Решение по дело №1761/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12384
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20231110101761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12384
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110101761 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
7855/12.01.2023 г. /уточнена с молба вх. № 24056/30.01.2023, с която от името
на т, ЕИК ********** против С. С. С., ЕГН ********** са предявени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 572,42 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. Тарас Шевченко №
5, тавански етаж, със стойността на която С. С. С. се е обогатила за сметка на
т, спестявайки си разходи за заплащане цената на доставена и потребена
топлинна енергия, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата
от 132,29 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.03.2020 г. -
27.10.2022 г., върху главницата от 572,42 лева; 3/ сумата от 7,01 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2020 г., за имот,
1
представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. Тарас Шевченко №
5, тавански етаж, със стойността на която С. С. С. се е обогатила за сметка на
т, спестявайки си разходи за заплащане цената на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 1,72 лева, представляваща лихва за забава за периода
31.03.2020 г. - 27.10.2022 г., върху главницата от 7,01 лева.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответницата е потребявала енергия в
имот, представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. Тарас
Шевченко № 5, тавански етаж, поради което се е обогатила неоснователно, а
ищецът се е обеднил със стойността й. Навеждат се съображения, че услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в
която се намира процесния имот, е извършвана от „Техем Сървисис“ ЕООД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите
за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответницата е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излагат съображения за
неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че не е налице
договорно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот, което да е обвързвало страните през процесния период. В
тази връзка се твърди, че такова договорно правоотношение, с предмет
доставка на топлинна енергия до процесния имот през заявения в исковата
молба период, е било налице между т и дружеството Вавилон 2001 ЕООД.
Моли се за спиране на настоящото производство до приключване с
2
влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 5085/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 57 състав.
С определение, постановено в проведеното на 10.07.2023 г. открито
съдебно заседание по делото, съдът е оставил без уважение искането за
спиране на настоящото производство до приключване на производството по
гр.д. № 5085/2021 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената
стойност, с която ответницата се е обогатила, тъй като се явява потребител на
топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот и за процесния
период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, че
договорно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия до
процесния имот през заявения в исковата молба период, е било налице между
т и дружеството Вавилон 2001 ЕООД, за което на основание чл. 146, ал. 2
ГПК съдът указва на ответницата, че не сочи доказателства.
По предявения по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С определение, постановено в проведеното на 10.07.2023 г. открито
съдебно заседание по делото, съдът, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, е указал
на страните следното: 1/ указал е на ищеца, че не сочи доказателства за
3
обстоятелството, че ответницата С. С. С. действително е ползвала процесния
имот през заявения в исковата молба период, респективно, че във връзка с
ползването на имота е консумирала претендираното количество топлинна
енергия със стойността, на която се е обогатила за сметка на т; 2/ указал на
ответницата, че не сочи доказателства за твърденото в отговора на исковата
молба обстоятелство, че през процесния период, е било налице
правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот
през заявения в исковата молба период, между т и дружеството Вавилон 2001
ЕООД, респ., че дружеството Вавилон 2001 ЕООД е ползвало прцесния имот
през заявения в исковата молба период, въз основа на така сключеното
правоотношение.
От представените договор за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение и протокол от проведено общо събраните на етажните
собственици се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа, като между страните не се спори,
че в имот, представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. Тарас
Шевченко № 5, тавански етаж е потребявана топлинна енергия за стопански
нужди. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция
за процесния период) потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен
между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ. В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за
липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване от ответника, поради което въпросът за
постигането на писмено съглашение за продажба е неотносим към изхода на
спора – доказването на подобно съглашение не би обосновало уважаване на
исковете, тъй като те са предявени на извъндоговорно основание.
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, в
това число нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
дарение на недвижим имот № 51, том II, рег. № 8637, дело № 251 от 2003 г.
4
на нотариус Александър Чакъров, рег. № 310 в НК с район на действие – СРС,
че на 09.04.2003 г. ответницата С. С. С. е придобила собствеността върху
процесния имот, представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул.
Тарас Шевченко № 5, тавански етаж.
Следователно от събраните по делото доказателства се установява, че
собственик на процесния имот през посочения в исковата молба период е
била ответницата. Същевременно, за да се установи, че същата се е обогатила
със стойността на доставената от ищеца стока (с оглед основателността на
предявените претенции), следва да се докаже, че действително е ползвала
процесния имот през заявения в исковата молба период, респективно, че е
консумирала претендираното количество топлинна енергия.
С доклада си по делото, съдът е указал на ищцовото дружество, на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за обстоятелството, че
ответницата С. С. С. действително е ползвала процесния имот през заявения в
исковата молба период, респективно, че във връзка с ползването на имота е
консумирала претендираното количество топлинна енергия със стойността, на
която се е обогатила за сметка на т. Процесуален представител на
дружеството се яви и участва в проведеното открито съдебно заседание, като
независимо от разпределената от съда доказателствена тежест и конкретните
указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, изрично заяви, че няма доказателствени
искания и няма да сочи нови доказателства във връзка с разпределената
доказателствена тежест и дадените указания по чл. 146, ал. 2 ГПК.
Гореизложените обстоятелства сами по себе си представляват
основание за отхвърляне на предявените искове, доколкото по делото не е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответницата
действително е ползвала процесния имот през заявения в исковата молба
период, респективно, че е консумирала претендираното количество топлинна
енергия.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, следва да добави,
че от събраните по делото доказателства не само не се установява
обстоятелството, че ответницата действително е ползвала процесния имот
през заявения в исковата молба период, респективно, че е консумирала
претендираното количество топлинна енергия, а дори напротив, събрани са
писмени доказателства, който оборват това обстоятелство. В тази връзка
5
следва да се посочат представените от конституираното на страна на ищеца
трето лице помагач, документи, а именно документи за извършено дялово
разпределение, касаещи процесния период и посочения от ищеца недвижим
имот; документи за извършен годишен отчет на монтираните в процесния
имот уреди за дялово разпределение и допълнителен отчет от 07.07.2021 г. От
приобщените към доказателствения материал документи за извършено дялово
разпределение касаещи процесния период и посочения от ищеца недвижим
имот, се установява в производството, че при ищцовото дружество за
процесния имот, представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул.
Тарас Шевченко № 5, тавански етаж е открита партида на името на
дружеството Вавилон 2001 ЕООД, чийто управител и едноличен собственик
на капитала е лицето К. Н. С.. Същевременно от приобщените към
доказателствения материал документи за извършен годишен отчет на
монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение и
допълнителен отчет от 07.07.2021 г., се установява в производството, че
същите са подписани за клиент от лицето К. Н. С.. И в тези документи, както
и в документите за извършено дялово разпределение, касаещи процесния
период и посочения от ищеца недвижим имот, като титуляр на партида е
посочено дружеството Вавилон 2001 ЕООД, чийто управител и едноличен
собственик на капитала е лицето К. Н. С., т.е. лицето, което е присъствало при
извършване на отчетите на показанията на уредите за дялово разпределение
на топлинна енергия, монтирани в процесния имот, и е осигурило достъп до
имота за извършване на отчет. Горните обстоятелства, установени от
представените от конституираното на страната на ищеца трето лице помагач,
документи, водят до единствен извод, че през процесния период, реален
ползвател на доставената в процесния имот топлинна енергия, е било
дружеството Вавилон 2001 ЕООД или лицето К. Н. С., но не и ответницата С.
С. С..
С оглед необходимостта от прилагане неблагоприятните последици от
неизпълнената от ищеца и разпределена му от съда доказателствена тежест,
предявените искове за главници, следва да се отхвърлят, като недоказани.
Предвид достигането до извод за неоснователност на претенциите за
главница, то следва да се отхвърлят и акцесорните претенции с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва.
6
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
производството пред Софийски районен съд:
При този изход на спора право на разноски в производството има
ответницата.
От името на ответницата не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 1761/2023 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, респективно, такива не следва да й се присъждат.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ответницата не е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 59835/2022 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, респективно, такива не следва да й се присъждат.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК на конституираното
на страната на ищеца трето лице помагач не следва да се присъждат разноски,
каквито не се и претендират от последното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, от името на т, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. **** № 23Б против С. С. С., ЕГН **********, с адрес: ******** №
42, вх. Б, ап. 18, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено,
че С. С. С., ЕГН ********** дължи в полза на т, ЕИК ********** суми, както
следва: 1/ сумата от 572,42 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия в периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., в имот,
представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. Тарас Шевченко №
5, тавански етаж, със стойността на която С. С. С. се е обогатила за сметка на
т, спестявайки си разходи за заплащане цената на доставена и потребена
топлинна енергия, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
7
считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата
от 132,29 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.03.2020 г. -
27.10.2022 г., върху главницата от 572,42 лева; 3/ сумата от 7,01 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.10.2019 г. - 30.06.2020 г., за имот,
представляващ ателие № 3, находящо се в гр. София, ул. Тарас Шевченко №
5, тавански етаж, със стойността на която С. С. С. се е обогатила за сметка на
т, спестявайки си разходи за заплащане цената на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 03.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 1,72 лева, представляваща лихва за забава за периода
31.03.2020 г. - 27.10.2022 г., върху главницата от 7,01 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 59835/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8