РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 15 09.03.2021 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори
въззивен граждански състав
На: двадесет
и трети февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 228 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Ловно-рибарско дружество
„Гларус“ СНЦ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Княз Борис І“ № 55,
представлявано от председателя на УС Дончо Неделчев Дончев, подадена чрез
пълномощник адв.Петя Владикова,
против решение № 260024/05.11.2020
г., постановено по
гр.д.№ 220/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЕНО уволнението на Д.П.Н. ***, от заеманата от него длъжност „Ръководител
ловно стопанство” в Ловно-рибарско дружество „Гларус“ СНЦ-гр.Поморие, извършено със заповед № 2/08.04.2020 г. на
председателя на Управителния съвет на дружеството; ВЪЗСТАНОВЕН е Д.П.Н. на
предишната заемана от него длъжност „Ръководител ловно стопанство” в
Ловно-рибарско дружество „Гларус“ СНЦ-гр.Поморие; ОСЪДЕН е ответника Ловно-рибарско
дружество „Гларус“ СНЦ-гр.Поморие да
заплати на ищеца Д.П.Н. сумата от 5184 лв., представляваща обезщетение за шест месеца, през които ищецът е останал без работа поради
уволнението, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 02.06.2020 г.
– датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С решението Ловно-рибарско дружество
„Гларус“ СНЦ-гр.Поморие е осъдено да заплати на Д.П.Н. сумата от 700 лв. за разноски по делото, както и да заплати в
полза на държавата по сметка на РС-Поморие сумата от 397.36 лв. за държавна
такса и експертиза.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се
счита за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Счита се, че изводите на районния съд не
кореспондират на установените по делото факти, част доказателствата изобщо не
са обсъдени от съда в мотивите на решението, като същото е постановено и при
неправилно приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ. Според въззивника, работодателят е доказал и установил реално
намаляване на работата, относимо към длъжността на
ищеца, като се сочи, че от събраните по делото доказателства е установено
намаляване на обема на работата към съответната дейност, реализирана чрез изпълняваната
от ищеца трудова функция – „ръководител на ловно стопанство“. В тази връзка,
във въззивната жалба са изложени доводи за наличието
на значителен и траен спад в обема на услугите, свързани с издаването и
ползването на разрешителните за лов, което е съществена част от
ловно-стопанската дейност на сдружението и са свързани с основните трудови
функции на ищеца, поради което намаляването на техния брой се е отразило в
посока намаляване обема на изпълняваните от него трудови задължения. Според въззивника, финансовият резултат и броят на ловците нямат
никакво отношение към намалелия обем на работата и в частност – обема на
изпълняваните от ищеца трудови функции, като се счита, че ПРС неправилно е
приел за финансов резултат стойността на приходите от такси за разрешителни,
тъй като по-голяма част от постъпленията не остават в полза на сдружението, а
се отчисляват, разпределят и превеждат по сметките на съответното ДГС (ДЛС и
НЛРС). Счита се, че ПРС неправилно е обосновал изводите си и на данните от
представените заявления за броя на птици, закупени за разселване, като съдът не
е съобразил, че данните в тези заявления са за заявени, а не за реално закупени
птици, както и че дейността по разселването на птици не е основна, а
съпътстваща дейността на сдружението и нейното извършване и обем е поставено в
зависимост от решенията, които ще приеме управителния орган за съответната
година. В тази връзка се сочи, че районният съд изобщо не е преценил и обсъдил
събраните за това доказателства, от които се установяло, че дейностите по
разселването на птиците реално са били извършвани не от ищеца, а от служителя Б.
Г.. Сочи се още, че по делото са събрани доказателства за намаляване обема на
работата и по отношение на изпълняваните от ищеца административно-управленски
функции, предвид редуцирания щат на сдружението към 07.04.2020 г., което също
не е съобразено от съда. В заключение, моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира
се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Във въззивното производство са представени писмени
доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д.П.Н., подаден чрез пълномощника адв.Георги
Костадинов, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи
за намаляване на обема на работата, като се изразява съгласие с изводите на
районния съд. Според въззиваемия, дори и да се
приеме, че е било налице намаляване на обема на възложената му работа, по
делото е безспорно установен твърдяния в исковата
молба факт за неосъществен от работодателя подбор съобразно критериите и реда
по чл.329, ал.1 КТ, за което във въззивната жалба не
са наведени оплаквания по този довод на ищеца. Моли въззивния
съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
се присъждане на направените разноски за въззивната
инстанция.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от Д.П.Н. против „Ловно-рибарско
дружество Гларус-Поморие“ – за признаване за незаконно уволнението му, извършено
със Заповед № 2/08.04.2020 г. на работодателя; за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност в ответното предприятие „Ръководител ловно стопанство“;
за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, пред което
е останал без работа, поради уволнението, за период от 6 месеца, в предвидения
размер в чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба.
Ищецът
е изложил твърдения, че със заповед № 2/08.04.2020
г. ответникът едностранно е прекратил трудовото правоотношение между страните
на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради намаляване обема на работа в звено
„Стопанска дейност“, считано от 08.04.2020 г. Твърди се, че до момента на
прекратяване на правоотношението ищецът е заемал длъжността „Ръководител ловно
стопанство” в предприятието на „ЛРД Гларус-Поморие“ на основание трудов договор
№ 003/19.12.2016 г. Според ищеца, оспорената заповед е нищожна, тъй като от
съдържанието й не може да се установи в какво качество е подписана от лицето Д.
Д.и каква е връзката му с дружеството-работодател. Отделно се счита, че извършеното с оспорената заповед уволнение на
ищеца е незаконно, тъй като не са налице посочените в нея основания за
уволнение и работодателят не е извършил подбор съобразно критериите на чл.329,
ал.1 КТ, какъвто е бил длъжен да направи при уволнение в хипотезата на чл.238,
ал.1, т.3 КТ. Счита се също, че в заповедта не са изложени мотиви по какъв начин
работодателят е установил наличието на реално намаление на обема на работа в
звено „Стопанска дейност“, като в тази връзка се твърди, че такова намаление не
е налице, тъй като функциите на заеманата от ищеца до уволнението длъжност
„Ръководител ловно стопанство“ са възложени на лицето, заемащо длъжността
„ловен надзирател“. Според ищеца, заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение е незаконосъобразна, поради което е поискал от съда същата да
бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да
му се заплати обезщетение за оставянето му без работа в резултат на
уволнението. Ангажирал е писмени доказателства и експертиза.
Ответникът
е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни.
Изложени са съображения за законосъобразно издаване на заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение от председателя на УС на дружеството –
Д. Н. Д., поради което същата не е нищожна. Твърди се, че уволнението е
извършено законно и в случая работодателят не е бил длъжен да извършва подбор,
тъй като на длъжността „Ръководител ловно стопанство“ е бил назначен единствено
ищеца и не е имало други лица, заемащи същата или сходна ръководна длъжност.
Оспорени са и доводите на ищеца за липса на реално намаление на обема на
работата, като се твърди, че спрямо периода м.01.-м.06.2019 г. през същия
период на 2020 г. е налице намаляване на лова, респ. на издадените разрешителни
за лов и реализираните от дейността приходи от такси, като за м.март 2020 г.
няма издадено нито едно разрешително, няма приходи и не е извършван лов, за
което ответникът се позовава на приложени към отговора извлечения от планове за
ползване и таксация на „ЛРД Гларус-Поморие“ за 2019 г. и 2020 г., както и на
месечни обобщени справки за използваните разрешителни. Твърди се, че от същите
справки е видно, че използваните разрешителни и приходите от такси за тях се
отнасят само за лов на едър дивеч, дива свиня и индивидуален лов на мигриращ и
водоплаващ дивеч, в което се състои основната дейност на сдружението, което не
извършва риболовна дейност. Сочи се, че намаляването на лова на дива свиня е в
резултат на установеното разпространение на заболяването „Африканска чума по
свинете“ в района на източна Стара планина, в който попада района на
сдружението. Според ответника, всичко това е довело и продължава да води до
намаляване обема на работата на щатния персонал на сдружението, необходимост от
освобождаване на част от наетите служители и минимизиране на разходите за
персонал, поради която причина от съществуващите към 01.11.2019 г. трима
служители поетапно е извършено редуциране на персонала и към 01.07.2020 г. има
назначен на работа само един служител, който съвместява длъжностите „Ловен
надзирател“ на 6-часов работен ден и „Специалист ловно стопанство“ на 4-часов
работен ден. В тази връзка се твърди, че значителна част от трудовите функции
на ищеца реално са намалели или дори отпаднали изцяло, поради което уволнението
му на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ е законосъобразно. Твърди се също, че към
настоящия момент длъжността на ищеца изцяло е отпаднала и не съществува в
щатното разписание, като с решение на УС на сдружението е утвърдено ново щатно
разписание, считано от 01.07.2020 г., в което съществуват само длъжностите
„Ловен надзирател“ – 1 щ.бройка и „Специалист ловно стопанство“ – 1 щ.бройка.
По горните съображения, ответникът счита исковете за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне. Ангажирал е доказателства.
При
условията на евентуалност, в случай на
уважаване на предявеният иск по чл.225, ал.1 КТ, ответникът е
направил възражение за прихващане на претендираната по този иск сума със сумата в общ размер от
2592 лв., изплатена от ответника на ищеца като обезщетения по чл.220, ал.1 КТ –
1296 лв. и по чл.222, ал.1 КТ – 1296 лв.
Фактите
по делото са следните:
Между страните
не се спори, че на основание трудов договор № 003/19.12.2016 г. ищецът Д.Н. е бил назначен на работа в ответното „ЛРД
Гларус-Поморие“, на длъжността „Ръководител ловно стопанство“. Трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със Заповед № 2/08.04.2020
г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работата,
като в заповедта е посочено, че на работника следва да се изплатят обезщетение
по чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на едно брутно трудово
възнаграждение и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа за срок
до един месец в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Не се спори, че
тези обезщетения са изплатени на ищеца, което е видно и от представените по
делото платежни нареждания от 05.05.2020 г. (л.61) и
от 13.05.2020 г. (л.63). От уволнителната заповед е видно, че същата е подписана
от Д. Д., за който не се спори, че е председател на УС на ответното ЛРД и в
това си качество е вписан в Търговския регистър като представляващ дружеството,
като същият разполага с правомощието по чл.30, ал.2, т.3 от Устава да назначава
и освобождава от длъжност служители. Безспорно е също, че след процесното
уволнение ищецът не е постъпвал на работа по трудово правоотношение, като видно
от представената регистрационна карта на
„Бюро по труда“ – Царево е регистриран като безработен от 29.04.2020 г.
За
установяване на твърденията си за наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ, ответният работодател е ангажирал по делото писмени доказателства – план за ползване на дивеча и таксация за 2019
г. и 2020 г.; справки за използвани разрешителни и реализирани приходи от
дружеството за периода м.януари – м.юни 2019 г. и за същия период през 2020 г.,
като в тази връзка ищецът е представил обобщени справки за разрешителните и
приходите от тях за периода м.март 2018 г. – м.февруари 2019 г. и за периода
м.март 2019 г. – м.февруари 2020 г.; заявления за закупуване на птици за
разселване за 2019г. и 2020 г.; протоколи за извършено разселване през 2019 г.
Представени са също поименни щатни разписания на дружеството към 01.11.2019 г. –
с три щатни бройки и такова към 13.04.2020 г. – с две щатни бройки, от които е
видно, че преди датата на уволнението на ищеца (08.04.2020 г.) в предприятието
на ответното ЛРД са съществували длъжностите „Ръководител ловно стопанство“ – 1
щ.бр., заета от Д.Н., „Организатор дейности“ – 1 щ.бр., заета от Б. Г. и
„Касиер“ – 0,5 щ.бр., заета от Н. Р.3 щ.бройки, а след прекратяване на
трудовото правоотношение на Н.в предприятието на ЛРД съществуват длъжностите
„Ловен надзирател“ – 1 щ.бр., заета от Б. Г. и „Специалист ловно стопанство“ –
1 щ.бр., заета от Б. Г.. В писмения отговор ответникът твърди, че така
извършената промяна на щатното разписание е въз основа на прието решение по
протокол № 133/30.06.2020 г. от заседание на УС на дружеството, но това
очевидно е невъзможно, тъй като няма как да се промени щатното разписание в
резултат на взето значително време след това решение на УС. По делото са представени
и длъжностна характеристика за длъжността на ищеца „Ръководител ловно
стопанство“ и за длъжността „Специалист ловно стопанство“, от които е видно, че
значителна част от трудовите функции по двете длъжности се припокриват.
От приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е в
размер на 7776 лв. за период от шест месеца, считано от уволнение – 08.04.20120
г., изчислено на база получаното от ищеца брутно трудово възнаграждение от 1296 лв. на
месец.
При така установените по делото
факти, първоинстанционният съд е намерил за неоснователни доводите на ищеца
за нищожност на процесната заповед
за уволнение, поради
липса на компетентност на автора за издаването
й, тъй като същата е издадена от Д. Д., представляващ дружеството в качеството си на
председател на УС, който има право по
чл.30, ал.2, т.3 от Устава на дружеството да назначава и
уволнява служители. По отношение на посоченото в
уволнителната заповед основание по чл.238, ал.1, т.3 КТ съдът е приел, че фактическият
му състав изисква намаляването обема
на работа да се отнася
не към дейността
на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова
функция,
като следва да бъде
установено как намаляването на обема на работата
на предприятието се е отразило на
дейността, в която е бил зает до
уволнението съответния работник или служител.
В тази връзка, преценявайки длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност,
съдът е приел, че в същата
се включват административно управленски функции и такива свързани тясно с ловностопанската дейност на дружеството, като твърденията на ответника са за намаляване обема на
работата на дружеството, свързан именно с ловностопанската дейност. При това, ПРС е стигнал до извода, че от представените
доказателства не може да се
установи
такова намаляване обема на работата,
което да обоснове уволнението на ищеца. За формирането на този извод, районният съд е съпоставил данните в представените справки за използвани
разрешителни и реализираните
от тях приходи
за м.януари и февруари 2019
г. и 2020 г.,
като е преценил, че въпреки намалението на
броя на разрешителните,
реализираните приходи за посочения период
през 2020 г. са на по-висока стойност – 7212
лв. спрямо тези
за 2019 г. – 6314 лв., като през
2020 г. са участвали и повече ловци в сравнение с 2019 г. и на практика с оглед
постигнатия финансов резултат и брой участвали ловци не се установява намален
обем на работата. Съдът е констатирал също,
че съгласно представените
заявления за броя птици, закупени
за разселване, през 2020 г. са закупени общо 490 бр. птици
спрямо 310
бр.
птици през 2019 г. По отношение на доводите на ответика
за намаляване на
заетите в дружеството лица по
щатно разписание, с което се обосновава
намаляване обема на работата на
ищеца досежно
неговите административно-управленски задължения, съдът
е приел, че към датата на
уволнението на ищеца няма данни
да е извършено намаление на щатното
разписание, а в щатното разписание е намалено с решение на УС от
30.06.2020 г., т.е. след уволнението на ищеца. По тези съображения, ПРС е приел, че по
делото не е доказано от
ответника наличието на посоченото в заповедта за уволнение
основание по чл.328, ал.1,
т.3 КТ –
намаляване обема на работа на
дружеството, относимо към
заеманата от ищеца длъжност, поради което уволнението му е незаконно и следва да бъде отменено.
Предвид признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяната, съдът е приел за основателен и иска възстановяване на ищеца на
заемана
от него преди уволнението
длъжност „Ръководител ловно стопанство“ в „РЛД Гларус-Поморие“ СНЦ. При уважаване
на иска за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът е приел
за основателен и иска по
чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане
на ищеца на обезщетение за времето, през
което е останал без работа за период от шест месеца, като за определяне на размера
му съдът е възприел заключението на вещото
лице, съгласно
което дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е в размер на 7776 лв. В тази връзка, ПРС е разгледал
направеното от ответника възражение за прихващане, което е преценил за
основателно и е приел, че от тази сума, съобразно
с направено възражение, следва да се
извърши прихващане с изплатените на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 и по чл.222, ал.1 КТ в общ размер от 2592 лв., поради което на ищеца
се
дължи
сумата от
5184 лв. В този размер е уважен и иска за обезщетение, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по
допустимостта му
– в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на
наведените в жалбата оплаквания. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен
акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни
норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства, поради което и на
основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението в тази
част. Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на
районния съд за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и нейната отмяна,
както и за основателност на предявените искове, поради което на основание
чл.272 ГПК също препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като
по този начин
те стават част от правните
съображения и на настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на БРС, следва да се отбележи
следното:
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че районният съд не е обсъдил част от доказателства и
приетата за установена от него фактическа обстановка не съответствала на
представените доказателства. В тази връзка, въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че за изясняване на фактическата обстановка първата инстанция е събрала всички необходими, допустими и относими към
спора доказателства, ангажирани от страните, обсъдил е исканията и доводите на
страните, в т.ч. възраженията на ответника, като обжалваното решение е
поставено след съвкупен анализ на доказателствения материал. Предвид това, БОС
намира, че наведените в този смисъл оплаквания за допуснати процесуални
нарушения от първата инстанция са неоснователни.
Относно наведените във въззивната жалба оплаквания по
правилността на обжалваното решение, Бургаският окръжен съд съобрази следното:
Основният
спорен въпрос по делото, който е пренесен и пред настоящата инстанция е относно
наличието на визираното в процесната заповед
основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по чл.328, ал.1,
т.3 КТ – намаляване обема на работа.
В тази връзка, възраженията на работодателя в писмения му отговор на исковата
молба, възпроизведени и във въззивната му жалба, се свеждат до твърдението за за
наличието на значителен и траен спад в обема на услугите, свързани с издаването
и ползването на разрешителните за лов, което е съществена част от ловно-стопанската
дейност на сдружението и са свързани с основните трудови функции на ищеца, от
което извежда извод, че намаляването на техния брой се е отразило в посока
намаляване обема на изпълняваната от него трудова функция – „Ръководител ловно
стопанство“.
Настоящата инстанция намира, че не следва да обсъжда
наведените във въззивната жалба възражения и доводи за
намаляване обема на работата по отношение на изпълняваните от ищеца
административно-управленски функции, тъй като такива доводи не са били изложени
от въззивника в депозирания отговор на исковата молба.
По спорния въпрос относно основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ е налице практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Така, в
Решение № 270/02.06.2011 г. по гр.д.№ 1661/2010 г. на
ВКС, ІV г.о. е прието следното – „Намаляването на обема на
работата се отнася не към
дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата,
която се изпълнява от работника
с тази трудова функция и да съществува
обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или
като разпредели трудовата функция, за която работата
е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да
установи законността на уволнението, именно той е този,
който носи доказателствената тежест и по отношение на
факта за наличието на връзка
между намаленият обем на работата
и трудовата функция на уволнения работник.
Ако такава връзка не е доказана,
то не е установено
потестативното право за уволнение на
работника по чл.328, ал.1, т.3 КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако
връзката е налице и работодателят не е бил длъжен да
извърши подбор, правото за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи на отмяна“.
Предвид така даденото разрешение от касационната инстанция, въззивният
съд намира за правилен извода на ПРС, че в случая не са налице предпоставките
на използваното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.3 КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, тъй като от доказателствата по делото не е
установено намаляване на обема на работа, свързано с изпълняваните
от Н. трудови функции. Изложените в тази връзка възражения във въззивната
жалба са неоснователни.
По смисъла на
чл.328, ал.1, т.3 КТ в полза
на работодателя възниква правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение на това основание, когато
е намалял обема на изпълняваната от работника или
служителя работа и намалението представлява едно трайно състояние. Тъй като
работодателят носи тежестта да установи
законността на уволнението, именно той е този, който
носи доказателствената тежест да установи факта на
намаляване на обема на работата, която се
изпълнява от работника с тази трудова функция, както наличието на връзка
между намаления
обем на работата и трудовата
функция на уволнения работник. В настоящият случай, както правилно е приел и районния съд, БОС намира, че
работодателят не е доказал по несъмнен
начин, че е налице
намаляване обема на изпълняваната от ищеца работа,
нито че това
намаление представлява едно трайно състояние. Доколкото
основните трудови функции на Н. са свързани с ловно-стопанската дейност на
ответното ЛРД, районният съд правилно е преценил справките за издадени
разрешителни за лов и постъпленията от тях. От представените по делото справки
за периода м.януари –м.март 2019 и за същия период на 2020 г. не се установява
драстична разлика, въпреки наличието на спад в броя на издадените разрешителни,
нещо повече – за тези периоди е налице увеличение на постъпленията от
разрешителните за лов и участващите ловци. По същия начин, от представените обобщени
справки за периодите м.март 2018 г. – м.февруари 2019 г. и м.март 2019 г. –
м.февруари 2020 г. е видно, че издадените разрешителни за лов и постъпленията
от тях са почти равни като брой и стойност – 1996 бр. разрешителни и приходи от
тях от 15 758.89 лв. за периода 2018-2019 г. и 1956 бр. разрешителни и
приходи от тях от 15 782 лв. за периода 2019-2020 г. Следователно, не е
налице траен спад в обема на услугите, свързани с издаването на разрешителните
за лов, които са съществена част от ловно-стопанската дейност на сдружението и
са свързани с основните трудови функции на ищеца, на което се позовава въззивника за обосноваване на уволнителното основание. Ето
защо, не може да се приеме за установено, че е налице намаляване на обема на
работа, свързано с изпълняваните от Н. трудови функции, както правилно е приел
и районния съд. В тази връзка, БОС намира за неоснователни възраженията на въззивника, че ПРС неправилно е приел за финансов резултат
стойността на приходите от такси за разрешителни, тъй като в по-голямата си част
те не оставали в полза на сдружението, а се отчислявали, разпределяли и
превеждали по сметките на съответното ДГС (ДЛС и НЛРС). Така наведените от въззивника твърдения противоречат на ангажираните по делото
писмени доказателства, тъй като от представените обобщени справки за 2018-2019
г. и 2019-2020 г. е видно, че 49 % от постъпленията от издадените разрешителни за
лов се разпределят в полза на ответното ЛРД, което в никакъв случай не
съставлява незначителна част от постъпленията. Неоснователни са и възраженията
на въззивника, че финансовият резултат и броят на
ловците нямали никакво отношение към намалелия обем на работата, като следва да
се посочи, че същите се включват в осъществяваната от сдружението
ловно-стопанска дейност, каквито всъщност са и твърденията на самия ответник.
Не следва да се обсъждат от съда представените справки за издадени разрешителни
след м.март 2020 г., тъй като касаят период след уволнението на ищеца и като
такива са неотносими, поради което възраженията на въззивника за необсъждането им от районния съд са
неоснователни.
Настоящата инстанция намира, че от представените от
ответника заявления за закупуване на птици за разселване за 2019 г. и 2020 г. и
протоколи за извършено разселване през 2019 г. също не се установява твърдяното
от работодателя намаляване на обема на работа, както правилно е приел и
районния съд, тъй като закупените за разселване птици през 2019 г. са 310 бр.,
а през 2020 г. са 490 бр. В тази връзка, съдът не споделя доводите във въззивната жалба, че ПРС неправилно се е позовал на тези
доказателства, доколкото разселването на дивеч е част от основната дейност на
лицата по чл.34, ал.1 ЗЛОД, в т.ч. и ловните сдружения, стопанисващи дивеча,
като изготвената от тези лица програма за разселване се утвърждава от
изпълнителния директор на ИАГ (чл.52 ППЗЛОД). Тук следва да се посочи, че без
значение за спора по делото е обстоятелството, че част от посочените дейности
по разселване на птици са били извършвани от служителя Б. Г., а не от Н., тъй
като от това не следва извод за намаляване обема на работа, свързана с
трудовите функции на ищеца, поради което неоснователно е и възражението на въззивника за необсъждане от районния съд на представените в
тази връзка доказателства от страна на ответника.
Други възражения не са изложени във въззивната
жалба. Както бе посочено по-горе, съдът не следва да възраженията и доводите на
въззивника за намаляване обема на работата по
отношение на изпълняваните от ищеца административно-управленски функции, тъй като
такива доводи не са били наведени в депозирания отговор на исковата молба.
Независимо от това, следва да се отбележи, че тези твърдения на работодателя са
неоснователни и не се доказват от представените от него поименни щатни
разписания, доколкото щатното разписание от 01.07.2020 г. е неотносимо
към релевантния за спора момент – към датата на уволнение на ищеца, като на
същото основание е неотносимо и приложеното към въззивната жалба щатно разписание от 01.11.2020 г., а
съкращаването на щатната бройка за касиер не е свързано с упражняваната от
ищеца работа. Следва да се има предвид
също така, че от представените длъжностни характеристики на длъжностите
„Ръководител ловно стопанство“ и „Специалист ловно стопанство“ е видно, че основните
трудови функции на двете длъжности по осъществяване на ловно-стопанската
дейност на сдружението са идентични, с малки изключения, поради което
въвеждането на длъжността „Специалист ловно стопанство“ след уволнението на
ищеца е индиция за липса
на трайно намаляване на обема
на работа, свързана с осъществяваните от ищеца трудови функции. Вярно е, че съгласно чл.30, ал.7 ЗЛОД
председателите на сдруженията следва да имат сключен трудов договор със
„Специалист ловно стопанство“, но обективен факт е, че функциите на тази
длъжност са включени в тези по длъжностната характеристика на „Ръководител
ловно стопанство“ и са изпълнявани от Н., а след неговото уволнение не е налице
промяна в тези фукции.
С оглед изложените съображения и при установените по делото данни,
въззивният съд намира, че към момента
на уволнението на ищеца не
е било налице основанието по чл.328, ал.1, т.3 КТ
– намаляване обема на работа. Ето защо, прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца Д.Н. на соченото в процесната
заповед основание е извършено незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
поради което изводът на БРС за основателност на предявения иск по чл.344, ал.1,
т.1 КТ е правилен. Предвид основателността на главния иск за отмяна на
уволнението, основателен се явява и обусловения от него акцесорен иск по
чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „Ръководител ловно стопанство“ в ответното ЛРД, поради което извода на
ПРС в тази връзка също е правилен. Основателен се явява и иска за заплащане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за процесния
период
от шест месеца, считано от датата на уволнението,
тъй като от представените по делото писмени
доказателства, е видно, че в резултат на
незаконното уволнение ищецът е останал
без работа, следствие на което
е претърпял щети в размер на неполученото
трудово възнаграждение. По отношение размера на обезщетението и съобразно
изчисленията на приетата пред първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза, въззивният съд приема, че същото възлиза
в размер на 7776
лв. В тази връзка, предвид направеното от ответника
възражение за прихващане с платените от него на ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 и по чл.222, ал.1 КТ в общ размер от 2592 лв., за които не се спори, че са
заплатени, и след приспадане на посочената сума от определения от вещото лице
размер, въззивният съд намира, че на Н. се дължи
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от 5184 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, както правилно е приел и районния съд.
Предвид горното, Бургаският окръжен
съд намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните
правни изводи на БРС, поради което и тъй като изводите на двете инстанции
съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че на въззивника такива не му се следват, предвид неоснователността на въззивната жалба, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да заплати на въззиваемата страна направените във въззивното производство разноски от 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 260024/05.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 220/2020 г. по описа на
Районен съд – гр.Поморие.
ОСЪЖДА “Ловно-рибарско дружество
Гларус“ СНЦ, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от председателя на УС
– Дончо Дончев, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д.П.Н. ***, ЕГН **********, сумата
от 700.00
лв. (седемтстотин лева) за
направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок, считано от 09.03.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.