№ 179
гр. Шумен, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500216 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №256 от 01.04.2022г. по гр.дело №77/2022г. Районен съд-гр.Шумен е
осъдил Д. К. Д. да заплати на ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, представлявано заедно от
изпълнителните директори С.П. и К.К., сумата от 222.96лв., включваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №**********/21.05.2019г. за имуществени вреди на
л.а.“Пежо 307 СВ“ с рег.№*, собственост на Л.И.А. във връзка с ПТП на 17.05.2019г. и
ликвидационни разходи по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 12.07.2021г.
до окончателното й изплащане. В тежест на ответника са възложени и направените от ищеца
разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Жалбоподателят намира същото
за неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Неправилно съдът се позовал на практика, неотносима към настоящия спор. Не
съществувал спор, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, но в
конкретния случай процесният такъв от 18.05.2019г. не доказвал начина на причиняване на
вредите и действията на ответника, тъй като описаното в протокола не се било осъществило
в присъствието на длъжностното лице, което го е съставило/протоколът бил сътавен в ден,
следващ този на ПТП/. Съдът не бил съобразил и че наказателното постановление, издадено
въз основа на АУАН на Д. било обжалвано, като с решението си по ВАНД/1633/2019г. на
ШРС било прието, че липсвал субективният елемент от състава на посоченото нарушение-
1
водачът умишлено да не е изпълнил задължението си да спре и да установи щетите.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1,т.1 от КЗ, регресното право на застрахователя срещу
застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ възниквала, когато
последният, при настъпване на ПТП бил извършил някое от изброените в нормата
нарушения. Тъй като се касаело до материален закон и разширително тълкуване било
недопустимо, напускането на местопроизшествието не можело да се приравни на
отклонение от проверка. Законът лимитативно посочвал нарушенията по ЗДП, поради което
и извършването им и съпричастността на ответника, следвало да бъдат надлежно
установени, т.е. по административнонаказателен ред Моли решението да бъде отменено и
бъде постановено ново, с което предявения иск бъде изцяло отхвърлен. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното: Видно от сертификат №BG0200201616, между ищцовото дружество, в качеството
на застраховател и ответника Д. в качеството на застрахован, бил сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на МПС – л.а.“Киа Соренто“ с ДК№*, с начало на
покритието от 00.00ч. на 04.09.2018г. и край –до 23.59 часа на 03.09.2019г.. Съгласно
отразеното в представения протокол за ПТП №1601331/18.05.2019г., на 17.05.2019г.,
16.20лв. на ул.“.“, срещу №29 в гр.Ш., ответникът Д. К. Д., управлявайки собствения си
лек автомобил .“Киа Соренто“ с ДК№* , не го контролирал непрекъснато, загубил контрол
над него и се блъснал в паркирания вдясно л.а.“Пежо 307“ с ДК№*, собственост на Л.Й.А..
Били констатирани щети по автомобила “Пежо 307” – охлузена задна броня вляво. В
протокола за ПТП срещу графата“алкохол“, за К. е отразено-„напуснал“.
Установява се също така, че във връзка с настъпилото ПТП на ответника бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №1939/18.05.2019г. с бланкетен
№113413, а впоследствие въз основа на него - наказателно постановление №19-0669-
001939 от 10.06.2019г. на Начланик група към ОД на МВР-Шумен, с което на основание
чл.185 от ЗДП му било наложено наказание „глоба“ общо в размер на 120лв. и на основание
чл.175, ал.1,т.5 от ЗДП, наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 м. С
решение №572/15.10.2019г. по ВАНД №1633/2019г. на ШРС, влязло в законна сила на
20.11.2019г., наказателното постановление е било отменено..
Видно от застрахователна полица №07/119001069915 за застраховка “Гражданска
отговорност на автомобилистите“, същата има за обект л.а.”Пежо 307 СВ“ с ДК№*, като
застрахован бил Л.Й.А., а застраховател ЗД“Евроинс4АД-гр.София. Срокът на
застрахователното покритие е от 09.32ч. на 13.04.2019г. до 23.59ч. на 12.04.2020г..
По делото са представени и писмените документи, приложени по образуваната при
2
ЗД“Бул Инс“АД преписка по щета №**********, включително уведомление за щети по
МПС от 20.05.2019г., уведомление за необходими документи, опис на щетите, калкулация на
щета и доклад от 04.06.2019г. по щетата, съгласно който е определен размер на
обезщетението в размер на 197.96лв.. С нареждане за плащане ЗД“Бул Инс“АД-гр.София е
наредило сумата от 197.96лв. да бъде изплатена на Л.Й.А..
С регресна покана от 12.06.2019г., ищцовото дружество е поканило Д. да му заплати
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 222.96лв. заедно с ликвидационни
разходи, като виновно причинил щетите на л.а.”Пежо 307 СВ“ с ДК№*, на основание чл.411
и чл.500 от КЗ и отразеното „напуснал“ в протокола за ПТП от 18.05.2019г.
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстнационната производство
САТЕ, налице е причинно-следствена връзка между механизма на пътния инцидент от
17.05.2019г. и щетата, нанесена и описана на л.а.“Пежо 307“ с ДК№*, като размерът на
средствата необходими за отстраняване на причинените щети по автомобила, в това число
за части, труд, материали към 17.05.2019г. възлизал на 197.96лв.. Според вещото лице,
размерът на претендираните разходи от 25лв. за оглед и експертиза, съответствали на
обичайните такива за този вид дейност.
Съгласно показанията на свид.Л.А./собственик на увреденото МПС/, същият не бил
възприел пряко другия участник в ПТП и нямал представа дали последният е разбрал за
настъпването на ПТП. Свид.С.С./младши автоконтрольор в сектор Ппътна полиция“ към
ОД на МВР-гр.Шумен, съставител на протокола за ПТП/, сочи, че посетил
местопроизшестивето по сигнал на телефон 112., като след преглреждане на видеозаписи от
охранителни камери на съседна ветеринарна лечебница установил собственика и водача на
автомобила. Същият сочи, че не си спомня дали причинилият ПТП автомобил е забавил ход
или е спрял.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, предявеният иск е с
правно основание чл.500, ал.1,т.3 от КЗ. Ищецът ЗД“Бул Инс“АД излага, че ответникът Д.
бил застрахован срещу гражданска отговорност при него, че изплатил застрахователно
обезщетение на на собственика на увредения, в резултат на причинено от Д. ПТП,
л.а.”Пежо 307 СВ“ с ДК№* в размер на 197.96лв., поради което упражнява регресното си
право за възстановяване на тази сума срещу причинителя на вредите-ответника Д.,
твърдейки, че същият напуснал мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. Съгласно
сочения текст, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач;
Или необходими предпоставки, за уважаване на тази претенция е наличието на:
3
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл.45 ал.1 от
ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от ответника - деликвент, с негово виновно и
противоправно поведение, валиден договор за застраховане срещу гражданска отговорност
с причинителя на вредите и плащането по него на настъпили вреди на увреденото лице,
съответно виновно напускане мястото на ПТП, преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
По делото е доказано, че между ищеца и ответника Д. е сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност”. По силата на договора ищецът е приел да покрива
риска от повреди причинени от собствено на застрахования моторно превозно средство. В
срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение на увреденото
лице в размер на 197.96лв.. По делото е установено, че действията на Д., като водач на
л.а.”Киа Соренто”, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилата
за движение по пътищата, обстоятелство, което самият той не оспорва, а и същото се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства по делото.
Следователно деянието и е противоправно. В пряка причинна връзка от него за собственика
на увреденото МПС са произлезли вреди. Според нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
За да настъпят условията за регрес на застрахователя по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ обаче,
е необходимо да се установи наличието на твърдяното от ищцовото дружество напускане
мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В настоящия случай ищцовата страна, върху която пада тежестта да докаже този
изгоден за нея факт, не е ангажирала надлежни доказателства в този смисъл. Установи се, че
протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице, което не е възприело пряко
настъпването на ПТП, както и напускането на мястото на инцидента след това, предвид
това и същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно поведението на
участниците. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверениет в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти. Напускането на мястото на ПТП се
явява волево действие, изискващо у дееца наличието на съзнание, че е налице ПТП. В
случая доказателства досежно възприемането на процесното ПТП от страна на Д. на
17.05.2019г. не са ангажирани, поради което и не би могло да се приеме, че същият е
напуснал мястото на ПТП. Напротив, с решение №572/15.10.2019г. по ВАНД №1633/2019г.
на ШРС са отменени наложените на Д. с наказателно постановление №19-0869-
001939/10.06.2019г. на началник сектор група към ОД на МВР-Шумен, наказания „глоба“ в
размер на 100лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, на
основание чл.175, ал.1,т.5 от ЗДП за извършено нарушение на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДП,
съгласно който, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
4
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, като в мотивите на
решението е прието, че не е установено Д. да е разбрал за причиненото от него ПТП и
въпреки това умишлено да не е изпълнил задължението си да спре и да установи щетите.
Действително, мотивите на решението не обвързват съда, но е налице влязло в сила
решение, с което са отменени наложените на Д. наказания поради неустановяване елемент
от фактическия състав на нарушение по чл.123, ал.1,т.1 от ЗДП-същият да е разбрал за
причиненото ПТП и умишлено да не е спрял и установи последиците от произшествието,
което се явява достатъчно с оглед оборване твърдението на ищцовата страна, че ответникът
бил напуснал произшествието/т.е. възприел е настъпването на ПТП и въпреки това не е
спрял/. В съдебно заседание свид.С.С., съставител на протокола за ПТП, заявява, че при
преглеждане на видеозаписа не си спомнял зазабавил ли е ход автомобила, а свид.А.- че
нямал представа дали Д. е разбрал за ПТП.
Освен това, за да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква
посещаването на мястото от органите на реда да е задължително. Посочените хипотези са
изчерпателно изброени в закона- чл. 125 ЗДвП, като настоящата инстанция намира, че
процесният случай не попада в нито една от тях. Не се твърди от ищцовата страна, а и няма
данни по делото, да е имало разногласие между ответника и собственика на увредения
автомобил относно обстоятелствата по настъпването на инцидента. В съставения протокол
за ПТП твърденията и на двамата участници относно начина на възникването му са
съвпадащи, като липсват възражения досежно механизма на ПТП и виновния за
настъпването му. Поради което и не би могло да се приме, че е налице разногласие между
участниците в ПТП.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице условията за ангажиране
отговорността на ответника но основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, поради което заявената
главна претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което заявената претенция с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата страна следва
да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за двете инстанции.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №256 от 01.04.2022г. по гр.дело №77/2022г. на ШРС, като
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, адрес на управление:
бул.“Джеймс Баучер“87, ет.2, ЕИК831830482, представлявано заедно от изпълнителните
5
директори С.П. и К.К. срещу Д. К. Д. с ЕГН********** от гр.Ш., ул.№ иск с правно
основание чл.500, ал.1,т.3 от КЗ за заплащане на сумата 222.96лв., включваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №**********/21.05.2019г. за имуществени вреди на
л.а.“Пежо 307 СВ“ с рег.№*, собственост на Л.И.А. във връзка с ПТП на 17.05.2019г. и
ликвидационни разходи по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София“ЗПАД Армеец”АД-гр.София да заплати на Д. К.
Д. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 325лв. и пред първа
инстанция в размер на 300лв..
На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6