№ 9
гр. гр. Д.град, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200419 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – И. Д. С. от гр.Д.град, yл.****, ЕГН **********, е останла
недоволна от наказателно постановление № 22-0254-000685/03.10.2022г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за това, че на 28.07.2022г. в 19:56 часа в
гр.Д.град, по ул.“Хасковска“- до КПП-УСМ посока кьм гр.Хасково управлявала лек
автомобил „**“ с рег.*** – лична собственост, като при проверка е установено, че същият е
със служебно прекратена регистрация на
14.06.2022г пo чл.143, ал.10 от 3ДВП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г.
са й отнети общо 10 точки.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли за
неговата отмяна, като се сочат доводи, свързани с липсата на субективен елемент за
извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя – редовно призована, не се явява.
Упълномощен процесуален представител изпраща писмено становище, в което описва, че
поддържа жалбата, излага съображения по същество, счита издаденото наказателно
постановление за незаконосъобразно, моли за отмяна на същото, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
1
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Д.град- редовно призовани, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Д.град - редовно призовани, не изпращат представител
и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 28.07.2022г. полицейските служители Д. И. и Г. Д.-служители при РУ-МВР-Д.град,
изпълнявали служебните си задължения, като извършвали контрол на движението на
движещите се по ул.“Хасковска“ в гр.Д.град МПС. Около 19,56 часа същите били на
установъчен пункт на посочената улица- до КПП-УСМ, когато спрели за проверка
движещият се в гр.Д.град в посока юг- към гр.Хасково, лек автомобил. При проверката
установили, че лекият автомобил е „**“ с рег.***, собственост на И. Д. С. от гр.Д.град, ЕГН
**********, и управляван от същата и настоящ жалбоподател.
В хода на проверката било установено, че управлявания от С. автомобил „**“ е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 14.06.2022г.
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така на водача И. С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
№584609/28.07.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да описва възражения.
На 03.10.2022г. било издадено процесното наказателно постановление № 22-0254-
000685/03.10.2022г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което за
виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, на водача С. й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. са й отнети общо 10 точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.С. на 18.10.2022г. – видно от
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена от адм.-наказващия
орган същия ден- на 18.10.2022г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални нарушения, които са свързани
с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по
2
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.С. автомобил е с описани регистрационни номера-
т.е. един от изискуемите елементи на нарушението не е налице. Следва да се подчертае, че
изискването за осъществен състав на посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не
алтернативно МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на
единия от елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по време, място,
начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя, като при описание на самото
нарушение следва да бъдат установени и описани всички обстоятелства- имащи значение за
самото нарушение. Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към
правилната материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и към
санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното адм.наказание.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и по какъв
начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това, че може да бъде
дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да сключи задължителна
застраховка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на посоченото нарушение, знаейки,
че управлява дерегистриран лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време няма как да
бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач умишлено е осъществил
състава на това административно нарушение, при положение, че липсват каквито и да било
данни за уведомяването му. Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за
прекратяване на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно
превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена
застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“.
Т.е. тази дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин
водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това обстоятелство, но
също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване именно от адм.-наказващия орган
в настоящото адм.-наказателно производство. При липса на уведомяване на водача, остава
неясен въпросът за субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че
водачът е знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае конкретната дата от която е
дерегистриран, знае за несключена задължителна застраховка и въпреки това е тръгнал да го
управлява.
3
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице част от
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да
било доказателства за това Д.ието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна страна деецът да
съзнава общественоопасния характер на своето Д.ие и въпреки това да иска да го извърши,
т.е. да действа с пряк умисъл като форма на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, Д.ието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите Д.ия не
се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното Д.ие е извършено умишлено или
непредпазливо. Наред с това липсва и единият от елементите на административното
нарушение- а именно управляваният автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и
несъответствие между описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до
неправилно ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и процесуални нарушения нарушаващи правото
му на защита, поради което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени
изцяло.
Доколкото по проведеното съдебно производство с предмет обжалваното наказателно
постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна
на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1 от
ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е
направил по съдебното производство. Налице е и становище на адм.-наказващия орган, че в
случай на претендирани адвокатски разноски, се иска редуцирането им при прекомерност.
В случая са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен
договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 400 лева като заплатена.
Размерът на тази сума обаче следва да бъде редуциран. Това е така, доколкото участието в
производството на упълномощения процесуален представител, е единствено чрез
депозиране на писмена молба с вх.№ от 29.11.2022г., с което е изразено становище по
същество. Жалбата, инициирала настоящото производство е от името единствено на
жалб.Ив.С., като в проведеното с.з. не се е явил нито тя нито упълномощен
процес.представител. Поради което и размера на разноските, които са били направени по
настоящото производство и които Съдът следва да присъди в полза на жалбоподателя,
следва да са в минималния предвиден размер. Съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- изм. и
доп. ДВ бр. 68 от 31.07.2020г., която редакция на наредбата е била актуална към датата на
4
подписване на договора за правна защита и съдействие с пълномощно (18.10.2022г.),
размера на минимално адвокатското възнаграждение по АНД с материален интерес до
1000лв. е 300лв. Изменението на Наредбата, с която минималното възнаграждение вече е
400лв., е в последствие- с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. Поради което и следва да бъдат
присъдени разноски, произтичащи от адвокатско възнаграждение в минималния предвиден
размер съобразно Наредба №1 от 9.07.2004г., в редакцията й, действаща към момента на
подписването на договора за правна защита и съдействие, а именно- 300лв.
Тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-
наказващият орган.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-0254-000685/03.10.2022г. на ВПД Началник
РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Д.град, с което на И. Д. С. от гр.Д.град, yл.****, ЕГН
**********, за това, че на 28.07.2022г. в 19:56 часа в гр.Д.град, по ул.“Хасковска“- до КПП-
УСМ посока кьм гр.Хасково управлявала лек автомобил „**“ с рег.*** – лична собственост,
като при проверка е установено, че същият е със служебно прекратена регистрация на
14.06.2022г пo чл.143, ал.10 от 3ДВП, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца, а на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г.
са й отнети общо 10 точки - като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА РУ-МВР- гр.Д.град, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН да заплати на И. Д. С. от
гр.Д.град, yл.****, ЕГН **********, направените разноски по делото (АНД 419/2022г. по
описа на РС-Д.град) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300 (триста) лева –
произтичащи от адвокатско възнаграждение,
като искането в останалата му част- за присъждане на разноски за разликата до пълния
предявен размер от 400 (четиристотин) лева, като неоснователно ОТХВЪРЛЯ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
5