РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110212812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от С. Ю., жител на
....................., с постоянен адрес: ................. с ЛНЧ ............... чрез упълномощен
защитник против Наказателно Постановление № BG25022022/1000/Р8 -
411/13.07. 2022 издадено на 13.07.2022г. от Началник отдел ,,Контрол и
правоприлагане" в Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура" (АПИ), гр.София, с което на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено
административно нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по
пътищата.
В подробно мотивирана жалба до съда наказаното лице оспорва
законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че
същото е било издадено при наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на дееца, а именно:
разминаване между датата на нарушението и датата на издаването на АУАН,
липса на свидетели на деянието, не посочване на мястото на извършване на
нарушението и липсата на законоустановените реквизити при съставянето на
АУАН и др. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Ю., редовно призовано, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на адвокатско
1
възнаграждение.
Административно – наказващият орган Началник отдел ,,Контрол и
правоприлагане" в Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура" (АПИ), гр.София, призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните писмени доказателства, намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за безспорно установено следното от
фактическа страна:
На 25.02.2022г. в 21:39ч.в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно - пропускателен пункт Капитан
Андреево, пристигнало пътно превозно средство влекач, марка и модел
................... с рег.№ ................., с обща техническа допустима максимална маса
- над 12 тона, 5 броя оси, собственост на търговското дружество
,,Е.................." ЕООД, управлявано от работещия на длъжност ,,шофьор,
тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона" С. Ю..
След извършване на проверка от страна на контролните органи било
установено, че на 23.02.2022г. в 19:43ч., горепосоченото ППС попада в
категорията на пътно превозно средство, за което се дължи, но не е била
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Превозното
средство било засечено на 23.02.2022г. , в 19:43:37ч., на Чепинци, по път А 6,
км.60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е била заплатена дължимата държавна такса. За извършеното деяние е
бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.
167а, ал.3 от ЗДвП с номер D8C0CAEC75E338E3E0530011F160A1B07, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движени по участъка на пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство.
На 25.02.2022г. бил съставен АУАН от ст.инспектор Д. М. и в
присъствието на свидетелката Я. Р., който връчен лично на водача на ППС и
подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно съдът възприе като
безспорно установено от показанията на разпитаните в съдебно заседание в
качеството на свидетели Д. М. и Я. Р., както и въз основа на приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от показанията на
свидетелите е, че и двете нямат спомен за случилото се, тъй като деянието е
2
било установено по реда на информационната система на Модул пътни такси.
Редът и лицето, което е извършило изпълнителното деяние, са строго
регламентирани и далите показания признават за липсата на спомен по
конкретния случай. Съдът кредитира показанията им като еднопосочни и
непротиворечиви. Техните твърдения се потвърждават и от писмените
доказателства по делото. Съдът намира за основателни част от
възраженията на жалбоподателя относно липсата на яснота относно мястото
на извършване на нарушението, както и неговата обоснованост.
Видно от изисканата справка от Областно пътно управление - София
към Агенция ,,Пътна инфраструктура" е, че описаното в АУАН и НП като
място на нарушението път А - 6 ,,Европа" 60 +705, към момента не
съществува. Посоченият участък фигурира със съвсем различна пътна мрежа,
а именно Калотина - София и съвпада с км.12+031 на II - 18 Софийски
околовръстен път. Въпросното място се намира на около 180 м. преди ЖП
надлез за град Мездра. Липсата на яснота относно мястото на нарушението е
съществен пропуск както на разпоредбите на чл.42, ал.1 т.3, но също така и на
чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН. При наличие на такова съществено разминаване в
описаното е налице неяснота от страна на дееца, относно съществен реквизит
от обективната страна на издпълнителното деяние, което обусловя нарушено
право на защита.
На следващо място от изисканата справка от ,,Пътна Полиция",
относно собствеността на управляваното МПС се установява, че същото е
било собственост на търговското дружество ,,Е................." ЕООД.
Същевременно като водач на заснетото ППС е бил установен жалбоподателят
С. Ю., за когото свидетелите не си спомнят, поради прекомерният обем на
работа. Не следва да бъде споделено оплакването, че по делото не е доказано
авторството на деянието. Видно от изисканата справка от Изпълнителна
Агенция ,,Автомобилна администрация" както и от становище от отдел
,,Управление на информационна система и инфраструктура“ Национално Тол
управление е, че агенцията не може да предостави справка от дигиталния
тахограф, с който е било оборудвано ППС, управлявано от водача, на от
въведените маршрутни карти няма данни за получено плащане. По делото са
налице достатъчно данни, че именно жалбоподателят Ю. е управлявал
процесния влекач, предвид снемането на негови данни от документа за
самоличност и липсата на възражение от негова страна при връчването на
АУАН. Разпоредбата на чл.10, ал.2 от Закона за пътищата регламентира
възможността при установяване на водача на заснетото превозно средство, с
незаплатена съответна такса по ал.1, да може да заплати компенсаторна такса,
за което му е била издадена нарочна разписка. Независимо от това
обстоятелство, което Закона за пътищата регламентира като възможност
конкретни лица да заплатят въпросната такса, Законът за движение по
пътищата посочва субекта на отговорност, когато собственикът на заснетото
ППС е юридическо лице. Административно наказващият орган неправилно е
смесил статута на лицето, което е водач на МПС с този на носещия
административна отговорност. В случая субекта на отговорност е следвало да
бъде собственикът на пътното превозно средство, а именно търговското
дружество ,,Е............................" ЕООД, тъй като съгласно чл.187а, ал.2 т.2 от
ЗДвП именно на него е следвало да се наложи наказание имуществена
3
санкция.
Освен изложеното следва да се посочи, че след като административно
наказващият орган е санкционирал дееца по реда на съставяне на АУАН и
последващо издаване на наказателно постановление, а не чрез електронен
фиш по реда на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, актосъставителят и свидетеля по акта е
следвало да докажат със своите показания факта на изпълнителното деяние и
неговото авторство. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.43, ал.1 от
ЗАНН, който вменява задължение на поне две лица - свидетели, да подпишат
АУАН. Видно от показанията и на двемете свидетели е, че нито един от тях
не си спомня нито за нарушението, нито за неговото авторство.
Възражението в жалбата на лицето, относно опорочаване на процедурата по
неговото установяване и санкциониране принципно е неоснователно,
доколкото цитирания ред за издаване на електронен фиш е една правна
възможност, а не единствена такава. Законодателят е използвал думата ,,може
да се издава електронен фиш", а не е длъжен да издава единствено и само
такъв административен акт. Отделно остава обстоятелството, че тежестта на
доказване на нарушението е върху административно наказващия орган,
посредством показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
По отношение на липсата на посочване на ЕГН на актосъставителя в
АУАН съдът не намира неговото отсъствие за пропуск, опорочаващ
процедурата по съставяне на акта. Въпросното лице е било установено по
длъжност и е разпитано в съдебно заседание като свидетел, поради което и
липсва спор относно неговата самоличност.
Също така не е обосновано оплакването, свързано с разминаването
между датата на нарушението и датата на неговото установяване. Това е така,
тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установява, че същите
са констатирали деянието едва след като са получили процесния запис, което
автоматически изключва принципната възможност за санкциониране на дееца
към момента на неговото установяване.
На последно място не следва да бъде споделено оплакването за
маловажност на случай. Налице е засягане на съществени обществени
отношения, свързани със заплащане на дължима пътна такси за ползване на
пътна мрежа, което обуславя ощетяване на бюджета на държавата. Освен
това деецът е бил подведен под административна отговорност за нарушаване
на разпоредбите на ЗДвП, чиято разпоредба на чл.189з изключва
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя С. Ю. сумата в размер на 720.00
лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 във вр. с чл.58д т.1 от
ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № BG25022022/1000/Р8 -
411/13.07. 2022 издадено на 13.07.2022г. от Началник отдел ,,Контрол и
правоприлагане" в Национално ТОЛ управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура" (АПИ), гр.София, с което на С. Ю., жител на..................... с
постоянен адрес: ..........................., с ЛНЧ .................... е наложено наказание
глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено
административно нарушение по чл.179, ал.3а от Закона за движение по
пътищата.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д., ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна
инфраструтура" НТУ при МРРБ - София да заплати на С. Ю., жител на
.................. с постоянен адрес: ..........................., с ЛНЧ ........................... сумата
в размер на 720.00 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за упълномощен защитник, както и по сметка на СРС сумата
от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5