Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/..….10.2020 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4683 по
описа
за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 540134
от 20.11.2018 г., постановено по гр.д. № 31639/2017 г.
на СРС, 45 състав, е осъден П.Х.С. да заплати на „Т.Х.“
ЕАД, като правоприемник на „В.и.“ ЕООД, на основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД сумата в размер на 11 065,89 лева, представляваща неправомерно
начислени и изплатени при начална липса
на основание на ответника месечни възнаграждения, за периода от
01.01.2014г. до 26.10.2014г., сумата в размер на 1 004,62 лева, представляваща неправомерно начислено и изплатено при начална липса
на основание през м. 01.2015г. обезщетение
за оставане без работа по
чл. 28 от Договор за
управление ТД-1/16.01.2013г., ведно
със законната лихва върху горепосочените
суми, считано от 18.05.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 1028,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
18.06.2016 г. до 17.05.2017 г., изчислена
върху сумата от 11 065,89 лева, като е отхвърлен иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за сумата от
13,31 лева, представляваща разликата над призната
сума от 11065,89 лева до пълно
предявената от 11079,20 лева и иска
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата в размер на 50,58 лева, представляваща разликата над уважената сума от 1028,72 лева до пълно
предявената от 1079,90 лева, като недоказани
по размер. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил
ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1046,11 лева разноски, и сътоветно
е осъдил ищеца да заплати на ответника сумата в размер на 2,45 лева, разноски.
Срещу това решение е подадена в срок въззивна жалба
от ответника П.Х.С. чрез пълномощник адв.А. К., с оплаквания за недопустимост на решението изцяло
като постановено при липсата на абсолутна процесулана предпоствака за
предявяване на иска- решение на едноличния собственик на капитала-държавата
чрез министъра на отбраната-изискване по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ вр.чл.11,т.12 от Правилника за реда за упражняване правата
на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /
ПРУПДТДДУК/ и искане то да се обезсили, като счита че сумата от 4000лв. по фиша
за м.октомври 2014 г., също е включ(ена в предмета на настоящето дело, макар тя да е предмет и
на друго гр.дело между страните- № 31639/2017 г. на СРС, 45 състав, и в тази част също е недопустим иска на това
основание само.Евентуално излага доводи за неправилност на решението и искане да се отмени и исковете да се
отхвърлят, поради нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на
вече събраните доказателства. Възразява да е доказано , че е получил сумите,
чието връщане се иска от ищеца, респ. да е признавал това,оспорва да е
доказано, че му се дължал по-малък процент от балната оценка при определяне навъзнаграждението му като управител по чл.33, ал.1, 5 и 7
от ПРУПДТДДУК - 5%, вместо начисляваните 7,5 % , както и изразява несъгласие с изводите по
обжалваното решение, че исковите претенции не били са погасени по давност.
Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец
„Т.Х.“ ЕАД оспорва жалбата
с писмен отговор чрез пълномощник юрк.П.Б.. Излага доводи
за допустимост и правилност на решението, доколкото е налице одитна
проверка, назначена от министръа на отбраната, и
доклада от проверката е с препоръка да се предприемат действия за връщане на
полученото от ответика без основание, т.е. спазен е
чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ, а по същество-че решението е правилно, тъй като е
установено от приетите доказателства, вкл. и ССчЕ, че
е налице получено в повече от ответника поради погрещшно
оределяне на същия набална
оценка 7,5 вместо 5. Моли решението да се потвърди, претендира разноски за
защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията
в жалбата и становището по
отговора по чл.263 от ГПК, съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на
въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо. Предявеният иск е за връщане на получено без основание от ответника,
т.е правната квалификация на иска, очертан с исковата молба и уточнението към
нея от 26.06.2017 г., е по чл.55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД, както е приел и първоинстанционния съд. За иска
за връщане на получено без основание не е необходимо спазване изискването на
чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ за решение на ОС/едноличния собстветик
на капитала, за предявяване на иск срещу управилетя
като абсолюгна процесулана предпоствака за предявяване на иска. По този процесуален
въпрос е налице установена практика на
съдилищата, вкл. и решения на ВКС по правилното приложение на закона с решения
по чл.290 от ГПК и определения по чл.288 от ГПК, че при липса на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на
едноличния собственик на капитала, представлява абсолютна процесуална пречка за
предявяване на иска по чл. 145 ТЗ както срещу действащ, така и срещу бивш
управител / напр. решение № 115/27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г., ІІ т. о.,
решение № 129/02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г., І т. о., решение №
188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г., ІІ т. о. и решение № 152 от
13.01.2017 г. по т. д. № 2795/2015 г. на ВКС, I т. о./. В случая, обаче, искът
е с основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД, а не по чл.145 от ТЗ, при което не следва
да се търси решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ / в този смисъл определение № 76 от 12.02.2019 г. по ч. т. д.
№ 2125/2018 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 206 от 06.04.2017 г. по т.
д. № 171/2017 г., Т. К., І т. о. на ВКС /. Искът се явява допустим
следователно, макар и да не е представено по делото решение за предявяването му
на едноличния собствентик на капитала –държавата чрез
министъра на отрбаната, доколкото събрантите
пред СРС доказателства не удостоверяват такова решение на министъра на
отбраната.
При произнасянето
си по правилността
на решението, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен от релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, както обаче следва и да провери правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните, като относно фактите и
тяхното установявоане е ограничен от изложеното с въззивната жалба.
Съобразно
оплакванията на ответника с въззивната жалба, спорен
пред въззивния съд е целия предмет на делото и
правилното установяване на всички правнозначими
факти, от които ищецът извежда основателността на иска си, с изключение на
наличието на договорни отношения между страните по договор за пуравление между ищеца и ответника, валиден за времето
05.02.2013 г.-27.10.2014 г. , за което няма спор по делото.
Ищецът твърди, че
между него и ответника бил сключен Договор за управление ТД-1/16.01.2013г., по
силата на който на ответника е възложено пуравлението
на ищцовото дружество. Договорът бил сключен с Министъра на отбраната
в качеството му на управляващ правата на държавата - едноличен собственик на
капитала, съгласно чл. 8, ал.1 от ПРУПДТДДУК. Твърди, че с Протокол №
РД-36-42/20.10.2014г. правоотношението му било прекратено, считано от
27.10.2014г., и това е вписано в ТР. Твърди, че в резултат на одитна проверка, извършена съгласно заповед на министъра на
отбраната на РБ № Р-153/21.04.2016г. е установено неправомерно начислено и
изплатено възнаграждение на ответника за периода от 01.01.2014г. до
26.10.2014г. Одиторите направили констатации, че през
2014г. възнагражденията на управителите не са определени съгласно изискванията
на ПРУПДТДДУК, като неоснователно са завишени балните оценки с 2,5 пункта, като
по този начин възнаграждението на ответника, включая
клас прослужено време е следвало да бъде 11 118,47 лева, а не изплатеното в
размер на 33 197,67 лева. Твърди, че с фиш № 1 от м.01.2015г. на ответника е
начислено за обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ сума в размер на 3 417,00 лева,
като сумата е извън одитирания период, поради което
ищецът претендира разликата в размер на 1 004,62 лева доколкото обезщетението
също е определено на база възнаграждение с бална единица 7,5 вместо 5. Ищецът
твърди, че балните единици в дружеството с показател 7,5, послужили като
определяне на възнаграждението на ответника, не кореспондирали на балната оценка, която е
следвало да се определи на ответника съобразно посочените в нормативните актове
критерии, и която е следвало да е 5 бални единици. Това несъотвествие
е било установено в одитния доклад, доколкото дружеството
имало през одитния период просрочени задължения към републиканския
бюджет 50 % от получени приходи от наеми /2013- 87 303, за 2014г. - 104 480
лева и за 2015Г.-106 600 лева/, за което не са спазени сроковете за текущо
погасяване, поради което не се следввала бална оценка
въобще, а определеня 2, а и стойността на
дълготрайните материални активи за одитирания периэод не сочела на бална оценка 3,5, а само на 3, при
което неправилно е определено възнаграждение на ответника със завишение с бална
оценка общо 7,5, влесто 5, т.е. с 2,5 повече
завишение.
Ответникът оспорва
иска като недопустим-липса на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ на едноличния собствеки на капитала, евентулно
неправилен, прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните суми като месечни периодични задължения-месечно
възнаграждение, погасяващо се в 3 годишна давност, изтекла към подаване на
исковата молба. Оспорва балните единици да са изчислени неправилно и в
резултата на това ответникът да е получил суми без основание, тъй като от
учредяване на дружеството през 1999г. до сега не била правена преоценка на
дълготрайните материални активи на дружеството, и че техните стойности не
съответствали на действителната балансова стойност. Възразява, че е полагал
усилия за стабилизиране дейността на дружеството, като е бил изготвен
оздравителен план, в резултат на което значително е намаляла счетоводната
загуба и съгласно бизнес- програмата му за периода от 2013-2015г. е било
заложено то да излезе на счетоводна печалба, и че през цялото време на
управлението си е предприемал действия за събиране вземанията на предприятието,
като с кредиторите на дружеството са били сключвани договори за разсрочване на
задълженията, поради което не отговаряло на истината, че дружеството имало
непогасени задължения.
По делото не е
спорно, че страните са били в договорни отношения, съгласно Договор за
управление от 16.01.2013г., съглаено който ответникът
е изпълнявал управителни функции. Не е и спорно, че ответникът е освободен от
длъжност с Протокол № РД-36-42/201.10.2014г. Съгласно чл. 21 от сключения между
страните договор, управителят получава месечно възнаграждение, което се
определя в зависимост от стойността на дълготрайните материални активи на
дружеството, численост на персонала, рентабилност, финансов резултат,
изменението на добавената стойност на един зает, обслужване на задълженията,
както и от поети задължения и отговорности в сключените договори, като балната
оценка се образува на отчетно тримесечие по показателите и критериите, съгласно
приложената и определената стойност на една бална единица.
Установява се, че със
Заповед на министъра на отбраната № Р-153/21.04.2016г. е възложено извършването
на одитна проверка във „В.и.“ ЕООД, като със
заповедта контролът по изпълнението на заповедта е възложен на Директора на дирекция
„вътрешен одит“ в МО. Установява се от приетите по делото писмо с №
23-02.13/20.03.2017г. и писмо № 21/24.02.2017г., че одиторският
екип, извършващ дейността си, съобразно горецитираната
Заповед на МО е възложил на Д.П., като управител на дружеетвото,
към процеения момент да предприеме дейетвия по възстановяване на неправомерно получено
възнаграждение от бившия управител П.С., доколкото се установило, че за периода
от 01.01.2014г. до 26.10.2014г. на ответника като управилет
на дружеството в периода, е начислено и изплатеното в повече възнаграждение поради
несъответствие на определената бална оценка в дружеството, за периода от
01.01.2014г. до 26.10.2014г., с нормативните изисквания.
Приетата по делото съдебно
счетоводна експертиза, установява, че на база показателите и критериите за
определяне на балната оценка в държавните предприятия и баланс на дружеството
за периода от 31.03.2014г. до 31.12.2014г., стойността на дълготрайните активи
на дружеството за първото тримесечие на 2014г. възлиза на 1450 хил.лева, за
второто 1 425 хил.лева, а за третото и четвъртото тримесечие на 2014г. на 1398
лева, като съгласно приложение № 2 към чл. 33, ал.2 от Правилника за реда и
упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в
капитала при показател стойност на нетекущите /дълготрайните активи/ в интервал
над 500 хил.лева до 1500 хил. лева съотносими са 3
бални единици. Видно е от експертизата, че за периода от 2013г. до 2015г.
дружеството има просрочени задължения към Републиканския бюджет в размер на 87
303 лева за 2013г. и в размер на 104 480 лева за 2014г., като за показател спазени
срокове за изплащане на текущи задължения не се полагат бални единици. По
показател средносписъчен състав на персонал до 50 съотносими са 2 бални единици, като съгласно заключението,
балната оценка за определяне възнаграждението на ответника за процесния период е 5 бални единици. Съгласно експертизата
полагащото се възнаграждение на ответника като управител за периода от
01.01.2014г. до 26.10.2014г., при съобразяване с гореустановените
критерии е в размер на 22 131,78 лева, а реално полученото от ответника
възнаграждение е в размер на 33 197,67 лева, като експертизата заключава, че
размера на изплатените в повече суми за възнаграждение по договора за
управление в периода от 01.01.2014г. до 26.10.2014г. възлизат на сумата от 11
065,89 лева. Съгласно заключението заплатеното на ответника обезщетение за
оставане без работа в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа, но не повече от един месец е в размер на
3417,00 лева, като след корекция при прилагане на правилната бална оценка, а не
както е била завишена с 2 бални оценки, възнаграждението на ответника следва да
се сторнира до размера на сумата от 2412,00, като
според вещото лице изплатеното в повече обезщетение за оставане без работа е в
размер на 1005,00 лева. Видно то ССчЕ,
сума от 4000,00 лева, удържана от ищеца като гаранция
по договора за управление, като предмет на съдебен спор по гр.д. № 70034/2015г.
на СРС, не е взета в предвид от него при изготвяне на експертизата, тъй като по
фиш 1 за м.10.2014г. е отразена в „графа“ удръжки / л.27 по делото на СРС/.
По спорния въпрос за
получаване от ищеца на възнагражденията за периода 01.01.2014г. до
26.10.2014г. и на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ като получено съгласно
фиш от м.01.2015 г., въззивният съд намира следното:
С отговора на
исковата молба отевникът изрично оспорва начислените
в повече суми, предмет на иска за връщане, да са му изплатени- както с
представения от ищеца с исковата молба разходен ордер, така и по банков път.
Действително, по делото не се събраха доказателства, от които да се установи,
че на ответника е било заплащано възнаграждението за процесните
месеци , респ. обезщетениетопо чл.222, ал.1 от КТ,
нито по банков път нито по друг начин. Въпреки това обаче, по делото е прието доказателствено копие от искова молба от П.С. срещу „В.и.“
ЕООД от 13.11.2015 г. подписана от него,
по която е образувано гр.д.№ 70034/2015 г. на СРС, 56 състав, неоспорено
по делото, от което се установява, че на стр. 2 от нея, П.С. е направил
признание, че към момента на прекратяване на договора му с „В.и.“ ЕООД, му се
дължат от дружеството суми за възнаграждение за м.10.2014 г., компенсация за
увеличение на мин. раб. заплата за посочения период 1.01.2014-30.09.2014 г.,
обезщетение за неспазено предизвестие и такова за неизползван отпуск, и поради изплащане на аванс срещу отпуск с
РКО от 21.10.2014 г./ също приложен към настоящата искова молба/ и на др.
плащания по банков път, е погасено част от това останало задължение към него-
за възнаграждението за м.10.2014 г,. за обезщетение за неизползван отпуск, при
което е предявил иск за осъджане на възложителя да му
заплати остатъка от 947,65 лв./нето/ за дължима компенсация за увеличение на
мин. раб. заплата и за обезщетение за неспазцено
предизвестие в пълен размер от 3052,35 лв./нето/. Със същата тази искова молба П.С.
е направил признание и за получено от него по банков път плащане от възложителя
на обезщетение за оставане без работа с фиш за м.01.2015 г. изцяло в размер на
2851,85 лв. така общия размер на иска му по това друго дело е 4000лв. въззивнитят съд намира че направетото
с тази друга искова молба признание на П.С. следва да се зачете съгласно чл.175
от ГПК като признание, че към прекратяване на договора му с „В.и.“ ЕООД-
26.10.2014 г. е получил начисленото му и дължимото му възнаграждение до
м.09.2014 г. вкл. , а към датата 13.11.2015 г. е погасено и възнаграждението за
м.10.2014 г. и обезщетението за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ, и
непогасено е само част от дължимо му възнаграждение от 947,65 лв. за периода
01.01.2014 -30.09.2014 г. и обезщетение за неспазено предизвестие 3052,35
лв./нето/, като последното не е предмет на настоящето дело. Ето защо възражението на ответника П.С. по
настоящето дело, че не било доказано да е получил възнагражденията си, както и
обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, за неоснователно.
По спора относно
размера на възнаграждението на П.С.
Пред въззивния съд е прието ново доказателство- препис от
решение от 25.03.2019 г. по в.гр.д.№ 15011/2017 г. на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав, влязло в сила като неподлежащо на
обжалване, и неоспорено в настоящия процес, от което се установява, че в
резултат на въззивното обжалване от страна на ищеца П.С.
на първоинстанционното решение в отхвърлителните
му части по исковете, и въззивното решение, с което
частичното отхвърляне на исковете е отменено и исковете са уважени до пълния
предявен размер, над този, за който исковете са били уважени от СРС, че като
краен резултат исковете по по гр.дело №70034/2015 год. на СРС, ГО, 56 с-в, са
били изцяло уважени. Видно от мотивите на възивното
решение по това друго дело между страните, ответникът по него „В.и.“ЕООД , вляло се в „Т.х.“
ЕАД, е признал основателността и размера
на вземанията на ищеца по делото П.С.. Това решение на основание чл.297-300 от ГПК е задължително за страните и за съда, вкл. и съда по настоящия спор. С него
със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса какъв е
размера на дължимото на П.С. възнаграждение по договора за управление, респ. за
размера на обезщетение при прекратяване на договора. Този извод се налага от
обстоятелството, че видно от мотивите на решението, въз основа на ССчЕ приета по това друго дело, и при зачитане на реда на
погасяване на останали задължения на възложителя „В.и.“ЕООД към П.С., е прието, че са останали дължими на П.С.
само сумите, предмет на това друго дело. Доколкото „В.и.“ЕООД в това друго
производство не е оспорило размера на дължимото на П.С. възнаграждение за
периода от 01.01.2014 г. нататък до м.10.2014 г. и дължимостта
по размер на останалата неплатена разлика за компенсация за увеличение на мин.
раб. заплата за посочения период 1.01.2014-30.09.2014 г., не е възразил да е заплатил на П.С. повече от
дължимото му възнаграждение за периода на иска, и съдът не е уважил направените
възражения за тяхната недължимост поради неизпълнение
на договора и поради право на задържане, то е формирана сила на пресъдено нещо относно размера на възнаграждението на П.С.
за периода като такова, определено при
увеличение с 7,5 бални единици. Това друго съдебно решение е факт, който съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК настоящият въззивен състав следва
да зачете, и не може да пререшава въпроса относно месечния размер на
възнаграждението на ищеца за исковия период по настоящето дело, респ. на
обезщетението по т.28 от договора за управление, доколкото то се определя въз
основа на възнаграждението за последния месец от действие на дотовора, т.е. за м.09.2014 г. По изложените мотиви възивнитя съд намира, че размерът на възнагражденията на
ответника по настоящето дело П.С. са били правилно определени за периода
01.01.2014 г -26.10.2014 г., също и размерът на обезщетението по т.28 от
договора за управление, същите са правомерно получени, респ. останалата дължима
разлика е призната за дължима от възложителя-настоящ ищец, с решението по
гр.д.№ 70034/2015 год. на СРС, ГО, 56 с-в. Горното сочи, че предявеният иск по
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД е неоснователен, което
прави неоснователен и акцесорният му иск за лихва за
забава, защото без главен дълг не може да изпадне длъжника в забава за плащане.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че възражението на ответника за погасяване исковете по
давност е неоснователно, тъй като давност
между страните не тече докато трае управлението, с оглед нормата на чл. 114, б.
"г" ЗЗД, а от 26.10.2014 г. до подаване на исковата молба на
18.05.2017 г. не е изтекла дори и кратката погасителна давност от 3 години.
Поради несъвпадане на
изводите на двете инстанции, решението следва
да се отмени като неправилно в частите, в които е уважен иска за връщане на сумите и за плащане
на лихва за забава , вкл. и в частта относно разноските като последица, и се
постанови ново решение от въззивния съд, с което се отхвърли
иска за заплащане на основание чл.
55, ал.1, пред.1 от ЗЗД сумата в размер на 11 065,89 лева, представляваща
неправомерно начислени и изплатени при начална липса на основание на ответника
месечни възнаграждения, за периода от 01.01.2014г. до 26.10.2014г., сумата в
размер на 1 004,62 лева, представляваща неправомерно начислено и изплатено при
начална липса на основание през м. 01.2015г. обезщетение за оставане без работа
по чл. 28 от Договор за управление ТД-1/16.01.2013г., и иска по чл.86 от ЗЗД за
сумата в размер на 1028,72 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 18.06.2016 г. до 17.05.2017 г., изчислена върху сумата
от 11 065,89 лева .
В останалата обжалвана от ответника част, в
която исковете са частично отхвърлени по размер, ответникът има интерес от
обжалването и на тази част от първоинстанционното
решение, когато то е нищожно, или е недопустимо в тази му част според чл. 269
от ГПК(в този смисъл вж. решение
№ 330 от 05.11.2013 г. по гр. д. № 1220/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС), но
доколкото въззивинят съд приема, че решението като
цяло е допустимо, вкл. и в отхвърлителната част, то
следва в отхвърлителната част да се потвърди
решението, доколкото е допустимо.
По разноските: Съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от ищеца разноски остават в негова
тежест и за двете съдебни инстанции.
Съгласно чл.78, ал.3
от ГПК ответникът има право на възстановяване на направени и доказани разноски за
двете инстанции в размер на общо 440,16 лв. , от които за първата инстанция 500
лв. за адв. възнаграждение, което не е прекомерно , и
266,98 лв. за държавна.такса по жалбата с банкова комисионна по плащането, и
още 500лв. за адв.възнаграждение за въззивната инстанция. Съдът намира за основателновъзражението
по чл.78, ал.5 от ГПК на въззиваемата страна за
прекомерност на възнагарждението за адвокат за
пълномощника на въззивника-ответник от 1000лв. като
надвишаващо 2 пъти това на същия пълномощник пред първата инстанция, и при
липсата на особена фактическа и правна сложност на спора пред въззивния съд спрямо тази пред първата инстанция, и липсата
на повече съдебни фактическа и експертиза, 100 лв. за защита от юрисконсулт, и проведени
две токрити съдебни заседания пред въззивния съд. Така справедлив размер се явява този от
500лв., съответен и на уговореното мужду ответника и давоката за първата инстанция, което е била такава по
същинското събиране на доказателства и и злагане на
твърденията и възраженията на страните в предвидените процесуални срокове.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 540134 от 20.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 31639/2017 г. на СРС, 45 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО е осъден П.Х.С.
да заплати на „Т.Х.“ ЕАД, като
правоприемник на „В.и.“ ЕООД, на основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД сумата в
размер на 11 065,89 лева, представляваща неправомерно начислени и изплатени при
начална липса на основание на ответника месечни възнаграждения, за периода от
01.01.2014г. до 26.10.2014г., сумата в размер на 1 004,62 лева, представляваща
неправомерно начислено и изплатено при начална липса на основание през м.
01.2015г. обезщетение за оставане без работа по чл. 28 от Договор за управление
ТД-1/16.01.2013г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано
от 18.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
1028,72 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 18.06.2016 г. до 17.05.2017 г., изчислена върху сумата от 11 065,89 лева, СЪЩО И сума в размер на
1046,11 лева разноски, и е осъдено „Т.Х.“ ЕАД да заплати на П.Х.С. 2,45 лева разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК **********
като приемник на „В.и.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, СРЕЩУ П.Х.С.,
ЕГН ********** ***, ИСК на основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата в размер на 11 065,89 лева, представляваща неправомерно начислени и
изплатени при начална липса на основание на ответника месечни възнаграждения,
за периода от 01.01.2014г. до 26.10.2014г., на сумата в размер на 1 004,62
лева, представляваща неправомерно начислено и изплатено при начална липса на
основание през м. 01.2015г. обезщетение за оставане без работа по чл. 28 от
Договор за управление ТД-1/16.01.2013г., и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 1028,72 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 18.06.2016 г. до 17.05.2017 г., изчислена върху сумата
от 11 065,89 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540134 от
20.11.2018 г., постановено по гр.д. №
31639/2017 г. на СРС, 45 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Т.Х.“ ЕАД, ЕИК ******** като
приемник на „В.и.“ ЕООД, да заплати на П.Х.С., ЕГН **********, с горепосочените
дареси, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 от ГПК сумата общо 1266,98 лв. разноски за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.