№ 21845
гр. С., 04.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110164592 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 102, ал.
2, т. 3 ГПК и чл. 102з, ал. 1 ГПК (ако някой забелязва, че тази разпоредба
съществува).
Подаден е отговор на въззивна жалба от ответниците – етажните
собственици на сграда с адрес: С., ул. „Ц.С“ ***. Настоящият съдебен е
констатира, че отговорът е подадено с пълномощно, представено в електронен
образ, което не носи електронен подпис на представител на етажните
собственици („домоуправител“), а по указания на съда е представено
„пълномощно“ със „заверка“ (изявление, че това е заверка и се удостоверява
достоверност няма) с личен електронен подпис на лице, което се представя за
адвокат, упълномощен от ответниците. Файлът, постъпил в съда, не съдържа
изричен текст, че е заверено за вярност с оригинала копие от хартия (поставен
е само електронен подпис в документа без допълнителни изявления на
адвоката относно достоверността на приложенията, снети в електронен образ
от хартиен оригинал, както допуска (по мнението на настоящия състав,
изложено по-долу – неправилно) практиката на ВКС – Определение №
40/07.03.2022 г. по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО).
По принцип чл. 183, ал. 2 ГПК допуска подаване на доказателства
(писмени доказателства във връзка с материалното право, за което се води
делото) в тази форма, но е налице специална норма, която се отнася до
пълномощните, придружаващи изявления до съда като особена форма ни
писмени документи – чл. 102з, ал. 1 ГПК, която изрично изисква
пълномощното за представителство на страна по съдебно дело да носи
електронен подпис не на упълномощения адвокат, а на упълномощителя.
Наличието на такава разпоредба в закона би било напълно безсмислено, ако
законодателят е смятал да допусне представяне на електронен образ
(сканирани) пълномощни, подписани от адвоката, макар че упорито
процесуалните представители отказват да приемат, че съществува такъв текст,
а на съдиите по различни причини, които не изглежда да имат общо с
приложението на закона, а с процесуална „инерция“ от начина на заверяване
на хартиени документи, неразбиране на възможностите за фалшифициране на
1
сканирани документи и рисковете пред оборота, или просто неразбиране на
функционирането на електронните документи, не прилагат тази разпоредба –
настоящият съдебен състав и до момента не е видял в съдебен акт разумно
обяснение защо съществува текстът на чл. 102з, ал. 1 ГПК (който не допуска
и електронни заверки), ако пълномощното може да е само представено като
електронен образ, подписан от адвокат. Тезата, че законодателят не
разсъждава, докато пише закони, и затова включва в тях напълно
безсмислени разпоредби, не изглежда много разумна (поне от гледна точка на
концепцията за континентална правна система) за обяснение на този текст.
Още един формален аргумент да не може да се приложи разпоредбата
на чл. 183 ГПК в настоящото производство е, че последната се намира част
втора на ГПК, уреждаща исковия процес, настоящото дело е заповедно –
според систематиката на ГПК – форма на изпълнителен процес, а
разпоредбата, на която съдът се позовава – чл. 102з, ал. 1 ГПК, се намира в
първа част на кодекса – „Общи правила“, която се прилага по всички
граждански съдопроизводства, независимо от характера им.
Единственото разумно обяснение за съществуването на тази разпоредба
е това, че законодателят иска да насърчи не само съдът да ползва
електронна форма на актовете си, а това да правят и адвокатите и другите
процесуални представители, които, когато използват електронна комуникация
със съда, да положат известни усилия да електронизират и своя собствен
документооборот (да пращат файлове-пълномощни, а не да сканират от
хартия; не е реалистично да се приема, че е технически невъзможно да се
издаде пълномощно (като файл) на адвоката си).
Като втори аргумент следва да се има предвид, че електронизацията на
съдебния процес създава условия за опростяване на процеса, но и много
повече рискове за сигурността, които съдилищата отговорно трябва да
премислят и да вземат предвид при работата си, и които законодателят
неслучайно е предвидил, като е приемал разпоредбата на чл. 102з, ал. 1 ГПК, в
която изисква по делото да се намира поне един автентичен и първичен
електронен или саморъчен подпис на страната, която сезира съда. Инерцията
за представяне на сканирани пълномощни не може да продължава в
електронната среда, в която при копиране от хартиени оригинали с
елементарни умения за работа със софтуер за редакция на изображения може
да се промени изцяло оригиналния хартиен текст, като в електронна среда без
първично електронно подписан документ, блокиран за изменения, такива
манипулации са на практика непроследими. В това отношение са налице и
актуални примери за създаване на дружества уж с участие на районни кметове
в С. именно с електронни пълномощни в чуждестранни регистри. Практика в
международния търговски оборот за всякакви хакерски атаки с цел създаване
на привидни основания за плащане също съществува. Поради това
изискванията на чл. 102з, ал. 1 ГПК не са просто произвол на законодателя и
докато настоящият съдебен състав не получи разумно тълкуване защо
трябва да възприеме друго разбиране за това задължение за електронно
подписване на пълномощно (изцяло електронен оборот от край до край, а не
прехвърляне от хартии), ще прилага разпоредбата точно, буквално и според
2
систематичното място – тя се отнася специално за процесуалните изявления
до съда и изключва общия режим на заверка на другите доказателства от лице,
за което вече ще има неоспорими данни, че е упълномощено да води делото.
Инерцията на това какво е можело и какво се е правело на хартия и желанието
„да е лесно на гражданите“ не може да е основание за игнориране на
изисквания, въведени от закона с цел предотвратяване на фалшификации на
документи (хиляди пъти по-лесни в електронна среда, отколкото на хартия).
Доколкото настоящият съдебен състав никога и никъде не е видял някой
да обори горните две разсъждения с аргументи, различни от пълно
игнориране на текста на чл. 102з, ал. 1 ГПК (Определение № 40/07.03.2022 г.
по частно гражданско дело № 427/2022 г., I ГО, ВКС); „това е така, защото е
така“; „практиката досега беше такава“ (т.е. законодателството очевидно е
неизменчиво и необвързващо съдилищата, които си „имат практика“), или
„така е по-лесно за страните“ (независимо, че е три пъти по-трудно за
проверка от съда, което законодателят може би е имал предвид, като си е
представял електронно правосъдие с голяма степен на автоматизация за
забързване на процесите, а не за измъчване на армия от съдебни секретари,
деловодители и съдии със стотици ръчни проверки на документи на ден, под
угроза от отговорност за неправомерно предоставен достъп до лични данни на
неоторизирани лица и отговорност на държавата за това), то, докато не получи
отговор на тези въпроси, ще разсъждава по единствения логичен (а вероятно –
и конститиуционосъобразен с оглед на чл. 117, ал. 2, изр. трето от
Конституцията) начин – ще прилага закона – разпоредбата на чл. 102з, ал. 1
ГПК от глава единадесета „а“ „Процесуални действия и актове в електронна
форма“ в част първа „Общи правила“ на ГПК – според буквалния му смисъл и
систематическото му тълкуване.
Поради това на заявителя и адвоката му (ако се приеме, че е такъв, след
като представи редовно от гледна точка на чл. 102з, ал. 1 ГПК пълномощно)
следва да се дадат указания да предоставят или напълно електронизирано
пълномощно с електронен печат на упълномощителя (което ще улесни както
съда при проверката на документите, така и адвокатите – няма да има нужда
да копират, сканират и подобни действия по стотици дела), или да представят
пълномощното в редовна заверка на хартия.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл. 101, ал. 2 ГПК
на ответниците – етажните собственици на сграда с адрес: С., ул. „Ц.С“ *** –
да представят в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на адв. Т.
със саморъчен (поставен от ръката на упълномощителя върху хартията, която
съдията лично ще види с очите си и може да пипне в сградата на съда) подпис
на представител по закон или с положен електронен подпис на управителя
на етажната собственост и квалифицирано електронно удостоверение за
3
време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или изрично да потвърди действията на
адвоката по подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
с изявление, подадено лично от упълномощителя и с негов саморъчен (не
сканиран – виж дефиницията по-гор) или квалифициран електронен подпис.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговор на
жалба с вх. № 398040/07.12.2024 г.
Разпореждането не подлежи на обжалване. Да се връчи чрез адв. Т. и на
адреса на управителя на етажната собственост – ет. 1, ап. 2 в сградата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4