№ 3627
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.а
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110102864 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Б.ДСК” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, чрез процесуалния
представител – юрисконсулт М.С. срещу К. И. И., ЕГН **********, адрес: гр.
*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
5547.51 лева /пет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и 0.51 ст./,
представляваща дължима и изискуема главница по Договор за кредит
ЕКСПРЕСО № *** от 21.03.2013г., сключен между С.Ж.Е. АД- кредитор /с
правоприемник „Б.ДСК” АД/ и К. И. И. - кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.10.2021 г., до изплащане на вземането, сумата от
1906.95 лв. /хиляда деветстотин и шест лева и 0.95 ст./, представляваща
договорна лихва за периода от 30.12.2013г. до 30.03.2020 г. вкл., сумата от
2424.73 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и 0.73 ст./
обезщетение за забава, за периода от 01.01.2014г. до 30.03.2020 г. вкл., сумата
от 815.18 лв. /осемстотин и петнадесет лева и 0.18 ст./ обезщетение за забава,
за периода от 31.03.2020 г. до 25.10.2021 г..
Твърди се в исковата молба, че между С.Ж.Е. АД, чиито правоприемник
е ищеца и К. И. И., на 21.03.2013г. е сключен Договор за кредит Експресо №
*** за сумата в размер на 6000 лева. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя по посочената в чл.6 от договора банкова сметка.
Кредитът следвало да се погаси на 84 месечни вноски, всяка в размер на
101.38 лева. Страните уговорили лихвен процент в размер на 9.95 % годишно.
Възнаградителната лихва се дължи на основание т.8 от договора. На
основание т.9.1 при забава в плащането се дължи лихва в размер на 6 % върху
неизпълнената просрочена главница. Крайният падеж на договора е настъпил
1
на 30.03.2020г.. С настъпване на крайния падеж на договора е начислена 10%
годишна лихва върху изискуемата главница. Твърди се, че след усвояване на
кредита, кредитополучателят не е заплатил месечни вноски с падежи
30.01.2014г.-30.03.2020г.. Предвид неизпълнение на поетите от последния
задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 15395/2021г. по описа на ВРС, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Издадената
в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията на чл. 47,
ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2
ГПК, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на
избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който искът се оспорва по основание и
размер. Изложени са доводи за недопустимост на производството, поради
липса на надлежно учредена представителна власт в полза юрисконсулт
Стоянова. Оспорва ответникът да е получил сумата по договора за кредит.
Счита за нищожен договора за кредит, поради липса на съгласие, тъй като
към датата на договора лицето Румяна Савова не е имала право да сключва
договори от името и за сметка на С.Ж.Е. АД. Не е изпълнено императивното
изискване на чл.10, ал.1 ЗПК относно размера на шрифта на договора и
погасителния план. Твърди извършване на поправки и дописвания в договора.
Договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушаване на
чл.11, ал.1, т.12-16 вкл. ЗПК. Не е изпълнено изискването на чл.16, ал.1 ЗПК.
На ответника не са предоставени ОУ. Приложеният погасителен план не е
този, който е бил предмет на преддоговорните отношения между страните.
Твърди, че липсва волеизявление на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което към подаване на заявлението кредитът не
е бил изискуем. Оспорвам претенцията за договорна лихва като недопустима,
а в условията на евентуалност като погасена по давност за периода преди
04.03.2019г.. Оспорва претенциите за обезщетения за забава като погасени по
давност за периода от 01.01.2014г. до 03.03.2019г.. Моли за постановяване на
решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№15395/2021г. на
ВРС се установява, че на основание чл.417 ГПК по подадено на 25.10.2021г.
заявление, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил
длъжникът К. И. И. да заплати на кредитора “Б.ДСК” ЕАД, ЕИК ***
претендираните в настоящото производство суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по чл.47, ал.5 ГПК,
като в срока по 415, ал. 4 ГПК е постъпила искова молба от заявителя, което
обуславя и правния интерес от водене на настоящите искове.
На 21.03.2013г. между С.Ж.Е. АД – кредитор /с правоприемник „Б.ДСК”
АД/ и К. И. И. е сключен Договор за кредит ЕКСПРЕСО.
В т.3 е посочен размер на кредита – 6000 лева. Срокът на погасяване е
84 месеца, считано от датата на усвояването му, а падежната дата на
месечните вноски – 30-то число от месеца. Месечната поасителна вноска е
2
101.38 лева.
В т.8 страните са постигнали съгласие кредитът да се олихвява с
фиксиран лихвен процент в размер на 9.95 % годишно.
Съгласно т.9.1 върху просрочените погасителни вноски се начислява
наказателна лихва 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо
лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на
15.95%.
Съгласно т.11 ГПР е 12.94%.
В т.12 е посочена общата дължима сума по кредита – 8865.62 лева.
Съгласно т.15 кредитополучателят е поел задължение да заплаща
разходи за застраховка 147.54 лева.
В чл.2, част II е отразено, че кредитът се усвоява еднократно в срок до
три работни дни след датата на подписване на договора.
Към договора е приложен погасителен план, подписан от страните,
съгласно който първата вноска се дължи на 30.03.2013г. , а последната на
30.03.2020г. Уговорена е падежна дата на 30 число на всеки месец и равни
погасителни вноски от по 101.38 лева
По делото е изслушано заключението по допуснатата ССчЕ, от което се
установява, че главницата по кредита в размер на 6 000.00 лева е усвоена на
22.03.2013 г. по банковата сметка на ответника с IB AN BG73 ТТВВ 9400
1526 1297 54. Дължимите месечни вноски са погасявани до падежна дата
30.12.2013 г. включително. Всички дължими погасителни вноски за периода
от 30.01.2014 г. до 30.03.2020 г. не са заплатени от ответника. Общото
задължение по процесния кредит е в размер на 10 694.37 лева: главница - 5
547.51 лева; договорна лихва за периода от 30.12.2013 г. до 30.03.2020 г. -1
906.95 лева; наказателна лихва съобразно т. 9.1 от договора за периода от
01.01.2014 г. до 30.03.2020 г. - 2 424.73 лева; обезщетение за забава в размер
на законна лихва изчислено на база 10% за периода от 31.03.2020 г. до
24.10.2021 г. - 815.18 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Правното основание на така предявения иск е чл. 422 ГПК. Искът е
предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 ГПК и
е процесуално допустим.
Договорът не е оспорен като неавтентичен, поради което макар и частен
диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо
ответника – че отразените в него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между страните и неговото съдържание.
Следователно сключеният между страните договор за кредит валидно ги
обвързва, като всяка страна следва на основание чл. 20а ЗЗД да установи
изправността си по отношение на поетите задължения.
Изправността на ищеца – кредитор по договора се установява от
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ. Сумата е усвоена от
кредитополучателя. Съдът приема, че кредиторът е изправен по
правоотношението, доколкото е изпълнил задължението си да предостави на
ответника кредит при уговорените в договора условия и начин.
3
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва
страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора
ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. По този начин заемателят е
приел всички условия на банката, а и предварително още към момента на
сключването е бил наясно със сумите, които ще дължи по отпуснатия му
кредит, защото те са ясно и конкретно описани по напълно разбираем за
клиента начин както в договора, така и в погасителния план, а оттук са
изначално определени икономическите последици от поетото задължение от
потребителя. Освен това по делото не се търси нещо различно извън
договореното - главница, фиксиран размер на договорна лихва и лихва за
забава при просрочие, като кредитът е станал изискуем на краен падеж. Към
датата на подаване на заявлението е настъпил падежът и на последната
погасителна вноска по кредита, поради което неотносими към казуса са
всички възражения на ответника досежно неговата предсрочна изискуемост.
Главницата по кредита представлява отпусната от банката сума, която
се установи, че е предоставена на ответника и напълно усвоена от него.
Лихвата пък представлява цената за предоставена финансова услуга по сделка
с потребител, която е една от основните характеристики на договора за
банков кредит - че заемателят е длъжен да заплаща лихви според
уговореното.
За времето на действие на договора не е налице промяна в договорната
лихва на банката.
С оглед датата на сключване на договора за кредит – на 21.03.2013г.,
неоснователни съдът намира и възраженията за недействителността на
отделни клаузи и целия договор съгласно чл.22 ЗПК поради несъответствие
на клаузите му с изискванията на чл.10 и чл.11, ал.1, т.12-16 вкл. ЗПК.
Валидността на клаузите се преценява към датата на подписване на договора.
Освен това, видно от представения заверен препис от договора за кредит,
същият съдържа всички съществени условия – сума на кредитирането, срок,
дължима договорна лихва, дължима наказателна лихва при просрочие,
условия за обявяване на предсрочната изискуемост, ГПР и крайната дължима
сума /възможното оскъпяване на кредита/. Към договора е налице и подписан
от страните погасителен план, който изрично посочва падежните дати и
дължимите анюитетни вноски.
Съдът не намира за необходимо да коментира въведените от ответника
възражения срещу действителността на клаузи от договора, с които са
уговорени възнаградителни лихви, тъй като от заключението се установява,
че същите не са променяни по време действието на договора.
Уговорената наказателна лихва, изчислена въз основа на
възнаграждението на банката по договора за предоставения финансов ресурс
на кредитополучателя, не представлява недопустимо начисляване на лихва
върху лихва- анатоцизъм.
От заключението се установява липсата на обслужването на кредита от
кредитополучателя след 30.12.2013г.. Всички дължими погасителни вноски за
периода от 30.01.2014 г. до 30.03.2020 г. не са заплатени от ответника.
Съобразно заключението на вещото лице, ответникът дължи суми в следните
размери: главница - 5 547.51 лева; договорна лихва за периода от 30.12.2013 г.
до 30.03.2020 г. -1 906.95 лева; наказателна лихва съобразно т. 9.1 от договора
за периода от 01.01.2014 г. до 30.03.2020 г. - 2 424.73 лева; обезщетение за
забава в размер на законна лихва изчислено на база 10% за периода от
4
31.03.2020 г. до 24.10.2021 г. - 815.18 лева.
Тъй като, въз основа на горните изводи съдът достига до извод за
основателността на исковете в заявените размери, то дължи произнасяне по
материалноправното възражение на ответника за погасяване по давност на
преретенциятаза възнаградителна и наказателна лихва.
Заявлението, прекъсващо давността е подадено на 25.10.2021г..
По арг. от чл.111, б.в ЗЗД, вземането за лихви се погасява с кратка
тригодишна давност /Решение № 38/26.03.2019 г., постановено по т. д. №
1157/2018 г. на ВКС, Второ ТО/. Вземането за лихва в рамките на
предвидените анюитетни вноски е изрично визирано в погасителния план,
респ. определимо. Паричните задължения са делими и няма пречка давността
по отношение частта от вноската, съставляваща договорна /възнаградителна/
лихва да се погасява с различна давност от главното задължение.
Продължителността на законоустановения срок за погасяването на вземането
за лихва не може да бъде удължаван чрез включване като част от анюитетна
вноска. Поради това, вземането за възнаградителна лихва, съставляваща част
от анюитетните вноски за периода от 30.12.2013г. до 25.10.2018г. /спрямо
датата на прекъсване на давността 25.10.2021г./, следва да се счита за
погасено по давност. Непогасеното задължение обхваща лихвите в периода от
25.10.2018г. до края на срока на договора 30.03.2020г. Съобразно приложения
към договора погасителен план и изслушаната ССчЕ, съдът служебно
изчислява този размер на сумата от 121.46 лева, непогасена част от
възнаградителните лихви, за периода след 25.10.2018г. до 30.03.2020г. За
останалата част до претендирания размер от 1906.95 лева, искът следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на наказателната лихва:
Предмет на предявения иск е и наказателна лихва в размер на 2424.73
лева, начислена за периода от 01.01.2014г. до 30.03.2020г.
Съгласно т.9 от договора за кредит, при просрочие от страна на
кредитополучателя на изплащането на вноските, банката начислява и събира
в допълнение към договорената възнаградителна лихва и наказателна
надбавка. Предвиденото обезщетeние е съобразено с обезпечителната,
обезщетителната и санкционната функция на неустойката като целта й е да
стимулира изпълнението и да предотврати допускане на неизпълнение.
Обезщетението не е прекомерно по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Клаузата за
наказателна надбавка има характер на договорна неустойка, санкционираща
забавеното плащане на главницата от кредитополучателя. Уговореният
размер не е прекомерен по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД.
Доколкото се касае за лихва като вид договорно обезщетение, то
възражението на ответника за погасяване на задължението с краткия 3
годишен срок се явява основателно съгласно чл.-111, б.б ЗЗД. Непогасената
част от вземането е за периода след 25.10.2018г. до 30.03.2020г. /3 години
преди заявлението, прекъсващо давността/. Размерът на вземането, съобразно
служебните изчисления на съда, възлиза на 1062.85 лева, изчислени за
периода след 25.10.2018г. до 30.03.2020г.. За разликата до 2424.73 лева искът
се явява неоснователен като погасен по давност.
Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от подаване на
заявлението на 25.10.2021г. до окончателното изплащане на дълга.
Относно разноските:
5
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12, които съразмерно уважената част от претенциите възлизат
на 186.23 лева.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът претендира разноски и представя списък чл. 80 ГПК, а са
налице доказателства за действителното заплащане на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 231.28 лева; депозит за особен
представител на ответника – 850.83 лева; депозит за вещо лице по ССчЕ – 300
лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение на
пълномощника, който представлява страната в процеса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото обаче следва да
бъде определено в размер от 300 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в
полза на ищеца се определят на сумата от 1187.06 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК в отношенията между “Б.ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, от една страна и ответника К. И. И., ЕГН **********,
адрес: гр. ***, от друга, че В ПОЛЗА НА “Б.ДСК” АД СЪЩЕСТВУВАТ
ВЗЕМАНИЯ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.15395/2021г. на ВРС в следните размери:
5547.51 лева /пет хиляди петстотин четиридесет и седем лева и 0.51 ст./
дължима и изискуема главница по Договор за кредит ЕКСПРЕСО № *** от
21.03.2013г., сключен между С.Ж.Е. АД- кредитор /с правоприемник „Б.ДСК”
АД/ и К. И. И. - кредитополучател, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.10.2021 г., до изплащане на вземането, сумата от 121.46 лв. /сто двадесет и
един лева и 0.46 ст./ договорна лихва за периода от 25.10.2018г. до
30.03.2020г., сумата от 1062.85 лв. /хиляда шестдесет и два лева и 0.85 ст./
наказателна лихва за периода от 25.10.2018г. до 30.03.2020г., сумата от 815.18
лв. /осемстотин и петнадесет лева и 0.18 ст./ обезщетение за забава, за
периода от 31.03.2020 г. до 25.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна
лихва за сумата над 121.46 лева до 1906.95 лева за периода 30.12.2013г.-
25.10.2018г., като погасен по давност и ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна
лихва за сумата над 1062.85 лв. до 2424.73 лева за периода 01.01.2014г.-
25.10.2018г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Б.ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата
186.23 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
6
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.15395/2021г. на ВРС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. И. И., ЕГН **********, адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Б.ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от
1187.06 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски при настоящото разглеждане на делото под формата на заплатена
държавна такса, депозит за особен представител на ответника, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7