените в производството разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника Ч.И. Н., като в законоустановения срок е подаден
отговор, с който се оспорва предявения иск. Оспорва наличието на интерес за
ищеца за предявяване и водене на процесния иск. Оспорва обстоятелството, че ищецът
е действителен притежател на правата върху търговската словна индивидуална марка
И.Т.Н.. Твърди, че ищецът не е търговец и не е използвал процесната марка в
търговската си дейност. Оспорва и първоначалния заявител В.В.да е извършвала
някаква търговска дейност с процесната марка. Счита, че ищецът търси защита на
чужди и невъзникнали към датата на предявяване на иска в СГС права на друг
субект, а именно политическа партия „И.Т.Н.“, респ. оспорва материалната и
процесуална легитимация на ищеца. Оспорва политическата партия да притежава
права по отношение на търговската марка „И.Т.Н.”, още повече, че политическата
партия не може да осъществява търговска дейност, различна от посочената в ЗПП.
Оспорва, както ищецът, така и
първоначалният заявител В.В., да са
предлагали на пазара през исковия период свои стоки или услуги с процесната
търговска марка. Излага и доводи за неоснователност на предявения иск, като оспорва
твърдяната от ищеца недобросъвестност на Ч.Н. при подаването на заявката за
регистрация на процесната марка. Сочи, че ответникът е започнал да извършва
търговска дейност и да предлага стоки и услуги от заявените от него за
регистрация класове 16 и 41 под търговска марка „И.Т.Н.”, като по този начин е
придобил търговско качество по смисъла на ТЗ. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът е знаел за процеса на учредяване на политическата партия. Сочи, че
ответникът е започнал разпространението на книжки с вицове „И.Т.Н.“ преди
датата, на която ищецът твърди, че е оповестил наименованието на бъдещата
партия. Предвид изложеното моли призводството по делото да бъде прекратено,
евентуално предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира
направените в производството разноски.
Въз основа
на твърденията на страните и отправените от тях към съда искания, Съдът намира,
че е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК
във вр. с чл. 12, ал. 5 ЗМГО.
При така
изложените в исковата молба фактически твърдения от ищеца и отправено към съда
искане, както и при съобразяване с изложените от ответника доводи в отговора на
исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че предявеният от ищеца иск по
чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 12, ал. 5 ЗМГО е процесуално
недопустим. Съображенията за този извод на съдията-докладчик са следните:
Съгласно константната съдебна практика, при
извършване на преценка относно допустимостта на този иск, се изхожда от общите
предпоставки за допустимост на установителните искове /чл.124 ал.1 ГПК/ -
наличие на правен интерес и надлежна процесуална легитимация, отнесени към
специалните изисквания на ЗМГО. За да се приеме,че е налице у ищеца правен
интерес от предявяването на иск за недобросъвестност при заявяването на
търговска марка, той следва да е обоснован в исковата молба с твърдения, че ищецът
е действителен притежател на права върху знак, който в противоречие с добрите
нрави и добросъвестната търговска практика е заявен от ответника като негова
търговска марка. Доводите за действително притежание на марката ищецът следва
да извежда от твърдения за фактическо ползване на знака в търговската му
дейност, даващо му право да заяви знака за регистрация, чрез която да получи
защита по ЗМГО. В случая ищецът не излага такива твърдения, доколкото от
изложените от него в исковата молба факти не може да се обоснове извод, че той,
в лично качество, е действителен притежател на марката по смисъла на закона
/ищецът не твърди той в лично качество да е действителен
създател и притежател на марката и да я използва в своята търговска дейност и
това ползване да предхожда заявяването на същата марка от ответника/. Затова
следва да се приеме, че не се установява активната процесуална легитимация на
ищеца за предявяване на иск по л. 12, ал. 5 ЗМГО. Освен това ищецът заявява, че от негова
страна /твърди, че правата върху процесната марка, заявена за регистрация със
заявление пред Патентното ведомство с вх. № **********N от 22.01.2020 г. от В.В., са му прехвърлени с писмен договор/, е
подадена заявка за регистрация на марката пред Патентното ведомство на
РБългария с вх. № **********N от 22.01.2020 г. Съгласно
възприетото в определение № 370/10.06.2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО,
11 състав, по в. ч. т. д. № 518/2018 г., единственото
разграничение между хипотезите на чл. 12, ал. 4 и ал. 5 на ЗМГО е
обстоятелството дали
действителният притежател е подал своя заявка за регистрация. При наличие на
такава и при едновременна висящност на процедурите по двете заявки,
конкуренцията между тях ще се реши по административен ред на база кой е
действителният притежател на марката, без значение коя заявка е подадена по-рано
и без значение от евентуална недобросъвестност. Ето защо е прието, че правен
интерес от установителен иск по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО би съществувал
единствено при липса на предпоставките по ал. 4, т.е. при липса
на подадена заявка от действителния притежател на марката.
Предвид
обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по време на цялото
производство, то при констатираната й липса, предявеният иск се явява недопустим
и исковата молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
При този изход
на производството и при изрично заявеното в отговора на исковата молба искане
за присъждане на разноски, ответникът има право на същите – арг. от чл. 78, ал.
4 от ГПК. Ответникът е представил доказателства за уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева, поради което ищецът следва да
бъде осъден да му възстанови така сторените по настоящето дело разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание чл.
130, изр. 1 от ГПК, исковата молба с
вх. № 53315/15.06.2020 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1085/2020
г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА
образуваното по тази искова молба съдебно производство.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН **********
да заплати на Ч.И.Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК,
разноски по настоящето производство в размер на 3600 /три хиляди и шестстотин/
лева.
Определението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщението. Да се изпрати препис от определението на
страните.
СЪДИЯ: