РЕШЕНИЕ
№ 133
гр.Враца, 27.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 27.02.2020г.,
на двадесет и седми февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 467 по описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.156 ал.1 вр.чл.144 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „А.-К.П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление *** против
АКТ за установяване на задължение /АУЗ/ №П-04000618079538 – 135 - 001/
23.10.2018г., издаден от * по приходите Г. П. Т. и В. Г. Н.,на основание чл.106
ал.1 вр.чл.103 от ДОПК, за сумата * лв.
корпоративен данък за 2014г., сумата * лв..
лихви върху главницата, изчислени за периода
01.01.2014г. -31.12.2014г. и сумата * лв. корпоративен данък за 2015г.
Актът за установяване на задължение с цитирания по-горе номер е обжалван
с жалба вх.№30167/16.11.2018г. по
описа на ТД на НАП Велико Търново, пред Директора на ТД на НАП
Велико Търново в качеството му
на орган по чл.106 ал.2 от ДОПК, който при
предоставеното му от закона правомощие се е произнесъл с Решение №90/13.05.2019г., с което е оставил жалбата без уважение и е
потвърдил издадения акт като правилен и законосъобразен.
Решението на горестоящия орган е връчено на жалбодателя на 28.05.2019г., видно от
представеното известие за доставяне.
В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен и се иска
неговата отмяна. Изтъква се, че
неправомерно проверяващите органи са определили срока на проверка на
инвестициите, извършени от жалбодателя,
до 31.12.2015г., тъй като по отношение
на преотстъпения данък за 2015г.
се допуска същият да бъде инвестиран до края на 2016г. Заявява се, че органите по приходите превратно са
тълкували понятието „придобити ДМА“,
като са отнесли същото към придобиването на правото на собственост по смисъла
на Закона за собствеността, без да се съобразят с нормата на чл.4 §4 от
Регламент №1857/2006г., където е предвидено, че приемливите разходи могат да
включват закупуването или закупуването на лизинг на машини и оборудване.
Изискването закупената земеделска техника да е нова е спазено и то не се отрича
от извършващите проверката лица. Идентични съображения се развиват и в
представената по делото писмена защита
на пълномощника на жалбодателя *Г.П.. Сочи се, че
извършената проверка е непълна, като при нея не са проверени всички направени от дружеството инвестиции, касаещи дейността му, въпреки предоставени за това
доказателства и ако това беше сторено, би се установило, че попълването на ДМА с нова техника, дори
без разглежданите договори за финансов
лизинг, със сгради и закупената земя, са достатъчни, за да се обоснове
възможността жалбодателят да упражни правото си на преотстъпване на част от дължимия корпоративен данък.
Претендира се заплащане на деловодните разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител * В.А. оспорва жалбата и прави искане за
нейното отхвърляне и потвърждаване на оспорения административен акт. Изтъква
се, че органите по приходите правилно са
тълкували разпоредбата на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, като за признаване на
разхода са приели, че новата земеделска техника следва да бъде придобита в
указаните в закона срокове – до края на
годината, следваща тази, за която се преотстъпва данъка. Сочи, че изводът, че
съответната техника се придобива
със заплащане на последната лизингова
вноска, което е извън посочения в
закона период, е правилен и тъй като в
ЗКПО няма легално определение на придобиването на определена вещ, обосновано органите са направили съпоставка с
разпоредбите на Закона за собствеността.
Заявява се, че жалбодателят неправилно
е възприел термина „придобиване“ като счетоводен, тъй
като не това е смисълът на закона, който прави разграничение понятията „придобиване“ и „ползване“.
Независимо от обстоятелството, че ДМА са
заприходени счетоводно, лизингополучателят си остава ползвател, а не
собственик до изтичане на договора за финансов лизинг. Претендира се
заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд,като се запозна
с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения акт съобразно вмененото му
задължение по чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбодателят е еднолично търговско
дружество с ограничена отговорност, регистрирано на 15.06.2008г. , с едноличен
собственик на капитала „Х. и ф.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***.
Дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗДДС. Същото е
регистрирано като земеделски производител, видно от представеното по делото
копие от регистрационна карта, заверена на 14.01.2014г. за 2014г., на
03.02.2015г. за 2015г., на 26.02.2016г. за 2016г. и на 14.02.2017г. за 2017г.
За 2014г. и за 2015г. дружеството е
упражнило правото си на преотстъпване на корпоративен данък. С Резолюция за
извършване на проверка №П-04000618079538-ОРП-001/30.04.2018г., изменена с
Резолюция №П-04000618079538-ОРП-002/29.06.2018г., с Резолюция
№П-04000618079538-ОРП-003/ 13.07.2018г., с Резолюция №П-04000618079538-ОРП –
004/17.08.2018г., с Резолюция №П-04000618079538-ОРП- 005/10.09.2018г. и с Резолюция
№ П-04000618079538-ОРП-006/ 12.10.2018г., е възложено извършването на
проверка за установяване на факти и
обстоятелства във връзка с упражненото право на преотстъпване на корпоративен
данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г. Извършваната дейност от
дружеството през този период е
отглеждането на зърнени /без ориз/ и
бобови растения и маслодайни семена, върху собствени и наети земеделски
земи в землищата на общините Б., К., Х.,
В. и Б.. Дружеството притежава и собствена база
в с.Л.общ.Б. Във връзка с извършваната проверка на жалбодателя е връчено
искане за представяне на документи и писмени обяснения
№П-04000618079538-ОРП-001/16.05.2018г., връчено на същата дата по електронен
път. На 29.15.2018г., в указания в искането срок, е изпратена писмена
декларация за предоставените документи.
В депозираната годишна данъчна
декларация /ГДД/ за 2014г. жалбодателят е декларирал годишна данъчна печалба от * лв., дължим
корпоративен данък от * - * лв., преотстъпен корпоративен данък до *
от * лв. и оставащ за плащане * лв. При направени авансови вноски от * лв.,
оставащият действителен дължим корпоративен данък е изчислен на * лв.
Проверяващите органи съобразно представените от лицето документи са извършили проверка на наличието на изискванията на чл.189б от ЗКПО,
като са приели, че не е изпълнено условието
преотстъпеният данък да е инвестиран
в придобиването на ДМА, необходими за
извършваната от него селскостопанска дейност. Според проверяващите
органи инвестирането в такава техника
следва да стане чрез придобиването й, съгласно последното изменение на
чл.189б ал.2 т.1 от закона, действащ от
01.01.2014г., което следва да стане в двегодишен срок от началото на годината,
за която се отнася преотстъпването. Прието е, че със сключването на договори за
финансов лизинг №116300/27.03.2015г. и
№116312/27.03.2015г. за придобиване съответно на „*
и на „ *” , чиито срокове изтичат през 2019г., дружеството не е изпълнило условието да
придобие новата земеделска техника в указания двегодишен срок, започващ на
01.01.2014г. и изтичащ на 31.12.2015г. Посочено е, че през този срок пътните превозни средства остават собственост
на трети лица, а правото на собственост преминава върху лизингополучателя едва
с изплащането на последната лизингова вноска, която ще бъде направена извън двегодишния период. Тъй като изискванията на
закона са всички условия, визирани в
чл.189б ал.2 от ЗКПО, да бъдат кумулативно изпълнени, неизпълнението на едно от
тях, както е описано по-горе, води до невъзможността за упражняване на правото
на преотстъпване на корпоративния данък за съответната година. Достигайки до
тези изводи, извършващите проверката органи са изпратили покана по чл.103 от ДОПК с № 04000618079538-177-001/16.08.2018г. за коригиране на подадената ГДД за
2014г. с посочване като дължима цялата
сума на корпоративния данък с приспадане на авансовата вноска, без да се
упражнява право на преотстъпване за 2014г. Тъй като нова ГДД не е подадена,
контролните органи са приели, че след приспадане
на авансовите вноски от * лв., при посочена данъчна печалба от * лв. и дължим КД от * лв., при липсата на условия за преотстъпването
му, дължимата сума е * лв.,
сумата за довнасяне е лв., при внесен
данък от * лв. Върху оставащата за внасяне сума са начислили и лихва от * лв.
В депозираната ГДД за 2015г.
жалбодателят е декларирал годишна
данъчна печалба от * лв., дължим корпоративен данък * - * ., преотстъпен данък * или *. и оставащ за
плащане * лв. При направени авансови вноски
от * лв., реално оставащият за плащане КД е от * лв. При извършване на проверка за
наличие на условията за преотстъпване на данъка, контролните органи са
констатирали, че той е вложен в закупуването на ДМА, както следва: *, на стойност * лв., за което е представена
фактура и банкови извлечения, доказващи
плащането по фактурата; * на стойност * лв., за което е представена фактура, приемо-предавателен протокол и
банково извлечение за разплащане по фактурата; * на стойност * лв.
с представена фактура и банково извлечение за извършено плащане по фактурата; * на стойност *лв. с представени фактура,
приемо-предавателен протокол и банково извлечение, доказващо разплащане по
фактурата; * на стойност * лв., за което е представена фактура, приемо-предавателен
протокол и банково извлечение за извършено плащане по фактурата; * на стойност от * лв. с приложена фактура,
приемо-предавателен протокол и банково извлечение на разплащане по фактурата.
Контролните органи са приели, че закупуването на плазморезателен апарат и водоструйна машина
не може да се приеме като инвестиране
в земеделското производство,
което осъществява дружеството, тъй като те не представляват техника, използвана
в земеделието съгласно дефиницията на §1
т.60 от ДР на ЗКПО и могат да се
използват във всички отрасли на икономиката, при което инвестицията от * лв. общо за двата ДМА не може да се приеме като инвестирана по
предназначение. Също така контролните органи не са приели инвестицията за
закупуване на земеделски земи, подробно описани в пет нотариални акта, на обща
стойност * лв., като такава, направена по предназначение, тъй като земята не е
посочена като актив, който да отговаря на условията, посочени в чл.189б ал.2
т.1 от ЗКПО. Прието е също, че със
сключването на договори за финансов
лизинг №*. и №*. за закупуването съответно на „*” и „* ” не са изпълнени условията за влагане на преотстъпения данък в
придобиване на земеделска техника, тъй като придобиването на собствеността
върху същата ще стане след заплащане на
последната лизингова вноска, което е извън
посочения в закона период 01.01.2014г. – 31.12.2015г. Тъй като
изискванията на закона са всички
условия, визирани в чл.189б ал.2 от ЗКПО, да бъдат кумулативно изпълнени,
неизпълнението на едно от тях, както е описано по-горе, води до невъзможността
за упражняване на правото на преотстъпване на дължимия корпоративен данък. Във
връзка с установеното несъответствие с кумулативно дадените условия в чл.189б ал.2 от ЗКПО, на
дружеството е изпратена Покана по чл.103 от ДОПК за коригиране на годишната
данъчна декларация №П-04000618079538-177-002/16.08.2018г., като в указания
срок жалбодателят не подал нова
декларация. Приемайки, че за 2015г. е
направена инвестиция в размер на * лв. за закупуването на хедер, култиватор, продълбочител и навесна
торачка, извършващите проверката органи са приели, че не е изпълнено и условието на чл.189б ал.2
т.4 от ЗКПО преотстъпеният данък да не превишава *
от стойността на активите, в които е инвестиран. Вземайки предвид, че по
отношение на проверяваното дружество не са изпълнени всички условия за
преотстъпване на част от дължимия
корпоративен данък, контролните
органи са приели, че при заявена данъчна печалба от * лв. при липсата
на условия за преотстъпване на част от
КД, същият се дължи в пълен размер от * лв., като при авансово внесени вноски
от * лв., реално дължимата сума се равнява на * лв., при внесен данък от * лв. оставя за довнасяне * лв. При така
направените констатации е издаден и оспореният пред съда АУЗ, в който е
установено задължение за заплащане на корпоративен данък за 2014г. в размер на *
лв. и лихва върху това задължение от * лв.
и задължение за заплащане на корпоративен данък за 2015г. в размер на * лв.
Така съставеният АУЗ е
връчен по електронната поща на жалбодателя на 30.10.2018г., видно от
представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път в
ИС“Контрол“.
Недоволен от акта, жалбодателят го е
обжалвал с жалба
рег.№94-А-3/13.11.2018г. на ТД на НАП офис Враца, входирана в ТД на НАП Велико
Търново с вх.№30167/16.11.2018г. В нея
се сочи, че с разпоредбата на чл.189б от ЗКПО се урежда на национално ниво един от видовете помощ по чл.4 от Глава втора
на Регламент на ЕО №1857/2006г. „инвестиции в земеделски стопанства“, като в
чл.4 §4 от този регламент е предвидено, че приемливите разходи могат да включват закупуването или
закупуването на лизинг на машини и оборудване, вкл.компютърен софтуер да
пазарната цена на актива. Изтъква се, че в §1 т.46 от ДР на ЗКПО е дадено определение
за „приемливи разходи за материални активи“, като се приема, че това са
разходите за земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване, като се поставя
изискване активът да е нов и да е свързан
със създаване на нов производствен обект, увеличаване капацитета на
съществуващ производствен обект, диверсификация на продукцията на производствен обект с продукция, която не
произвежда, съществена промяна в общия производствен процес на съществуващ
производствен обект, както и да не замества съществуващ актив. Заявява се,
че извършващите проверката органи превратно са тълкували понятието „придобиване на активи“, като са
приложили смисъла, даден в Закона за собствеността, който е неприложим в
настоящия случай, без да се съобразят с
факта, че в тази хипотеза следва да се
приложат правилата на счетоводството и данъчното отчитане и че след като този
актив е осчетоводен през 2015г. и на лизингополучателя са прехвърлени всички
рискове и изгоди от собствеността, същият упражнява фактическа власт върху
вещта и я ползва за собствени нужди, върху
него се начисляват амортизации ,
то придобиването е станало със сключването на договора за финансов
лизинг,т.е. в определения от закона
срок. В жалбата се навеждат доводи и са приложени доказателства за придобиване на други материални активи - сервиз за селскостопанска техника и фуражно
предприятие и линия за заготовка на
зърнено –житни култури със силозно складово стопанство, административна
сграда и трафопост. Извършващият проверката * Г.Т. е депозирала
становище по жалбата №П-04000618079538-СТН-001/14.121.2018г.
, в което се повтарят съображенията, развити по отношение
на активите, придобити чрез финансов лизинг
в оспорения АУЗ, а по отношение на заявените ДМА , представляващи новопостроени сгради, се
сочи, че изграждането на сервиз за
селскостопанска техника не е свързано непосредствено с производството на селскостопанска продукция, а по отношение на
втората сграда няма доказателства, които да доказват изграждането й до етап
„груб строеж“, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО,
макар и по принцип да отговаря на тези изисквания.
Жалбата е разгледана от Директора на
ТД на НАП Велико Търново, който се е произнесъл с Решение №90/13.05.2019г., с
което я е оставил без уважение и е потвърдил оспорения пред него акт. Приел е,
че макар в чл.14 §6 б.“б“ от Регламент /ЕС/ №702/2014г. да е предвидено, че
приемливите/допустимите разходи могат да включват закупуването на лизинг на
машини и оборудване до пазарната цена на актива, не може да се пренебрегне
предвиденото в чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО изискване закупената на лизинг
земеделска техника да е придобита в посочения в тази разпоредба срок, тъй като съгласно
Определение на СЕС по дело С-481/17 от 30.05.2018г. при предоставянето на
държавна помощ държавите членки могат
във вътрешното си право да поставят по-рестриктивни условия за ползване на
помощта и това не съставлява нарушение на общностното право. При така констатираното
горестоящият орган е направил изводите, че правилно извършващите проверката
органи не са приели като допустими разходите, направени по договорите за
финансов лизинг, сключени от дружеството през 2015г., тъй като тогава не е
извършено придобиването на активите, каквото е законовото изискване.
Решението е връчено на 28.05.2019г., видно от представеното известие
за доставяне.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-техническа експертиза, която в заключението си установява, че обект „Сервиз за
селскостопанска техника“ е въведен в
експлоатация с УВЕ №13/01.12.2015г., а
строителството на същия е започнало след 28.05.2013г., когато е съставен протокол
за откриване на строителна площадка. Заявява се също, че извършените строително-монтажни работи за
вертикална планировка, актувани с протоколи от 11.05.2015г., от 27.06.2015г. и
от 11.11.2015г. са предмет на самостоятелен проект, а не са част от проектите
за обекти „Сервиз за селскостопанска техника“ и „Складове за съхранение на
земеделска техника“, находящи се в ПИ 133052 в с.Л.обл.М.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, която в детайли е разгледала условията на сключените договори за финансов
лизинг, представени от жалбодателя в административната преписка и предмет на
разглеждане от извършващите проверката органи, както и погасяването на вноските съгласно изготвения погасителен
план. Вещото лице е констатирало, че
всички ДМА, закупени чрез финансов лизинг, са осчетоводени
на датата на сключване на договорите, върху тях се начисляват
амортизации и при отчетите на
дружеството се сочат като негови материални активи. Вещото лице в
детайли е разгледало и придобиването на ДМА чрез покупко-продажба със собствени средства,
като също е констатирало, че тези
ДМА са заприходени и се отчитат както активи на дружеството от
датата на извършените покупки. Придобитите и чрез двата способа материални
активи са нови и се използват при осъществяване на дейността
на дружеството.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че жалбата е предявена в
законоустановения преклузивен срок /решението на висшестоящия орган е получено
на 28.05.2019г., а жалбата е предявена на 11.06.2019г. с вх.№15596 от същата
дата, видно от поставеното върху нея клеймо/, от надлежна страна, чиито права и
законни интереси са засегнати от
оспорения акт, който има характер на индивидуален административен акт съобразно разпоредбата на
чл.21 от АПК и подлежи на оспорване. По
тези съображения жалбата се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Съдът, в изпълнение на задължението си
за служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК,
вкл. и извършване на проверка за неговата нищожност, дори да няма заявено изрично искане, намира, че актът е
издаден от оправомощен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност и в предвидената от закона писмена форма, поради
което не е нищожен. При издаването му е спазена предвидената
законова процедура, но неправилно
е приложен материалният закон, поради което актът като краен резултат се
явява незаконосъобразен, по следните съображения:
За да възникне правото на
предвиденото данъчно облекчение, следва по отношение на земеделския
производител да са изпълнени условията по чл. 189б и чл. 167 от ЗКПО.
Съгласно чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, корпоративният данък се
преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като
земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция. В чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО е посочено, че
корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните
условия: преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска
техника, необходими за извършване на посочената в, ал. 1 дейност и придобити в
срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването
(т. 1); активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на
такива при несвързани лица (т. 2); дейността по, ал. 1 трябва да продължи да се
осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това
обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с
годишните данъчни декларации (т. 3); преотстъпеният данък не трябва да
превишава 50 на сто от настоящата стойност на активите по т. 1, определена към
датата на предоставяне на помощта; лихвеният процент за целите на определяне на
настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен процент,
определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на преотстъпване (т. 4); настоящата стойност
на всички активи по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта, не
може да превишава праг от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният
процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният
лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината
на преотстъпване (т. 5); определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез
изкуствено разделяне на активите по т. 1; активите по т. 1 не заместват
съществуващи активи (т. 8); за активите по т. 1 земеделският стопанин не е
получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на
Европейския съюз; б) минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18
декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз
към помощта de minimis в селскостопанския сектор; в) финансова помощ по
Програмата за развитие на селските райони; г) всяка друга публична финансова
помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз (т. 9).
Горните разпоредби са
приети в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни
2014 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на
селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния
пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз
и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията, като
конкретно разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО, попада в обхвата на един от
видовете помощ по чл. 14 от Глава трета раздел първи "Помощ за инвестиции
в материални активи и нематериални активи в земеделски стопанства свързани с
първичното селскостопанско производство. Разпоредбата регламентира изрично
изискванията за предоставяне и ползване на помощта, в който смисъл са и
разпоредбите на чл. 189б от ЗКПО.
По отношение на
преотстъпения корпоративен данък за 2014г. от страна на органите по приходите е
оспорено единствено изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО,
като не е оспорено изпълнението на останалите условия по чл. 189б от ЗКПО. В изпълнение на задължението
по чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът изследва
изпълнението на всички условия по чл. 189б от ЗКПО и преценява следното:
По делото няма спор, а и
се установява от приложените писмени доказателства, че дружеството-жалбодател е
регистрирано като земеделски производител и данъчната му печалба е реализирана
от дейност по производство на растителна продукция. Няма спор и относно
обстоятелството, че преотстъпеният данък е инвестиран в нова земеделска техника
– два колесни трактора, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО дейност. Тези
обстоятелства се установяват от приложените договори за финансов лизинг на двата
актива, в които изрично е посочено, че същите са нови.
Спорът се свежда до това спазено ли
е изискването на чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО активите да са придобити в срок до края на годината,
следваща годината, за която се ползва преотстъпването (в случая в периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., доколкото се касае за преотстъпен данък за 2014
г.).В тази връзка органите по приходите считат, че доколкото въпросните активи
– два колесни трактора, са закупени чрез договори за финансов лизинг и
дружеството не е придобило собствеността върху тях до 31.12.2015 г., не е
налице основанието по чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на
корпоративния данък, поради липсата на една от кумулативно предвидените в
законовия текст предпоставки - тази по чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
Този извод не се споделя от
настоящия съдебен състав.
Понастоящем, както се каза и
по-горе, данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО попада в приложното поле
на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от
25 юни 2014 г. То представлява мярка под формата на данъчно предимство и има
стимулиращ ефект, тъй като са изпълнени условията на чл. 6, § 4 от Регламента.
Помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски
стопанства, свързани с първичното селскостопанско производство е предвидена в
чл. 14 на Регламента. Съгласно чл. 14, § 6. "б. " от Регламент (ЕС) №
702/2014 г., помощта обхваща като допустим разход този за
закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната
стойност на актива.
От събраните по делото доказателства
се установява, че дружеството е инвестирало преотстъпения корпоративен данък в
земеделска техника на основание договори за финансов лизинг, сключени през 2015
г. Няма спор, че посочените в договора активи са заприходени в счетоводния и
амортизационен план на дружеството, като начисляването на счетоводната и
данъчна амортизация е започнала от месеца, в който амортизационните активи са
придобити и въведени в експлоатация – 31.03.2015г. Същите за заприходени в сметка 204 "Машини, съоръжения,
оборудване" през 2015 година с доставната им цена –съответно от * лв. и * лв
без ДДС, без лизинговото оскъпяване или общо осчетоводените ДМА са за *лв.
При така установените факти е
изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО,
тъй като активите са придобити в регламентирания от закона срок (01.01.2014 г.
-31.12.2015 г., а именно през 2015 г. ) по силата на сключени договори за
финансов лизинг. Обстоятелството, че в този срок дружеството не е придобило
собствеността върху процесните активи, не променя този извод, тъй като в това
отношение намира пряко приложение чл. 14, § 6. "б. " от Регламент (ЕС) №
702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този
за закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната
стойност на актива. Тълкуването на "придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО
като включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг
съответства на данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя
/лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС 17 "Лизинг".
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че изводът на органите по приходите, че закупените през 2015 г. чрез договори
за финансов лизинг активи - два колесни трактора , не са придобити в срока по
чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО,
е неправилен, респективно по отношение на въпросните активи са налице
предпоставките на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО
за преотстъпване на корпоративен данък. Няма спор и, че преотстъпеният
корпоративен данък за 2014 г. е в допустимия съгласно чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО размер - до 60 на
сто, както и че не надвишава 50% от придобитите активи.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че към момента на ползване на данъчното облекчение по отношение на земеделския
производител са били изпълнени всички условия по чл. 189б от ЗКПО, поради което за него е
възникнало произтичащото от цитираната разпоредба право на преотстъпване на корпоративен данък за 2014г. в размер на * лв.
По отношение на преотстъпения
корпоративен данък за 2015г. органите по приходите са изложили съображения,
че придобитите чрез финансов лизинг
ДМА - полунавесен обръщателен плуг и навесен култиватор, не
отговарят на изискването за придобиване на собствеността върху същите, тъй като
това ще стане с изплащането на
последната лизингова вноска. По изложените по-горе съображения относно преотстъпения данък за 2014г. съдът
намира, че тази инвестиция следва да се приеме за отговаряща на изискванията на
чл.189б ал.2 т.1 от ЗКПО, като придобити активи в указания в закона срок /01.01.2015г. –
31.12.2016г./, осчетоводен на датата на подписване на договорите за лизинга – 31.03.2015г., с наличен амортизационен план. Видно от заключението на вещото лице, тези
активи са заприходени с доставната им стойност - съответно от * лв. и * лв., без ДДС и лизингово оскъпяване или общо стойността им е * лв.
Извършващите проверката лица са
признали като допустим разход инвестирането на преотстъпения данък за 2015г. чрез закупуване
със собствени средства на ДМА, представляващи: *, на стойност * лв., * на стойност * лв., * на
стойност *лв. и * на стойност * лв. или общо вложени инвестиции
за * лв. Не са признати за допустими разходите за закупуване със
собствени средства на * на стойност * лв.
и * на стойност от * лв., с аргумента,
че същите имат и друго предназначение освен ползването им непосредствено за
дейността на дружеството при производството на растителна продукция. Съдът
намира този извод за неправилен, тъй
като никъде в посочените по-горе нормативни актове няма изискване придобитите ДМА да не могат да се прилагат и
в други сфери, освен непосредствено в
производството на растителна продукция. При тези изводи съдът намира, че
и закупуването на тези ДМА представлява
допустим разход от * лв. Общо инвестицията,
осъществена чрез придобиване на земеделска техника със собствени средства се
равнява на * лв.
Общо придобитите ДМА чрез финансов лизинг и чрез собствени
средства са на стойност лв., при което е
изпълнено и условието преотстъпеният
данък да не надвишава * от стойността
им.
След като
първоначално разгледаните от проверяващите органи инвестиции, направени в сроковете съответно 01.01.2014г. - 31.12.2015г. за
преотстъпения данък за 2014г. и 01.01.2015г.
-31.12.2016г. за преотстъпения данък за 2015г.
са достатъчни, за да се обоснове
правото на жалбодателя да извърши такова преотстъпване, съдът намира, че
не следва да се произнася по фактите, отнасящи се за други инвестиции,
направени през посочения по-горе период.
По тези съображения оспореният акт се явява незаконосъобразен, поради което
жалбата против него следва да бъде уважена,
а същият да бъде отменен.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на жалбодателя
следва
да се присъдят направените от
него разноски в размер на 7860 /седем хиляди осемстотин и шестдесет/лв.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ АКТ за установяване на
задължение №
П-04000618079538-135-001/23.10.2018г. на * по приходите Г.Т. и В Н. в ТД на НАП
Велико Търново, потвърден с РЕШЕНИЕ №90/13.05.2019г.
на Директора на ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА ТД на НАП Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на „А.– К.“
ЕООД *** сумата 7860 /седем хиляди осемстотин и шестдесет/ лв. за деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: