Решение по дело №16177/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

46/4.1.2018г.

 

гр.София, 04.01.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд,  гражданско отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание на тринадесети октомври  две хиляди и седемнадесета година в състав: 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                      Мл.с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

При  секретаря Илияна Коцева и прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№16177/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.09.2016г. по гр.д. №53501/2015г на СРС, 120 състав  е  признато за установено по предявения от В.Р.Г. срещу „М.П.” ЕООД, че ищецът В.Р.Г. не дължи на ответника „МТ П."” ЕООД, , следните суми: 806.83 лв. по изп.д. с № 1078/2006 г. на ДСИ - Видин и в размер на 232.52 лвпо изп.д. с № 1202/2004 г. на ДСИ при ВРС, поради настъпила погасителна давност,  като е отхвърлил предявения иск до пълния размер от 14 127.84 лв., като неоснователен. С решението „М.П.” ЕООД е осъдено  да заплати на В.Р. разноски в размер на 8,53 лв.

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от  В.Р.Г.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалните правил като излага доводи, че съдът не му е указал, че може да иска да бъде постановено решение при признание на иска, предвид на това, че съдът не е приел отговора на ответника по чл.131 от ГПК, с който той е  признал иск., както и че съдът е следвало да укаже на на ищеца , че може да поиска постановяване  на неприсъствено решение.неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, като излага доводи по съществото на спора. Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че от 24.08.2006г. започва да тече двугодишния срок по чл.330 б.”д” от ГПК/отм./., който изтича на 25.08.2008г., като от тази дата започва да тече нов срок за погасителна давност, която до 03.02.2011г.-датата на образуване на новото изп.дело не е изтекла.  Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

   Ответникът по жалбата „М.П.” ЕООД оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

СРС е сезиран с иск с пр.осн.чл.124 ал.1 от ГПК предявен от В.Р. Гетон„в срещу „М.П.” ЕООД за установяване, че  не дължи на ответното дружество по изпълнително дело № 20061320401078 по описа на ДСИ при PC, гр. Видин : сумата 2571.72 лв.,  включваща: главница в размер на 1456.87 лв. и лихви в размер на 837.76 лв., неолихвяема сума от 30 лв. и такси по тарифата за държавни такси по ГПК в размер на 227.16 лв., както и сумата от 11 556.05 лв., главница в размер на 4475.42 лв., законна лихва върху главницата в размер на 5545.78 лв., 512.43 лв. неолихвяеми вземания и 1022.42 лв. такси по тарифата, които суми са вписани в запорно съобщение изх. № 5920/22.04.2015 г. по изп.дело № 20041320401202 по описа на ДСИ, район на действие PC, гр. Видин.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и  допустимо.  Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на страната /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за  нарушение на материалния  и процесуален закон. Вземанията, дължимостта на които се оспорват от ищеца произтичат от несъдебно изпълнително основание - чл.237 от ГПК /отм./ . Настоящата съдебна инстанция намира, че са правилни и съответстващи на Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са  изводите на първоинстанционния съд досежно давностния скрок след изтичане на който се погасяват вземанията, предмет на процесните изп.листове, както и кои действия в изпълнителното производство представляват изпълнителни действия.

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК идентична с разпоредба на чл.330 ал.1, б.”д” от ГПК/отм./, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, освен ако не е заявил писмено, че длъжник прави вноски или ако се касае за дело за издръжка, то изпълнителното производство се прекратява. Това основание за прекратяване на изпълнителното производство настъпва по силата на закона. Постановлението на съдия-изпълнителя за прекратяване на производството е само констативно, тоест установява вече настъпило прекратяване на производството. Това постановление на съдия-изпълнителя не е условие за прекратяване на изпълнителното производство. С изтичане на две години от последното дейстивие изпълнителното дело се прекратява ex lege, като постановлението на съдия-изпълнителя има само декларативно действие. (В този смисъл ТР № 47/01.04.1965 г. по гр. д. № 238/1964 на ОСГК на ВС; решение №223/12.07.2011г. по т.д.№124/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;.;Решение №94/27.07.2010г. по т.д. №943/2009г. на І-во Т.О. на ВКС; Решение № 76/07.06.2011 г. по т.д. № 643/2010 г. на ВКС).

                 Новата погасителна давност започва да тече от момента, в който са били налице условия за прекратяване на изпълнителното производство, независимо дали е било постановено постановление на съдия-изпълнителя.  В настоящият случай по  изп.д. № 1078/2006 г. по описа на ДСИ при PC - Видин  последното изпълнително действие по делото-изразяващо се в направена удръжка от трудово възнаграждение на един от солидарните длъжници е извършено на 29.10.2009 г. Впоследствие с молба от 01.04.2015 г ответното дружество, е  направил искане за налагане запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците.   Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1, т.8 от ГПК  на 29.10.2011г.г. са били налице условия за прекратяване на изпълнителното дело, тоест от изтичане на две години от последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия/29.10.2009г./. Следователно изп.дело е прекратено по право на 29.10.-2011г. от която дата .започва да тече нов 5 годишен давностен срок за вземанията предмет на изп.лист,    който  срок   изтича    на    29.10.2014г. т.е към 01.04.2015г. този срок е изтекъл. С оглед на това всички събрани суми по изп.дело след 29.09.2011г. са недълживо платени и подлежат на връщане.

                    По второто изп.дело, видно от приложените по делото доказателства се установява, че по него са извършване изпълнителни действия-запори върху суми на длъжниците в периода  от  12.12.2004 г. до 15.01.2007 г., Следователно двугодишния давностен срок е изтекъл на 15.01.2012г. , на която дата изп.дело е прекратено по право съгласно  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК отм.),  и всички събрани по това изп.дело суми след посочената дата са недължимо платени и подлежат на връщане. Въззивният съд напълно споделя мотивите на СРС досежно предявения на горепосоченото основание иск и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях..

                        С оглед на изложеното  решение на СРС в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

                       По делото няма данни за направени разноски от въззиваемия пред въззивната инстанция, поради което такива не се присъждат.

                       Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                              Р Е Ш И :

 

                         ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.09.2016г. по гр.д. №53501/2015г на СРС, 120 състав  в обжалваната му част.

                         РЕШЕНИЕТО  подлежи на  касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                         2. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

част.