№ 231
гр. П., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500243 по описа за 2022 година
С решение №66 от 19.01.2022 г. по гр.д. №4892/2021 г. П.ски Районен
съд е:
ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от „*** ООД-с.
С., с ЕИК: *** против В. Г. В. от с. С., с ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК с цена 3 054. 48 лева.
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*** ООД-с. С., с ЕИК: ***
ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. В. от с. С., с ЕГН: ********** направените разноски
по делото в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението е останал ищецът „*** ООД-с. С. и е подал
въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно.
Въззивникът твърди, че въз основа на издадения по ч.гр.д. №3066/2021
г. по описа на П.ски Районен съд изп. лист е било образувано изп.д.
№290/2021 г. по описа на ЧСИ Ц.Н.. В рамките на това изп. д. – на 07.06.2021
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и в указания 2-
седмичен срок дължимите суми са напълно изплатени. Едновременно с това
обаче е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, което е довело
до предявяване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК.
Въззивникът счита за доказано по делото, че В.В. е предоставил на В.В.
1
процесните имоти за временно възмездно ползване.
Във въззивната жалба е описана хронологията на закупуване на части от
процесните имоти, като се твърди, че В.В. е бил уведомен, че В.В. е бил
заместен като страна по договора от „***ООД, съгласно вложените на стр.7, 8
и 9 от ч.гр.д. №3066/2021 г. доказателства.
„***ООД счита, че не следва да търпи негативи от пасивното
поведение на В.В., който не е депозирал заявление в ОСЗ, не е обработвал
земята и не е получавал субсидии за това. Намира, че е без значение, че друг
съсобственик на процесните имоти е сключил договор с друг арендатор, който
фактически е ползвал земята.
Въззивникът претендира направените в двете инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на В. Г. В. на 04.03.2022 г. и на
11.03.2022 г. е подаден отговор, в който се моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Въззиваемият претендира направените разноски.
С определение №484 от 04.04.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 12.05.2022 г. процесуалният представител на въззивника
пледира за уважаване на жалбата. Твърди, че не му е известно как е предадено
владението от арендодателя на арендатора по договора от 27.08.2014 г.
Процесуалният представител на въззиваемия счита, че П.ски Районен
съд е постановил правилно решение. Твърди, че доверителят му не ползвал
земята, защото тя е била обработвана от друг арендатор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и е видно от приложеното ч.гр.д. №3066/2021 г. по описа
на П.ски Районен съд, че по заявление от 17.05.2021 г. П.ски Районен съд е
издал в полза на „***-с. С. заповед по чл.417 от ГПК с №1785 от 18.05.2021 г.,
по силата на която В. Г. В. следва да заплати на дружеството главница в
размер на 3 054.48 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаване на
заявлението – 17.05.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от нот. заверен
договор за аренда на земеделска земя с рег. №*** от 27.08.2014 г. на
нотариус С.И. и съставлява сбор от арендните вноски по договора, дължими
за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г.
Към заявлението е приложен и е вложен в ч.гр.д. №3066/2021 г. по
описа на П.ски Районен съд нот. заверен договор за аренда на земеделска
земя с рег. №*** от 27.08.2014 г. на нотариус С.И. , сключен между В.Д.В.
като арендодател и В. Г. В. като арендатор за срок от 10 стопански години,
считано от 01.10.2014 г., относно общо 25.454 дка в землището на с. С., а
именно:
2
1. НИВА, с площ от *** дка, категория ЧЕТВЪРТА, в местността „Б.”,
съставляваща имот с номер №***;
2. НИВА, с площ от *** дка, категория ВТОРА, в местността „***”,
съставляваща имот с номер №***;
3. НИВА, с площ от *** дка, категория ВТОРА, в местността „Т.”,
съставляваща имот с номер №*** и
4. НИВА, с площ от *** дка, категория ТРЕТА, в местността „***”,
съставляваща имот с номер № ***.
Не е ясно към момента на сключване на договора В.Д.В. на каква част
от процесните четири ниви е бил собственик. Към 27.08.2014 г. обаче не е
съществувало законово изискване договора за аренда да бъде сключен от
собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от
50 на сто идеални части от съсобствен имот или от лице, упълномощено от
собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто
идеални части от съсобствения имот.
В договора е уговорено арендаторът да заплаща годишна арендна
вноска по 30 лв. за дка – общо 763.62 лв. не по-късно от м. октомври при
приключване на стопанската година, т.е. до 31 октомври на съответната
стопанска година.
Договорът е вписан в Служба по вписванията – П. с вх. рег. №***.
Към заявлението е приложена и разписка за изпратена на 13.11.2018 г.
чрез С. пощенска пратка по товарителница *** с подател „***ООД, с
получател В. Г. В., със съдържание: уведомление по чл.17, ал.2 от ЗАЗ.
Разписката не удостоверява получаването на пратката от В. Г. В..
Приложени са и две уведомления по чл.17, ал.2 от ЗАЗ: едно от
14.05.2018 г. – с него „***ООД уведомява В. Г. В., че встъпва в правата на
В.Д.В. по договора за аренда от 27.08.2014 г. и посочва банковата си сметка
за плащане на рентата за минал период и за напред и второ от *** г. – с него
„***ООД отново уведомява В. Г. В., че встъпва в правата на В.Д.В. по
договора за аренда от 27.08.2014 г. и заявява претенции за рентата за
стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Не е ясно кое от двете уведомления
или и двете са били съдържание на горепосочената пощенска пратка.
И в двете уведомления е посочено, че се прилагат нот. актове за
придобиване на собствеността върху имоти с №***, ***, *** и ***. В
действителност са приложени:
1.нот. акт №*** г. на нотариус С.П. , съгласно който Г.В.В. дарява на
„***ООД *** ид.ч. от процесните четири ниви.
2. нот. акт №*** г. на нотариус С.П., съгласно който Г.В.В. продава на
„***ООД *** ид.ч. от процесните четири ниви.
3.нот. акт №*** г. на нотариус С.П. , съгласно който П.С.П., Е.С.П. и
В.Д.В. продават на „***ООД 2/6 ид.ч. от процесните четири ниви.
3
Дефакто „***ООД е станал правоприемник на В.Д.В. на 10.05.2018 г. и е
следвало незабавно след тази дата да уведоми В. Г. В., че замества
арендодателя като страна по договора от 27.08.2014 г.
Приложени към заявлението са още две разписки за изпратена на
15.11.2018 г. чрез С. пощенска пратка по товарителница *** с подател В.
Г. В., с получател „***ООД, със съдържание: уведомление по чл.17, ал.2 от
ЗАЗ. В разписките е посочено, че се отнасят до пратката по товарителница
***, която е отказана от получателя и се връща на подателя. Дефакто няма
доказателства „***ООД като правоприемник на В.Д.В. да е уведомил В. Г. В.,
че замества арендодателя като страна по договора от 27.08.2014 г. – нито
незабавно след 10.05.2018 г., нито по-късно – в частност с пощенската пратка
от 13.11.2018 г.
Заповед за изпълнение №1785 от 18.05.2021 г. е връчена на В. Г. В. на
07.06.2021 г. от ЧСИ Ц.Н.. На 21.06.2021 г. той е подал възражение по чл.414
от ГПК, в което се твърди, че друг съсобственик на процесните ниви – С.Г.В.,
притежаващ *** ид.ч. от тях, е сключил на 08.09.2014 г. друг договор за
аренда с друг арендатор – „***“ООД. Твърди се, че този именно договор бил
счетен за „валиден“ от ДФ „З.“ за стопанската 2014/2015 г., като било
отказано вписване на договора, сключен на 27.08.2014 г. от В.Д.В.,
притежаващ само *** ид.ч. от нивите.
В исковото производство „***ООД е представило още един нот. акт -
№*** г. на нотариус С.П. , по силата на който е придобил още 2/6 ид.ч. от
процесните ниви и така е станал техен единствен собственик.
Представено е съобщение по изп.д. №*** по описа на ЧСИ Ц.Н. с
длъжник В. Г. В., адресирано до „***ООД. С него дружеството е уведомено,
че задължението по делото е напълно погасено, поради което се прекратява
производството.
В отговора на исковата молба В. Г. В. е възразил, че до 10.05.2018 г.
легитимиран да получава арендните плащания по договора е бил В.Д.В.,
поради което „***ООД неоснователно претендира арендните плащания за
стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Тези две плащания счита и за
погасени по давност.
В отговора на исковата молба В. Г. В. твърди, че В.Д.В. не е изпълнил
задължението си като арендодател да предостави земите на арендатора за
ползване. По силата на друг договор – от 08.09.2014 г. те са били
предоставени от друг арендодател на „***“ООД. Иначе казано – В.Д.В. е
неизправна страна по договора от 27.08.2014 г. и не може да претендира
изпълнение на задължението на арендатора по този договор.
По делото е представен нот. заверен договор за аренда на земеделска
земя с рег. №*** от 08.09.2014 г. на нотариус К.М. , сключен между С.Г.В.
като арендодател и „***“ООД-с. С. като арендатор за срок от 10 стопански
години, считано от 01.10.2014 г., относно процесните четири ниви.
4
В договора е уговорено арендаторът да заплаща годишна арендна
вноска по 20 лв. за дка – общо 509.08 лв. в първия работен ден след изтичане
на съответната стопанска година.
Договорът е вписан в Служба по вписванията – П., но от приложения
препис не е видно на коя дата.
В първоинстанционното производство са събирани доказателства за
това кой е регистрирал договори за аренда на процесните четири ниви в ОС
„З.“ – Д.Д. и кой е кандидатствал за подпомагане като земеделски
производител пред ДФ „З.“ във връзка с обработката на процесните имоти.
При така установеното от фактическа страна П.ски Районен съд
правилно е приел, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Въззивната инстанция също намира, че за да има основание „***ООД да
претендира арендните плащания, неговият праводател – първоначалният
арендодател В.Д.В. следва да е бил изправна страна по договора. Основно
задължение на арендодателя по чл.6, ал.2 от ЗАЗ е да предаде на арендатора
обекта на договора в състояние, което отговаря на ползването му по договора,
като съгласно чл.6, ал.4 от ЗАЗ, арендуваният обект на договора се предава
по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването
му. Такъв опис в процесния случай липсва. Липсва и нарочно отбелязване в
самия договор, че същият служи и като опис по смисъла на чл.6, ал.4 от ЗАЗ.
Не са събрани никакви други доказателства, удостоверяващи фактическото
предаване на процесните четири ниви от В.Д.В. на В. Г. В.. Няма и косвени
доказателства за последващи фактическото предаване действия от страна на
В. Г. В. като арендатор, а именно – доказателства за регистрацията на
договора от 27.08.2014 г. в ОЗ „З.“ – Д.Д., както изисква чл.3, ал.1 от ЗАЗ в
редакцията му към 27.08.2014 г. и за получаване на субсидии. Следва да се
отбележи, че ако беше доказано фактическото предаване на нивите от
арендодателя на арендатора, последният би дължал арендните плащания дори
и да не обработва нивите.
Основателността на генерално възражение на В. Г. В. – за
неизпълнен договор от страна на В.Д.В. прави безпредметно обсъждането
на останалите негови възражения. За пълнота на изложението следва да
бъде казано, че според П.ски Окръжен съд, по отношение на процесните
ниви са били налице два конкуриращи се договора за аренда, като не е
изяснено кой от тях е бил вписан по-рано в Службата по вписванията. Към
август-септември 2014 г. е действала разпоредбата на чл.3, ал.5 от ЗАЗ,
според която договор за аренда, сключен от един от съсобствениците, не
може да се противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен с
друг съсобственик на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по
вписванията. Неизяснено е останало и защо ОС „З.“ – Д.Д. е отказала да
регистрира процесния договор от 27.08.2014 г. Възможно е преди него да е
бил регистриран договора от 08.09.2014 г., макар и тази по-ранна регистрация
да не е основание за предпочитание при конкуренцията.
5
Несъстоятелно е възражението, че правоприемникът на арендодателя
може да претендира само вземания за арендни вноски, падежирали след
правоприемството. Според съда – правоприемникът на арендодателя може да
претендира всички вземания за арендни вноски, вкл. и падежирали преди
правоприемството, стига те да не са били платени от арендатора на
предишния арендодател.
Възражението за изтекла погасителна давност би било наполовина
основателно – само за арендната вноска за стопанската 2016/2017 г., която е
падежирала на 31.10.2017 г. Арендната вноска за стопанската 2017/2018 г. е
падежирала на 31.10.2018 г. и от тази дата до 17.05.2021 г. не са изминали три
години.
Несъстоятелна е и защитната теза на въззиваемия, че при липса на
уведомление по чл.17, ал.2 от ЗАЗ, правоприемникът на арендодателя не
може да претендира изобщо арендните вноски. Всъщност – той не може да
иска тези вноски, за които арендаторът докаже, че е платил на предишния
арендодател преди получаване на съобщението за заместването. Ако в случая
се приеме, че надлежно уведомяване по реда на чл.17, ал.2 от ЗАЗ е
осъществено едва с връчване на препис от исковата молба, то в отговора си
ответникът не е възразил, че е платил на първоначалния арендодател. Платил
е обаче на ищеца в рамките на изп. дело, причината за което остава загадка за
съда, предвид основателността на възражението за неизпълнен договор.
В заключение – обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на спора по същество, „***00Д следва да заплати в
полза на В. Г. В. сумата от 450 лв., явяваща се разноски за адв.
възнаграждение, направени във въззивното производство.
Водим от горното, П.ски Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №66 от 19.01.2022 г. по гр.д. №4892/2021 г. по описа на П.ски
Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „*** ООД-с. С., с ЕИК: ***
да заплати в полза на В. Г. В. от с. С., с ЕГН: ********** сумата от 450 лв.,
явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7