Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 2 от 07.03.2023 г., постановена по НОХД № 154/2022 г.
по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу Д. И. Д. за това, че
на 27.01.2021 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, в маловажен случай, с цел да набави за
себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у А. П. К. от с. Татарево, общ.
Първомай, обл. Пловдив и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 лв. –
престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият Д. И. Д. е осъществил състава на
престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Моли да бъде постановен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ около минимума, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК. Също така е направено искане да бъде групирана на основание чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 НК настоящата присъда с присъдата по НОХД № 164/2022 г. по описа
на РС Попово, като се определи най-тежкото наложено наказание по тези присъди.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. Д., намира, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че подсъдимият е извършил престъплението, за което
бил привлечен в качеството на обвиняем. Моли да му бъде наложено наказание
пробация или лишаване от свобода в минимален размер, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Подсъдимият Д. И. Д., спрямо когото производството е протекло при условията
на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, не взема становище по повдигнатото обвинение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. И. Д. е роден на *** г. в гр. Крумовград, с постоянен адрес: ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан
(реабилитиран), работи, ЕГН: **********. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия са налице 7 осъждания, за които е настъпила пълна реабилитация на
05.01.2020 г., поради което същите следва да се отчитат единствено като данни за
личността му.
В края на 2020 г. на интернет-сайта Ало.бг подсъдимият Д. И. Д. публикувал
обява, в която предлагал работа в склад за парфюмерия в Германия, като бил посочил
телефонен номер *** (регистриран на Т. Т. Т. – лице, страдащо от психично
заболяване). В действителност подсъдимият не предлагал и не можел да осигури
посочената в обявата възможност за работа. Същевременно пострадалият – свидетелят
А. П. К., който по това време бил безработен и активно търсел работа, попаднал на
посочената по-горе обява, публикувана от подсъдимия. Позвънил на посочения
телефонен номер, като му отговорил подсъдимият. Свидетелят К. попитал дали има
възрастови ограничения, тъй като бил човек на възраст, но подсъдимият му казал, че
няма такива, както и че работата не е тежка. Така приключил разговорът им, а
свидетелят К. продължил да търси работа и в други фирми. След около 2-3 седмици
пак се появила същата обява, публикувана от подсъдимия. Свидетелят К. отново се
1

обадил на същия телефонен номер, отговорил подсъдимият, който му обяснил, че се
пътува с автобус за Германия, но местата са заети. След няколко седмици свидетелят
К. пак попаднал на същата обява, публикувана от подсъдимия, на сайта Ало.бг и на
27.01.2021 г. позвънил на посочения телефонен номер. Отново му отговорил
подсъдимият, който му обяснил, че в неделя (31.01.2021 г.) ще замине автобус с група
работници за Германия от паркинга на Централна гара в гр. Пловдив. Свидетелят К. не
се усъмнил в изложеното от подсъдимия и се съгласил с предложението му да пътува
за Германия на тази дата. Тогава подсъдимият му казал, че трябва да преведе
стойността на 50 евро в лева по Изипей като депозит за квартира. Свидетелят К.
попитал подсъдимия дали не може да даде парите на ръка при заминаването си, но
последният му отговорил отрицателно и му предоставил своите три имена и ЕГН,
необходими за паричния превод. Още на същия ден – 27.01.2021 г., свидетелят К.
отишъл в офис на Изипей в гр. Първомай и депозирал сумата от 100 лв., която била
преведена на подсъдимия и получена от него на същия ден в офис в гр. Стара Загора.
На 31.01.2021 г. свидетелят К. отишъл на Централна гара в гр. Пловдив, но там нямало
нито автобус, нито други хора (група), очакващи да заминат за Германия. Позвънил на
телефонния номер, даден му от подсъдимия, но последният не отговорил. Тогава
свидетелят К. се досетил, че е измамен и се прибрал в дома си в с. Татарево, общ.
Първомай. Впоследствие сигнализирал органите на полицията, за което и след
извършена проверка било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването подсъдимият Д. възстановил на пострадалия свидетел
К. сумата от 100 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на
свидетеля А. П. К., писмените доказателства: справка от системата на „Изипей“ АД,
разписка за получаване на пари в брой от 27.01.2021 г. от „Изипей“ АД, разписка за
изпращане на пари в брой от 27.01.2021 г. от „Изипей“ АД, справка от „БТК“ ЕАД,
протокол за доброволно предаване от 22.07.2022 г., разписка за възстановяване на пари
от 26.07.2022 г., справка за съдимост, ведно с бюлетини за съдимост, справки за
изтърпени наказания „обществено порицание“.
В разглеждания случай съдът изгради фактическите си изводи въз основа на
показанията на незаинтересования свидетел А. К., тъй като са логични и
безпротиворечиви и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. От
показанията на свидетеля К. безспорно се изяснява, че подсъдимият Д. Д. го е убедил,
че може да му осигури работа в Германия, като по тази причина свидетелят му е
превел по Изипей сумата от 100 лв. за квартира, както и че впоследствие, когато е
отишъл на Централна гара в гр. Пловдив, е открил, че няма автобус, с който да пътува
за Германия. Съдът кредитира показанията му, че е бил мотивиран да предостави
парите, защото е бил убеден от подсъдимия чрез проведения телефонен разговор, че
тази сума е за осигуряване на квартира. Същевременно показанията му намират
категорично потвърждение и в приложените разписки, издадени от Изипей, от които се
установява, че сумата е преведена от свидетеля К. на 27.01.2021 г. от каса на Изипей в
гр. Първомай и е получена на същата дата от подсъдимия Д. Д. на каса на Изипей в гр.
Стара Загора. Посочените доказателствени средства допринасят за категоричното
установяване на гореописаната фактическа обстановка, като не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
2

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че анализът на
събрания по делото доказателствен материал води до единствения възможен извод, че
подсъдимият Д. И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна, безспорно се установи, че на 27.01.2021 г. в гр. Първомай,
обл. Пловдив, в маловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага,
подсъдимият е възбудил заблуждение у А. П. К. от с. Татарево, общ. Първомай, обл.
Пловдив и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 лв. Безспорно с
действията си подсъдимият Д. е възбудил заблуждение у свидетеля А. К., че ще му
осигури работа в чужбина, като за тази цел му поискал сумата от 100 лв. като депозит
за квартира. За да успее да създаде това заблуждение, подсъдимият е казал на
пострадалия, че предлага работа в склад за парфюмерия в чужбина, разказал е
подробности относно предлаганата работа и транспорта до Германия, без изобщо да е
осъществявал такава дейност. В резултат на активните действия на подсъдимия
свидетелят А. К. се е разпоредил със сумата от 100 лв. Свидетелят К. не би се
разпоредил с тази сума, ако подсъдимият не беше формирал у него неправилна
представа. След получаване на парите подсъдимият не осигурил обещания транспорт,
с който свидетелят К. да пътува до Германия, както и предложената работа. Вместо
това, излъгал пострадалия, че от Централна гара в гр. Пловдив ще отпътува група
работници с автобус за Германия, като след пристигането си на уговореното място
свидетелят разбрал, че такъв автобус не съществува.
В разглеждания случай съдът счита, че деянието на подсъдимия носи всички
признаци на „маловажен случай“. Съгласно чл. 93, т. 9 НК „маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Касае се за юридически признак на извършеното
деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който следва да се
преценява с оглед критериите на чл. 93, т. 9 НК, като преценката следва да се направи
на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване
на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Т. е., за да се обоснове
наличието на „маловажен случай“, е необходимо да бъде извършена съвкупна
преценка на обстоятелствата по делото, свързана с размера на вредата, тежестта на
посегателството и личността на дееца. В настоящия случай квалификацията на
деянието на подсъдимия по чл. 209, ал. 3 НК е обусловена от размера на
имуществените вреди, който е под размера на минималната работна заплата за
страната към датата на извършване на деянието. Установените по делото
обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. В тази насока следва да
се отчете, че подсъдимият е възстановил на пострадалия причинените от
престъплението вреди. Следователно, съвкупната преценка на обстоятелствата,
свързани с деянието и с личността на дееца, както и на моралната му укоримост, сочи
на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина – пряк
3

умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че вследствие на неговото поведение у измаменото
лице ще възникне неправилна представа. Осъзнавал е, че в резултат на тази невярна
представа пострадалият ще осъществи акт на имуществено разпореждане и че това
разпореждане ще доведе до увреждане на имуществото му, като е целял именно това.
Също така подсъдимият Д. е действал с користна цел, тъй като изначално е знаел, че
няма намерение да изпълни поетото задължение (да осигури работа в чужбина на
пострадалия), осъзнавал е и че няма право да получи сумата от 100 лв.
По наказанието:
За престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до една година или пробация.
Съдът счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради
което размерът на наказанието бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 54
НК. В разглежданата хипотеза като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да
се определят самопризнанието, сравнително ниската стойност на причинената имотна
вреда и възстановяването й. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете извършването на настоящото престъпление в реална съвкупност с
престъплението по НОХД № 164/2022 г. по описа на РС Попово, което престъпление е
с правна квалификация по чл. 209, ал. 1 НК. След преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите,
визирани в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността признаци съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, поради
което определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца.
Настоящият състав прие, че са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1
НК, тъй като подсъдимият Д. не е бил осъждан към датата на извършване на
престъплението. Както вече беше посочено по-горе, макар спрямо подсъдимия да са
били постановявани присъди за различни по вид престъпления, в т. ч. е изтърпявал и
ефективно наказание „лишаване от свобода“, към датата на извършване на настоящото
деяние той се счита за неосъждан на основание чл. 88а НК с всички произтичащи от
това благоприятни последици. Това е така, защото наказанието – 3 месеца лишаване от
свобода по НОХД № 111/2009 г. на РС Ивайловград е изтърпяно на 04.06.2010 г., а
последното наказание – 6 месеца пробация по НОХД № 30/2017 г. на РС Ивайловград
е изтърпяно на 05.01.2018 г. Също така за постигане на целите по чл. 36 НК не е
необходимо ефективното изтърпяване на определеното наказание. Съдът счете, че така
определеното наказание е достатъчна санкция, която ще гарантира бъдещото
правомерно поведение под угрозата, че при извършване на ново деяние ще изтърпи и
настоящето условно отложено наказание. Поради това решаващият състав отложи
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия Д. И. Д. той е осъден с Присъда
№ 22 от 02.11.2022 г., постановена по НОХД № 164/2022 г. по описа на РС Попово, в
сила от 17.11.2022 г., за извършено през периода 08.01.2021 г. – 15.01.2021 г.
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26 НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за
срок от три години. Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК предвижда, че ако с едно деяние
са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът,
след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от
тях. Това правило се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди (чл. 25, ал. 1
4

НК). Поради това съдът определи едно общо, най-тежко наказание между наказанията,
наложени по настоящото НОХД № 154/2022 г. на РС Първомай и НОХД № 164/2022 г.
на РС Попово, а именно една година „лишаване от свобода“. В случая не е необходимо
да бъде прилагана разпоредбата на чл. 24 НК. По изложените по-горе съображения
съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК да бъде
отложено изпълнението на определеното общо най-тежко наказание, поради което
отложи изпълнението му за срок от три години.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: (п)
/Радина Хаджикирева/
5

Номер на акта:	2
Дата:	7 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия:	Радина Василева Хаджикирева

Дело:	20225340200154
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 октомври 2022 г.

Присъда по дело №154/2022 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите